ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 222
гр. Бургас , 19.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно частно
гражданско дело № 20212100500597 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 1 и сл. от
ГПК.
Образувано е по частна жалба от ”ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, бул.”България” №
49, бл.53Е, вх.В, заявена чрез пълномощника юк.Радина Илиева срещу обективирано в
Заповед № 260815/08.03.2021г. постановено по ч.гр.д. № 1442/2021г. по описа на РС-Бургас
разпореждане № 264963/08.03.2021г., с което заповедният съд оставил без уважение
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК относно претендираното
вземане срещу Р. Д. М. от гр.Бургас за заплащане на договорна лихва /възнаграждение/ в
размер на 318лв. за периода от 05.12.2019г. до 03.12.2020г.; 270лв. – възнаграждение за
допълнителна услуга „Фаст“; 810лв. – възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“;
30лв. – такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислена на 20.12.2019г.;
123,62лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 06.12.2019г. до 03.12.2020г. без
периода от 13.03 до 13.07.2020г.; 53,63лв – мораторна лихва за периода 03.12.2020г. до
25.02.2020г..
Намира същото за незаконосъобразно и постановено при неправилно приложение
на материалния закон. По-конкретно посочва, че в обхвата на общите разходи по кредита,
които следва да се отчетат при формирането на ГПР, попадат разходи за допълнителни
услуги, но само в случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги е
задължително условие за сключването на договора за кредит. Изтъква, че предвид това
следва, че разходите на потребителя за въпросните допълнителни услуги не представляват
част от общите разходи по кредита, съответно не следва да се отчитат при изчисляването на
1
ГПР. Т. е. дължимото по процесиите допълнителни услуги възнаграждение се дължи от
кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит, респективно не следва
да се включва при изчисляването на ГПР и не противоречи на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Счита, че
заповедният съд неправилно е приложил нормите на чл.145, ал.2 ЗЗП, във връзка с
правомощията си по чл.411, ал.2, т.3 ГПК. Моли, за отмяна на обжалваното разпореждане,
като бъде постановено друго, с което да се постанови издаване на заповед за изпълнение по
отношение на претендираните суми.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в законовия срок, против
подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от
обжалване (чл. 413, ал. 2 от ГПК). Разгледана по същество, частната жалба е частично
основателна.
Настоящата инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата и приложеното ч.
гр. д. № 1442/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, намира за установено следното:
Производството пред първоинстанционния съд, е образувано по заявление на
"Профи кредит България" ЕООД за издаване на заповед по чл.410 ГПК против длъжника Р.
Д. М. с ЕГН-********** от гр.Бургас, за суми на основание договор за потребителски
кредит № 30040420677/04.11.2019г.. В заявлението е посочено че се търсят следните суми
900лв.-главница по договора за кредит; договорна лихва /възнаграждение/ в размер на
318лв. за периода от 05.12.2019г. до 03.12.2020г.; 270лв. – възнаграждение за допълнителна
услуга „Фаст“; 810лв. – възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“; 30лв. – такса по
Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислена на 20.12.2019г.; 123,62лв. –
обезщетение за забавено плащане за периода 06.12.2019г. до 03.12.2020г. без периода от
13.03 до 13.07.2020г.; 53,63лв – мораторна лихва за периода 03.12.2020г. до 25.02.2020г..
Твърди се, че длъжникът не е заплатил нито една погасителна вноска и е
изпаднал в забава на 06.12.2019г, поради което кредитът бил обявен за предсрочно изискуем
на 03.12.2020г., за който период се претендира лихва за забава, в размер на 123,62 лева.
Приложени са към заявлението заверени преписи от договор за кредит
„Стандарт“ с № 30040420677 от 04.11.2019г., декларации, общи условия към договора,
погасителен план. Видно от приложения договор за кредит заявителят е предоставил на
длъжника сумата от 900лв., която следва да бъде върната на 24 месечни вноски, всяка от по
55,31лв. с падеж всяко 5-то число от съответния месец, ГПР-49,89%, ГЛП 41,00%, лихвен
процент на ден 0,11% и дължима сума по кредита 1327,49лв. с включени допълнителни
услуги „Фаст“ за приоритетно разглеждане и „Флекси“-гъвкав погасителен план. С
включените в договора за допълнителните услуги е посочено, че същите са: приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен
брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски, възможност за смяна на датата на падеж, улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства, като възнаграждението за допълнителна услуга „Фаст“ е
2
определено в размер на 270лв., а за закупена допълнителна услуга „Флекси е в размер от
810лв., като е посочено че така общия размер на задължението по договора възлиза на
2407,49лв., а общия размер на вноската е от 100,31лв..
Заповедният съд е уважил частично заявлението като е издадена Заповед №
260815/08.03.2021г., за главница в размер на 900лв. по договора за кредит, ведно със
законната лихва върху нея, начиная от 26.02.2021г.-датата на подаване на заявлението пред
съда, и съдебни разноски, съобразно уважения размер на претендираните суми.
С обжалваното разпореждане заявлението е отхвърлено в частта, досежно за
заплащане на договорна лихва /възнаграждение/ в размер на 318лв. за периода от
05.12.2019г. до 03.12.2020г.; 270лв. – възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“; 810лв.
– възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“; 30лв. – такса по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането, начислена на 20.12.2019г.; 123,62лв. – обезщетение за
забавено плащане за периода 06.12.2019г. до 03.12.2020г. без периода от 13.03 до
13.07.2020г.; 53,63лв – мораторна лихва за периода 03.12.2020г. до 25.02.2020г.. В мотивите
си заповедният съд е приел, че в тези части е налице противоречие със закона, тъй като е
основано на договор за потребителски кредит, който е недействителен съгласно
разпоредбите на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.10, чл.19, ал.4 и ал.5, чл.22 и чл.23 от ЗПК –
неяснота как е формиран ГПР, възнаграждеията по допълнителните услуги не са включени
в ГПР, а с включването им ГПР става по-висок от 50%, договорната лихва противоречи на
добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД, тъй като уговореният размер на ГЛП от
41% навдишава значително трикратния размер на законната лихва, поради което е присъдил
на осн.чл.23 ЗПК само чистата стойност на кредита.
Настоящата инстанция си счита, че районният съд правилно е приел, че спрямо
договорът за паричен заем, във връзка с който са възникнали процесните вземания, обект на
заповедта за изпълнение, е приложим Законът за потребителския кредит /ЗПК/. Също така
следва да бъде посочено, че съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК съдът е задължен служебно
да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и на добрите нрави. В случая
съдът счита, че частната жалба е неоснователна досежно претенцията за възнаграждение за
закупени допълнителнит услуги „Фаст“ и „Флекси“, а в останалата си част досежно
претендираните възнаграждения и лихви жалбата е основателна, а обжалваното
разпореждане следва да бъде отменено по следните съображения:
Доколкото в случая договорът за потребителски кредит е сключен при
действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени
служебно от съда. В нормата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК е дадена възможност на кредитора по
договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставяне на
потребителя на допълнителни услуги във връзка с договора. По правилото на чл. 10а, ал. 4
от ЗПК, видът, размерът и действието, за което ще се събират таксите, следва да бъдат точно
и ясно определени в договора. Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично забранява
събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояване и управление на
3
кредита.
Видно от договора клаузата досежно закупуване на допълнителна услуга „Фаст“
е включена с оглед приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит и е
уговорено „възнаграждение“, в размер на 270 лева. Тази клауза урежда предварителна
дейност на кредитора, която предхожда вземането на решението за отпускане на кредита.
Съгласно чл. 16 и сл. от ЗПК кредиторът разполага с възможност да изисква и събира
информация като след анализа й да прецени дали да предостави търсената сума.
Следователно не се касае за допълнителна услуга, защото дейността е изцяло насочена към
преценка и осигуряване на бъдещото изпълнение от страна на заемополучателя.
Досежно втората допълнителна услуга наименована „Флекси“ се установява, че
включва възможност за гъвкав погасителен план, за която възможност е уговорено
„възнаграждение“, в размер на 810 лева. Налице е противоречие с добрите нрави - видно от
представените приложения, сумата по кредита е 900 лева, а цената на допълнителния пакет
е в размер на 810 лева – близка до заетата сума. Така размерът на кредита с договорното
възнаграждение от общо задължение от 1327,49лв., нараства на 2407,49 лева, а месечната
вноска от 55,31лв. нараства съответно на 100,31лв.. Нещо повече, следва да се посочи и че, с
уговарянето на посоченото допълнително възнаграждение, съдът намира, че се заобикаля
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. На основание
чл.21, ал. ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна, за която съдът е длъжен служебно да
следи. Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни
услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК. Законът
обаче не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК.
Предпоставките по чл.411, ал.2, т.3 ГПК досежно допълнителните услуги, обаче
не дава възможност на съда в рамките на заповедното производство да преизчислява и
намалява размерите на главницата и лихвите. Този въпрос- относно размера на
задължението подлежи на изследване от исковия съд при разглеждане на делото по
същество. Още повече, че в конкретния случай претендираните суми са посочени в
заявлението поотделно като остатъчни задължения по договора за кредит и споразумението
за допълнителни услуги. Тук следва да се допълни, че съобразно разпоредбата на чл. 19, ал.4
ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения; нищожни са клаузите, надвишаващи този
размер. Законът не въвежда изискване или ограничение досежно размера на
възнаградителната лихва. По действащото българско право максималният размер на
договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна) е ограничен единствено от чл. 9
ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на добрите нрави. Противно на добрите нрави е да се уговаря
компенсаторна лихва (за забава), надвишаваща трикратния размер на законната лихва, и
4
възнаградителна лихва по обезпечен заем, надвишаваща двукратния размер на законната
лихва. По отношение на договорната лихва по необезпечен заем, ВКС не е изложил
съображения и не е предложил количествен критерий, извън който може да се счита, че са
накърнени добрите нрави. В настоящия случай предоставеният заем е необезпечен.
Следователно не е налице ограничение в размера на възнаградителната лихва, която
страните могат да уговорят в полза на кредитора, а по посочените по-горе критерии, не е
налице и противоречие с добрите нрави, досежно възнаградителна лихва по необезпечен
заем, уговорена в размер на 41,00%., след като ГПР е в законовите рамки. Поради това
уговорката, касаеща размера на договорната лихва не е нищожна.
Ето защо по относно претендираното вземане за договорна лихва /възнаграждение/
в размер на 318лв. за периода от 05.12.2019г. до 03.12.2020г.; 123,62лв. – обезщетение за
забавено плащане за периода 06.12.2019г. до 03.12.2020г. без периода от 13.03 до
13.07.2020г.; 53,63лв – мораторна лихва за периода 03.12.2020г. до 25.02.2020г. е редовно и
подлежи на уважаване.
По отношение на сумата от 30.00 лева – такса за извънсъдебно събиране,
разпореждането следва да бъде потвърдено – не се твърди и не се установява да са
направени разноски в тази връзка, а и подаденото заявление сочи, че вземането се
претендира по съдебен ред.
Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. От съдържанието на
посочената разпоредба може да се направи извод, че при забава на длъжника кредиторът има
право да получи мораторна лихва, но не може да претендира други суми, обусловени от
забавеното изпълнение на длъжника, включително да събира такси за телефонни обаждания
и/или писма за напомняне за просрочени задължения, посещения на място, смс-и или други.
Ето защо съдът намира, че претендирането на разходи за извънсъдебно събиране на
просроченото вземане цели да заобиколи императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК.
Въз основа на изложеното съдът намира, че е налице предвиденото в чл. 411, ал.
2, т. 2, пр. 1 ГПК основание за отказ за издаване на заповед за изпълнение и за сумата от 30
лева, представляваща такси за извънсъдебно събиране на вземането. Ето защо
постановеното от БРС разпореждане в тази част следва да бъде потвърдено.
Изложеното налага частична отмяна на обжалваното разпореждане в посочените
му части, ведно с присъждане на разноските сторени от жалбоподателя за д.т. и
юк.възнаграждение.
При направени разноски в общ размер за двете инстанции, включващи 150 за
първа и 50 лева за въззивна инстанция възнаграждение за юрисконсулт и 65,11 лева –
държавни такси, съразмерно се дължат 37,04 лева – държавни такси и 113,78 лева –
възнаграждение за юрисконсулт. Първоинстанционният съд е присъдил съответно 18лв. за
5
д.т. и 50лв. за юк.възнаграждение, следователно, въззивният следва да присъди разликата от
съответно 19,04лв. за д.т. и 63,78лв. за юк.възнаграждение.
С оглед на гореизложеното и на осн.чл.413, вр. чл. чл.278, ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 264963/08.03.2021г., постановено по ч.гр.д. №
1442/2021г. по описа на РС-Бургас, в частта с която заповедният съд оставил без уважение
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК относно претендираното
вземане срещу Р. Д. М. с ЕГН-********** от гр.Бургас за заплащане на договорна лихва
/възнаграждение/ в размер на 318лв. за периода от 05.12.2019г. до 03.12.2020г.; 123,62лв. –
обезщетение за забавено плащане за периода 06.12.2019г. до 03.12.2020г. без периода от
13.03 до 13.07.2020г.; 53,63лв – мораторна лихва за периода 03.12.2020г. до 25.02.2020г.,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
Длъжникът Р. Д. М. с ЕГН-********** от гр.Бургас, ул.А. В. № **, ет.*, да
заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх. В, по договор за
потребителски кредит „Стандарт“, №**********/01.06.2018г., следните суми: договорна
лихва /възнаграждение/ в размер на 318лв. за периода от 05.12.2019г. до 03.12.2020г.;
123,62лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 06.12.2019г. до 03.12.2020г. без
периода от 13.03 до 13.07.2020г.; 53,63лв – мораторна лихва за периода 03.12.2020г. до
25.02.2020г.; сумата от 19,04лв. за д.т. и 63,78лв. за юк.възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 264963/08.03.2021г., постановено по ч.гр.д. №
1442/2021г. по описа на РС-Бургас в останалата му обжалвана част.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за издаване на заповед за изпълнение
съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6