РЕШЕНИЕ
№ 50/19.02.2019г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание шести февруари две хиляди и деветнадесета
година:
Председател:
Мина Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
в присъствието на секретаря Виолета Боева, като разгледа докладваното
от съдията Бозаджиев въззивно гражданско дело №50 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно, по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
С Решение №312/28.11.2018г.,
постановено по гр.д.№1058/2018г. по описа на РС- В. са отхвърлени предявените
от В.В.И., с ЕГН ********** ***, против Териториално поделение Държавно горско
стопанство /ТП-ДГС/ “р.”, ЕИК 2016195800420, със седалище и адрес на управление
гр.р., ул.”А.С.” №2, искове с правно
основание чл. 344, ал.1, т.1, 2 и т.3 от КТ- за признаване на уволнението
извършено със Заповед №5/13.06.2018г. и на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.
второ от КТ- поради съкращаване в щата за незаконно и отмяната му и за
възстановяване на предишната работа, както и за присъждане на обезщетение по чл.225 от КТ в размер на
5594,40лв. поради това уволнение, като
неоснователни.
Осъдена е В.В.И., с ЕГН **********
***, да заплати на Териториално поделение Държавно горско стопанство /ТП-ДГС/ “р.”,
ЕИК 2016195800420, със седалище и адрес на управление гр.р., ул.”А.С.” №2, сумата от 720лв.- разноски за производството за адвокатско възнаграждение.
Против това решение е постъпила
въззивна жалба от В.В.И., чрез пълномощника си адв.Д.К.- П..
Твърди се в същата, че
съдебното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон,
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Визира се, че районният съд
изцяло е игнорирал част от събраните по делото писмени доказателства, а други е
обсъдил превратно, в резултат на което е достигнал до неправилни крайни изводи,
че е налице уволнителното основание- съкращаване в щата и такова съкращаване е
извършено реално.
В тази насока се сочи, че
неправилни са изводите на съда, че обжалваната уволнителна заповед е
мотивирана, като за това било достатъчно, че е посочена законовата разпоредба.
В тежест на работодателя е да докаже, че описаните в заповедта обстоятелства,
поради което е прекратено трудовото правоотношение са се изпълнили.
Твърди се, че неправилни са
изводите на съда, че съкращаването на щата е взето от компетентен за това
орган, а щатното разписание е утвърдено от длъжностно лице в кръга на службата
му, по установена форма, като представените от ответника писмени доказателства
в тази насока не били оспорени от ищеца, както и че посочените възражения за
неспазена от работодателя процедура по съкращаване на щатна длъжност се въвеждат
за първи път с писмената защита.
Визира се, че в обжалваното
решение, съдът е приел, че трудовите функции на юрисконсулта дори и да са
отпаднали, няма изискване да се изпълняват от юрисконсулт на възложителя на
обществените поръчки или непременно от негово служител. В тази връзка се
приема, че при достигането на този извод, първата инстанция е игнорирала част
от представените по делото доказателства, а именно представените още с исковата
молба Вътрешни правила за реда и възлагане на обществени поръчки в ЮЦДП.
Твърди се, че неправилни се
явяват и изводите на съда, че не е нарушена разпоредбата на чл.8 от КТ, като в
решението се обсъжда единствено дисциплинарното уволнение на ищцата, но не се
обсъжда явната тенденция на работодателя М.И.А., който в качеството на директор
на ДГС „р.“, веднага след възстановяването на И. от съда на заеманата от нея
длъжност, отново прекратява трудовия договор на последната и отново на същото
основание, а именно съкращаване на щат.
Приема се, че е налице
незаконност на обжалваното уволнение, а от там и основателност на предявените
от И. искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ. Счита се, че основателността на
тези два иска води до основателност и на иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във
връзка с чл.225, ал.1 от КТ, който освен по основание е доказан и по размер
Моли се за отмяна изцяло, като
неправилно и незаконосъобразно обжалваното решение на РС- В., вместо което бъде
постановено друго решение, с което се уважат, като основателни и доказани предявените
от В.И. против ТП ДГС „р.“ искове, с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ, като бъде признато уволнението на В.И. за незаконно и се отмени Заповед
№5/13.06.2018г. на Директора на ДГС“ р.“;
Да се възстанови ищцата на предишната работа; Да се осъди ответника да
заплати обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 4714,85лв., за периода от
13.06.2018г. до 13.12.2018г., заедно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното му изплащане, както и се присъдят
направените деловодни разноски за двете инстанции.
Постъпил е писмен отговор в
срока по чл.263, ал.1 от ГПК от другата страна в процеса- „Държавно горско
стопанство р.“ ТП на Южноцентрално държавно предприятие- С., със седалище и
адрес на управление: гр.р., ул.“А.С.“ №2, представлявано от Директора инж.М.И.А..
Твърди се в същия, че
подадената въззивна жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена
без уважение.
Изложени са подробни
съображения в насока неоснователност на изложените във въззивната жалба
възражения.
Моли се същата да бъде оставена
без уважение, като неоснователна, а обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно се потвърди.
В съдебно заседание, жалбоподателката
В.В.И. се явява лично и с процесуалния й представител адв.Д.К.- П.. От страна
на последната се поддържа подадената въззивна жалба. Искането е тя да бъде
уважена, като основателна с отмяна на обжалваното съдебно решение. Сочи, че
съображенията си за това подробно са развити, във въззивната жалба.
Моли
се за присъждане на направените разноски.
Ответникът
по жалбата- Териториално поделение Държавно горско стопанство „р.“ към
Южноцентрално държавно предприятие С., с Директор- инж.М.А., редовно призован,
представител не се явява. От страна на пълномощника на същия- адв.С. е
представено становище. В последното е визирано, че подадената въззивна жалба е
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. В този смисъл са
изложени съображения касаещи неоснователността на изложените възражения в нея.
Моли се за потвърждаване на обжалваното съдебно решение, като правилно и
законосъобразно, с присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в
съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:
Производството
пред РС- В. е образувано по искова молба на В.В.И. чрез пълномощника й адв. К.-П.,
против Държавно горско стопанство „р.“, ЕИК 2016195800420, със седалище и адрес
на управление гр.р., ул.”А.С. ” № 2, представляван от Директора Славчо Иванов
Василев.
Със
същата са предявени обективно съединени искове, с правна квалификация чл.344,
ал.1, т.1 от КТ, чл.344, ал.1, т.2
чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, а именно за
признаване на уволнението извършено със Заповед №5/13.06.2018г.- поради съкращаване
в щата за незаконно, неговата отмяна и възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност, както и осъдителен за присъждане на обезщетение в размер
на 5594,40лв. поради оставане без работа шест месеца и в периода от
14.06.2018г. до 14.12.2018г., ведно със законната лихва от предявяване на
искова молба до окончателното плащане.
Твърди
се от страна на ищцата, че по силата на трудов договор е заемала длъжността
„юрисконсулт” в ответното ТД „ДГС-р.“, като на 04.01.2017г. трудовия договор на
ищеца с ответното дружество бил прекратен на основание чл.190, ал.1, т.3, 4 и 7 КТ. След обжалване на това уволнение пред съда, то е било отменено като
незаконно.
Визира
се, че на 13.06.2018г. със Заповед №5/13.06.2018г. трудовия договор на ищеца с
ответното дружество отново да бил прекратен, но този път на основание чл.328,
ал.1, т.2 от КТ- поради съкращаване в щата.
Приема
се, че тази уволнителна заповед е неправилна и незаконосъобразна.
В
този смисъл се сочи, че заповедта била немотивирана и неясна, тъй като в нея не
било посочено кой трудов договор се прекратява, а формално били изложени
мотиви. Същите били неясни, поради което от тях не можело да се разбере какви
са конкретните основания за прекратяване на трудовото правоотношение с И.. Като
мотив, посочен в заповедта за уволнение било единствено писмо на ЮЦДП- С.
№18-изх-3529-01 от 23.05.2018г. и решение на заседание на Управителния съвет
ЮЦДП гр.С., взето на редовно заседание с протокол №11/21.05.2018г. по щатно
разписание на длъжностите на ТП ДГС „р.“- гр.р. и одобрено щатно разписание в
сила от 01.06.2018г. без да е посочено съдържанието на описаните актове. Макар и
да препращал към тези документи в уволнителната си заповед, работодателят не
бил връчил на ищеца екземпляр от тях и тя не се била запознала със съдържанието
им. С оглед на това, същите останали недостатъчно индивидуализирани в
уволнителната заповед и с неясно за ищеца съдържание.
В
тази връзка се счита, че Заповед №5/13.06.2018г. за прекратяване на трудовия
договор е немотивирана. Дори и да се приемело, че последната има мотиви, то
същите били до такава степен неясни, че се равнявали на липсата на мотиви. Това
водело до невъзможност за ищеца да организира адекватно защитата си, като по
този начин се ограничавало това нейно право, а съдът бивал затруднен да изследва
съществуването на конкретно уволнително основание.
Твърди
се, че не е бил извършен подбор. Преди прекратяване на трудовия договор с В.И.,
на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, работодателят бил длъжен да извърши
подбор по между всички работници, заемащи длъжността „юрисконсулт“, в
съответните териториални поделения на ЮЦДП- С., чиито длъжности не се
съкращавали. Такъв подбор не бил извършван и ищцата била уволнена без да бъдат
сравнени квалификацията и нивото на изпълнение на възложената й работа с тези
на другите служители, заемащи същите длъжности в съответните териториални
поделения на ЮЦДП- С.. Това представлявало самостоятелно основание за
признаване на уволнението за незаконно и отмяната му.
Приема
се, че уволнителната заповед е незаконосъобразна, тъй като не било налице
реално съкращаване на щат, респективно съкращаване на единствена щатна длъжност
при ответника.
В
този смисъл се сочи, че длъжността на ищеца не била отпаднала като система от
функции. Същата не можела и да бъде разпределена и между другите служители в ТП
„ДГС- р.“, поради специфичните изисквания за образование, а именно юридическо.
Поради което и не било реално налице съкращаване на щата към датата на
уволнението на И.. Дори такова съкращаване да било оформено документално, то
същото не било реално, тъй като без лице, което да изпълнява функциите и
задълженията на юрисконсулт, стопанството нямало как да функционира нормално.
Трудовите функции, които ищеца изпълнявал, продължавали да съществуват и за стопанството
не била отпаднала необходимостта от тях.
Приема
се, че функцията на юрисконсулта не можела да отпадне, поради множество процедури,
извършвани от ДГС „р.“ за които законът изрично предвиждал участието на
юрисконсулт. В тази насока се цитират разпоредбите на чл.95, ал.1 от Закона за
горите, Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в
горски територии - държавна и общинска собственост и за ползване на дървесина и
недървесни горски продукти /НУРВИДГТ/- чл.21, ал.2, както чл.60, ал.2 от
НУРВИДГТ.
Обстоятелството,
че не била отпаднала необходимостта и съответно функциите на юрисконсулт в
ответното предприятие произтичало и от множеството процедури проведени след
уволнението на ищеца по реда на ЗОП и НУРВИДГТ, в комисиите за провеждането на
които е участвало лице с юридическо образование, подробно описани в исковата
молба.
Приема
се от това, че реално съкращаване на щата липсва, а функциите, присъщи за
длъжността юрисконсулт продължавали да съществуват и продължавали да се
извършват от други лица.
Твърди
се, че от разпоредбите на чл.15, чл. 26, чл.30, чл.31, чл.33 и сл. на Вътрешни
правила за реда и организацията за възлагане на обществените поръчки в ЮЦДП
било видно, че юрисконсултът бил натоварен с немалко задължения, които и към
настоящия момент не били отпаднали. Освен това за необходимостта от юрисконсулт
в ответното предприятие можело да се съди и от Заповед №1/04.01.2017г. за
налагане на дисциплинарно наказание- уволнение на ищеца, в която една от
дисциплинарните простъпки, вменени на И. била, че „ТП „ДГС-р.“ останало без
юрисконсулт за месец и половина, което допълнително затруднило работата на
стопанството, т.е. необходимостта от юрисконсулт за ответното дружество била
толкова значима, че по-дълго отсъствие на юрисконсулта водело до затруднение на
работата в стопанството до степен да се вмени като дисциплинарна простъпка.
Приема
се, че уволнението е незаконно, тъй като при уволнението работодателят бил
действал в нарушение на принципа за добросъвестност, възведен в нормата на
чл.8, ал.1 от КТ и извършил злоупотреба с право. Счита, че има тенденциозност в
поведението на директора на ДГС „р.“- М.И.А., изразено в константно желание да
прекратява трудовите правоотношения с ищеца. Причината за това се кореняла в
обстоятелството, че М.И.А., като Директор на ДГС „Селище“ бил прекратил
трудовия договор на ищеца със Заповед №6/01.07.2013г. поради съкращаване на
щата.
Като Директор
на ДГС „р.“, веднага след възстановяването на И. от съда на заеманата от нея
длъжност, няколкократно я поканил да напусне доброволно. Ищцата отказала, което
довело до ново прекратяване на трудовия й договор, отново поради съкращаване на
щата.
Липсата
на реално отпадане на функциите, характерни за съкратената длъжност, както и
постоянните опити от страна на директор на ДГС „р.“- М.И.А. да прекрати
трудовия договор с ищеца водели до несъмнения извод, че със своите действия
работодателят е нарушил принципа на добросъвестност и злоупотребявал с право. Проявената
недобросъвестност в случая, била основание за отмяна на уволнението като
незаконно.
Твърди
се, че след уволнението ищецът е останал без работа и доходи.
Брутното
трудово възнаграждение по смисъла на чл.228, ал.1 от КТ било в размер на 932,40лв.
При което и за период от 6 месеца- от 14.06.2018г. до 14.12.2018г.
работодателят дължал обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 5594,40лв.,
заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата.
Искането
е да бъде признато уволнението извършено със Заповед №5/13.06.2018г.- поради съкращаване
в щата за незаконно, отмени се същото, като се възстанови В.И. на заеманата
преди уволнението й длъжност,.
Моли
се ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение в размер на 5594,40лв.
поради оставане на ищцата без работа шест месеца и в периода от 14.06.2018г. до
14.12.2018г., ведно със законната лихва от предявяване на искова молба до
окончателното плащане.
В
срокът по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
пълномощника адв.С. на представителя по закон- Директора М.А.. В него се
приема, че предявените исковете са допустими, но се приема, че те са неоснователни.
Не се оспорват фактическите твърдения на ищеца, че между него и ответника е
било налице трудово правоотношение, обективирано в трудов договор, по силата на
който на ищеца е било възложено да изпълнява трудови функции в представляваното
дружество. Съответно, че при започване на работа в представляваното дружество
на ищеца е била връчена длъжностна характеристика за заеманата, съгласно
трудовия договор длъжност.
Не се
отрича, че с оспорената заповед на ответника, трудовото правоотношение било
прекратено, като правно основание за издаване на заповедта било чл.328, ал.1,
т.2 от КТ- съкращаване на щата.
Счита
се, че правомерно и в съответствие на установените правила дружеството е
прекратило трудовото правоотношение с ищеца и обжалваната заповед било
законосъобразна.
Оспорват
се възраженията на ищеца за незаконност поради липса на мотиви и неясни такива.
Твърди се, че извършено прекратяване на трудовото правоотношение било
правомерно, тъй като при прекратяване на трудово правоотношение на някое от
безвиновните основания по чл.328 от КТ, каквото е използвано, било достатъчно
да се посочи правната норма и причините поради които се прекратява трудовия
договор. Изискване извън посочване на правната норма, послужила за основание за
издаване на Заповед за прекратяване на трудов договор в някоя от хипотезите на
чл.328 от КТ и конкретните причини послужили за издаването й на точно това
основание в Кодекса на труда не били предвидени, тъй като не се касаело за
дисциплинарни наказания, за които имало изисквания в чл.195 КТ за задължително
съдържание, в това число и за мотивираност. Уволнителната заповед била
законосъобразна, поради наличие на фактическия състав на приложеното от
работодателя основание, а именно съкращаване на щата за заеманата от ищеца
длъжност преди уволнението.
Приема
се за неоснователно и оспорването на ищеца на законността на уволнителната
заповед поради липса на мотиви, тъй като правото му на защита било затруднено.
Счита, че правото на защита не е ограничено, тъй като от заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение непротиворечиво ставало ясно
основанието за прекратяване на правоотношението, а именно- съкращаване на щата,
както и основанието за издаване на прекратителната заповед- Писмо от ЮЦДП- С.
изх.№18-3529-01 от 23.05.2018г. и одобрено щатно разписание от 01.06.2018г.
Приема
се за неоснователни доводите на ищеца, че била налице неяснота кой трудов
договор се прекратява. В случая се прекратявало трудовото правоотношение между
ответното дружество и ищеца, възникнало въз основа на Трудов договор №1/10.01.2014г.
Данни за тези обстоятелства се виждали и от представената с исковата молба
трудова книжка на ищеца. Еднозначно в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение се сочело, че се прекратява трудовото правоотношение с ищеца за
заеманата от него длъжност- юрисконсулт при ТП ДГС р..
Визира
се, че неоснователни са доводите на ищеца, че не било налице реално съкращаване
на щата, и без да се приложат правилата за провеждане на подбор по реда на чл.329,
ал.1 от КТ.
Основанието
„съкращаване на щата“ било налице само при реално премахване от щатното
разписание на длъжността или на част от щатните бройки за нея, когато не само е
премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата функция е
престанала да съществува като съдържание на отделна длъжност, защото е разпределена
между други служители или когато на мястото на премахнатата длъжност е
създадена друга длъжност, с други трудови функции и други изисквания за
заемането й, или когато на мястото на премахнатите длъжности е създадена една
обща нова длъжност, обединяваща трудовите задължения на съкратените длъжности.
В
случая като към датата на връчване на заповедта за уволнение било налице
утвърдено ново щатно разписание, съгласно взетото решение, при което
фактическия състав на съкращаването на щата на ищеца бил осъществен изцяло,
респ. настъпило било основанието за прекратяване на трудовото правоотношение
между страните на посочено в заповедта за уволнение основание.
Твърди,
че считано от 01.06.2018г. било утвърдено ново щатно разписание на ДГС р..
Длъжността на ищеца била съкратена и същата не фигурира в разписанието, като
въз основа на това обстоятелство било разпоредено на ищеца да се връчи
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение №1361/13.06.2018г.
Налице била промяна на щата и съкращаване на длъжността. От друга страна,
съгласно утвърдената и подписана от заемащия към настоящия момент длъжността
юрисконсулт преките задължения и функции на тази длъжност били свързани със
законосъобразността на взетите управленски решение, обезпечава законосъобразността
на сключените договори, отговаря за спазване на трудовото законодателство,
отговаря за съдебните дела и за обезпечаване на най- ефективната защита. Към
настоящият момент от всички изброени преки задължения по длъжностна
характеристика, само задължението за водене на съдебни дело се прехвърляло и то
при необходимост на външен юрист- адвокат, каквото е и настоящето дело.
Ползваната юридическа помощ дори не била за месечно правно обслужване, а само
при възникване на необходимост. Сочи се практика на ВКС, обективирана в решения
по гр.д. № 5394/2013г. IVг.о. и по гр.д. № 1168/2012г. IVг.о., в които се
постановява да няма реално съкращение, когато за изпълнение на трудовата
функция по съкратената длъжност работодателят наема друго лице на мястото на
уволненото, но само ако по естеството си новото правоотношение, независимо от
даденото му от страните наименование е трудово. Както и да няма пречка
работодателят да прехвърли част от дейността си на външен изпълнител. В
конкретният случай категорично не се касаело за възникване на ново трудово
правоотношение.
Приемат
се за неоснователни и доводите на ищеца за неспазена процедура по извършване на
подбор и на другите посочени основания. Не били налице условията за извършване
на подбор, тъй като заеманата длъжност от ищеца била единствена и не се
съвместявала с длъжностите на другите работници и служители на ответника.
Следвало да се има предвид, че съгласно чл.329 от КТ работодателят има право на
подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и
служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези,
които имат по- висока квалификация и работят по- добре. Това той може да
направи при закриване на част от предприятието, при съкращаване на щата или
намаляване на обема на работа. Същността на правото на подбор на работодателя
по чл.329, ал.1 от КТ се състояло във възможността, която законът му
предоставя, да не уволни работниците или служителите, чиито длъжности се
съкращават, или тези, работещи в закритата част на предприятието, а други
работници или служители, които работят в части на предприятието, които не се
закриват, или длъжностите, на които не се съкращават. По този начин законът
разширявал кръга от работници или служители, към които работодателят можел да насочи
правото си на уволнение в изброените в разглежданата разпоредба случаи. При тях
работодателят имал право на подбор и можел в интерес на производството или
службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се
съкращават. Целта на тази предоставена от закона възможност за работодателя
била да останат на работа тези, които имат по- висока квалификация и работят
по- добре. Всъщност чрез тази законова разпоредба законът разширявал кръга на
работниците и служители, между които се прави подбор, като се включат в този
разширен кръг работници и служители, които заемат близки или сходни длъжности-
т.е. длъжен е да прави подбор при съпоставими трудови правоотношения.
Упражняването на правото на подбор по чл. 329 от КТ подлежало на съдебен
контрол, като подборът задължително се извършвал при спазване на установените в
закона критерии. Не подлежал на съдебен контрол обаче, отказът на работодателя
да извърши подбор, когато извършването му не било негово задължение, а право на
работодателя. Съдът не можел да замести работодателят, както по отношение на
който и да е от критериите, предвидени в чл.329 от КТ, така и дали следва да се
извършва подбор, по аргумент на задължителните тълкувателни разяснения, дадени
в. Тълкувателно решение №3 от 16.01.2012г. на ВКС по т.д. № 3/2011г. ОСГК, в
което се приемало, че „при една част от тях- съкращаване на единствената щатна
длъжност и закриване на част от предприятието, прекратяването на трудовия
договор с работника или служителя, който заема длъжността или с работниците в
закритата част от предприятието се предхожда от подбор по преценка на
работодателя“.
Настоява
се на това, че в съответствие на задължителната за съдилищата практика на ВКС,
постановена по реда на чл.290 от ГПК, обективирана в Решение №255 от 11.02.2015г.
на ВКС по гр.д. №194 от 2014г., IVг.о., се приемало, че когато се извършва
уволнение поради съкращаване в щата и съкращаването в щата се отнася до
единствената щатна длъжност, работодателят по своя преценка може да уволни
съответния работник или служител, който заема тази единствена длъжност или да
направи подбор по критериите или целите, посочени в чл.329, ал.1 от КТ. Ако той
реши да не упражнява правото си на подбор, уволнения работник или служител не
може да оспорва уволнението като незаконосъобразно, поради това, че
работодателят е уволнил него, а не е използвал правото си на подбор в резултат
на което би уволнил друг работник или служител, чиято длъжност не се съкращава.
Оспорват
се твърденията на ищеца, че е следвало да бъде извършен подбор по отношение на
другите длъжности „юрисконсулт“ във всички останали териториални поделения на
Южноцентрално държавно предприятие- С., тъй като съгласно утвърдената съдебна
практика в тази насока не следвало да бъде извършван подбор, защото всяко от
горските стопанства имало относително обособена управленска, териториална,
икономическа и структурна самостоятелност, а директорът на съответното горско
стопанство, което било работодател на ищцата, не разполагал с правомощия да
сключва, изменя или прекратява трудови договори с работници или служители в
друго горско стопанство и не би могло да му се вмени задължение да й предложи
място в друго горско стопанство и да извърши подбор между заемащи процесната
длъжност в другите горски стопанства.
В конкретният
случай не били налице предпоставките за прилагане на правилата за извършване на
подбор по реда на чл.329, ал.1 от КТ, тъй като от една страна длъжността на
ищеца била единствена, а от друга- упражняването на потестативното право на
ответника да прекрати трудовото правоотношение и с оглед изложените от ищеца в
исковата молба аргументи, не можело да обоснове твърдяната злоупотреба с право.
Налице било упражнено право на работодателя да организира дейността си от
гледна точка изискванията към наетите работници и служители, което било
упражнено с цел да бъде оптимизирана дейността му, и в тази връзка бил направен
анализ. При което работодателят действал добросъвестно, а не с оглед създаване
на основание за прекратяване на трудовия договор с конкретен работник или
служител. Тези действия не били в нарушение на чл. 8, ал.1 КТ.
Приемат
се за неоснователни и възраженията на ищеца, че функциите на юрисконсулт не са
отпаднали, поради множество провеждани процедури по реда на Закона за горите. В
тази насока се твърди, че ангажиментите в цитираните процедури спокойно и към
настоящият момент се изпълнявали от лица с юридическо образование, било от
съседни стопанства, било от адвокати въз основа на инцидентни граждански
договори. Когато било необходимо процесуално представителство по определени
дела, каквото е и настоящето се сключвали договори за правна помощ. Освен това
ДГС р. било сравнително малко стопанство и постоянната юридическа помощ не била
определяща и необходима за нормалното функциониране на стопанството. След
съкращаване на тази длъжност се налагало инцидентно и временно ползване на лице
с юридическо образование, което именно участвало в комисиите по провеждане на
търговете, което отнемало един или два часа най- много веднъж месечно. В този
смисъл била и спомената константната практика на ВКС приложима в конкретният
случай.
Не се
приема за основателно и възражението за нарушаване на принципа на
добросъвестност уреден в чл.8, ал.1 от КТ. Работодателят в случая бил упражнил
законното си право да съкрати длъжност, която по функции вече не му е нужна, а
и поради финансовото оздравяване на повереното му стопанство, тъй като се
установявало, че стопанството не се нуждае от постоянното съдействие на лице с
юридическо образование, а напротив тази необходимост била веднъж месечно и то
за по- няколко часа. В този смисъл не можело да се вмени във вина на
работодателят, че съкращава длъжност, която не е обвързана с пряката дейност на
горското стопанство и която може да бъде заместена при нужда от друго лице с
юридическо образовани, наето на граждански договор. В новото длъжностно
разписание не съществувала длъжност сходна по функции и преки задължения с
тази, заемана от ищцата. Работодателят не бил проявил тенденциозност или
недобросъвестност при прекратяване на оспореното трудово правоотношение.
Приема
се, че прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца е извършено
законосъобразно, като използваното основанието- съкращаване в щат и такова съкращаване
да е било реално налице. В тази насока искането е да бъдат отхвърлени
предявените исковете, като неоснователни.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите
на страните по вътрешно убеждение, прие от фактическа страна следното:
Видно от Трудов договор №1 от
10.01.2014г. и Допълнително споразумение към Трудов договор №19/14.03.2018г. се
установява, че между В.И. и ТД ДГС „р.” е съществувало трудово правоотношение
за неопределен срок, като ищцата е работила по безсрочен трудов договор, като е
заемала длъжността “юрисконсулт”.
Видно от Заповед
№5/13.06.2018г. на Директора на ТП ДГС „р.”, на основание чл.328, ал.1, т.2,
предложение 2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на В.И. за длъжността
“юрисконсулт”, считано от 14.06.2018г. Тази заповед е връчена на последната на
13.06.2018г. срещу подпис на служителя.
На същия ден- 13.06.2018г. на
ищецът е връчено срещу подпис и 30-дневно Предизвестие за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ.
От оспорената Заповед
№5/13.06.2018г. се установява, че в нея е посочено, като основание за
прекратяване на трудовия договор на И.- чл.328, ал.1, т.2, предложение 2 от КТ, а в мотивната й част е посочено да
съкратена една щатна бройка за длъжността „юрисконсулт“. При което очевидно
трудовото правоотношение е прекратено поради „съкращаване в щата“.
Няма спор по делото, че
ответникът ДГС „р.” е териториално поделение на Южноцентрално държавно
предприятие /ЮЦДП/- С., което териториално поделение самостоятелно наема
работници. ЮЦДП- С. се управлява от
Управителен съвет, който приема структурата и щата на централното управление и
на териториалните поделения, като
поделенията се представляват от своя директор, като са и работодатели по
смисъл на §1, т.1 от ДР към КТ.
От длъжностна характеристика на
длъжност „Юрисконсулт“ утвърдена от Директора на ЮЦДП- С. се установява, че тя
е връчена на В.И. на 10.01.2014г.
От Писмо с
изх.№18-Изх-3529-01/23.05.2018г. до Директора на ДГС- р. се установява, че по
повод на внесено предложение относно промяна в длъжностното разписание на
стопанството на заседание на управителния
съвет на „Южноцентрално държавно
предприятие“ гр.С. с Протокол №11/21.05.2018г. е взето решение, с което се
приема направеното предложение на Директор на ДГС р. за промяна на длъжностното
разписание на стопанството, чрез закриване на длъжността „юрисконсулт“. Във
връзка с това решение е възложено на Директора на ДГС р. да изпрати 2 броя ново
длъжностно разписание за утвърждаване от директора на ЮДП, считано от
01.06.2018г.
От Длъжностно разписание
/поименно такова/, в сила от 01.01.2018г. се установява в него, че е била
предвидена 1 щ.бройка за длъжността „юрисконсулт” в структурата „специалисти”,
както и общата численост на персонала да е била 75 щ.бройки.
Видно от Длъжностно разписание
на служителите в ДГС „р.”- в сила от 01.06.2018г.,
утвърдено от директора на ЮЦДП съобразно
правомощията му по чл.172,ал.1, т.1 от ЗГ се установява, че длъжността
„юрисконсулт“ не съществува в него, като общата численост на персонала е
станала 80 щ.бройки.
От извлечение от Трудова
книжка- копие- л.293 и Заповед №3/17.10.2018г.- л.292 се установява, че ищцата
е имала сключен Трудов договор с адв.И.И. в периода 17.09.2018г. до
17.10.2018г. когато е прекратен същия.
От показанията на св.В., заемаща длъжността юрисконсулт за периода от
година и половина в ГС- Алабак се установява, че функциите на юрисконсулта са
заложени в длъжностната характеристика и в наредба и закон за възлагане на дейности. В
стопанствата има юрисконсулти, които извършват дейности, за които се изискват
юридически познания и когато в дадено стопанство по някаква временна причина-
болест, отпуск не е имало юрисконсулт се е командировал от друго стопанство за
нуждите на предприятието.
В показанията си св.В., работещ
в ДГС като Зам.директор, установява, че юрисконсултът участва един път месечно в
процедура като член, във връзка с търгове по дърводобив, и след която се
изготвя протокол. След съкращаването на юрисконсулта при необходимост от
юрисконсулт се изпраща от Централното управление писмо и идва такъв от друго
стопанство за провеждане на търга и прави протокол.
Видно от приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза изготвена от в.л. Т. се установява, че при ответника
ищцата е получавала БТВ в размер на 932,40лв. за пълен работен месец, като за
шест месеца обезщетението възлиза на 5 594,40лв.
От приетата по делото
допълнителна съдебно- счетоводна експертиза, при съобразяване, че И. е
получавала брутно трудово възнаграждение при адв.И.И. е прието, че
обезщетението по чл.225, ал.1 и 2 от КТ е в размер на общо 3678,91лв., в това
число по чл.225, ал.1 КТ за оставане без работа- 1999,74лв. и по чл.225, ал.2 от КТ- разлика между това което би получил при ответника и полученото при новия
работодател- 1679,17лв.
При така възприетата фактическа обстановка,
настоящата въззивна инстанция от правна
страна приема следното:
Въззивната жалба е допустима- налице е предписаното от закона съдържание, обжалва се
невлязло в сила решение на първоинстанционния съд, подадена е в
законоустановения двуседмичен срок от надлежна страна, имаща правен интерес от
обжалването. Разгледана по същество, въззивната жалбата е неоснователна.
Решението на В.ския районен съд
е валидно - постановено е от
надлежен съдебен състав, в предвидената от закона форма и в рамките на правораздавателната
му компетентност.
При разглеждането на спора
първоинстанционният съд е събрал
съотносимите към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на
тях е достигнал до изводи, че предявените обективно съединени искове, с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ са неоснователни, предвид на което
правилно и законосъобразно ги е отхвърлил.
Тези крайни правни изводи на
съда, настоящата инстанция няма основание да ги променя, с оглед на събраните
по делото доказателства, като ги споделя изцяло, ведно с изложените в тази
насока доводи за неприемане твърденията на ищцата и нейната защита. В този
смисъл следва да се посочи, че въззивният съд не споделя и изложените
възражения във въззивната жалба. В голямата си част, те са идентични с тези направени
и пред първоинстанционния съд, като отговор за тяхната неоснователност реално е
направен при обстойния анализ от страна на последния.
В случая се твърди, че
неправилни са изводите, че обжалваната уволнителна заповед е мотивирана, като
за това било достатъчно, че е посочена законовата разпоредба. Това възражение
за липса на мотиви не може да се приеме, че е основателно.
Същественият момент е, че
конкретният казус не касае налагане на дисциплинарно наказание на ищцата, за
които има изисквания в чл.195 от КТ за задължително съдържание, респективно за
мотивираност.
Реално се касае за прекратяване
на трудово правоотношение поради съкращаване в щата. С оглед на това, след като
същото се прекратява на някое от безвиновните основания по чл.328 от КТ е
достатъчно единствено да се посочи правната норма и причините поради които се
прекратява трудовия договор. Изискване извън посочване на правната норма,
послужила за основание за издаване на Заповед за прекратяване на трудов
договор, в някоя от хипотезите на чл.328 от КТ и конкретните причини послужили
за издаването й на точно това основание в Кодекса на труда не са предвидени.
Налице е фактическия състав на
приложеното от работодателя основание, а именно съкращаване на щата за
заеманата от ищеца длъжност преди уволнението. В тази насока следва да се
посочи, че съгласно константната практика на ВКС се приема, че работодателят
издава заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, като посочва в
нея фактите и обстоятелствата, от които произтича правото му и съответният
текст от закона, който го урежда. Съдът не е обвързан от сочената от страните
правна квалификация, а е длъжен сам служебно да определи вярната правна
квалификация на спорното материално право. Съдът не може да прекрати трудовото
правоотношение на основание факти и обстоятелства, които не са посочени в
заповедта за уволнение или друг документ, известен на работника, към който тя
препраща, но може да признае прекратяването на трудовото правоотношение за
законно, ако твърдените факти пораждат право на работодателя да прекрати
трудовото правоотношение и правото е упражнено надлежно. В този смисъл Решение
№99 по гр.д.№389 за 2009 г. на IVг.о. на ВКС; Решение № 746 по гр.д.№19 за
2010г. на IIIг.о. на ВКС; Решение №849 по гр.д.№40 за 2010г. на IVг.о. на ВКС,
Решение №873 от 18.01.2011г. по гр.д.№757/2009г., IVг.о. на ВКС.
Заповедта ясно и точно сочи
освен правните основания за нейното издаване и фактическите такива, мотивирали
нейното издаване.
Относно възражението касаещо
липса на доказана компетентност на органа, приел решението за съкращаване на
щата на длъжността „юрисконсулт“ при ДГС „р.“ следва да се приеме, че за същото
за първи път се излага в писмената защита, така и впоследствие във въззивната
жалба. В тази връзка, настоящата инстанция няма основание да се произнася по
същество на същото. Независимо от тази си констатация за пълнота и в краткост
следва да се посочи, че то също е неоснователно.
В тази връзка, безспорно е
установено от данните визирани в Писмо изх.№ 18-Изх-З529-03 от 05.06.2018г., че
е взето Решение на УС на ЮЦДП с Протокол №11 от 21.05.2018г. , съгласно което е
закрит един щат за длъжността „юрисконсулт“ при ДГС р.. Въз основа на това
Решение е представено и прието като доказателство по делото и Длъжностно
разписание утвърдено от Директора на ЮЦДП в сила от 01.06.2018г. Нито в Искова
молба, нито пък в първото по делото съдебно заседание не е оспорена
материалната доказателствена сила на Протокол №11 от 21.05.2018г., за да може
ответника да докаже вероятното оспорване на тези обстоятелства, които се
въвеждат за първи път пред настоящата инстанция.
В случая, правилно е прието от
първоинстанционният съд, че изготвеното в тази връзка щатно разписание от ТП
ДГС „р.“, в сила от 01.06.2018г., което е утвърдено от директора на ЮЦДП-С. е
прието съобразно правомощията му по чл.172, ал.1, т.1 от ЗГ.
На практика от така взетото
решение от УС на ЮЦДП-С. за намаляване на щатна численост и утвърдено от
директора на ЮЦДП ново щатно разписание се установява по безспорен начин, че е
спазен надлежният ред по който се променя щатната численост на персонала в едно
държавно предприятие с териториални поделения. Налице е съкращаване в щата,
което се установява с представения за това- утвърдено щатно разписание.
Представеното такова, в сила от 01.06.2018г., притежава характеристиката на
официален документ по смисъла на чл.143 от ГПК, който е изготвен и утвърден от
длъжностно лице в кръга на службата му по установената форма и като официален
свидетелствуващ документ притежава материална доказателствена сила, която
обвързва съда, че фактите, предмет на удостоверителното волеизявление са
такива, каквито се твърдят в документа. В случая, представените от ответника
старо и ново щатно разписание не са оспорени от ищеца.
Не могат да бъдат приети за
основателни и възраженията за неспазена процедура по подбор. В тази насока се
твърди, че районния съд е игнорира представените още с исковата молба Вътрешни
правила за реда и организацията за възлагане на обществени поръчки в ЮЦДП
/Вътрешни правила/. Въззивният съд приема, че твърденията за съществуване на
изисквания във Вътрешните правила съответни функции да се осъществяват от
юрисконсулт не доказват по никакъв начин, че работодателят има задължение да
извърши подбор. Основания за предпоставки за извършване на подбор не са налице.
Не може да има спор по делото, че след като заеманата от ищеца длъжност
„юрисконсулт“ в ДГС „р.“ е била единствена такава, то за работодателя не
възниква задължение да извършва подбор по реда на чл.329 от КТ. Последният ще
има задължение да извършва подбор, но то ще е налице само когато за длъжността
която се съкращава са предвидени повече от една щатни бройки, а и подбора цели
да остане на работа служителя с по- голямо образование и квалификация. Когато
единствения или всички служители, заемащи една длъжност се уволняват, то няма
как да бъде реализиран подбор.
Не могат да бъдат споделени за
основателни и възраженията в насока, че уволнението е незаконно, тъй като
необходимостта от трудовата функция за длъжността „юрисконсулт“ в ответното
предприятие не е отпаднала.
Действително според текстовете
на чл.21, ал.2 и чл.60, ал.2 от НУРВИДГТ е налице въдено изискване, един от
членовете на комисия по ЗОП да е правоспособен юрист, но то друга страна няма
изискване този юрист да е и юрисконсулт конкретно на възложителя на
обществената поръчка или непременно негов служител. Предвид на това, за участие
във въпросните комисии, работодателят реално е свободен да определи като член
на комисията което и да е лице, извън неговите служители стига то да притежава
юридическо образование. Ето защо, правилно е и прието от първата инстанция, че
когато при един работодател няма служител с юридическо образование, той може да
назначи за член на комисията си друго лице извън неговата щатна численост, щом
такова му е необходимо.
Възраженията в насока, че
неправилни са изводите на съда, че не е нарушена разпоредбата на чл.8 от КТ също
не могат да бъдат споделени за основателни.
Събраните по делото
доказателства не установяват, че от страна ответника, в качеството му на
работодател да е допусната злоупотреба с права при прекратяване на трудовият
договор. Последният реално е упражнил свое право да съкрати длъжност, която по
функции вече не му е нужна, както и поради финансовото оздравяване на
повереното му стопанство.
Не може да се изведе извод в
настоящия казус, че ДГС “р.“ се нуждае от постоянното съдействие на лице с
юридическо образование, а напротив тази необходимост е веднъж месечно и то за
по-няколко часа. В този смисъл не може да се вмени във вина на работодателят,
че съкращава длъжност, която не е обвързана с пряката дейност на горското
стопанство и която може да бъде заместена при нужда от друго лице с юридическо
образование, наето на граждански договор. В новото длъжностно разписание не
съществува длъжност сходна по функции и преки задължения с тази, заемана от
ищцата. Работодателят не е проявил тенденциозност или недобросъвестност при
прекратяване на оспореното трудово правоотношение, като доказателства в насока
на противното реално по делото не са налице.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна и по изложените съображения, съдът намира, че
работодателят- ответник законосъобразно е упражнил правото си да прекрати
трудовото правоотношение на В.И., като е било налице реално съкращаване на
щата, засегнало единствената заемна от служителя длъжност „юрисконсулт”.
Предвид на това, Заповед
№5/13.06.2018г., с която трудовото правоотношение на ищцата В.И. е прекратено
от работодателя й, на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ- поради
съкращаване в щата е законосъобразна и като такава не подлежи на отмяна, а искът
по чл.344, ал.1, т.1 КТ като неоснователен правилно е отхвърлен от
първоинстанционния съд.
С оглед неоснователността на главния
иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ, то неоснователни се явяват и исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ
и чл.344, ал.1, т.3, във връзка с
чл.225, ал.1 и 2 от КТ и като такива също няма основание да бъдат
уважавани.
Предвид на гореизложеното,
споделяйки правните изводи на първата инстанция, въззивният съд приема, че
следва да остави без уважение подадената въззивна жалба, като неоснователна и
потвърди обжалваното решение.
С оглед този изход на делото,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, жалбоподателката В.В.И. следва да бъде осъдена
да заплати на ТП ДГС „р.“, направените от последния разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 720лв.
Мотивиран от гореизложеното, на
основание чл.271, ал.1, пр. първо от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№312/28.11.2018г., постановено по гр.д.№1058/2018г. по описа на РС- В.,
постановено по гр.д.№1047/2017г. по описа на РС- В..
ОСЪЖДА В.В.И.
***, с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да ЗАПЛАТИ на ТП ДГС „р.“, с административен адрес: гр.р., ул.“А.С.“
№2, с ЕИК 20161958000420, към Южноцентрално държавно предприятие гр.С., със
седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“П..Д.П.“ №1а, сумата от 720/седемстотин
и двадесет/лв., направени от него разноски по делото- адвокатски хонорар пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в
едномесечен срок, считано от обявената на страните дата 20.02.2019г., при
наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател:
Членове:1.
2.