РЕШЕНИЕ
№ 288
гр. Монтана, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Елизабета Кралева
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20231600500346 по описа за 2023 година
Въззивното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на
Б.Т. ЕООД,подадена чрез пълномощник адвокат Н. К. срещу решение на РС Монтана №
371/10.08.2023г., постановено по гр. дело № 1449/2022г. по описа му , В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен като неоснователен предявения от жалбоподателя по реда на чл. 422 от ГПК иск
срещу Б. М. от гр. *установителен иск за вземане над сумата 21.77 лева до предявения
размер от 884.48 лева, предмет на заповед за изпълнение и в негова тежест са възложени за
плащане разноски.
С въззивната жалба се поддържа неправилност на решението с доводи, че е
постановено при съществено нарушения на процесуалните правила с конкретни възражения
относно приетата в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза и
оставяне без уважение искането на жалбоподателя като ищец за извършване на нова
експертиза . Изложени са доводи за необсъждане признание на ответника по съществото на
спора, липсата на доказателства за плащане арендните задължения на предишните
собственици, както и липсата на яснота по кои арендни договори е извършено плащане с
представените от ответника платежни нареждания . Иска се отмяна на решението и връщане
на делото на първостепенния съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира се
плащане на деловодни разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна Б. М. , чрез пълномощник адвокат Н. В., с подаден в срок
писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски.
1
Във въззивното производство не са събирани доказателства.
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата и становищата на страните, предвид събраните по
делото доказателства и въз основа на закона , приема следното:
Въззивната жалба против първоинстанционното решение е подадена в срок от
надлежна страна в процеса при наличен правен интерес и е допустима за разглеждане.
Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено по установителен иск,
предявен по реда чл. 422 ГПК в срок след развило се заповедно производство и подадено в
срок възражение от длъжника .
Правното основание на предявения иск с оглед твърдените в исковата молба
обстоятелства за сключен договор за аренда и дължимо по него неплатено в пълен размер
арендно плащане от ответника за стопанската 2020/2021г. година е чл. 79,ал. 1 ЗЗД във
връзка с чл. 2 от Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/ и чл. 124,ал.1 ГПК .
От събраните по делото писмени доказателства и приети заключения на вещо лице
по назначени първоначална и допълнителна съдебно-икономическа експертиза се
установява следната фактическа обстановка:
По делото не се спори, че страните са обвързани с договор за аренда на земеделски
земи, вписан в СВ-*, вх.рег.№ *от 12.09.2014 г., акт *, т.*с предмет четири земеделски имота
с обща площ 25.271 дка с договорено арендно плащане 30 лева на декар, увеличено с влязло
в сила решение № 82/07.03.2022г. по гр.д. № 1351/2021 г. по описа на Районен съд –
Монтана на 65 лева на декар за стопанската 2020/2021г.. С разписки от 01.11.2021г. от
страна на ответника Б. М. като арендатор са преведени по посочена от ищеца като
арендодател банкова сметка сумата 855.29 лева и сумата 1950 лева с посочено основание
рента 2021г., като не се спор, че тези суми са постъпили по банковата сметка. От приетото
заключение на вещото лице К.И., депозирано в съда на 07.04.2023г. се установява, че по
процесния договор за аренда дължимото арендно плащане за стопанската 2020/2021г. е в
размер на 1642.61 лева – по 65 лева за общата площ от 25.271 дка арендувана земя. От
същото заключение е видно, че между страните освен процесния договор за аренда е
сключен и друг такъв от 2011г. с обща площ на земеделските имоти 21.700 лева с дължимо
арендно плащане 1302 лева, като с посочените по-горе банкови преводи ответникът е
извършил плащане по двата договора в общ размер 2805.29 лева . Погрешно в
заключението платената сума е посочена като 2818.26 лева без вещото лице да отчете, че в
разписките са включени и банкови такси за извършените преводи.
С оглед горното се установява, че ответникът с посочените по-горе разписки е платил
на ищеца по двата договора за аренда общо сумата 2805.29 лева при дължима такава по
процесния договор 1642.62 лева и по договора от 2011г. 1302 лева или общо задължение по
двата договора 2944.62 лева . С преводите е платено изцяло арендното задължение от 1302
лева по договора от 2011г. , като по договора от 2014г. платената сума е в размер на 1503.29
лева , съответно дължима е сумата 139.33 лева като разлика между платените 1503.29 лева и
2
дължимите 1642.62 лева.
Предвид гореизложеното се установява дължимо неплатено арендно плащане по
процесния договор за аренда за стопанската 2020/2021г. в размер на 139.33 лева , съответно
над този размер до пълния претендирания такъв от 884.48 лева искът е неоснователен .
Второто заключение на вещото лице, депозирано в съда на 19.05.2023г. съдът
приема за неотносимо към спора. Водените между страните други дела, по които
ответникът дължи на ищеца суми за разноски и държавни такси са неотносими към спора с
предмет дължимо арендно плащане по конкретен аренден договор за стопанската
2020/2021г. , като в разписките изрично е посочено основание за превод на сумите – рента
2021г. . От значение за спора е какви задължения е имал ответникът към ищец към
01.11.2021г. , когато е извършил плащане на сумата в общ размер 2805.29 лева с изрично
посочено основание за плащане – рента 2021г. . Конкретни доказателства в тази насока
няма, а дори и да е имал и други задължения, то съгласно чл. 76,ал.1 ЗЗД , този който има
към едно и също лице няколко еднородни задължения , ако изпълнението не е достатъчно да
погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. В случая с разписките от 01.11.2021г.
ответникът изрично е посочил, че с плащанията погасява дължимата към ищеца рента за
стопанската 2020/2021г. . Доказателства за други арендни договори между страните, извън
процесния от 2014г. и този от 2011г. , по делото не са представени, поради което и
плащането е относимо към задълженията по тези два договора за аренда . Очевидно е, че
плащането касае стопанската 2020/2021г. предвид датата на извършването му – 01.11.2021г.,
поради което и доводите във въззивната жалба, че можело да касае рента и за следващата
стопанска година са неоснователни.
Изводите на въззивния съд не съвпадат изцяло с направените такива от
първостепенния съд, като обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която искът
е отхвърлен над сумата 21.77 лева до сумата 139.33 лева и в тази част се признае за
установено допълнително вземане от 117.56 лева. Над сумата 139.33 лева исковата
претенция е неоснователна, поради което в частта, с която искът е отхвърлен над сумата
139.33 лева до предявения размер от 884.48 лева решението е правилно и следва да се
потвърди.
При този изход на спора, то въззивният съд следва да се произнесе и по исканията на
страните за присъждане на разноски, като с оглед яснота се отмени изцяло
първоинстанционното решение в частта за разноските. Предявеният иск се явява
основателен до размер 139.33 лева или 15.75 % от предявения размер, поради което и на
основание чл. 78,ал.1 ГПК на ищеца се следват сумата 98.45 лева разноски за заповедното
производство от общо направени такива 625 лева , сумата 129.94 лева разноски за исковото
производство при общо направени такива 825 лева. Съразмерно с отхвърлената част на иска
и на основание чл. 78,ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски в размер на 505.50 лева за
заповедното производство при установени такива 600 лева платено адвокатско
възнаграждение и в размер на 926.75 лева при установени такива 1100 лева платено
адвокатско възнаграждение. До приключване устните състезания в първоинстанционното
3
производство в с.з. на 11.07.2023г. ищецът не е направил възражение за прекомерност на
претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, поради което и съдът е дължи
обсъждане по реда на чл. 78,ал.5 ГПК. Възражение в тази насока е направено едва с
писмената защита, представена в определен от съда срок за това след приключване устните
състезания, поради което и не представлява валидно процесуално искане. В тази насока
съдът съобрази тълкуването, дадено в т. 11 на Тълкувателно решение 6/2012 г. от 06.11.2013
г. по тълк.дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изхода на въззивното производство и частичната основателност на
въззивната жалба до размер 117.56 лева при обжалваем интерес 862.71 лева, то право на
разноски за настоящето производство имат и двете страни. Установените такива на
жалбоподателя са 25 лева платена държавна такса, от които съразмерно се дължи сумата
3.41 лева. Въззиваемият е направил разноски в размер на 300 лева платено адвокатско
възнаграждение, като съразмерно му се дължи сумата 259.11 лева. Неоснователно е
възражението на жалбоподателя за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение,
което е под минималния размер от 400 лева съгласно чл. 7,ал.2,т.1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед цената на иска , която е под 5000 лева и на основание чл. 280,ал.3,т.1 от ГПК
въззивното решение не подлежи на касационно обжалване .
Водим от гореизложените мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 371/10.08.2023г. на Районен съд Монтана , постановено по
гр.дело № 1449/2022г. по описа му В ЧАСТТА, с която исковата претенция на Б. Т. ЕООД е
отхвърлена като неоснователна за сумата 117.56 лева , като НЕПРАВИЛНО, ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане от „Б. Т.“ ЕООД", ЕИК:
*, със седалище и адрес на управление: гр.*, ул. „*" № *, представлявано от управителя Г.
Г.към Б. М. от гр.*, ул.”*” *, вход *, ап*, ЕГН ********** в размер на 117. 56 лева , ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 04.04.2022 година до окончателното й
изплащане – представляваща неплатено в пълен размер арендно възнаграждение за
стопанската 2020/2021г. година по договор за аренда на земеделски земи, вписан в СВ-*,
вх.рег.№ *от 12.09.2014 г., акт *, т.*, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№ 823/2022 година по описа на Районен съд – Монтана, .
ПОТВЪРЖДАВА решение № 371/10.08.2023г. на Районен съд Монтана ,
постановено по гр.дело № 1449/2022г. по описа му В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ,
с която исковата претенция на Б.Т. ЕООД е отхвърлена като неоснователна до
4
претендирания размер от 884.48 лева , КАТО ПРАВИЛНО.
В частта, с която е признато вземане в размер на 21.77 лева решението като
необжалвано е влязло в сила .
ОТМЕНЯ решение № 371/10.08.2023г. на Районен съд Монтана , постановено по
гр.дело № 1449/2022г. по описа му В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ , ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Б. М. от гр. *, ул.”*” *, вход *, ап.*, ЕГН ********** да заплати на „Б.Т.“
ЕООД", ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.*, ул. „*" № *, представлявано от
управителя Г.Г.сумата 98.45 лева разноски за заповедното производство, сумата 129.94 лева
разноски за исковото производство, както и сумата 3.41 лева въззивни разноски.
ОСЪЖДА „Б.Т.“ ЕООД", ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.*, ул. „*" №
*, представлявано от управителя Г.Г. да заплати на Б. М. от гр. *, ул.”*” *, вход *, ап.*, ЕГН
********** сумата 505.50 лева разноски за заповедното производство, сумата 926.75 лева
разноски за исковото производство, както и сумата 259.11 лева разноски за въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5