Р
Е Ш Е Н И Е
Номeр
ІV-90 Година 2019, 24 юли гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен
граждански състав, на петнадесети юли две хиляди и деветнадесета година в открито
съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. ТАНЯ ЕВТИМОВА
при
секретаря Ваня Димитрова разгледа докладваното от съдия Евтимова въззивно
гражданско дело № 867/2019г.
по описа на Окръжен съд - Бургас. За да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на„Профи
Кредит България“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в
гр.София, бул.“България“ № 49, бл.53Е, вх.В чрез ю.к. Илиева против решение № 735/01.04.2019г., постановено от
Районен съд – Бургас по гр.д. № 7146/2018г.
в частта, в която е отхвърлен иска на дружеството против К. Б. Г., ЕГН: **********
от *** за разликата над 280,89 лева до
пълния предявен размер от 1292,83 лева, включваща и сумите 148,42 лева –
договорна лихва и 606,62 лева – възнаграждение за закупен пакет допълнителни
услуги, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№4386/2018г. на БРС. Жалбоподателят иска от съда да отмени решението в
оспорената част и да уважи предявения за тази част иск с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК.
Във въззивната жалба „Профи Кредит
България“ ЕООД развива съображения, че решението на БРС е неправилно. Оспорва
изводите на съда, че споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги е нищожно.
В съдебно заседание жалбоподателят не се
представлява от процесуален представител. Пълномощникът на „Профи Кредит
България“ ЕООД изразява становище
за
основателност на жалбата в писмен вид. Прави искане за отмяна на съдебното
решение в оспорената част и за присъждане на разноски.
Ответната страна – К. Б. Г. се
представлява от особен представител, който изразява становище за
неоснователност на жалбата. В съдебно заседание представителят на въззиваемата
страна пледира за отхвърляне на жалбата и за присъждане на разноски.
Като взе предвид твърденията на страните
и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за
установено от фактическа страна следното:
На 10.05.2017г. е сключен договор за
потребителски кредит между „Профи Кредит България” ЕООД и К.Б.Г. със следните
параметри: сума на кредита: 650 лева; срок на кредита: 18 месеца; размер на
вноската по кредита: 49,00 лева; годишен процент на разходите: 49,90; годишен
лихвен процент: 41,17%; лихвен процент на ден: 0,11; дължима сума по кредита: 882,00
лева; възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 779,94 лева;
размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги: 43,33 лева;
задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: 1661,94 лева; общ
размер на вноската: 92,33 лева; дата на погасяване: 12-ти ден от месеца. Към
договора за кредит е приложена декларация, че кредитополучателят е запознат с
общите условия и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Не се спори между страните, че сумата по
кредита е усвоена от Г. и че същият е направил плащане от 429,60 лева.
На 08.06.2018г. „Профи Кредит България”
ЕООД подава заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 1331,93 лева, представляваща главница
в размер на 1322,83 лева; такса за извънсъдебно събиране на вземането в размер
на 30 лева и лихва в размер на 9,10 лева. В обстоятелствената част на
заявлението дружеството се позовава на предсрочна изискуемост на вземането,
която според общите условия настъпва при просрочие на една месечна вноска с
повече от 30 календарни дни. В този случай договорът се прекратява автоматично.
На 11.06.2018г. Районен съд – Бургас издава
заповед за изпълнение на парично задължение за следните суми: 1292,83 лева –
главница; 30 лева – такса за събиране на вземането за периода от 13.06.2017г.
до 03.01.2018г.; 9,10 лева – законна лихва за забава за периода от 13.06.2017г.
до 03.01.2018г.; законна лихва от подаване на заявлението до окончателното
плащане на дължимата сума и 76,64 лева – разноски за заповедното производство.
Заповедта е връчена на Русева по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. В едномесечен срок
от съобщаването, заявителят предявява иск по чл.422 от ГПК за установяване на
вземането си.
В исковата молба „Профи Кредит България”
ЕООД твърди, че длъжникът е платил сумата от 429,60 лева, с което е погасил само
369,11 лева от кредита. Дружеството твърди също, че е настъпила предсрочната
изискуемост на кредита и представя уведомително писмо, за което няма данни да е
връчено.
Ответната страна се представлява от
особен представител, който изразява становище за неоснователност на иска.
С решение № 735/01.04.2019г. Районен съд
– Бургас приема за установено, че К.Б.Г. дължи на „Профи Кредит България” ЕООД
сумата от 208, 89 лева, представляваща главница по договор за потребителски
кредит № **********/ 10.05.2017г., ведно със законната лихва, считано от
09.05.2018г. до окончателното плащане, за която е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 4386/2018г. на БРС. За разликата над
тази сума до пълния предявен размер от 1292,83 лева, включваща и сумите 148,42
лева – договорна лихва и 606,62 лева – възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, съдът отхвърля иска. За да постанови този резултат, съдът
приема, че цялото задължение по договора е изискуемо към датата на приключване
на устните състезания по делото. Отделно от това съдът приема, че уговорките за
възнаградителна лихва и за пакет от допълнителни услуги са нищожни и Г. дължи
само главницата по договора.
Въз основа на изложените фактически
данни, които се установяват от събраните по делото доказателства, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл.259, ал.1 от ГПК. Изхожда от надлежна страна и е насочена срещу тази
част от решението, която поражда неблагоприятни правни последици за
жалбоподателя. Поради това, жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предметният обхват на въззивното
произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на
цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на
чл.269 от ГПК, съдът констатира, че решението е валидно - постановено е от
законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от
ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е
при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с
принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 735/01.04.2019г. е правилно. Същото
е в съответствие с ТР № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС, което е публикувано след
обявяването му.
Според т.1.1 от цитираното тълкувателно
решение при вземане, което произтича от договор за кредит, чиято предсрочна
изискуемост не е надлежно обявена на длъжника преди подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, съществуващата валидна облигационна
връзка между страните не може да се игнорира. Вземането произтича от договор за
кредит с определени срокове за плащане на отделните вноски, които намират отражение
в счетоводството на кредитора. Размерът и падежът на всяка вноска са определени
в договора. Липсата на точно изпълнение по погасителния план, приложен към
договора, трябва да се съобрази в исковото производство по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК, дори когато не са настъпили последиците на надлежно обявена предсрочна
изискуемост на цялото задължение по договора за кредит. Длъжникът - ответник по
иска, дължи изпълнение, макар и само за онази част от дълга, по отношение на
която е настъпил падежът, договорен от страните. Съществуването на вземането не
може да се отрече, дори когато предсрочната изискуемост не е предявена редовно.
Поради това искът по чл.422, ал.1 от ГПК не може да бъде отхвърлен изцяло, а
трябва да се уважи за падежираните вноски.
Присъждането на вноските с настъпил
падеж, когато се претендира цялата главница по договор за кредит поради
предсрочна изискуемост, не съставлява недопустима подмяна на основанието на
иска, съответно произнасяне по непредявен иск. Предсрочната изискуемост на
вземането по договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са
подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица
изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди
датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно
изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание - договора за
кредит. По тези съображения позоваването на предсрочната изискуемост не е
определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл.422, ал.1 ГПК. Правното основание, на което се претендира изпълнение на вноските с
настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за
кредит. Предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта, а изискуемостта е
възможността на кредитора да иска изпълнение на задължението. Ако кредиторът
поддържа, че за него се е породила възможност да претендира изпълнение на
цялото задължение, но се установи, че такава възможност се е породила само за
част от това задължение, искът не трябва да бъде отхвърлен изцяло, а да бъде
уважен до размера, чиято изискуемост е настъпила. Няма причина това разрешение
да бъде отречено за вземанията по договори за кредит, чието изпълнение се търси
по реда на заповедното производство. Доказването на настъпилата предсрочна
изискуемост на договора за кредит е определящо единствено за размера, в който
ще бъде признато вземането на кредитора.
Според т.1.2 от ТР № 8/2017г. на ОСГТК
на ВКС предявеният
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по
договор за кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските
с настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо, въпреки,
че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
В конкретния случай от представените по
делото доказателства се установява, че към датата, на която са приключили
устните състезания пред районния съд, е настъпил падежът на всички 18
погасителни вноски. При това положение, същите се явяват дължими. В този смисъл
е ТР № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС. В настоящия казус обаче погасителните вноски
са формирани от три компонента: главница, лихва и „пакет от допълнителни
услуги”. Дължима, според районния съд и според настоящия въззивен състав, е
само главницата по вноските /кредита/. Този извод следва от изложените по-долу
съображения:
Правните норми, които регламентират
нищожността на сделките са императивни и за тях съдът следи служебно. Към
датата на сключване на договора за кредит липсват императивни разпоредби, които
да регулират размера на възнаградителната лихва. Съдебната практика обаче
приема, че уговорката в договора, която предвижда възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва по необезпечени кредити, респ.
двукратния размер на законната лихва по обезпечени кредити, противоречи на
добрите нрави. Това противоречие е основание за нищожност на договора по чл.26,
ал.1, предл.ІІІ от ЗЗД. В конкретния случай уговорената възнаградителна лихва е
в размер на 41,17 %, което надвишава основния лихвен процент четири пъти.
Поради това, тази уговорка е нищожна.
Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.4 от
Закона за потребителския кредит годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. В конкретния случай уговорената допълнителна услуга не
създава конкретни задължения за кредитора, а е свързана с усвояване и отпускане
на кредита. Поради това, същата трябва да бъде включена в годишния процент на
разходите по чл.19, ал.1 от ЗПК. Изключването на допълните услуги от ГПР по
чл.19, ал.1 от ЗПР представлява заобикаляне на закона по смисъла на чл.21 от ЗПК и има за последица нищожност на клаузата, с която са договорени тези услуги.
Поради това, сумите, които са начислени на това основание, са недължими.
Предвид гореизложеното, жалбата на
„Профи Кредит България” ЕООД е неоснователна и трябва да се отхвърли със следващото
от това потвърждаване на първоинстанционното решение.
По делото е направено искане за
присъждане на съдебни разноски от процесуалните представители на двете страни. Съдът
намира, че въззиваемата страна има право на разноски, но в конкретния случай същите
се състоят само от възнаграждение за особен представител, което е платено
предварително от въззивника. Поради това, платеното от „Профи Кредит България”
ЕООД възнаграждение за особен представител не следва да се присъжда, а да
остане за негова сметка.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен
съд, ІV въззивен състав
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 735/01.04.2019г.,
постановено от Районен съд – Бургас по гр.д. № 7146/2018г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: