Р Е Ш Е Н И Е
№ / 08 юли Година 2011 гр.
Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 09 май 2011 година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР: Х.З.
като разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА
т. д. № 491
по описа за 2010 година,
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.
415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 422 от ГПК за установяване съществуване на парично
вземане.
Ищeцът ,,Т.Б.’’ АД, гр. С. твърди в исковата си
молба, че между банката и Р.С.Д. ***,
като кредитополучател е сключен договор за банков кредит
№ 045-022-005/04.12.2007 год. за сумата от 40 000 лв. За обезпечаване на
вземането в полза на банката е учредена договорна ипотека върху недвижим имот,
собственост на длъжника с нотариален акт № 176, том VI, рег. № 8365, дело № 631/2007 год., вписана с вх.
№ 2650 от 05.12.2007 год., акт 127, том І, дело № 1358/2007 год. на нотариус
при РС – гр. Раднево. Като допълнително обезпечение на вземането кредитополучателя
е издал в полза на банката запис на заповед от 06.12.2007 год. Кредитополучателката
е погасила няколко вноски по кредита и е спряла обслужването на същия. Към
20.05.2010 год. задължението на длъжника, съгласно счетоводно извлечение е било
в размер на 36 725,15 лева, от които главница в размер на 36 365,84
лева и просрочена лихва за периода от 20.04.2010 год. до 20.05.2010 год. в
размер на 359,31 лева. Съгласно сключения между страните договор, банката е
обявила кредита за предсрочно изискуем. Твърди се, че на основание чл. 417 ГПК
ищецът е подал заявление и се е снабдил със заповед за изпълнение и
изпълнителен лист срещу ответника за сумата 36 725,15 лева по ч.гр.д. №
288/2010г. по описа на Радневския районен съд. Срещу издадената заповед и изпълнителен лист постъпило възражение от Р.С.Д.. Поради тези
обстоятелства е предявен настоящия иск, като се иска от съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника вземането
на банката за исковата сума, както и сумата от 734,50 лева, представляваща
разноски по ч.гр.д. № 288/2010г. по описа на Радневския районен съд. Претендира
направените разноски пред настоящата инстанция.
Ответникът е представил
в срок отговор на исковата молба, съгласно чл. 367 ГПК. Твърди, че банката е обявила кредита за
предсрочно изискуем без да са на лице основанията предвидени в договора за
банков кредит. Моли съда, да отхвърли
предявения иск като неоснователен. Претендира за направените по делото
разноски.
В срока за допълнителна
искова молба, ищецът е посочил, че банката се възползвала от субективното си
право да обяви кредита за предсрочно изискуем при неплащане на една месечна
вноска от страна на длъжника, като не е необходимо уведомяване на
последния.
Постъпил е допълнителен
отговор от ответника, с който оспорва съображенията на ищеца, изложени в
допълнителната искова молба. Поддържа представения писмен отговор.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира
за установено следното:
От представените по
делото писмени доказателства е видно, че между Р.С.Д. *** и ,,Т.Б.’’ АД, гр. С. е сключен договор за банков
кредит от 04.12.2007 год. за текущо потребление № 8438225/03.09.2004 год.
За обезпечаване на вземането в полза
на банката е учредена договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на
длъжника с нотариален акт № 176, том VI, рег. № 8365, дело №
631/2007 год., вписана с вх. № 2650 от 05.12.2007 год. акт 127, том І, дело №
1358/2007 год. на нотариус при РС – гр. Раднево. Като допълнително обезпечение
на вземането кредитополучателя е издал в полза на банката запис на заповед от
06.12.2007 год.
От чл. 3.4. на процесния договор се установява, че
погасяването на кредита ще се извърши на 166 месечни анюитетни вноски, платими
ежемесечно на 20-то число, като за периода 20.12.2008 год. до 20.08.2021 год. вноските
са в размер на 459 лева.
Съгласно чл. 6, б. ,,а’’ от договора банката може
едностранно да прекрати същия и да обяви кредита за предсрочно изискуем при
неспазване от страна на кредитополучателя на определение в чл. 3.4. погасителен
план.
Спорно по делото е
обстоятелството, дали е настъпила предсрочната изискуемост на вземането на
банката.
От заключението на
назначената по делото съдебно – икономическа експертиза, която съдът възприема
като изготвена добросъвестно и компетентно се установява, че длъжника е
просрочил издължаването на погасителната вноска за м. май 2010 год. в размер на
459 лева.
При така установеното от фактическа страна,
могат да се направят следните правни изводи:
Между страните е налице каузална сделка – договор
за банков кредит.
Договорите имат силата на закон за тези, които ги
сключват. Съгласно
чл. 9 от ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.
В чл. 6 от договора са уговорени хипотезите, при които
банката обявява кредита за предсрочно изискуем. В случая е налице първата, а
именно правото на Банката да направи
предсрочно изискуем неизплатената част от кредита при неплащане на една
погасителна вноска, като това е обусловено от обективният факт – неплащане от
страна на кредитополучателя. При настъпване на обективният факт неизпълнение от
кредитополучателя на една от дължимите месечни вноски по кредита - основание за
предсрочна изискуемост, банката да упражни правомощието си да направи кредита
предсрочно изискуем, като в случая е избрала една от уговорените в чл. 6 от
Договора предоставени й възможности при неизпълнение от длъжника, реализирано с
искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
От вносна
бележка от 01.06.2010 год. се установява, че след подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист длъжникът е
внесъл сумата от 630,50 лева, като основание за плащане е посочено вноска по
договор № 045-022-005.
От гореизложеното съдът намира, че предявения иск от ,,Т.Б.’’
АД гр. С. против Р.С.Д. ***, следва да бъде уважен за сумата от 36 094,65 лева, от които главница в
размер на 35 735,34 лева и просрочена лихва за периода от 20.04.2010 год.
до 20.05.2010 год. в размер на 359,31 лева, като в останалата му част над
сумата от 36 094,65 лева до размера на
36 725,15 лева иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй
като е погасен чрез плащане.
Искът,
с който се иска да се признае за установено дължимостта на разноските присъдени
в заповедното производство се явява недопустим. Отговорността за разноски може
да се осъществи само по висящия процес, но не и с отделен иск /Ж. С., БГПП, VII изд., § 77, стр. 377/. Исканията за разноски следва да бъдат предявени и
разгледани в процеса, в който са направени. Те не могат да се претендират с отделен
иск (Р 576/31.08.1989г. ВС, ІІ г.о.). Предвид това, съдът
не дължи произнасяне по въпроса за
дължимостта на присъдените по ч.гр.д. № 288/2010 год. по описа
на Радневския районен съд, разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва
да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 1653,89 лева,
съразмерно уважената част от иска. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на
ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на
87,45 лева, съразмерно отхвърлената част от иска.
Водим от изложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.С.Д. ***,, с ЕГН **********, че
дължи на ,,Т.Б.’’ АД със седалище и
адрес на управление гр. С., сумата от 36
094,65 лева /тридесет и шест
хиляди деветдесет и четири лева и 65 ст./, от които главница в размер на
35 735,34 лева и просрочена лихва за периода от 20.04.2010 год. до
20.05.2010 год. в размер на 359,31 лева по
договор за банков кредит № 045-022-005/04.12.2007 год., за които суми е
издадена заповед за незабавно изпълнение № 225/20.05.2010 год. и изпълнителен
лист от 27.05.2010 год. по ч.гр.д № 288/2010 год. по описа на Радневския
районен съд, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част над сумата от 36 094,65 лева /тридесет и шест хиляди
деветдесет и четири лева и 65 ст./ до размера на 36 725,15 лева /тридесет и шест хиляди седемстотин двадесет и
пет лева и 15 ст./, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, като погасен
чрез плащане.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от ,,Т.Б.’’ АД със седалище и адрес
на управление гр. С., иск за признаване за установено по отношение на Р.С.Д. с
ЕГН ********** че дължи на ,,Т.Б.’’ АД със седалище и адрес на управление гр. С.
сумата от 734,50 лева /седемстотин
тридесет и четири лева и 50 ст./ разноски присъдени със заповед за незабавно изпълнение № 225/20.05.2010
год. по ч.гр.д
№ 288/2010 год. по описа на Радневския районен съд, като недопустим и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази му част.
ОСЪЖДА Р.С.Д. с ЕГН ********** да заплати на ,,Т.Б.’’ АД със седалище и адрес на управление гр. С.,
сумата от 1653,89 лева /хиляда шестстотин
петдесет и три лева и 89 ст./ представляваща направените по делото разноски,
съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА ,,Т.Б.’’ АД със седалище и адрес на управление гр. С., да заплати на Р.С.Д. с ЕГН ********** сумата от 87,45 лева /осемдесет и седем
лева и 45 ст.//, представляваща направените по делото разноски, съразмерно отхвърлената
част от иска.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му, пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: