Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 04.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на десети май през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
Като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 16895 по описа на съда за
2017 г., взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена от М.Г.М., В.И.А., М.И.Т. и Й.И.А. искова молба за осъждане
на Г. Ф.да им заплати по 250 000 лева обезщетения за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от настъпила при ПТП на 17.04.2017 г.
смърт на И.А. М., ведно със законните лихви от датата на подаването на исковата
молба до окончателното изплащане.
Ищците
твърдят, че на 17.04.2017 г. около 07.00 часа по АМ „Тракия“ с посока на
движение от гр. София към гр. Пловдив, на 78 м преди разклона за с. Лозен
неустановен автомобил, управляван от неизвестен водач блъснал движещия се до
пътното платно по банкета в същата посока на движение пешеходец И.А. М., при
което последният починал на място.
И.М. бил
съпруг на М.М. и баща на В.А., М.Т. и Й.А.. Родствениците на И.М. преживели
тежко загубата на внезапно починалия. Семейството било много сплотено, всички
си помагали взаимно и били неразделни. Смъртта на И.довела до продължителни
страдания за ищците, които се затворили в себе си и трудно се справяли с мъката
си.
С молба
от 02.05.2017 г. ищците сезирали Г. Ф.да им изплати обезщетения за търпените
болки и страдания от внезапната смърт на И.М., но до датата на подаването на
исковата молба не били определени и изплатени обезщетения. Молят съдът да осъди
ответника да им заплати по 250 000 лева обезщетения, ведно със законните
лихви от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане.
Ответникът
Г. Ф.е подал отговор, в който е оспорил допустимостта на исковете, тъй като към
молбата, с която е бил сезиран не са били представени документи, доказващи
основание ищците да претендират изплащане на обезщетения. Оспорва исковете
поради липса на доказателства за механизма на ПТП и причините за настъпването му.
Възразява за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на И.М., който се
е движил по десния край на платното за движение попътно на идващите зад него
автомобили в тъмната част на денонощието. Счита претендираните размери на
обезщетенията за завишени.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са субективно активно и обективно съединени искове с правно основание чл. 557,
ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта
на И.А. М. при ПТП на 17.04.2017 г. на територията на РБ, причинено от виновни
действия на водач на неидентифицирано МПС.
Положителна
процесуална предпоставка за допустимостта на исковете срещу Г. Ф.е провеждане
на извънсъдебна процедура, инициирана от пострадалите лица, предявили претенции
пред Ф.а за изплащане на обезщетенията, като в тримесечния срок от завеждането
е липсвало произнасяне, или е отказано заплащане на обезщетения, или ищците не са
съгласни с размерите на определените обезщетения.
Установява
се от молба вх. № 24-01-290/02.05.2017 г., че М.Г.М., В.И.А., М.И.Т. и Й.И.А. са
сезирали Г. Ф.с искане да определи и изплати обезщетения за неимуществени вреди
от смъртта на И.М. при ПТП на 17.04.2017 г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ отговорността на Г. Ф.е обективна,
като ищците следва да установят наличието на посочените в цитираната норма
предпоставки: произшествието да е настъпило на територията на Република
България, да е причинено от управление на неустановено моторно превозно
средство и от него да са настъпили имуществени или неимуществени вреди от
телесни увреждания или смърт.
Следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
Основният
спорен по делото въпрос е дали произшествието е причинено от водач на
неидентифицирано МПС, нарушил правилата за движение по пътищата и по този начин
е довел до причиняване смъртта на пешеходеца И.А. М..
При
съвкупна преценка на всички доказателства по делото съдът намира за установен
механизма на процесното ПТП. Неустановен автомобил се е движил в най-дясна
пътна лента в посока към гр. Пловдив с неустановена скорост. На 100 м преди
отбивката за с. Лозен в дясната част на най-дясна лента на около 1.0 м вляво от
десния край на платното за движение се е оказал пострадал пешеходец, който бил
с гръб към приближаващия го автомобил. Водачът не е реагирал и не е задействал
спирачките, поради което автомобилът ударил в гръб пешеходеца и го качил на
предния капак. Пешеходецът е бил ударен от челното стъкло и предна дясна
колона, след което тялото е отхвърлено напред и надясно и е паднало в затревена
площ вдясно.
Травмите
на И.М. – лицева, тежки закрити гръдна и коремна травми и травми на
опорно-двигателния апарат са причинени от въздействие на рязък удар с много
голяма кинетична енергия, нанесен на широка площ в задна и отчасти
ляво-странична повърхност на тялото и крайниците, с последвало отхвърляне,
падане и приплъзване напред по лице върху терен.
Спирачни
следи на местопроизшествието и точното място на удара на тялото на И.М.
липсват, но характерът на уврежданията на починалия и намерените отломки от
автомобила, стъклени парчета и вещи на М. позволяват да се направи безспорният
извод, че неизвестен автомобил е ударил пешеходеца в най-дясната пътна лента.
Водачът е могъл своевременно да възприеме пешеходеца и да предотврати
настъпване на произшествието, като намали скоростта и траекторията на движение
съобразно положението на пешеходеца на пътя.
Като не
е изпълнил задълженията си по чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП – да прояви внимание
към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и по чл. 20, ал. 2
от ЗДвП - при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие, неизвестният водач е допуснал настъпване на ПТП, в
причинна връзка с което е леталният изход на И.М..
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД). Понятието
„справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е
абстрактно, а обхваща преценката на конкретни обстоятелства, които съдът
следва да съобрази при определяне размера на обезщетението. Сред тях са
възрастта и социалното положение на починалия, отношенията му с близките, които
търсят обезщетение за причинените им неимуществени вреди и др.
Установява
се от удостоверение за наследници изх. № 11/09.05.2017 г., че И.А. М. е починал
на 17.04.2017 г. и е оставил за свои наследници по закон съпругата си М.Г.М.,
дъщерите си М.И.Т. и В.И.А. и сина си Й.И.А..
От събраните
по делото гласни доказателства се установи, че И.М. е създал с М.М. семейство,
отношенията в които били основани на обич и разбирателство. Създали и отгледали
три деца, които са били привързани към баща си и поради това са понесли изключително
тежко новината за смъртта му. В продължение на повече от 40 години М. е бил
образцов съпруг и баща, който се е грижил за прехраната на семейството. По
характер е бил добър и отзивчив човек, който е работил в гр. София, за да
издържа болната си съпруга М.М.. Тя е разчитала на съпруга си не само за
издръжката на семейството и домакинството, но и на неговата морална подкрепа. Помагал
е и на децата си, които са го уважавали и са били силно привързани към него.
Въпреки че не са живели с него в едно домакинство, новината за внезапната му
кончина им е причинила неимоверни страдания. В.А. е работела в Гърция, но след
смъртта на баща си е поела грижите за майка си М., която е останала без дългогодишния
си спътник в живота.
Безспорно
внезапната загуба на И.М. е причинила на ищците неизмерима скръб. От загубата на безценната му помощ съпругата и децата на И.М.
са се лишили от помощта, обичта и грижите му. Стресът от внезапната
загуба на любимия съпруг и родител е неизмерима. Към момента те търпят
страдания, които ще продължат и занапред.
Като взе
предвид всички гореизложени обстоятелства и съобразявайки се с принципа на
справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД, лимитите на застрахователните суми,
конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент – 17.04.2017 г., когато е
настъпилото процесното ПТП, от което са произтекли вредите, ЗЗД съдът счита, че
120 000 лева е справедлив размер на обезщетението претърпени неимуществени
вреди за съпругата на И.М. и по 90 000 лева – за дъщерите му В.А. и М.Т. и
за сина му Й.А..
В тези
размер ще бъдат репарирани в относително пълен обем претърпените и продължаващи
страдания на съпругата и низходящите на И.М. от смъртта на техния родственик.
Размерът
на обезщетението не следва да бъде източник и на обогатяване за пострадалите
лица, а определянето му се основава единствено на онези вреди, за които е
налице доказателство да се намират в причинно-следствена връзка с процесното
ПТП.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване от
страна на пострадалия за настъпването на вредите. По смисъла на чл. 51, ал. 2
от ЗЗД, съпричиняване е налице, когато с поведението си пострадалият е
допринесъл за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
настъпването на вредите. Приносът на пострадалия трябва да бъде конкретно
установен (решение № 169/28.02.2012 г., т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.),
както и обстоятелството, че без приносът не би се стигнало до уврежданията. За
този факт, доколкото възражението е направено от ответника и го ползва при
положителното му установяване доказателствена тежест носи навелият го
(застрахователят по „Гражданска отговорност“ на делинквента).
В случая възражението на ответника са изразява в
нарушение на забраната пешеходци да се движат по път, представляващ магистрала.
Безспорно се установи, че в качеството си на пешеходец И.М. е нарушил нормата
на чл. 55, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП, забраняваща му да се движи в това си качество
по път, обозначен като автомагистрала.
С оглед изложеното решаващият състав приема, че
допуснатото от наследодателя на ищците нарушение на правилата за движение по
пътищата е допринесло за настъпване на произшествието, като приносът му следва
да се определи на 1/3.
Поради това дължимото на М.А. обезщетение е в размер на
80 000 лева, а на останалите ищци – по 60 000 лева, които се дължат
от ответника със законните лихви, начислени от датата на завеждането на
исковата молба до окончателното изплащане.
Ищците
са освободени от заплащане на държавна такса и разноски, поради което Г. Ф.Г.Н.е
бил освободен от заплащане на държавна такса, поради което Г. Ф.дължи да
заплати по сметка на СГС сумата от 10 400 лева
държавна такса и 78 лева депозит за експертиза по делото.
Претенции за присъждане на разноски са направили и двете страни. На
ищците М.М., В.А. и Й.А. е оказана безплатна правна помощ съгласно договори от
15.10.2018 г., поради което на процесуалния им представител се дължи адвокатско
възнаграждение в размер на 6 268.80 лева.
Ответникът е заплатил депозит за експертиза в размер на 300 лева.
Съгласно чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
съдът определя размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение на 450 лева.
От общия размер на разноските от 750 лева, на ответника се дължат 555 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ, Г. Ф., с адрес *** да
заплати на М.Г.М., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 80 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на
съпруга си И.А. М. при ПТП на 17.01.2017 г., ведно със законната лихва от 28.12.2017
г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния
предявен размер от 250 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ, Г. Ф., с адрес *** да
заплати на В.И.А., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 60 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща
й И.А. М. при ПТП на 17.01.2017 г., ведно със законната лихва от 28.12.2017 г.
до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен
размер от 250 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ, Г. Ф., с адрес *** да
заплати на М.И.Т., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 60 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща
й И.А. М. при ПТП на 17.01.2017 г., ведно със законната лихва от 28.12.2017 г.
до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен
размер от 250 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ, Г. Ф., с адрес *** да
заплати на Й.И.А., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 60 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща
му И.А. М. при ПТП на 17.01.2017 г., ведно със законната лихва от 28.12.2017 г.
до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен
размер от 250 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗАдв., Г. Ф., с адрес *** да заплати на адвокат В.В.О., с адрес *** сумата от 6 268.80
лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, М.Г.М., ЕГН **********, с
адрес ***, В.И.А., ЕГН **********, с адрес ***, М.И.Т., ЕГН **********, с адрес
*** и Й.И.А., ЕГН **********, с адрес *** да заплатят на Г. Ф., с адрес ***
сумата от 555 лева разноски за производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, Г. Ф., с адрес *** да заплати
по сметка на Софийски Градски съд сумата от 10 400 лева държавна такса и 78 лева
депозит за експертиза по делото.
Банкова сметка *** М.Г.М., по която да бъде заплатена
присъдената сума: IBAN ***, BIC ***, „ЦКБ“ АД.
Банкова сметка *** В.И.А., по която да бъде заплатена
присъдената сума: IBAN ***, BIC ***, „ЦКБ“ АД.
Банкова
сметка *** М.И.Т., по която да бъде заплатена присъдената сума: IBAN ***, BIC ***, „ЦКБ“ АД.
Банкова
сметка *** Й.И.А., по която да бъде заплатена присъдената сума: IBAN ***, BIC ***, „ЦКБ“ АД.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: