Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 351
04.03.2021
година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на десети февруари
две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска
Атанасова
при секретаря Г. Драганова, като разгледа докладваното
от съдията Атанасова административно дело № 2472 по описа за 2020 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК и е
образувано по повод постъпил протест на прокурор в Окръжна прокуратура- Бургас против
заповед № 0201-РД-01-0122/02.11.2020 г., издадена от директора на Дирекция
„Социално подпомагане“- Бургас, за тълкуване на направление №
20017622/27.08.2020 г. за включване на Г.Г.А. с ЕГН ********** в механизма
„Лична помощ“.
В протеста са наведени доводи за незаконосъобразност
на оспорената заповед, поради противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие
с целта на закона. В него се сочи, че тълкуваното със заповедта направление № 20017622/27.08.2020 г. има
действие от 01.09.2019 г., когато финансирането е определено със закон, тъй
като документите са депозирани преди тази дата- на 14.05.2019 г., и директорът
на ДСП следва да даде тълкуване в този смисъл. Изложено е, че с оспорения акт Г.Г.А.
е лишена от полагащата и́ се помощ за периода от 01.09.2019 г. до датата
на издаване на направлението от 27.08.2020 г., в противоречие с целта на
закона. Отбелязано е също, че на основание чл. 22, ал. 5 от ЗХУ същата има
право на подкрепа от датата на подаване на документите по чл. 21, ал. 3 от Закона
за хората с увреждания (ЗХУ), въз основа на заключенията от изготвената
индивидуална оценка на потребностите по чл. 20 от ЗХУ.
В съдебното заседание прокурорът поддържа протеста. Не
сочи нови доказателства. Пледира за отмяна на оспорената заповед, като
незаконосъобразна.
Заинтересованата страна Г.Г.А. не се явява и не
изпраща представител, редовно уведомена. Не заявява становище по протеста.
Процесуалният представител на ответника- директор на
дирекция „Социално подпомагане”- Бургас заявява становище за неоснователност на
протеста и моли за неговото отхвърляне. Представя административната преписка.
Протестът е депозиран в срока по чл. 149, ал. 4 от АПК
и е процесуално допустим. При разглеждането му по същество, съдът намира за
установено следното:
Административното производство е започнало по повод
заявление-декларация с вх. № ЗХУ-ИО/Д-А/771 от 14.05.2019 г., подадено от Г.Г.А.
***, за изготвяне индивидуална оценка на потребностите по чл. 20, ал. 1 от ЗХУ
(на л. 38). Заявителката е декларирала, че е освидетелствана с решение на ТЕЛК №
2731 от 198/15.11.2013 г. с 95% трайно намалена работоспособност, пожизнено. Приложила
е формуляр за самооценка, в който е отразила, че желае да ползва
рехабилитационни услуги и се нуждае от лична помощ. Попълнила е в съответните
графи информация за двигателно функциониране, самообслужване, ориентация и
самозащита, психо-социални функции, социално функциониране, изпълнение на
дейности в домашна среда, социални взаимоотношения. Отбелязала е, че получава
пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Въз основа на
заявлението-декларация, самооценката и данните за увреждането, вида и степента
на затрудненията във функционирането, степента на включване в социалната среда
и мобилността на заявителя, водещият случая служител е изготвил на 14.06.2019
г. формуляр за извършване на индивидуална оценка на потребностите (на л. 45). На
19.06.2019 г. е била изготвена индивидуална оценка на потребностите (на л. 37),
със становище за необходимост от лична помощ за 63 часа месечно, при определена
трета степен- много тежка зависимост/затруднения. Съобразно заключенията в
индивидуалната оценка на потребностите директорът на дирекция „Социално
подпомагане“- Бургас е издал направление за включване в механизма лична помощ №
ЗХУ-ИО/Д-А/771 от 25.06.2019г. (на л. 36), с което е определил на А. 63 часа месечно
за лична помощ за срок от 01.09.2019 г. до 19.06.2024 г. С решение № 36 от
02.08.2019 г. директорът на РД „Социално подпомагане“- Бургас е потвърдил
издаденото направление.
С решение № 2233/27.12.2019 г., постановено по адм. д.
№ 2233/2019 г., Административен съд- Бургас е отменил направлението и е
изпратил преписката на директора на ДСП- Бургас със задължителни указания.
Съдът е счел, че не е установено действителното състояние на лицето с увреждания,
което е довело до поставянето му в по-ниска степен на затруднение. С решение № 10393/29.07.2020
г. по адм.д. № 3776/2020 г. ВАС е потвърдил решението на АСБ.
След влизане в сила на съдебното решение, по указание
на административния орган А. е подала на 13.08.2020 г. ново заявление и на
25.08.2020 г. е попълнила нов формуляр за самооценка (на л. 14). На 26.08.2020
г. водещият случая служител е изготвил формуляр, а на 27.08.2020 г. е била
изготвена и индивидуална оценка на потребностите. Въз основа на индивидуалната
оценка директорът на дирекция „Социално подпомагане“- Бургас е издал
направление за включване в механизма лична помощ № 20017622/27.08.2020 г., с
което е определил на А. 137 часа месечно за лична помощ за срок от пет години-
до 27.08.2025 г.
След влизане в сила на направлението, на 19.10.2020 г.
А. е депозирала в Дирекция „Социално подпомагане“- Бургас молба за тълкуване на
издаденото направление. С молбата същата е заявила несъгласие с определения
начален момент на действие на направлението- от 27.08.2020 г. и е поискала от
административния орган да определи начална дата на същото 01.09.2019 г. Посочила
е, че в продължение на един месец- от влизане в сила на съдебното решение на
29.07.2020 г. до издаване на новото направление на 27.08.2020 г. тя не
разполага с направление, тъй като старото не действа, а ново не е издадено през
този период. Изложила е също, че в продължение на година е била ощетена в броя
на часовете, които и́ се полагат.
По молбата за тълкуване на направлението директорът на
ДСП- Бургас се е произнесъл с протестираната заповед №
0201-РД-01-0122/02.11.2020 г., с която е разяснил на молителката, че направлението
за предоставяне на лична помощ при пожизнено ЕР на ТЕЛК е със срок пет години и
действа от датата на издаване на оценката, съгласно нормата на чл. 26, ал. 4 от
ЗХУ.
При тези фактически данни съдът намира от правна
страна следното:
Оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно
нормата на чл. 62, ал. 3 от АПК орган- издател на направлението, в предвидената
от закона писмена форма.
Тълкуваното със заповедта направление №
20017622/27.08.2020 г. е основано на индивидуална оценка на потребностите,
изготвена на 27.08.2020 г. Като издадена въз основа на пожизнено експертно решение,
на основание чл. 26, ал. 4 от ЗХУ и чл. 18, ал. 2, т. 1 от ППЗХУ оценката е със
срок на действие 5 години, считано от
датата на издаването ѝ, което обуславя и началният момент на действие
на направлението- съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗХУ то се издава въз основа на
заключенията в индивидуалната оценка. Не е налице изключението, предвидено в
нормата на чл. 22, ал. 5 от ЗХУ, доколкото заявената от А. потребност от лична
помощ е установена на 19.06.2019 г., когато е изготвена индивидуална оценка и е
издадено направление за включване в механизма лична помощ, т.е. преди обявеното
с решение на Народното събрание извънредно положение върху цялата територия на
страната (от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.). Действително, това направление е
отменено с влязло в сила на 29.07.2020 г. съдебно решение и производството пред
административния орган е продължило от първото незаконосъобразно действие, като
съобразно указанията на съда е изготвена на 27.08.2020 г. нова индивидуална
оценка и е издадено ново направление от същата дата. Обстоятелството, че за
времето от влизане в сила на съдебното решение до издаване на второто
направление не е ползвана от А. лична помощ, обаче, не променя извода за
неприложимост на чл. 22, ал. 5 от ЗХУ, доколкото към този момент срокът на
обявеното извънредно положение е изтекъл и произтичащите от него ограничения не
се отразяват на процедурата по установяване потребността от заявената помощ. Не
са налице основания за предоставяне на личната помощ по направлението от 27.08.2020
г. със задна дата- от 01.09.2019 г., тъй като за периода до издаването му не е
установена по надлежния ред приетата с него потребност от лична помощ за 137
часа месечно.
Съгласно нормата на чл. 12, ал. 1 от ЗЛП личната помощ
се предоставя въз основа на изготвена индивидуална оценка на потребностите и
издадено направление по реда на глава трета от Закона за хората с увреждания. С
издаване на направлението се осигурява възможност на лицето с увреждане да
получи исканата помощ, но реалното и́ предоставяне е обусловено от последващи
действия, посочени в чл. 13 и чл. 14 от ЗЛП, в т.ч. подаване на декларация пред
доставчика на лична помощ (в случая Община Бургас), сключване споразумение
между доставчика, получателя на помощта и личния асистент, сключване на трудов
договор с личния асистент и др. Тези действия обективно не могат да бъдат
извършени в изминалия преди изготвяне на оценката период, след неговото
изтичане (напр. да бъде сключен трудов договор за 137 часа дневно и тази помощ
да бъде предоставена със задна дата), тъй като, предвид естеството и́, определената
лична помощ може да бъде предоставяна само занапред.
Независимо от изложеното, според настоящия съдебен
състав оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да се отмени, поради
следното:
С нормата на чл. 62, ал. 3 от АПК е предвидена
възможност заинтересованите лица да поискат от административния орган, издател
на акта, да изясни писмено действителното му съдържание, ако волята му е
неясна. Тълкуването е способ за отстраняване на неясноти в административния
акт, а не за преразглеждането му. С тълкувателния акт органът не може да
разширява обхвата на първоначалния си акт, нито да създава ново правно
положение- с него се изяснява смисъла на акта към момента на неговото издаване.
В случая искането за тълкуване е направено от заинтересована страна- лице,
което е участвало в административното производство и се ползва от издаденото
направление. Не е налице обаче неяснота в направлението, която да бъде
отстранена по реда на чл. 62, ал. 3 от АПК, доколкото началният момент на
действие на същото е посочен в закона, а административният орган няма правомощие
да разяснява на страните законовите норми с тълкувателен акт. Видно от
съдържанието на молбата за тълкуване, за молителката не е налице неяснота по
съдържанието на направлението. С нея по същество е заявено несъгласие със
съдържанието на влязлото в сила направление от 27.08.2020 г. и се цели неговото
преразглеждане от издателя му, което излиза извън процесуалното предназначение
на това производство. С оглед на това и предвид липсата на неяснота при
формиране и писменото обективиране действителната воля на административния
орган, молбата за тълкуване е лишена от предмет и органът е следвало да откаже
тълкуване. Като не е сторил това, последният е издал незаконосъобразен акт,
който следва да се отмени.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 0201-РД-01-0122/02.11.2020 г.,
издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“- Бургас, за тълкуване
на направление № 20017622/27.08.2020 г. за включване на Г.Г.А. с ЕГН **********
в механизма „Лична помощ“
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от
връчване на съобщението.
СЪДИЯ: