№ 18136
гр. София, 26.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20231110101497 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове, както следва:
1/ искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „Уиз
Еър Унгария Црт.“- чуждестранно акционерно дружество, учредено съгласно законите на
Република Унгария, вписано в Търговския регистър на Унгария под номер 01-10-140174, да
заплати на С. Г. С. сумата от 26 322.11 лева, представляваща неизплатена част от трудово
възнаграждение за периода от 01.12.2019г. до 09.12.2022г. по силата на сключен между
страните трудов договор от 01.02.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 10.01.2023г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 3689.83 лева,
представляваща обезщетение за забава върху това трудово възнаграждение за периода от
10.01.2020г. до 10.01.2023г.; сумата от 8802.17 лева, представляваща неизплатена част от
трудово възнаграждение за периода от м. 01.2020г. до м. 11.2022г. за дните, през които в
този период ищцата е ползвала платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 10.01.2023г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от
531.44 лева, представляваща обезщетение за забава върху това възнаграждение за периода
от 10.02.2020г. до 10.01.2023г., сумата от 990.85 лева, представляваща трудово
възнаграждение за труд, положен на официални празници за времето от 01.12.2019г. до
09.12.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.01.2023г. до
окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 118.20 лева, представляваща
обезщетение за забава върху това възнаграждение за периода от 10.02.2020г. до 10.01.2023г.;
2/ иск с правно основание чл. 215, ал. 1 КТ за осъждане на „Уиз Еър Унгария Црт.“-
чуждестранно акционерно дружество, учредено съгласно законите на Република Унгария,
вписано в Търговския регистър на Унгария под номер 01-10-140174, да заплати на С. Г. С.
сумата от 8997.51 лева, представляваща командировъчни пари, дължими й за осъществени
от нея в периода от 01.12.2019г. до 09.12.2022г. международни полети, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 10.01.2023г. до окончателно изплащане на задължението;
3/ иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на „Уиз Еър Унгария Црт.“-
чуждестранно акционерно дружество, учредено съгласно законите на Република Унгария,
вписано в Търговския регистър на Унгария под номер 01-10-140174, да заплати на С. Г. С.
сумата от 20 718.72 лева, представляваща неизплатена част от обезщетение за неползван
платен годишен отпуск от общо 100 дни за 2010г., 2011г., 2012г., 2013г. и 2016г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 10.01.2023г. до окончателно изплащане на
1
задължението;
4/ иск с правно основание чл. 74, ал. 4 КТ за обявяване за недействителна клаузата на
чл. 5, б. „б“ от сключения между страните трудов договор от 01.02.2010г., в частта й,
съгласно която страните са постигнали съгласие, че „сумите за първите два планирани и
приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна
заплата на служителя съгласно чл. 5б и работодателят няма да прави отделни плащания за
тези сектори“, поради противоречието й с нормите на чл. 242 КТ, чл. 247 КТ във вр. с чл. 4,
ал. 2 и чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
евентуално поради заобикалянето на закона, в частност на посочените разпоредби.
Ищцата С. Г. С. твърди, че в периода от 01.02.2010г. до 09.12.2022г. била страна по
трудово правоотношение с ответното дружество- „Уиз Еър Унгария Црт.“- чуждестранно
акционерно дружество, учредено съгласно законите на Република Унгария, респ. с негов
праводател, като съдържанието на същото било уредено чрез сключения помежду им трудов
договор от 01.02.2010г., изменен последователно с анекси от 29.12.2017г., 09.02.2018г. и от
29.04.2022г. в частта, касаеща заеманата от ищцата длъжност, както и следващото й се
възнаграждение. Така, с трудовия договор било уговорено С. С. да заема длъжността
„младши член на кабинния екипаж“, а считано от 21.06.2010г.- длъжността „стюардеса“, за
което съгласно договора й се следвала брутна заплата в размер на 3500.00 евро годишно,
платима на 12 равни месечни вноски ежемесечно в зависимост от броя на дейстително
отработените при работодателя месеци, която сума включвала: брутна основна заплата от
2204.00 евро, брутна еднократна сума от 175 евро годишно за допълнителна работа,
извършена извън графика на дневна база или над изискваните часове на работа, или в
почивен ден, в съответствие с чл. 143 КТ, брутна еднократна сума от 350 евро годишно за
часовете, през които се полага дежурство в условията на постоянно разположение на
повикване или служителят е извикан на работа по време на дежурство в условията на
постоянно разположение на повикване, брутна еднократна сума от 525 евро годишно за
работните часове по време на следобедни и нощни смени, както и брутна еднократна сума
от 246 евро годишно за прослужено време. Наред с брутната заплата била уговорена и
дължостта на т. нар. „секторни плащания“, които се следвали за всеки сектор (полет) след
втория за един ден, като възнаграждението за един сектор било 10 евро бруто, а след
21.06.2010г.- 12 евро бруто. Изяснява, че съгласно уговореното в договора
възнаграждението за първия и втория сектор за деня се считало включено в размера на
основната брутна заплата, която уговорка според ищцата е недействителна поради
противоречието й с нормите на чл. 242 КТ, чл. 247 КТ във вр. с чл. 4, ал. 2 и чл. 16, ал. 2, т. 2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, евентуално – поради
заобикалянето на посочените разпоредби. С трудовия договор работодателят поел
задължение да заплаща на ишцата за времето на изпълнение на международни полети и
допълнителни командировъчни по смисъла на раздел IV от Наредбата за командировките и
специализациите в чужбина в размери, допълнително установени с изрична заповед на
работодателя. Падежът на задължението за заплащане на заплатата на служителя бил 10-о
число от месеца, следващ текущия месец. По силата на анекса от 29.12.2017г. страните
уговорили, считано от 01.01.2018г. ищцата да заема длъжността „инструктор на кабинен
екипаж“, която заемала до 30.04.2022г., след което- считано от 01.05.2022г. и до
прекратяване на трудовото правоотношение, заемала длъжността „старши член на кабинен
екипаж“ по силата на анекса от 29.04.2022г. Междувременно, с допълнително споразумение
от 09.02.2018г. размерът на бруната заплата на ищцата бил увеличен на сумата от 12 581.00
лева годишно, в която сума се включвали основната заплата, възнаграждението за
допълнителна работа, за дежурство в условията на постоянно разположение на повикване, за
работни часове по време на следобедни и нощни смени, както и за прослужено време. Наред
с това било увеличено и възнаграждението за всеки сектор след втория за ден на сумата от
40.09 лева бруто. С анекса от 29.04.2022г. освен длъжността на ищцата били изменени и
2
размерите на основната й заплата, както и секторното плащане, като същите били
увеличени. Изяснява, че в периода на съществуване на трудовото правоотношение
работодателят прилагал политика (вътрешни правила) относно възнагражденията на
кабинния екипаж, според която размерът на секторното плащане за изпълнявани от членове
на кабинния екипаж международни полети през съответния ден се определя в зависимост от
заеманата от тях длъжност и времетраенето на съответния полет. Поддържа, че в периода от
01.12.2019г. до 09.12.2022г. работодателят не й заплатил пълния дължим размер на
секторните плащания, представляващи според нея възнаграждение по чл. 16, ал. 2, т. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата- възнаграждение над
основната работна заплата, определено според прилаганата система за заплащане на труда, и
възлизащи за посочения период на сумата от общо 26 322.11 лева. Сичта, че причина за това
било прилагането на сочената в исковата молба като недействителна клауза на чл. 5, б. „б“
от трудовия договор, съгласно която секторните плащания за първите два сектора за деня се
включват в основната заплата.
Счита, наред с това, че работодателят определил неправилно и размера на следващите
й се командировъчни пари, който следвало да бъде определен съобразно посочената в
приложение № 3А ставка от 55 евро на ден за заеманата от служителката длъжност, поради
което в настоящия процес претендира разликата между заплатената и действително
дължимата при прилагане на посочената ставка сума за комаднировъчни пари.
Неправилно според ищцата при изчисляване на следващото й се възнаграждение по
чл. 177 КТ за времето, през което в периода от 01.01.2020г. до 09.12.2022г. ползвала платен
годишен отпуск, работодателят не включвал в базата за определянето му дължимите
секторни плащания или включвал същите, но в по- нисък от действително дължимия
съгласно изложените вече доводи размер на същите.
В исковата молба са изложени и доводи за неправилно изчисляване на изплатеното на
С. С. при прекратяване на процесното трудово правоотношение обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск от една страна, доколкото отново не бил съобразен размерът на
следващите й се за месеца преди прекратяване на трудовия договор секторни плащания, а от
друга- доколкото не била съобразена и действителната продължителност на следващия й се
платен годишен отпуск. Поддържа във връзка с последното, че в случая спрямо нея в
качеството й на член на летателния състав на гражданското въздухоплаване приложима е
нормата на чл. 30 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, предвиждаща
удължен платен годишен отпуск съобразно броя прелетени часове за посочената категория
служители, както и че освен това в чл. 14 от индивидуалния й трудов договор бил
предвиден допълнителен платен годишен отпуск за работа при ненормирано работно време
от 5 работни дни. Поддържа във връзка с тази своя претенция, че съобразно решение № 5 от
14.06.2022г. на КС по конст. дело № 13/2021г. неприложена следва да бъде оставена
нормата, предвиждаща погасяване по давност на правото на платен годишен отпуск,
доколкото същата противоречи на разпоредбите на чл. 31, параграф 2 от Хартата на
основните права на ЕС и на чл. 7 от Директива 2003/88/ЕО ба Европейския парламент и на
Съвета от 04.11.2023г. Изяснява, че по повод на последната в свои решения СЕС приема, че
е принципно допустима национална правна уредба, предвижаща условия и ред за
упражняване на правото на платен годишен отпуск, вкл. загуба на посоченото право при
изтичането на референтен период от време, при условие че работникът, който губи правото
си на платен годишен отпуск, е имал действително възможност да упражни предоставеното
му право, като задължението да осигури ефективното упражняване на правото на платен
годишен отпуск не следва да се прехвърля изцяло върху работника. Поддържа в тази връзка,
че ответното дружество не изпълнило задълженията си за информиране и насърчаване на
ищцата да ползва полгащия й се според нея удължен платен годишен отпуск.
Ищцата твърди, че в периода от 01.01.2020г. до 24.05.2022г. полагала труд и на
3
официални празници, за което съгласно нормата на чл. 264 КТ й се следвал двойният размер
на действително платеното й възнаграждение, който не бил платен от ответното дружество.
Претендира разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва предявените срещу него искове като недопустими,
евентуално- като неоснователни, излагайки подробни съображения, поради които счита, че
работодател на ищцата е „Уиз Еър Унгария Црт.- клон България“ и считайки в тази връзка,
че надлежно материално, а с това и процесуално легитимиран да отговаря по предявените
искове е именно последният, притежаващ работодателска правоспособност.
Изяснява по отношение на т. нар. „секторни плащания“, че съгласно уговорката в чл. 5,
б. „б“ от процесния трудов договор отделно плащане за всеки сектор се дължи след втория
за деня, като оспорва в тази връзка иска за недействителност на посочената калуза,
поддържайки, че тя по никакъв начин не противоречи на и не заобикаля сочените от ищцата
норми на трудовото законодателство. Твърди, освен това, че секторните плащания се
изчисляват и заплащат на служителите за периоди от 21-во до 20-о число, а не от 1-во до 30-
о число, поради което възнагражденията за прелетени сектори в периода от 21- во до 30- о
число се дължат със заплатата за следващия месец, а не за този, през който са прелетени.
Поддържа, че на ищцата били заплатени всички следващи й се командировъчни пари,
като оспорва на същата да се дължат по 55 евро на ден за всеки ден, в който е била част от
екипажа, изъплняващ международни полети, считайки, че посоченият размер е приложим
единствено по отношение на екипажите на въздухоплавателни средства, които летят с
национални и регистрационни знаци на Република България, каквито самолетите на
работодателя не са. Поради това твърди, че определял и изплащал следващите се на ищцата
командировъчни пари в едностранно установен от него размер. Евентуално- дори и да се
приеме за приложимо приложение № 3а към чл. 31, ал. 2 от Наредбата за служебните
командировки и специализациите в чужбина, поддържа, че последното предвижда
максималния размер на командировъчните пари за съответните длъжности, поради което е
допустимо определянето от работодателя на по- нисък такъв. Поддържа, наред с това, че
сумите в НСКСЧ представляват общ размер на командировъчните пари, включващи пътни,
дневни и квартирни пари, а в случая ищцата претендирала единствено дневни пари в
посочения общ размер на командировъчните такива. Твърди, че на ищцата били заплатени
всички суми, покриващи разходите й за престой извън пределите на Република България, че
й била осигурявана храна по време на полетите, както и че с оглед графика на полетите в
рамките на един ден не й се налагало да извършва разходи за транспорт, храна и нощувки в
чужбина. Поради това счита, че евентуалното заплащане на претендираните
командировъчни пари би довело до обогатяването й.
Оспорва и иска за заплащане на възнаграждение за времето, през което С. С. е
ползвала платен годишен отпуск по изложените съображения за недължимост на отделно
плащане за първия и втория сектор за деня, извън уговорената основна заплата, а и
поддържайки, че секторните плащания сами по себе си не следва да бъдат включени в
базата за определяне на възнаграждението по чл. 177 КТ, като отрича в тази връзка съ6щите
да са такива по чл. 17, ал. 1, т. 2 НСОРЗ- „възнаграждение над основната заплата,
определено според прилаганите системи за заплащане на труда“. Изяснява, че въпросните
„секторни плащания“ представляват „добавки“, които не зависят от волята на работодателя
и служителя, а от това дали и колко полети ще има през съответния месец, поради което
същите са с променлив характер, непредвидими са.
Твърди, че изплатил на служителката и пълния размер на трудовото възнаграждение,
следващо й се за положения от нея през исковия период труд на официални празници, като
изяснява в тази насока, че размерът на възнаграждението за труд на официални празници
бил предварително определен в чл. 5, б. „а“ от трудовия договор като част от месечното
4
възнаграждение на ищцата.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ оспорва
приложимостта на нормата на чл. 30 от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските по отношение на ищцата, излагайки съображения, че тази норма касае единствено
членовете на летателния състав на гражданското въздухоплаване, каквото качество ищцата,
заемала длъжността „стюард/стюардеса“, не притежавала през исковия период. Твърди, че
въпреки това в политиката си за отпуските работодателят предвидил удължен платен
годишен отпуск за летателния и кабинния екипаж, считано от 01.01.2019г., както и за 2017г.
и 2018г., за което право освен това ищцата била информирана чрез сключване на анекса от
14.12.2018г. Релвира възражение, че правото на С. С. на платен годишен отпуск е погА.о по
давност съобразно нормата на чл. 176а, ал. 1 КТ, като излага подробни съображения, поради
които счита, че за работодателя не съществува задължение да отправя покана към служителя
да ползва отпуска си. Евентуално, възразява, че погА.о по давност е и вземането за
обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ. Оспорва доводите на ищцата за приложимост в случая на
Хартата на основните права на Европейския съюз и Директива 2003/88, подчертавайки, че
същите не създават самостоятелни и директно приложими субективни права за гражданите
на Съюза, а установяват гарантиран минимум за реализиране на правата им, като
подчертава, че в случая се касае за гарантиране на правото на платен годишен отпуск,
упражняването на което счита, че българският законодател е обезпечил в достатъчна степен.
Оспорва предявените акцесорни искове за обезщетения за забава поради
неоснователност на исковете, имащи за предмет съответните главни вземания.
В условията на евентуалност спрямо всички изложени доводи релевира възражение за
погасяване на всички процесни вземания по давност.
Претендира разноски.
Без уважение следва да бъде заявеното с отговора на исковата молба искане от името
на ответното дружество за прекратяване на настоящото производство, доколкото съгласно
твърденията в исковата молба работодател на ищцата е именно „Уиз Еър Унгария Црт.“-
чуждестранно акционерно дружество, учредено съгласно законите на Република Унгария,
вписано в Търговския регистър на Унгария под номер 01-10-140174, срещу което са
насочени и всички претенции. В останалата им част доводите на ответника, касаещи
материалната му легитимация да отговаря по предявените искове, подлежат на обсъждане
по съществото на правния спор.
Както бе посочено, с отговора на исковата молба, е заявено становище, че „Уиз Еър
Унгария Црт.- клон България“ следва да бъде конституирано като страна по делото с оглед
предявения иск за недействителност на клауза от процесния трудов договор, което
становище в случая съдът намира за неоснователно, доколкото, както бе изяснено, в случая
този иск е насочен срещу лицето, сочено от ищцата като неин работодател. Още повече, че
разясненията, съдържащи се в цитираното от ответника тълкувателно решение 1/2020г.
касаят хипотезата на предявен от трето лице иск за нищожност на договор, каквато
настоящата не е, тъй като в случая е предявен иск за частична недействителност на договор
от страна по него срещу лице, сочено за насрещна страна по този договор.
По исковете с правно основание чл. 128, т. 2 КТ процесуално задължение на ищцата по
тях е пълно и главно да установи съществуването през исковия период на трудово
правоотношение между страните със соченото в исковата молба съдържание, вкл. относно
размерите на следващите се на служителя основно и допълнителни трудови възнаграждения,
както и относно начина на тяхното изчисляване и изплащане; че брутното й трудово
възнаграждение включва и сочените от нея „секторни плащания“, в частност че въпросните
„секторни плащания“ съставляват допълнително трудово възнараждение с постоянен
характер; че й се дължи отделно заплащане за първите два сектора за деня, различно от
плащането на основаната й заплата; че фактически е предоставила в полза/на разположение
5
на работодателя работната си сила през целия сочен период, вкл. на изрично посочените
като дати официални празници; размера на брутното трудово възнаграждение, получено за
последния пълен отработен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който ищцата е
отработила най-малко 10 работни дни, както и настъпването на изискуемостта на
вземанията за трудово възнаграждение.
При установяване на тези обстоятелства процесуално задължение на ответника е да
установи заплащането изцяло и в срок на следващите се на ищцата трудови възнаграждения.
По иска с правно основание чл. 215, ал. 1 КТ ищцата следва пълно и главно да докаже,
че в посочените от нея периоди е изпълнявала трудовите си задължения извън пределите на
Република България, конкретния брой дни, през които е участвала в изпълнението на
международни рейсове, както и размера на следващите й се командировъчни пари, вкл.
приложимостта по отношение на нея на размерите на командировъчните пари, предвидени в
приложение 3а към чл. 31, ал. 2 от Наредбата за служебните командировки и
специализациите в чужбина.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на работодателя е да докаже, че е
изплатил пълния следващ се на ищцата размер на командировъчните пари за дните, в които
същата е осъществявала международни полети, а във връзка с твърдението си, че е
установил с нарочна заповед размери на командировъчните пари, следващи се на
служителите- издаването на такава заповед, както и нейното съдържание, за последното от
които обстоятелства не сочи доказателства.
Основателността на иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ предполага установяване
на следните обстоятелствата с правно значение: трудовото правоотношение между страните
да е прекратено; размер на полагащия се на служителя платен годишен отпуск, вкл. правото
на удължен такъв; размер на последното получено за пълен отработен месец преди
прекратяване на трудовото правоотношение брутно трудово възнаграждение; работникът
или служителят да не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск за календарната
година на прекратяването или за предходни години; правото на отпуск да не е погА.о по
давност - за отпуските, дължими след 01.08.2010г.
В случай че поддържа служителят да е ползвал целия полагащ му се за периода на
съществуване на трудовото правоотношение платен годишен отпуск, респ. част от него, по-
голяма от сочената от ищцата, работодателят следва да установи при условията на пълно и
главно доказване това обстоятелство с правно значение, за което не се сочат доказателства,
но и не се излагат твърдения.
По иска с правно основание чл. 74, ал. 4 КТ ищцата следва да установи, че оспорената
от нея като недействителна клауза е включена в договорното съдържание, респ.
противоречието на същата с императивни норми на закона.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищцата следва да установи
съществуването на главен дълг, изпадането на задълженото по него лице в забава, както и
вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползване на съответния паричен ресурс и
съизмеряваща се със законната лихва за периода.
По заявеното от ответника в условията на евентуалност възражение за погасяване на
процесните вземания по давност в тежест на ищцата е да установи настъпването на
обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на давността, в случай че твърди
осъществяването на такива.
На основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради
това ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени следните обстоятелства с правно
значение: че ищцата е заемала последователно сочените от нея длъжности, че процесното
трудово правоотношение е прекратено, считано от 09.12.2022г., че по време на
съществуването му и през исковия период ищцата е участвала в посочения от нея брой
6
международни полети, както и че е полагала труд на сочените от нея официални празници.
Представените от страните с исковата молба и с отговора по чл. 131 ГПК документи
следва да бъдат допуснати като писмени доказателства по делото, с изключение на
представените от името на ищцата документи, посочени в букви а/, б/, в/, д/, ж/, и/, й/, к/, по
отношение на които следва да й бъде указано да бъдат представени в заверен от страната
превод на български език съобразно нормата на чл. 185 ГПК.
Следва да бъде допуснато извършването на съдебно- счетоводна експертиза по
формулираните от името на ищцата в исковата молба задачи, вкл. по преформулирания от
ответника в отговора по чл. 131 ГПК начин, както и по формулираните от името на
последния в отговора на исковата молба- стр. 28- стр. 34 от същия, задачи, като на вещото
лице следва да бъде указано да обособи по месеци общо дължимите суми с отбелязване за
заплатената, респ. незаплатената част от съответния вид месечно вземане.
По искането на ответника ищцата следва да бъде задължена в срок до първото по
делото открито съдебно заседание да представи в заверено от страната копие трудовата си
книжка.
На ответника следва да бъде издадено съдебно удостоверение по представен от него в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото проект за такова, което да му
послужи пред НАП за установяване на обстоятелството дали лицето Ц. С.а е била негов
служител с оглед наведеното в отговора на исковата молба оспорване на доказателствената
стойност на представеното с исковата молба „удостоверение за работа“.
Без уважение следва да бъде оставено искането на ответника за задължаване на ищцата
изрично да заяви оспорва ли обстоятелството, че самолетите на Уиз Еър, с които е летяла, са
били под унгарски фалг или с унгарски регистрационни табели, доколкото в българския
процесуален закон не съществува способ за изясняване на фактическите твърдения на
страните, респ. за събиране на доказателства чрез задължаване на насрещната страна да
извършва изявления по конкретни въпроси, освен в случаите, в които се касае за
нередовност на извършеното процесуално действие, какъвто настоящият случай не е.
Без уважение следва да бъде оставено искането на ответника за допускане
извършването на експертно изследване по формулираните в т. 30 от отговора въпроси,
доколкото същите са фактически и отговорите им не предполагат притежаване на специални
знания в областта на която и да е наука. Освен това последните три задачи са неотносими за
установяване на спорни между страните и включени в предмета на доказване въпроси.
Независимо от изложеното, съдът намира така заявеното доказателствено искане и за
ненеобходимо.
Без уважение като ненеобходимо следва да бъде оставено и искането за допускане
събирането на гласни доказателства чрез обяснения по реда на чл. 176 ГПК на ищцата,
доколкото за установяване на сочените от ответника във връзка с това искане обстоятелства
е допуснато извършване на съдебно- счетоводна експертиза. В допълнение, съдът намира, че
първите два конкретно формулирани от ответника въпроси са неотносими с оглед предмета
на претенцията, във връзка с която е заявено искането- заплащане на командировъчни пари
при изпълнение на международни полети.
Без уважение следва да бъде оставено и искането в отговора по чл. 131 ГПК за
задължаването на „Уиз Еър Унгария Црт.- клон България“ да представи „информация и
доказателства“ за това дали към 21.03.2020г. Ц. С.а е била служител на клона, доколкото по
реда на чл. 192 ГПК могат да бъдат изисквани конкретни документи, за които се твърди да
съществуват и да се намират в държане на адресата на искането, а в случая не са изложени
такива твърдения и не е заявено искане за представяне по делото на конкретен документ от
значение за правния спор.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
7
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК във вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за прекратяване на настоящото
производство.
УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение изрично писмено, с препис за насрещната страна, да уточни дали претендира
процесните трудови възнаграждения в брутен или нетен размер, като й УКАЗВА, че при
неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще бъде върната в съответната част.
ДОПУСКА събирането като писмени доказателства по делото на представените от
страните с исковата молба и с отговора по чл. 131 ГПК документи, с изключение на
представените от името на ищцата документи, посочени в букви а/, б/, в/, д/, ж/, и/, й/, к/,
представени без превод на български език.
УКАЗВА на ищцата, че в срок до първото по делото открито съдебно заседание следва
да представи по делото заверени от страната преводи на български език на документите,
описани в букви а/, б/, в/, д/, ж/, и/, й/, к/ от исковата молба, в случай че поддържа искането
си същите да бъдат приобщени като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА извършването на съдебно- счетоводна експертиза по формулираните от
името на ищцата в исковата молба задачи, вкл. по преформулирания от ответника в отговора
по чл. 131 ГПК начин, както и по формулираните от името на последния в отговора на
исковата молба- стр. 28- стр. 34 от същия, задачи, като УКАЗВА на вещото лице, че при
изготвяне на заключението следва да обособи по месеци общо дължимите суми с
отбелязване на заплатената, респ. незаплатената част от съответния вид месечно вземане.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице по ССЧЕ в общ размер на
800.00 лева- 200.00 лева- от бюджета на съда, и 600.00 лева, вносими от ответника в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА като вещо лице, което да извърши ССЧЕ, Е. К. Й. – М..
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищцата в срок до първото по делото открито
съдебно заседание да представи по делото в заверено от страната копие трудовата си
книжка, като й УКАЗВА, че при непредставяне на намиращ се у нея документ с оглед на
обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които
страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника съдебно удостоверение по представен от него в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото проект за такова, което да му
послужи пред НАП за установяване на обстоятелството дали лицето Ц. С.а е била негов
служител.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания, заявени от името на ответника.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.07.2024г. от
11:00 часа, за когато страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът за доклад по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца- и преписи от отговора на исковата молба и
8
приложенията към него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9