Р Е Ш
Е Н И Е
№ 799 08.07.2020 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на дванадесети
юни две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на
секретаря *, като разгледа НАХД № 1502 по описа на
БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на „*“ ЕООД с ЕИК: *, адрес: гр. *, ул. „*“ № 2,
ет. 5, ап. 48, адрес за призоваване: гр. *, ул. „*“ № 64, чрез адв. *, срещу Наказателно постановление № 42/01.04.2020г.,
издадено от Директора на басейнова дирекция
„Черноморски район“, с което за нарушение на чл. 143, т. 1 от Закона за водите
(ЗВ), на основание чл. 200, ал. 1, т. 3 от ЗВ, на жалбоподателя е наложена „имуществена
санкция” в размер на 5000 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, като се излагат подробни доводи, както за процесуална, така и за
материална незаконосъобразност на атакуваното постановление.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован се представлява от адв. Москоянов,
който поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
За Административно - наказващият орган, се явява
юрисконсулт Вълкова, надлежно упълномощена, която оспорва жалбата. Акцентира
върху обстоятелството, че нарушението е безспорно установено, като счита, че
при издаването на АУАН и НП са спазени всички законови изисквания. В заключение
моли за потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок макар НП да е
получено на 10.04.2020 г., а жалбата да е депозирана по пощата на 21.04.2020
г., тъй като срокът за обжалване изтича по време на извънредното положение, обявено
с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., а съгласно чл. 4, ал. 1 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на
последиците сроковете, определени в закон, извън тези по чл. 3, които изтичат
по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или
изпълнение на задължения на частноправни субекти се удължават с един месец от
отмяната на извънредното положение. Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази
закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
следното:
На 21.11.2019 г. е извършена
проверка на място от служители на БДЧР на територията на морски плаж „Созопол -
централен“, община Созопол, област Бургас, във връзка с постъпил сигнал вх. №
СЖ—121/21.11.2019 г. за неправомерни действия по унищожаване на пясъчни дюни,
изтребване на пясък от морето и изграждане на пясъчни диги при морски плаж
„Созопол - централен“ и „Созопол - Хармани“, община Созопол. Проверката на БДЧР
е извършена в рамките на компетентността на дирекцията по Закона за водите,
съвместно с представител на община Созопол и със съдействието на служител от РУ
- Созопол към ОД на МВР - Бургас.
При проверката на 21.11.2019 г. е
извършен оглед и обход на морски плаж "Созопол-централен" и
прилежащата плажна ивица. Към датата на проверката е констатирано, че по
протежение на цялата бреговата ивица на плажа е оформена пясъчна дига (вал), с
дължина около 500 м, височина от 2,5 до 3 м и ширина 4 м.
По време на проверката във
фиксираната крайна точка на пясъчната дига в най- южната част на плажа, със
заснетите географски координати 2. N
42°25'08.2" Е 27°4Г48,5", е установен ситуиран
на брега верижен багер CAT 325 DLN, извършващ изземване/изгребване на пясък от
крайбрежните морски води (подводната част на брега) на Черно море, в проверявания
участък и оформящ с тях дига в този край на морския плаж. Констатирано е, че на
места изгребването е с дълбочина до 0,80 м, със засечени географки координати:
N 42°25'08.1" Е 27°41'48,0". Преценено било при проверката изтребване
по механичен способ на пясък в големи количества от прилежащите към плажа
крайбрежни морски води (подводната част на брега на Черно море) е нарушено -
разрушава естественото състояние на морския бряг, за което бил съставен АУАН №
171/06.12.2019 г. (бланков № 000552) от С.И.Р. - главен експерт в Дирекция
„Контрол” при БДЧР.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство, които
са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за
това лице.
Административно-наказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок, като при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН.
Въпреки това, съдът счита, че при
издаване на НП са допуснати съществени нарушения, поради следните причини.
Производството по
установяване на административни нарушения и налагане на административни
наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго
формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и
реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове. Съгласно чл. 36, ал.
2 от ЗАНН административно-наказателно производство се образува със
съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение, а
съгласно чл. 52, ал. 1 от същия закон наказващия орган е длъжен да се
произнесе по преписката в едномесечен срок. Последното означава, че
наказващият орган е сезиран и дължи произнасяне относно наличието или липсата
на извършено от посоченото в АУАН лице на съответното административно нарушение
- с дадената му в същия акт фактическо описание и правна квалификация. Със
съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се “повдига обвинение” за
конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го белези – деяние, дата и
място на извършване, точно описание на съставомерните
признаци. От този момент за лицето възниква възможност да се защитава срещу вмененото
му нарушение и именно в тази връзка ЗАНН поставя като абсолютно условие за
законосъобразното издаване на НП, АУАН да е бил редовно връчен на нарушителя.
И в АУАН, и в НП, като нарушение словесно е описано, че
дружеството в качеството си на възложител „разрушило морския бряг на Черно море“
чрез механично изгребване на пясък от „подводната част на брега“. Същевременно
обаче, разпоредбата на чл. 143, т. 1 от ЗВ, която е посочена като нарушена,
предвижда забрана за нарушаването на естественото състояние на леглата,
бреговете на реките и крайбрежните заливаеми ивици.
На първо място, липсва съвпадане между въведените словесно изрази и признаците
от състава на разпоредбата на чл. 143, т. 1 от ЗВ. Не става ясно дали се
вменява като нарушение разрушаването на бряг или на крайбрежна заливаема ивица. Отделно от това, в разпоредбата никъде не
се говори за морски бряг. Последното понятие се употребява и респ. е дефинирано
в пар. 1, т. 1 от ДР към Закона за устройство на
черноморското крайбрежие, съгласно който "морски бряг" е тясна ивица
от земната повърхност на контакта и взаимодействието между сушата и морето,
която се състои от подводна и надводна част и се характеризира с разнообразен
напречен профил, развит непосредствено от бреговата линия, навътре във водата и
сушата. Видно е, че при словесното описване на нарушението по Закона за водите
са използвани понятия от съвсем друг закон, което неминуемо се отразява на
възможността на жалбоподателя, а и на съда да установят предмета на доказване,
респ. на жалбоподателя да организира защитата си. По мнение на настоящия
състав, посоченото нарушение е достатъчно за отмяна на обжалваното
постановление, тъй като на практика не са въведени и описани признаци от
състава на нарушението по ЗВ, което се твърди да е извършено, т.е. липсва
законосъобразно обвинение от фактическа страна.
Дори и да се приеме, че липсва процесуално нарушение, то
описаните действия безспорно не покриват състава на нарушението по ЗВ. От
тълкуването на разпоредбата на чл. 143, т. 1 от ЗВ следва изводът, че тя визира
нарушаване на леглата, бреговете и заливаемите
крайбрежни ивици единствено на реките, а не и на Черно море. Това следва и от
обстоятелството, че в пар. 1, т. 16 от ДР на ЗВ е
дадена дефиниция на понятието „крайбрежни заливаеми
ивици на реките“, а в. т. 81 е посочено, че "речно легло" е елемент от релефа,
по който временно или постоянно се формира повърхностно водно течение и включва
речно корито и крайбрежните заливаеми ивици. Иначе
казано, когато ЗВ си служи с понятието крайбрежни заливаеми
ивици, то той визира заливаемите ивици на реките. В
случая, в НП са описани действия, за които се твърди, че представляват
нарушаване на брега на Черно море, което няма как да бъде субсумирано
под нормата на чл. 143, т. 1 от ЗВ.
Предвид всичко горепосочено, съдът
намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени
нарушения, които са довели до незаконносъобразност на
НП, поради което и жалбата срещу него следва да се уважи, а наказателното
постановление следва да се отмени.
Така мотивиран, на
основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№ 42/01.04.2020г., издадено
от Директора на басейнова дирекция
„Черноморски район“, с което за нарушение
на чл. 143,
т. 1 от Закона за водите (ЗВ), на основание чл.
200, ал. 1, т. 3 от ЗВ, на „*“
ЕООД с ЕИК: *, адрес: гр.
*, ул. „*“
№ 2, ет. 5, ап. 48, адрес за призоваване: гр. *, ул.
„*“ № 64, чрез адв. *, е наложена „имуществена
санкция” в размер на 5000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с
оригинала: Д.Б.