Решение по дело №34/2025 на Районен съд - Етрополе

Номер на акта: 15
Дата: 7 юли 2025 г. (в сила от 7 юли 2025 г.)
Съдия: Цветомир Цаков Цветанов
Дело: 20251830200034
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 май 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Етрополе, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Цветомир Ц. Цветанов
при участието на секретаря Сияна Мл. Манчева-Василева
като разгледа докладваното от Цветомир Ц. Цветанов Административно
наказателно дело № 20251830200034 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 59 вр. чл.60 вр. чл. 58д от ЗАНН.
Подадена е жалба от Н. П. С., с ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. Е*** – чрез
нейните пълномощници адв. Денис К. Ш. и адв. Костадин И. В., и двамата от САК, срещу
Наказателно постановление № 15/09.04.2025 г., издадено от Началника на РУ – Етрополе при
ОД МВР – София. В жалбата се твърди, че хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които са свързани с
нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Твърди се, че в текстовата част на
оспорваното наказателно постановление е посочено, че жалбоподателката е продала кутия
цигари на „НЛ“ на име Христина Мирославова Маринова, като това съкращение поставя
същата в невъзможност да разбере за какво точно нарушение е наказана. Твърди се, че
липсва ясна индивидуализация на лицето, на което са продадени тези цигари, като не е
посочено неговото ЕГН и има разлика в имената на това лице, посочени в АУАН и НП.
Наред с това жалбоподателката твърди, че е налице липса на материална компетентност на
органа, който е издал оспорвания административен акт, тъй като съгласно разпоредбата на
чл. 46, ал. 1 ЗЗДТ предписва, че нарушенията по чл. 45, ал. 1, т. 1-4 и 16, се установяват с акт
на полицейските органи,а наказателното постановление се издава от директора на
областната дирекция на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице. С оглед
всичко гореизложено, се прави искане процесното наказателно постановление да бъде
отменено като незаконосъобразно и в полза на процесуалния представител на
жалбоподателката да бъде присъдено възнаграждение в размер на 500,00 лева за оказаната
от него безплатна правна помощ на жалбоподателката.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, се явява лично и с
пълномощника си – адв. Костадин И. В. от САК, като двамата поддържат жалбата, по
основанията, визирани в нея и допълват аргументите си относно допуснатите в хода на
административното производство нарушения.
1
Въззиваемата страна – Началника на РУ – Етрополе, редовно призован, се явява, като
оспорва подадената жалба, заявявайки, че в хода на делото безспорно е установено
извършеното от страна на жалбоподателката административно нарушение, както въз основа
на писмените доказателства, така и въз основа на показанията на свидетелите. Прави
възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите,
изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното наказателно
постановление намери следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 07.03.2025 г. свидетелите Д. Р. Д., Владимир Маринов Василев и М. К. С.,
полицейските служители при РУ – Етрополе взели участие в специализирана полицейска
операция за противодействие продажбата на тютюневи изделия и спиртни напитки на
малолетни и непълнолетни лица, съгласно утвърден от началника на районното управление
план за провеждането й с рег. № УРИ 263р-2114/2025.
Същият ден, вечерта, около 21,20 часа полицейските служители извършили проверка на
търговски обект „Джин и Тоник“, находящ се в гр. Етрополе, бул. „Руски“ № 65,
стопанисван от „РПК Етрополе“, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление в гр.
Етрополе, пл. „9-ти септември“ № 6. По същото време на работа там била жалбоподателката
Н. П. С., която, към този момент, заемала длъжността продавач консултант /съгласно трудов
договор № ТВ – 01 – 25/24.02.2025 г./. Свидетелите Д. и В влезли вътре в търговския обект, а
св. С. останала да ги изчака отвън, пред него, в служебния им автомобил. Малко след
влизането на двамата полицейски служители вътре, те се насочили към касата на магазина.
По същото време там имало още 4-5 лица, едното от които непълнолетния Найден Василев,
роден на 20.05.2010 г. /тогава на четиринадесет годишна възраст/. При приближаването му
към касата, той поискал от жалбоподателката да му продаде една кутия цигари, марка
„TEREA IQOS ILUMA“. Тя го попитала на колко години е и Найден Василев заявил, че е на
15 години и че купува цигарите за неговата сестра. Тогава Н. С. му заявила, че ще му
продаде цигари, но това е за последен път и повече да не ходи да си купува, защото
обикалят проверяващи цивилни служители и ще я хванат в нарушение. След това
жалбоподателката продала на непълнолетния Н В една кутия цигари от посочената по –
горе марка. Всичко това било възприето от свидетелите Д. и В, които, след извършването на
продажбата, излезли от търговския обект, за да извикат св. С., която да продължи работата с
непълнолетния Н В. Междувременно, при връщането им в обекта, свидетелите Д. и В
станали свидетели на още една продажба на цигари на непълнолетно лице – Х М М от
страна на жалбоподателката. Тогава полицейските служители се легитимирали пред
последната и й обяснили, че е извършила административни нарушения по Закона за закрила
на детето, с оглед на което ще й бъдат съставени актове. След това на нея и Х М били снети
сведения. За случая било докладвано на Началника на РУ – Етрополе, за което,от страна на
св. В В била изготвена докладна записка с № УРИ 263р-2192/10.03.2025 г.
Във връзка с тази докладна записка, на 10.03.2025 г., П. К. В. /полицейски инспектор при
РУ - Етрополе/ съставил на жалбоподателката, акт за установяване на административно
2
нарушение /АУАН/, с бл. № 313075/10.03.2025 г., за извършено от нея нарушение на
разпоредбата на чл.58 ал. 3 от ЗЗД. Според описателната част на акта нарушението било
извършено от С., на 07.03.2025 г., около 21,25 часа, в гр. Етрополе, бул. „Руски“ № 65, в
магазин за алкохол и цигари „Джин и тоник“, стопанисван от фирма „РПК – Етрополе
кооперация“, с ЕИК *********, като в качеството й на продавач – консултант в търговския
обект, назначена с трудов договор № ТД– 01-25/24.02.2025 г., е извършила продажба на една
кутия цигари „TEREA IQOS ILUMA“ на непълнолетното лице Х М М от гр. Етрополе,
родена на 29.04.2009 г. В акта изрично било посочено, че се съставя във връзка с преписка с
рег. № 263р-2192/10.03.2025 г. Като веществени доказателства, които се изземват с акта били
посочени:л.к. № ********* и преписка с рег. № 263р-2192/2025 г. Актът бил подписан от
свидетелите Д. Р. Д. и М. К. С., с отбелязване, че са присъствали при установяването на
нарушението, както и от жалбоподателката, без възражения. Препис от акта бил връчен на
последната.
В последствие на така съставения акт бил даден и съответен пореден номер от регистъра,
воден в РУ – Етрополе, а именно № 15/2025 г. Въз основа на съставения АУАН, на 09.04.2025
г. Началникът на РУ – Етрополе, издал оспореното НП № 15/09.04.2025 г., в текстовата част
на което било посочено, че жалбоподателката се наказва по административен ред за това, че
на 07.03.2025 г., около 21,25 часа, в гр. Етрополе, бул. „Руски“ № 65, в магазин за алкохол и
цигари „Джин и тоник“, стопанисван от фирма „РПК – Етрополе кооперация“, с ЕИК
*********, като в качеството й на продавач – консултант в търговския обект, назначена с
трудов договор № ТД–01- 25/24.02.20252 г., е извършила продажба на 1 /една/ кутия цигари
„TEREA IQOS ILUMA“ на НЛ Х М М от гр. Етрополе, родена на 29.04.2009 г. В цифровата
му част било посочено, че с това деяние жалбоподателката е нарушила чл. 5б,ал. 3 ЗЗД,
поради което и на основание чл. 53 ЗААН и чл. 46, ал. 1 ЗЗД, и чл. 45, ал. 1 ЗЗД, й била
наложена глоба в размер на 2000,00 лева. На 25.04.2025 г. посоченото наказателно
постановление било връчено лично на жалбоподателката Н. П. С.. Същата подала жалба
срещу него 08.05.2025 г.
Горната фактическа обстановка се извежда въз основа на събрани по делото писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетелите Д. Д., В В и
М. К., както и от приобщените по делото писмени доказателства, подробно описани по –
горе.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност. Разгледана по съществото си тя
се явява и основателна, с оглед на което оспорваното наказателно постановление ще следва
да бъде отменено поради следните съображения:
По делото е приложено заверено копие на Заповед № 517з-409/30.01.2025 г. на Директора
на ОД МВР – София, по силата на която същият оправомощава началниците на районните
управление към поверената му дирекция, да издават наказателни постановления на
основание чл. 46, ал. 1, вр. чл. 45, ал. 1, т. – 16 от Закона за закрила на детето. В този смисъл
3
се явяват неоснователни възраженията на жалбоподателката, че оспорваното НП е издадено
от некомпетентен орган.
Съдът намира за основателни останалите възражения, направени с жалбата.
Съдебният състав приема, че с посочването на абревиатурата „ЗЗД“, както в съставения
АУАН, така и в издаденото във връзка с него НП, на жалбоподателката е създадено
затруднение да разбере за какво точно нарушение и по кой точно законов текст е наказана по
административен ред. В правната теория и практика с посочената абревиатура се обозначава
Закона за задълженията и договорите, а не Закона закрила на детето, за който общоприетата
абревиатура е ЗЗакрД /съществуват и други като ЗЗДт, ЗЗакрДет/. Никога този закон, обаче,
не е обозначаван като ЗЗД, именно с оглед използването на тази абревиатура за друг закон, в
който са уредени съвсем различни обществени отношения. В този смисъл настоящият
съдебен състав счита за напълно основателни възраженията на жалбоподателката относно
това, че посочването на означението ЗЗД, както в съставения АУАН, така и в оспорваното
НП, нарушават правото й на защита и най – вече това да разбере какво е административното
нарушение, за което е наказана.
На следващо място, в АУАН е записано, че нарушението на жалбоподателя е по чл.58 ал.3
от ЗЗД. В Закона за закрила на детето липсва правна норма, вписана като чл.58 ал.3. За
съдебният състав е ясно, че актосъставителят вероятно е искал да посочи като нарушена
разпоредбата на чл.5б ал.3 от закона, но така изписано цифрено-буквеното означение се
приема по-скоро като „58“, а не като „5б“, което обстоятелство също води до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя да разбере какво точно административно нарушение е
извършил.
Друго нарушение в административно наказателната процедура е това, че в АУАН
непълнолетното лице е посочено като „Х М М“, а в НП като „Х М М“. Въпреки, че датата на
раждане съвпада, непосочването на ЕГН, води до невъзможност да се установи дали се касае
за едно и също лице, което обстоятелство също нарушава правото на защита на
жалбоподателя.
На следващо място съдът счита, че основателни се явяват и твърденията на
жалбоподателката за това, че от текстовото съдържание на административнонаказателното
обвинение, с оглед способа, който е използван, не може по безспорен начин да се установи,
за какво точно /от фактическа страна/ деяние се наказва. Никъде в правната теория и
практика, за обозначаването на понятието непълнолетно лице, не се ползва абревиатурата
„НЛ“. С оглед на което за съда /а и за жалбоподателката очевидно/, не става ясно, защо това
означение е използвано в текстовата част на оспорваното НП, още повече, че в АУАН
изрично е изписан текста „непълнолетното лице“.
Във връзка с всичко гореизложено съдът счита, че при изготвянето на наказателното
постановление са допуснати нарушения на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, които са довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателката.
Настоящият съдебен състав счита, че това са съществени пороци на обжалваното НП,
4
които не могат да бъдат „санирани“ или отстранени в хода на съдебното производство,
поради което санкционният акт е издаден незаконосъобразно и като такъв следва да бъде
отменен.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
Предвид изхода на спора, съдът следва да се произнесе и по въпроса за разноските.
Такива се претендират от процесуалния представител на жалбоподателя за осъществена от
него защита по чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, в размер на 500,00 лева. Съгласно
ал. 2 на същия законов текст ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от
същата наредба за процесуално представителство, защита и съдействие по административна
дела, с определен материален интерес до 1000,00 лева до 10 000,00 лева, минималното
адвокатско възнаграждение е в размер на 400,00 лева плюс 10 % за горницата над 1000 лв. В
настоящия случай материалния интерес по делото е наложената по отношение на
жалбоподателката глоба, която е в размер на 2000,00 лева. С оглед на това минималния
размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство по дело се равнява
на 500,00 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото и приключването му в
рамките на едно съдебно заседание, настоящият съд счита, че размерът на разноските следва
да бъде съобразен именно с посочения минимален размер на адвокатското възнаграждение,
а именно 500,00 лева. В този смисъл съдът приема за неоснователно възражението за
прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски, направено от страна на АНО.
С оглед горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №15 от 09.04.2025 година на Началник РУ,
ОДМВР-София, РУ-гр.Етрополе като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД МВР – София да заплати на адв. Денис К. Ш. от САК, с личен №
**********, с адрес на упражняване на дейността в гр. София, ул. „Пиротска“ № 84,
паричната сума в размер на 500,00 /петстотин/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение по смисъла на чл. 38, ал. 2, вр. ал.1, т. 3 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 8,
вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-София
област в 14-дневен срок, считано от получаване на съобщението от страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Етрополе: _______________________

5