МОТИВИ към Присъда по НЧХД
№ 312/2019г. по описа на Районен съд – гр.Берковица.
Пред Районен съд – гр.Берковица
е депозирана тъжба от П.В. *** и ЕГН ********** против К.Г.А., роден на *** ***, българин, български
гражданин, женен, неосъждан, следно образование,
пенсионер, с адрес: град Берковица, пл. Свобода № 7, ЕГН ********** за това, че на 17.06.2019год. около 16,45 часа в гр.Берковица на ул.”Свобода” №7
му нанесъл побой н и му причинил лека телесна повреда,изразяваща се в разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК ,а именно оток ,кръвонасядане
и охлузване по вътрешно-страничната повърхност на лява предмишница в долната й
част над гривнената става - престъпление по чл.130
ал.1 от НК
С тъжбата е предявен за
съвместно разглеждане в наказателния процес и граждански иск срещу подсъдимия
А.М. за сумата от 1 000 лева с правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане.
Съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство предявения
граждански иск като е конституирал частния тъжител в процесуалното качество и
на граждански ищец.
В съдебно заседание
частният тъжител и граждански ищец, чрез упълномощеният си повереник, поддържа
обвинението спрямо подсъдимия и моли същия да бъде признат за виновен като му
се наложи съответното наказание. По отношение на гражданския иск намира същия
за изцяло основателен и доказан. Претендира и за направените по делото
разноски.
Подсъдимият,
чрез назначен служебен защитник, се признава за виновен по така повдигнатото
обвинение. В съдебно заседание депозира
лаконични обяснения, в които
твърди че причината за поведението му към пострадалия е получена
информация,че има раково заболяване. В
заключение защитникът му моли да бъде
оправдан, а гражданският иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Подсъдимият е роден на *** ***, българин, български гражданин,
женен, неосъждан, следно образование, пенсионер,
с адрес: град Берковица, пл. Свобода № 7, ЕГН
Частният тъжител и
граждански ищец П.В.В. и подсъдимия К.Г.А.
са съседи.Двамата имали постоянни спорове кой каква част от парцела да ползва и
постоянно водели дела за ползване на съсобствения недвижим имот. Отношенията им
не били добри, тъй като постоянно възниквали пререкания помежду им,
продиктувани от различни битови инциденти.
На 17.06.2019г. вечерта около 16,45часа
тъжителят се прибрал от работа.Внезапно при влизане в двора на дома си ,подс.К.А.
излязъл от неговия вход с едно дърво ,замахнал ,за да удари тъжителя в
главата.Същият ,за да се запази вдигнал
ръка и подс.А. го ударил по ръката.От удара тъжителят изпитал остра
болка.По това време на двора се намирала и съпругата на пострадалия-ванина
Ивайлова Богданова.Двамата веднага се обадили в РУ гр.Берковица.Пред
служителите на РУ подс.К.А. признал,че го е ударил.
Същия ден – 17.06.2019г.
гражданският ищец и частен обвинител П. В. ***,тъй като изпитвал болки в
областта на лявата ръка.Прегледан е и му е издаден Фиш за спешна медицинска
помощ и бил насочен за преглед при хирург.на следващия ден отишъл на преглед
при хирург,откъдето му е издадено медицинско свидетелство.Впоследствие бил
освидетелстван и от съдебен лекар при СМ при МБАЛ „Д-р Стамен Илиев” Монтана и
му е издадено СМУ №86/19год.поради болки в ръката се наложило да ползва и
отпуск по болест за периода от 18.06.2019год. до 27.06.2019год.
Съгласно съдебно медицинско
удостоверение № 86/2019г. на освидетелственото лице било причинено оток
,кръвонасядане и охлузване по вътрешно-страничната повърхност на лява
предмишница в долната част над
гривнената става, като уврежданията са получени от механизма на удар с или
върху твърд тъп и добре отговарят да са получени по време и начин, посочен от
пострадалия.
По случая била образувана
преписка №1378/2019г. по описа на Районна прокуратура – гр.Берковица, по която
били снети писмени сведения от участниците и свидетелите на възникналия
конфликт и към която били приложени писмени доказателства - четири броя
протоколи за предупреждение. Към делото е изискано и приложено свидетелство за
съдимост, от което е видно че подсъдимия не е осъждан /освободен от наказателна
отговорност по чл.78а, ал.1 от НК .
Горната фактическа обстановка съдът
възприе за безспорно установено от обясненията на подъсдимия, показанията на
свидетелите и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
В обясненията си подсъдимият твърди, че не е искал
да наранява частния тъжител и граждански
ищец, но твърди че причината за поведението му към пострадалия е получена
информация,че има раково заболяване,от което му причерняло и не знаел какво
прави. На свои ред свидетелите Богданова и Маринов са категорични в показанията
си, че са очевидци на случилото се и са възприели непосредствено възникналия
между страните по делото конфликт, който е бил съпроводен с удар.Двамата
твърдят ,че не са видели самия удар,но са чули пострадалия да охка и са забелязали ръката на пострадалия с последвалото
нараняване. Показанията и на двамата свидетели са еднопосочни и непротиворечиви
и се подкрепят от приложеното като писмено доказателство по делото медицинско
удостоверение № 86/2019г.
Преценявайки показанията и на двамата свидетели съдът приема, че същите
частично потвърждават обвинителната теза и възприетата от съда фактическа
обстановка, че между страните по делото е имало конфликт вечерта, когато е
станало престъплението.
Събраните
по делото гласни доказателства се подкрепят и от приобщените писмени такива. Както
вече беше посочено в мотивите за доказателствената сила на медицинското
удостоверение, съдът намира че на същото следва да бъде дадена вяра, тъй като
не е оспорено от страните и описаните в него констатации се подкрепят от
показанията на разпитаните свидетели.
По
отношение на приобщената преписка съдът приема, че конфликтът между страните по
делото е провокирал същите да търсят съдействие от полицейските органи.
Поведението на подсъдимия е било причината гражданският ищец и частен обвинител
да подаде жалба да РП Берковица за съдействие. Тъй като съдът не може да ползва
доказателства по преписката, събрани въз основа на сведения и писмени
доказателства, които не са приобщени по съответния процесуален ред на НПК,
следва да отчете единствено факта, че гражданският ищец е депозирал сигнал срещу поведението на подсъдимия,
което е провокирало органите на полицията да предупредят и двамата да се
въздържат от противообществени прояви.
Ето защо предвид
гореизложеното съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият К.А.
е извършил престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
От обективна страна изпълнителното деяние се счита за извършено чрез
действие, изразяващо се в разстройство на здравето, временно и неопасно за
живота. Събраните по делото доказателства установяват по категоричен и несъмнен
начин, че подсъдимият, използвайки дърво, е ударил частния тъжител и граждански
ищец по лявата ръка, с което му причинил оток ,кръвонасядане и охлузване по вътрешно-страничната повърхност
на лява предмишница в долната й част надгривнената става . Настъпилото увреждане е
в причинна връзка с поведението на дееца и покрива признаците на престъпния
състав на чл.130, ал.1 от НК. Съгласно задължителните указания на ВС,
обективирани в Постановление № 3 от 27.ІХ.1979г. на Пленума на ВС под
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК следва да се
разбират всички увреждания, които не са завинаги, постоянни, продължителни,
трайни или временно опасни за живота. В конкретния случай причиненото
травматично увреждане е било временно разстройство на здравето, което не е
опасно за живота.
От субективна страна деецът
е извършил престъплението при форма на вина пряк умисъл, тъй като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване.
По отношение на вида и
размера на наказанието съдът взе под внимание обстоятелството, че за
извършеното престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода до две
години или пробация. Видно от справката за съдимост на подсъдимия А. е, че
същият не е бил осъждан към момента на извършване на престъплението и не е бил
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
глоба по реда на чл.78а, ал.1 от НК .
Поради тази причина в случая са налице основанията за освобождаване от наказателна отговорност по
реда на чл.78а, ал.1 от НК, тъй като са налице кумулативните основания на закона
за това.
Престъплението, за което
деецът е подведен под наказателна отговорност и впоследствие признат за
виновен, е умишлено и предвижда наказание лишаване от свобода до две години или
пробация.
Също така подсъдимият не е
осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на този раздел и от престъплението не са причинени
имуществени вреди, които да бъдат възстановени. Същевременно не са налице
отрицателните предпоставки на чл.78а, ал.7 от НК, които да възпрепятстват
приложението на института на освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
По отношение на размера на
наложеното наказание съдът съобрази от една страна обществена опасност на дееца
, начина на причиняване на телесното увреждане и незачитане на телесната
неприкосновеност на личността,влошеното здравословно състояние и липсата на
средства.
Отчитайки смекчаващите и
отгегчаващи отговорността обстоятелства съдът намира, че размерът на
наказанието трябва да бъде определен при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства към предвидения от закона минимум, а именно 1 000 лева.
Според съдебната инстанция така наложеното по размер наказание би постигнало в
най – пълна степен целите на
наказанията, визирани в чл.36, ал.1 от НК.
По отношение на гражданския
иск.
С депозираната тъжба в
наказателното производство е предявен граждански иск с правно основание чл.45,
ал.1 от ЗЗД от частния тъжител П.В.В. против подсъдимия К.Г.А. за сумата в размер на
1 000 лева, представляваща обезщетение за причинените вследствие на
извършеното престъпление неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на деянието – 17.06.2019г. до окончателното й изплащане.
Съдът намира, че за
уважаването на гражданския иск с оглед неговия съвместен характер същият е обвързан от изхода на съдебния процес в
наказателноправната му част.
Доколкото беше безспорно
доказано, че подсъдимият е осъществил състава на непозволеното увреждане и
безспорно беше установено авторството, деянието, вината, вредата,
противоправността, както и причинната връзка между деянието и настъпилия
съставомерен резултат, гражданският иск се явява основателен и доказан.
Съобразявайки размера на
претендираното обезщетение съдът съобрази обстоятелството, че както към момента
на увреждането, така и впоследствие, частният тъжител и граждански ищец е почувствал силна болка,
която е имала продължителен характер. В подкрепа на този извод са събраните
доказателства, като в своите показания пък свидетеля в Богданова дълго време е
търпял болки и не е могъл да се обслужва сам Предвид ангажираните доказателства
във връзка с причинените болки и страдания гражданският иск се явява
основателен и на основание чл.52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено
от съда по справедливост. След като се
взе предвид вида и характера на причиненото увреждане размерът на обезщетението
се явява доказан до 600 лева, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането - 17.06.2019г. до окончателното й изплащане,
като до пълния претендиран размер от 1 000 лева искът се явява
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен в тази част.
При този изход на делото и
на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия К.А. следва да бъде осъден да
заплати на частния тъжител направените от него разноски в размер на 600 лева,
представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за упълномощен
повереник , а по сметка на Районен съд – гр.Берковица сумата в размер на 50.00
лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск и
по 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
При тези мотиви, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :