№ 121
гр. Благоевград, 08.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно частно гражданско
дело № 20221200500071 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 във вр. с чл.248, ал.3, изр. второ от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по частна жалба, подадена от ЗД „Б.И“ АД, ЕИК ,,,,,,,,, със седалище и адрес на
управление: гр.С., бул.“Дж.Б.“ №87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. (изпълнителни
директори), чрез процесуалния представител адв.М.И. Г., против Определение №9310 от
19.11.2021 г., постановено по гр.д.№56/2020 г. по описа на РС-П..
С атакуваното определение е оставена без уважение молбата на ЗД „Б.И“ АД за изменение
на първоинстанционното решение в частта относно разноските, чрез присъждане в полза на
жалбоподателя на сторените по делото разноски съобразно отхвърлената част от иска.
В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на атакуваното
определение. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че не са налице доказателства за
плащане на адвокатски хонорар по делото. Посочва се, че в дългогодишната практика на
адвокатите в Република България е обичайно прието заплащането на уговорения хонорар да
се удостоверява като изрично изявление на страните в договора за правна помощ. В този
договор, се твърди, че се определя конкретният размер на адвокатското възнаграждение и
изрично се удостоверява, че при подписване на договора това възнаграждение е заплатено
от клиента на адвоката. Навежда се, че по този начин договорът придобива и значение на
разписка за получената сума, поради което в подобна хипотеза на договаряне между клиент
и адвокат е напълно достатъчно в договора за правна помощ да е отбелязано, че
възнаграждението е платено. Твърди се още, че с оглед изхода на делото, направеното
своевременно искане за присъждане на разноски и чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да бъде
осъден да плати на ответното дружество направените от него разноски, съобразно
отхвърлената част от иска. Твърди се, че общият размер на сторените от жалбоподателя
1
разноски възлиза на 1100 лв., в това число адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. с
ДДС и 100 лв. за заплатен депозит за експертизи. Посочва се, че в случая на ответното
дружество се дължат разноски в общ размер на 953, 33 лв. – тъй като отхвърлената част от
иска в размер на 13 0000 лв. (заведена претенция в размер на 15 000 лв., уважена за 2000
лв.), умножена по общия размер на направените разноски 1100 лв., разделена на цената на
първоначално предявения иск – 15 000 лв., прави 953, 33 лв. С оглед гореизложеното, в
частната жалба е формулирано искане за отмяна на атакуваното определение и
постановяване на друго, с което да се осъди ищецът да заплати на ответника сторените
разноски по делото в горния размер, ведно с присъждане на разноските в рамките на
настоящото дело.
По реда на чл.276, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на частната жалба от
другата страна по делото – АС. М. ЯНК., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.“С.“ №33, чрез
адв. Р.М.. В отговора се излагат съображения за неоснователност на частната жалба. Твърди
се, че правилно районният съд е приел, че ответната страна би имала право да й се присъдят
разноски съобразно отхвърлената част от иска единствено в случай, че са налице
доказателства за извършването им в производството. Посочва се, че в случая доказателства
за заплащане на адвокатски хонорар не са ангажирани от ответника. Твърди се, че в случая
не е установено уговореното плащане да е заплатено по уговорения начин, поради което
правилно съдът е оставил без уважение молбата на ответника за изменение на решението в
частта за разноските. Навеждат се също така и съображения, че в настоящия случай по
делото липсва и представен от ответната страна списък с разноски на основание чл.80 ГПК,
поради което искането на ответника на основание чл.248 ГПК се явява не само
неоснователно, поради посочените по-горе съображения, но и недопустимо. В заключение
се иска частната жалба да бъде оставена без уважение, а атакуваното определение да бъде
потвърдено като законосъобразно.
Благоевградският окръжен съд, след като съобрази материалите по делото,
приложимия закон и становището на страните по делото, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от
процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване първоинстанционен
съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба се явява основателна, по следните съображения:
От материалите по делото се установява, че гр.д.№56/2020 г. по описа на РС-П. е било
образувано въз основа на искова молба, подадена от АС. М. ЯНК., ЕГН **********, с адрес:
гр.П., ул.“С.“ 33, против ЗД „Б.И“ АД, ЕИК ,,,,,,,,, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
бул.“Дж.Б.“ №87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. (изпълнителни директори), с която е
поискано от съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца сумата в размер на 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева) за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания и психически стрес по повод получените от него телесни
увреждания, в резултат на ПТП, настъпило на 23.02.2019 г., ведно със законната лихва върху
2
претендираната главница, считано от 19.09.2019 г. до окончателното плащане.
В хода на процедурата по размяна на поправената искова молба по чл.131, ал.1 ГПК, по
делото е постъпил писмен отговор от ответника – ЗД „Б.И“ АД, чрез адв.М.Г., на 23.07.2020
г., в който, наред с възраженията против иска, ответникът е поискал от съда да му бъдат
присъдени направените в производството разноски, в това число и заплатеното адвокатско
възнаграждение.
На л.63 от първоинстанционното дело е приложен Договор за правна защита и съдействие
Серия А №915928 от 05.08.2020 г., сключен между ЗД „Б.И“ АД и адв.М.Г., с предмет
защита и процесуално представителство по гр.д.№56/20 г. на РС-П.. В договора е
договорено заплащането на 1000 лв. за оказаната правна защита, а като начин на
извършеното плащане на възнаграждението е посочено, че договорената сума е изплатена
„авансово, изцяло в брой“.
С молба от 30.11.2020 г. ответникът ЗД „Б.И“ АД е представил платежно нареждане за
внесен депозит за извършване на съдебно-медицинска експертиза в размер на 100 лв.
С Решение №8206/04.10.2021 г. по гр.д.№56/2020 г. по описа на РС-П., съдът е осъдил ЗД
„Б.И“ АД, ЕИК ,,,,,,,,, с адрес: гр.С., бул.“Дж.Б.“ №87, да заплати на АС. М. ЯНК., ЕГН
********** от гр.П., ул.“С.“ №33, сумата от 2000 лв. (две хиляди лева), представляваща
обезщетение по чл.432 КЗ за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания и психически стрес по повод получени от ищеца телесни увреждания в резултат
на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 23.02.2019 г., ведно със законната лихва
върху тази сума от 19.09.2019 г. до окончателното й плащане, като исковата претенция в
останалата й част, а именно над уважения размер до претендирания такъв от 15 000 лв.
(петнадесет хиляди лева) е отхвърлена като неоснователна.
С горепосоченото решение също така се осъжда ЗД „Б.И“ АД да заплати, на основание
чл.38, ал.2 ЗАдв., на адв.Р.М., като процесуален представител на ищеца, сумата от 630 лв.
(шестстотин и тридесет лева) адвокатско възнаграждение.
Освен това, с решението се осъжда ЗД „Б.И“ АД да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт сумата от 80 лв. (осемдесет лева), представляваща държавна такса за
разглеждане на предявения иск и сумата от 351 лв. (триста петдесет и един лева),
представляваща възнаграждение за вещо лице по съдебномедицинската експертиза.
На 14.10.2021 г. е връчен препис от решението на ЗД „Б.И“ АД (видно от съобщението на
л.212 от първоинстанционното дело), като на 20.10.2021 г. (подадена по куриер на
19.10.2021 г.) по делото е постъпила молба от застрахователното дружество, с която е
поискано изменение на решението в частта относно разноските, като ищецът се осъди да
заплати на ответника сумата от 953, 33 лв., разноски по делото съобразно отхвърлената част
от иска.
С атакуваното определение районният съд е приел, че молбата следва да се остави без
уважение, тъй като не са налице доказателства за заплащане на претендираните разноски за
адвокатско възнаграждение. Прието е, че в настоящия случай не е установено уговореното
3
плащане на адвокатското възнаграждение да е извършено, поради което и разноските не
следва да се присъждат. Като резултат молбата е поставена без уважение.
Определението е неправилно.
Преди всичко следва да се посочи, че молбата на ЗД „Б.И“ АД има характер на молба за
допълване, а не за изменение, на първоинстанционното решение в частта за разноските по
чл.248, ал.1 ГПК. Това е така, тъй като първоинстанционният съд изобщо не се е произнесъл
в решението си, постановено по делото, относно искането на ответника за присъждане на
сторените по делото разноски, а такова искане е било направено в срок по делото още с
отговора на исковата молба. Ето защо, доколкото се касае до молбата за допълване на
решението в частта относно разноските, то обстоятелството дали е представен списък по
чл.80 ГПК е ирелевантно за допустимостта на молбата. Поради което изложените доводи в
отговора на частната жалба, че молбата била недопустима, са неоснователни. Същите са
неоснователни и с оглед обстоятелството, че по делото е представен списък по чл.80 ГПК,
който обаче не следва да се обсъжда, доколкото се касае за молбата за допълване на
решението в частта относно разноските. Молбата изхожда от легитимирана страна и е
подадена в установения от закона срок, поради което е процесуално допустима.
Въззивната инстанция намира също така, че молбата за допълване на решението в частта
относно разноските е и основателна.
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право да иска заплащане
на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. В случая, както се
установи по-горе, предявеният иск е частично отхвърлен (за сумата над 2000 лв. до
претендираната сума от 15 000 лв.), поради което ответникът има право по арг. от чл.78, ал.3
ГПК на сторените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, възлизащи в
претендирания от жалбоподателя общ размер на 953, 33 лв. По делото безспорно се
установи по-горе, че ответникът е направил разноски за адвокатски хонорар в размер на
1000 лв. и такива за заплащане на депозит за експертиза в размер на 100 лв. Общият размер
на сторените от ответника разноски възлиза в размер на 1100 лв., поради което на основание
чл.78, ал.3 ГПК с оглед отхвърлената част от иска следва да му се присъди сумата от 953, 33
лв.
Съдът намира, че неправилно е прието от районната инстанция, че ответникът не е
ангажирал доказателства за заплащане на адвокатски хонорар по делото. Според т.1 от
Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк.д.№6/2012 г., ОСГТК, съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на
разписка. В представения от ответника договор за правна защита (на л.63 от
първоинстанционното дело) изрично е записано като начин на извършеното плащане на
договорената сума от 1000 лв. – „авансово, изцяло в брой“. Съобразно цитираното по-горе
тълкувателно решение така представения договор има характер на разписка и е
4
доказателство за реалното извършване на претендирания от ответника разход. Ето защо и
тезата на районния съд, поддържана и в подадения по реда на чл.276, ал.1 ГПК отговор на
частната жалба, че нямало доказателства за реалното извършване на претендирания разход
за адвокатско възнаграждение, не намира опора в доказателствата по делото и приложимата
т.1 от Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк.д.№6/2012 г., ОСГТК,
поради което и не се споделя от съдебния състав.
В контекста на изложените съображения, доколкото претендираните разходи са доказани и е
налице основание за присъждането им в полза на ответника (чл.78, ал.3 ГПК), то
атакуваното определение следва да се отмени, като вместо него първоинстанционното
решение се допълни в частта относно разноските, като в полза на ЗД „Б.И“ АД се присъдят
разноски по първоинстанционното дело, съобразно отхвърлената част от иска, в общ размер
на 953, 33 лв.
Съдът констатира, че жалбоподателят е внесъл дължимата се по жалбата държавна такса в
размер на 15 лв. по сметка не на ОС-Благоевград, а на РС-П., поради което същият следва да
бъде осъден на основание чл.77 ГПК да заплати по сметка на ОС-Благоевград дължимата се
по жалбата държавна такса в размер на 15 лв. Предвид обстоятелството, че тази такса все
още не е заплатена по сметката на съда, то и искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски пред въззивната инстанция не може да бъде уважено.
Водим от горните съображения, Благоевградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Определение №9310 от 19.11.2021 г., постановено по
гр.д.№56/2020 г. по описа на РС-П., вместо което постановява:
ДОПЪЛВА Решение №8206/04.10.2021 г. по гр.д.№56/2020 г. по описа на РС-П., в частта за
разноските, като:
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, АС. М. ЯНК., ЕГН **********, с адрес: гр.П.,
ул.“С.“ 33, да заплати ЗД „Б.И“ АД, ЕИК ,,,,,,,,, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
бул.“Дж.Б.“ №87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. (изпълнителни директори), сумата в
размер на 953, 33 лв. (деветстотин петдесет и три лева и тридесет и три стотинки) – сторени
разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.77 ГПК ЗД „Б.И“ АД, ЕИК ,,,,,,,,, със седалище и адрес на
управление: гр.С., бул.“Дж.Б.“ №87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. (изпълнителни
директори), да заплати по сметка на ОС-Благоевград дължимата се по частната жалба
държавна такса в размер на 15 лв. (петнадесет лева).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едноседмичен
срок от връчване препис на страните, при условията и предпоставките на чл. 280, ал. 1 от
ГПК.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6