Р Е Ш Е Н И Е
№943/18.12.2019г.
гр.
Пазарджик, 18.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, XII
състав, в открито
съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и деветдесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Васко Нанев
ЧЛЕНОВЕ: 1. Георги Видев
2.
Красимир Лесенски
при секретаря Антоанета Метанова и с участието
на прокурора Паун Савов, като разгледа докладваното от съдия Лесенски
касационно административнонаказателно дело № 1017 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
във вр. с гл.ХII от АПК.
С
Решение № 458/23.07.2019 г., постановено по НАХД № 944 по описа за 2019 г.,
Районен съд Пазарджик е отменил Наказателно постановление № НП-1 от 18.10.2018
г. на Председателя на ДКЕВР, гр. София, с което на „Електроразпределение юг“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Х.
Г.Д.“ № .. за нарушение на чл. 206, ал.3, във вр. с ал. 1 от Закона за
енергетиката е наложена имуществена санкция в размер на 60 000 лева.
Недоволна от така постановеното
решение, ДКЕВР е подала касационна жалба. Изразяват се съображения за
незаконосъобразност на решението. Иска се от административния съд да отмени
обжалваното решение, като потвърди издаденото НП от 18.10.2018 г. на
Председателя на ДКЕВР. В съдебно заседание процесуалният представител на касатора
поддържа касационната жалба.
Ответникът по касационната жалба
– „Електразпределение ЮГ“ ЕАД, чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата и иска оставяне в сила на оспореното съдебно решение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура
Пазарджик дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на
РС Пазарджик е правилно, като споделя изцяло изводите на въззивния съд.
Административен съд Пазарджик,
след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна
жалба с оглед наведените в същите касационни основания, приема следното:
Касационната жалба е подадена от
надлежна страна в законоустановения 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е
процесуално допустима. Разгледана по същество съгласно чл. 218 от АПК, е
неоснователна.
За да отмени наказателното
постановление, Районен съд Пазарджик е приел в мотивите си следното:
На „Електроразпределение юг“ ЕАД
е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че през м.
октомври 2017 г. не е извършило отчитане
на средство за търговско измерване с фабричен № *********, отчитащо
електрическата енергия на обект с измервателна точка № /ИТН/ 431658, с адрес с. Ц., обл. Пазарджик и
с регистриран клиент Н. И. В.., клиентски № **********. Посоченото СТИ било
монтирано на 21.09.2017 г. в електромерно табло, поставено на уличен стълб,
като достъпът до него не е затруднен. Това представлявало нарушение на чл. 32
от ОУ, които са неразделна част от издадената лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004
г. за дейността „разпределение на електрическа енергия“ с което е осъществен
съставът на чл. 206, ал. 1 от ЗЕ.
Районният съд е приел, че
наказателното постановление е издадено при съществени процесуални нарушения, с
което се засяга правото на защита на санкционираното лице, тъй като на първо
място липсва дата на нарушението в АУАН и НП, на следващо място в АУАН не е
посочено обстоятелството за повторност на нарушението, за което е повдигнато
обвинение, а дружеството е наказано в НП именно за повторно извършване на
нарушението, като на последно място в НП само декларативно е посочено, че
деянието е повторно, без в достатъчна степен да са изложени обстоятелства,
обуславящи приложението на този квалифициращ признак.
Касационната инстанция намира, че
процесното наказателно постановление е незаконосъобразно и правилно е отменено
от районния съд. Съображенията, изложени от въззивния съд се споделят напълно
от настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 42, т.
3 в АУАН следва да се посочи датата и мястото на извършване на нарушението.
Аналогична е и разпоредбата на чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съгласно която разпоредба НП от своя страна следва да
съдържа описание на нарушението, датата и мястото където е извършено,
обстоятелствата на които е извършено ,както и на доказателствата които го
потвърждават. В акта и в НП е посочено, че нарушението е извършено през м. октомври
2017 г. Следва да се има предвид, че търговското измерване е еднократен акт,
който се извършва през определени периоди от време. Посочването на датата на извършването
на нарушението е от особено съществено значение за осъществяване на съдебен
контрол по отношение спазване на сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН.
Датата на извършване на нарушението има пряко отношение и при издирването на
приложимата материална и процесуална норма, както и по отношение установяване
на компетентността на конкретния контролен и административнонаказващ орган. От
изложеното следва, че посочването на месеца, през който е извършено нарушението
не може да удовлетвори изискването на закона и да позволи да бъде извършена
цялостна проверка на обжалвания административно-наказателен акт. На следващо
място в издаденото НП е налице от една страна вътрешно противоречие, а от друга
- и противоречие между обстоятелствата на извършване на нарушението, изложени в
обстоятелствената част и наложената санкция. В обстоятелствата по извършване на
нарушението ясно е посочено, че „дружеството е нарушило чл. 32 от ОУ, които са
неразделна част от издадената му лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004 г. за
дейността „разпределение на електрическа енергия“, с което е осъществило
състава на чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката“. В същото време обаче се
налага наказание на основание чл.206, ал.3, вр. ал.1 от ЗЕ. Текстът на ал.3 на
чл.206 ЗЕ визира налагането на наказание при условията на повторност. Данни, които
обаче водят до извод за повторност обаче липсват ясно посочени в
обстоятелствената част на НП. Буквално е записано, че „административно
нарушение е извършено от дружеството след като същото е било санкционирано не
еднократно за извършено административно нарушение на чл. 32 от ОУ. В тази
връзка, следва да се вземе предвид, че на „Електроразпределение Юг“ ЕАД са
налагани административни наказания за нарушаване на чл. 32 от ОУ с влезли в
законна сила Наказателно постановление № НП-18 от 16.01.2015 г. и Наказателно
постановление № НП-19 от 16.01.2015 г., издадени от председателя на КЕВР“.
Видно е, че така изложеното по никакъв начин само по себе си не води до извод
за повторност. Това е така, най-малкото защото посочването, че дружеството е
санкционирано нееднократно, съвсем не е еднозначно с повторност. АНО не само
изрично не е посочил, че настоящото деяние е повторно такова, но дори не е
изложил и подробни обстоятелства за това защо така посочените две НП водят до
подобен извод, както и правилно е отбелязал районния съд. Липсват обстоятелства
за това за какви нарушения е било санкционирано дружеството с тези две НП и
кога са влезли в сила (след като е посочено, че са влезли в сила). Тук всъщност
идва и следващото съществено процесуално нарушение - дори и да бяха посочени
всички тези обстоятелства в НП, то те липсват в описанието на нарушението в
АУАН, с който е повдигнато обвинение на наказаното лице. По
аналогия с наказателния процес, АУАН играе ролята на обвинителен акт, а НП – на
присъда на първоинстанционния съд. Няма как с АУАН да се повдига обвинение за
едно нарушение, а с НП лицето да бъде наказано за друго такова, при това
по-тежко. Това е
грубо нарушение на правото на лицето да разбере какво административно нарушение
му е вменено, за да може правилно и адекватно да организира защитата си.
Повторността е елемент от фактическия състав на нарушението и посочването му от
фактическа страна в наказателното постановление и АУАН при описание на
нарушението е задължително. В НП това посочване е непълно, а в АУАН въобще
липсва. ЗАНН определя общите правила за административните нарушения и
наказания, реда за установяване на административните нарушения, за налагане и
изпълнение на административните наказания и осигурява необходимите гаранции за
защита правата и законните интереси на гражданите и организациите.
За целта същият въвежда императивни норми относно съдържанието на АУАН и НП.
Съгласно чл.42, т.3 и т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН в акта и в НП следва да бъдат
посочени датата и мястото на извършване на нарушението, неговото описание и на
обстоятелствата, при които е било извършено.
С оглед на горните съображения
решението на районния съд следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Като е отменил наказателно постановление заради допуснати
съществени процесуални нарушения, които настоящата касационна инстанция
споделя, Районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение,
което следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и с
оглед извършената служебна проверка по чл. 63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл. 218,
ал. 2 от АПК, съдът не констатира други пороци на обжалваното решение, отнасящи
се до неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон,
поради което намира, че същото следва да бъде оставено в сила.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен съд Пазарджик
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
458/23.07.2019 г., постановено по НАХД № 944 по описа за 2019 г. на Районен съд
Пазарджик.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:
1./П/
2./П/