№ 3643
гр. София, 08.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА
СТЕФАНОВА
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА
Административно наказателно дело № 20241110202669 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на А. А. С. с ЕГН **********
срещу Наказателно постановление № 23-4332-033548/16.01.2024г., издадено
от Началник Група към ОПП – СДВР, с което на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1
от ЗДвП му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000
лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца за
извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 3,
пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание "глоба" в размер на
2000 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца за
извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно , като се оспорва фактическата обстановка по делото.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява, представлява се от адв. Куцаров, който моли атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено кати поддържа, че в случая жалбоподателят
не извършил две нарушения,а се касае за едно деяние.
1
В съдебното заседание въззиваемата страна, редовно призован, не
изпраща представител.П представено по делото становище се оспорва
жалбата, излагат се съображения за законосъобразност на атакуваното НП.
Претендура се юрисконсултсо възнаграждение.
От събраните писмени и гласни доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 30.12.2023 г. около около 03:15. в гр. София, по ул. *********** с посока
на движение от **********, жалбоподателят А. А. С. управлявал личния си
лек автомобил ************** При изпълнение на служебните си задължения
на горепосоченото място на по ул. *********** " пред № 4, полицейски екип
при 06 РУ – СДВР спрели за извършване на проверка процесния лек
автомобил. При проверката била установена самоличността на водача на
автомобила А. А. С. и тъй като в хода на същата полицейските служители
усетили миризма на алкохол от водача извикал екип на ОПП – СДВР за
оказване на съдействие. На място се отзовали свидетелите св. Е. Д. и Н.С. – на
длъжност мл. автоконтрольори в СДВР - ОПП, които предложили на водача на
лекия автомобил да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с
техническо средство "Drug Test 5000", както и да бъде тестван за наличието на
употреба на алкохол с техническо средство "Alcotest dragger 7510", но
последният отказал и двата теста.
Във връзка с последното на въззивника А. А. С. бил издаден талон за
медицинско изследване № 01508 с отбелязване, че следва да се яви във
Военно-медицинска академия за медицинско и химическо изследване в срок
до 45 минути от връчването на талона.
За констатациите от извършената проверка свидетелят Е. Д. съставил
против водача на лекия автомобил А. А. С. АУАН, в който квалифицирал
установените нарушения по чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП и по чл. 174, ал. 3,
предл. 2 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на нарушителя, който след
като се запознал със съдържанието му, го подписал без възражение.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не било депозирано писмено
възражение срещу констатациите в АУАН .Въз основа на така съставения
АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление № 23-4332-
033548/16.01.2024г.,издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, с което
при идентичност на описанието на нарушенията и правната им квалификация,
жалбоподателят бил санкциониран на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП с
наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000 лева и
2
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца за извършено
нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, както и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2
от ЗДвП му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000
лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца за
извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Препис от наказателното постановление бил връчен на
жалбоподателя, който в законоустановения срок депозирал жалба срещу
последното, инициирала настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетелq Е. Д. .
От показанията на последния се установяват обстоятелствата по извършената
проверка, направените фактически констатации, в това число - че водачът на
МПС е бил спрян за извършване на полицейска проверка, в хода на която
отказал да бъде тестван с технически средства за употреба на наркотични
вещества и за наличието на употреба на алкохол, че след това на същия е
издаден и връчен срещу подпис талон за медицинско изследване, както и
съставянето на АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни
доказателствени средства, като намери, че същите са обективни, логични и
поначало непротиворечиви, от тях се установяват констатираните
обстоятелства при проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически
характеристики, както и обстоятелствата по съставянето на АУАН, поради
което и съдът кредитира показанията на разпитания полицейски служители в
цялост относно извършената проверка и отказа на водача, тъй като те
кореспондират и с останалия писмен доказателствен материал.
От приложения по делото талон за медицинско изследване , връчен на
А. С. на 30.12.2023 г. в 05: 05 часа е видно, че на жалбоподателя е била
разяснена възможността да се яви във ВМА да даде кръвна проба за
медицински и химичен анализ, както и е посочено времето, в което може да
стори това – до 45 минути от връчване на талона.
Приобщените към доказателствените материали писмени
доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и
пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
3
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите
в основата на доказателствените си изводи.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
са спазени сроковете за издаване на АУАН, визирани в разпоредбата на чл. 34,
ал. 1 ЗАНН. В случая АУАН е съставен на 30.12.2023 г., в деня, в който са
установени твърдените нарушения от контролния орган. АУАН е бил предявен
за запознаване и подписан от нарушителя, като в 6 - месечния срок по чл. 34,
ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление.
Процесният АУАН е съставен от Е. Д. - "младши автоконтрольор" в
отдел "Пътна полиция", Столична дирекция на вътрешните работи, като със
заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи
полицейските органи в ОПП-СДВР са оправомощени да съставят актове за
установяване на административни нарушения. Съгласно разпоредбата на чл.
189, ал. 12 ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на
вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или
от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. В
настоящия случай НП е съставено от "началник група" към СДВР-ОПП, като
със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи, началниците на групи в ОПП-СДВР са оправомощени да издават
наказателни постановления.
Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и
неговото връчване, уредени в чл. 40 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото актът е
съставен в присъствието на нарушителя и един свидетел, присъствал при
установяване на нарушението.
Налице е идентитет между фактическото описание на всяко от
нарушенията и правната им квалификация, както и ясно, точно и подробно
4
описание на обстоятелствата при извършването им в АУАН и НП, в това число
с фактическо описание на нарушената хипотеза на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Поради това съдът прецени, че АУАН и НП съдържат всички
законоустановени съгласно чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН съществени
реквизити, като възраженията на въззивника в съответната насока са
неоснователни. Налице са словесни описания на нарушенията, които
съответстват на посочените в АУАН и НП правна квалификация на същите. В
обстоятелствената част на АУАН и на НП достатъчно конкретно са описани и
индивидуализирани фактите и обстоятелствата от обективния състав на
нарушенията по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
В По отношение на двете нарушения на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП,
касаещи отказ от изпробване с техническо средство за употреба на алкохол и с
такова за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози, са спазени
императивните процесуални правила при издаването и АУАН – тяхната форма
и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл.
57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е съвпадение между установените фактически
обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.
Разкрива се пълнота на изложението и се обосновава извод за налично
отразяване на всички обективни признаци от състава на всяко от вменените
нарушения, които обезпечават правото на нарушителя да разбере
фактическите параметри на предявената му отговорност. Ясно очертано е
мястото на двете деяния, датата на извършването им и конкретните действия
на жалбоподателя. Стилът на представяне на относимите обстоятелства не
нарушава логическото единство на възпроизведените в АУАН и НП факти и не
препятства възприемането на всеки един от изискуемите признаци на
съответния състав от материална страна. Не е накърнена възможността на
въззивника да възприеме, че се касае именно за две нарушения - първото,
свързано с бездействието на водача да изпълни задължението си за подлагане
на изследване пред контролните органи чрез техническо средство за
установяване наличието на алкохол в издишания въздух и второто – за
неизпълнение на задължението да се тества след покана за установяване
употребата на наркотични вещества и техни аналози, поради което и всички
доводи, релевирани в противоположния аспект са изцяло неоснователни.
В Административнонаказателната отговорност на въззивника е
5
ангажирана за две отделни нарушения на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като на
същото основание са му наложени две отделни наказания "глоба", всяка в
размер на 2000, 00 /две хиляди/ лева, респективно две отделни наказания
"лишаване от право да управлява МПС" всяко за срок от 24 месеца.
По делото е доказано по категоричен и безспорен начин, че на
30.12.2023 г. около около 03:15. в гр. София, по ул. ***********
жалбоподателят е управлявал лек автомобил и след спирането му от
контролните органи от СДВР, в хода на извършена проверка от служители при
ОПП – СДВР е отказал съдействие в насока провеждане на тест с техническо
средство за установяване количеството на алкохол в издишания от него
въздух, респ. с тест за констатиране употребата на наркотични вещества и
техните аналози. На водача е издаден талон за медицинско изследване за
Военно-медицинска академия с указание, че следва да се яви в лечебното
заведение в срок до 45 минути, връчен му лично срещу подпис. В посочения
времеви интервал въззивникът не е изпълнил даденото му предписание да
посети лабораторията към болничното заведение и не е предоставил кръвна
проба за изследване.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда наказание за водач
на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Действително, текстът на цитираната норма въвежда няколко алтернативи,
изпълнението на всяка от които обаче, дадено в деятелността на конкретно
лице, самостоятелно обуславя съставомерност на нарушение по посочения
текст (ТР № 13 от 20.12.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2021 г., ОСС, I и II колегия,
докладвано от съдията Н.Г). В случая не се касае за сложен фактически състав
на едно единствено нарушение. Обективираният отказ на водача във всяка от
алтернативите на текста на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП представлява осуетяване на
проверка и именно в тази си форма той се явява укорим и наказуем. В
6
разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДВП, както бе споменато и по- горе, са
въздигнати няколко самостоятелни и независими един от друг състави на
нарушения - отказ да бъде изпробван водачът за употреба на алкохол с
техническо средство, отказ да бъде изпробван за употреба на наркотични
вещества и техни аналози или неизпълнение на задължението за медицинско
изследване или изследване чрез доказателствен анализатор на концентрацията
на алкохол в кръвта или наркотични вещества и техни аналози. Реализацията
на който и да било от тях обосновава предпоставки за ангажиране на
отговорност за неизпълнение императива на цитираната правна норма. В
настоящия случай от събраните в хода на административнонаказателното
производство доказателствени материали са установени две обективирани от
страна на въззивника нарушения - отказ да бъде изпробван с техническо
средство за употребата на алкохол и отказ за тестване с оглед констатиране
употреба на наркотични вещества и техни аналози. Същевременно, с
отсъствието на посещение в посоченото му лечебно заведение той се е лишил
и от възможността да обори възникналите съмнения у контролните органи
относно наличието на употребен алкохол и/или наркотични вещества, респ. да
осигури възможност поведението му да се коментира в светлината на
приложение на института на чл. 28 от ЗАНН.
Отново следва да бъде посочено, че разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП е едновременно санкционна и предписваща правила за поведение, като
съгласно същата водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина за срок от две години и глоба 2000 лева. Цитираната правна норма
съдържа две самостоятелни форми на изпълнително деяние, всяко от които
изпълва състава на разглежданото нарушение. Първото от тях се изразява в
отказ за тестване с техническо средство – дрегер или тест - дръгтест, а второто
7
– в неизпълнение на дадено предписание за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. В
съдебната практика се застъпва становището, че едно лице може да осъществи
в условията на реална съвкупност и двете форми на изпълнителното деяние,
съответно да извърши две отделни административни нарушения - "От
диспозицията на цитираната правна норма следва еднозначен извод, че всеки
отказ на водача да бъде тестван с техническо средство съставлява
административно нарушение, а ако на лицето в този случай бъде издадено и
не изпълни предписание за медицинско изследване, то при условията на
реална съвкупност ще извърши и второ административно нарушение"
(Решение № 1336 от 02.03.2022 г. на АдмС София по адм. д. № 7477/2021
г., Решение № 3133 от 09.05.2022 г. на АдмС София по адм. д. № 12332/2021
г.).
На следващо място съгласно Тълкувателно решение № 13 от
20.12.2021
г. на ВАС по т. д. № 1/2021 г., ОСС, І и ІІ колегия, отказите по чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП на водач за извършване на проверка за наличие на алкохол и/или
наркотици в кръвта са две самостоятелни административни нарушения, като в
този случай е приложима нормата на чл. 18 от ЗАНН. В цитираното ТР се
приема, че нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е задължаваща, доколкото
изисква определено поведение на визираните в нея лица, изразяващо се в
предприемане на активни действия. Нормата предвижда две форми на
изпълнителното деяние – отказ за извършване на проверка и неизпълнение на
предписание на контролния орган. Тези забрани могат да бъдат съотнесени
както спрямо проверката за употреба и концентрация на алкохол в кръвта, така
и спрямо тази за употреба на наркотични вещества или техни аналози. На база
на това е дадено и разрешението, че отказите по чл. 174, ал. 3 от Закона за
движението по пътищата на водач за извършване на проверка за наличие на
алкохол и/или наркотици в кръвта са две самостоятелни административни
нарушения, като в този случай е приложима нормата на чл. 18 от Закона за
административните нарушения и наказания.
8
В настоящия случай жалбоподателят е имал особеното качество
"водач" на МПС, възведено в дефинитивната норма на § 6, т. 25 от ДР на
ЗДвП, тъй като в процесната вечер е управлявал пътно превозно средство по
пътищата, отворени за обществено ползване. Същият категорично е отказал
да бъде изпробван с техническо средство – алкотест дрегер за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта му, така и с техническо средство дръгтест
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, с
което от обективна страна е осъществил две отделни нарушения по чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП. Съдът намира, че при заложената в закона алтернативност в
способите за доказване на концентрацията на алкохол в кръвта и употребата
на наркотични вещества или техни аналози отказът от приложение на който и
да е от тях изпълва състава на административното нарушение.
Актосъставителят е спазил стриктно приложимия към цитираната дата
ред за установяване употребата на алкохол и наркотични вещества от водачите
на моторни превозни средства, регламентиран на основание чл. 174, ал. 4 от
ЗДвП в горецитираната Наредба № 1/19.07.2017 г. Според чл. 3, ал. 1 от
същата при извършване на проверка на място от контролните органи
употребата на алкохол се установява с техническо средство, а употребата на
наркотични вещества или техни аналози – с тест, а съобразно чл. 3а от същия
подзаконов акт, когато: т. 1. лицето откаже извършване на проверка с
техническо средство; т. 2. лицето не приема показанията на техническото
средство; т. 3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на
проверка с техническо средство или тест – с доказателствен анализатор,
показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни
пътища, или с химическо лабораторно изследване, а употребата на наркотични
вещества или техни аналози – с медицинско и химикотоксикологично
лабораторно изследване. В конкретната ситуация поради наличие на отказ от
подлагане на тест с техническо средство за алкохол, респ. с тест за наркотични
вещества и техни аналози, проверяващият полицейски служител е пристъпил
към оформяне по указанията на чл. 6, ал. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г. на
талон за изследване по образец, съгласно Приложение № 1 от Наредба №
1/19.07.2017 г., като при спазване на чл. 6, ал. 5 и ал. 6 от Наредба №
1/19.07.2017 г. е вписал в него обстоятелството по чл. 3, ал. 2, т. 1 от Наредба
№ 1/19.07.2017 г., мястото, където следва да се извърши медицинското
9
изследване, определено съгласно чл. 11 от Наредба № 1/19.07.2017 г., и срока
за явяване там, съобразен с условията на чл. 6, ал. 7 от Наредба №
1/19.07.2017 г. Изпълнил е и ангажимента си по чл. 6, ал. 6 от Наредба №
1/19.07.2017 г. да връчи препис от талона на нарушителя.
От своя страна, административнонаказващият орган правилно и
законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 3
ЗДвП и за двете нарушения, която предвижда отговорност за водач, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол или тест за упойващи вещества, или не изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му или употребата на наркотични вещества и техни аналози. Налице е
пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа
обстановка и за двете нарушения в акта, очертана чрез изискуемата се
конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното
наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо,
съдът намира, че материалният закон е приложен правилно.
Двете административни нарушения, квалифицирани по чл. 174, ал. 3
от ЗДвП, са извършени виновно, при форма на вината - пряк умисъл.
Нарушителят е предвиждал извършването на всяко деяние, съзнавал е неговия
общественоопасен характер, като във волеви аспект е искал и пряко е целял
неговото извършване, в частност осуетяването на проверката на контролните
органи за употреба на алкохол и наркотични вещества и/или техни аналози.
По отношение на наложените за двете нарушения наказания "глоба",
всяка в размер на 2 000, 00 /две хиляди/ лева и наказание "лишаване от право
да управлява МПС" всяко в размер на 24 месеца, съдът намира за необходимо
да отбележи, че не съществува юридическа възможност за тяхното
редуциране, тъй като предвидената от законодателя санкция е абсолютно
определена (арг. от чл. 27, ал. 5 от ЗАНН).
Не се разкриват основания да се коментира приложението на нормата
на чл. 28 от ЗАНН. Нито един от разглежданите случаи не би могъл да се
квалифицира като маловажен, поради високата обществена опасност на всяко
от двете извършени нарушения, изводима от масовата разпространеност на
подобен род противообществени прояви и категоричната обществена
нетърпимост към същите в съвременните условия на живот, намерила израз и
10
в измененията на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, с оглед драстичното
завишаване на предвидените наказания. Двете нарушения на чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП са застрашили обществените отношения, свързани със сигурността на
пътя, като Ш. е осуетил възможността своевременно и законосъобразно да
бъде установено дали шофира под въздействието на алкохол и наркотични
вещества и/или техни аналози. Не на последно място, в справката – картон на
водача са отразени и други нарушения на правилата за движение по пътищата,
което дава информация за отсъствието на инцидентност на проявите му. По
тези аргументи следва да се приеме, че бездействието на жалбоподателя да се
подложи на тест за наркотични вещества и на тест за установяване на алкохол
в издишания въздух се отличава с достатъчен интензитет, за да бъдат
конституирани проявите му като административни нарушения и да се
санкционират по предвидения ред.
С оглед изложеното, издаденото наказателно постановление в
обжалваните му части следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
При този изход на правния спор и на основание чл. 63д от
ЗАНН разноски се дължат в полза на въззиваемата страна. С измененията на
ЗАНН, (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в чл.63д е
предвидено, че в производствата пред районния и административния съд,
както и в касационното производство страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ
/ЗПП/. Според разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати по сметка на СДВР юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева за осъщественото процесуално представителство пред
настоящата инстанция, определен съгласно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ и в съответствие с предмета на делото и
неговата фактическа и правна сложност.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Наказателно
11
постановление № 23-4332-033548/16.01.2024г.,, издадено от Началник Група
към ОПП – СДВР, в частта му, в която на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП на А. А. С., с ЕГН ********** е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 2000 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за
срок от 24 месеца за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, както и в
частта му, в която на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 2000 лева и "лишаване от
право да управлява МПС" за срок от 24 месеца за извършено нарушение
по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА А. А. С., с ЕГН ********** да заплати по сметка СДВР
сумата от 80 лева /осемдесет лева/, представляващи юрисконсултско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред
настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени
в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12