О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
260130/29.10.2020г.
Шуменският районен съд, четиринадесети състав
На двадесет и девети октомври две
хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния състав:
Председател: Кр.Кръстев
Секретар Ф. А.
Прокурор С. Александрова
Като разгледа докладваното от
районния съдия
ЧНД № 1895 по описа за 2020г.
За да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по чл.65 ал.4 от НПК.
Производството
по делото е образувано въз основа на постъпило в съда молба от обвиняемият Б.Р.М.,
с която се иска изменение на взетата по отношение на него мярка за неотклонение
“Домашен арест” в по лека “Парична гаранция” или “Подписка” по Досъдебно производство
№ 158/20г. по описа на РУ - Шумен.
Искането
е процесуално допустимо, и основателно. В молбата се изтъкват доводи, че здравословното
състояние на майка му е влошено и е необходимо да полага грижи за нея, невъзможност
да се пазарува, а също така, че дължи издръжка, която не може да плаща при така
наложената му процесуална мярка за неотклонение, както и невъзможността да
упражнява трудова дейност. Заявява се че няма опасност да се укрие или извърши
друго престъпление, тъй като има постоянен адрес и там търпи наложената му към
момента мярка за неотклонение. В съдебно
заседание представя на виждане писмено доказателство относно твърденията си
изложени в искането, а именно, че срещу него се води досъдебно производство по
чл. 183 от НК. Обвиняемият М. в защитната си реч моли съда да промени мярката
му, като излага подробно доводи за това, свързани с тежкото материално
положение на семейството му и невъзможността да упражнява трудова дейност с
която да може да плаща издръжката на детето си. В последната си дума моли за
промяна на мярката му в по-лека с възможност да може да я изпълни.
В
съдебно заседание представителят на ШРП се противопоставя на искането за
изменение на мярката за неотклонение. Заявява, че не са се променили
обстоятелствата по делото, които да налагат промяна на наложената му мярка за
неотклонение. Заявява, че съществува опасност при промяна на мярката за
неотклонение обвиняемият да се укрие, като напусне пределите на страната.
Предлага на съда да не променя наложената му мярка за неотклонение. Съдът след
като прецени доводите на страните в съдебно заседание, както и събраните по
делото данни и доказателства и на осн. чл. 65 ал.4 НПК във вр. с чл. 14 от НПК,
намира, че молбата за промяна на мярката за неотклонение е основателна и следва
да бъде уважена поради следните правни съображения: От приложените по делото доказателства
е установено, че Б.Р.М. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по
чл. 198 ал.1 във вр. с чл. 20 ал.4 от НК, като всичко това е било взето под
внимание от две инстанции, а именно от ШРС и ШОС, като в определението на ШОС
се сочи, че може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият М. е
извършил деянието, за което е привлечен като такъв. Тези обстоятелства са били
взети предвид, като първоначално е била наложена мярка за неотклонение
“Задържане под стража” променена в “Домашен арест” с определение на ШОС на
17.07.2020г. по ВЧНД № 191/2020г.
Към настоящия
момент, вече от около три месеца, след като е взета мярката за неотклонение
„Домашен арест“ са възникнали нови обстоятелства, които налагат промяната и в
по лека. На първо място обвиняемият е лишен от възможността да се труди и да
изпълнява задълженията си по издръжка на малолетната си дъщеря. Нарушена е
комуникацията между дъщеря и баща, като последният е лишен при тази мярка да
осъществява лични контакти с дъщеря си. Лишен е и от възможност да печели
парични средства, както за себе си така и за погасяване на задължения.
Настоящия съдебен състав намира, че домашният арест, търпян в продължение на
около три месеца е изиграл своята положителна роля.
Съдът
не споделя довода на представителя на държавното обвинение, че М. може да
напусне пределите на страната и да се укрие. Материалите по делото сочат, че
той доброволно се е прибрал след като е разбрал, че е търсен от органите на
полицията и е съдействал при разследването. Самото разследване е приключило,
материалите по делото са предявени и предстои написване на обвинителен акт и
внасянето му в съда. Освен това съществува и процесуална възможност по чл. 68
ал.1 от НПК, от страна на прокуратурата да му бъде наложена забрана за напущане
пределите на страната.
Поради
гореизложеното съдът намира, че взетата по отношение на обвиняемия М. мярка за неотклонение
“Домашен арест” следва да бъде променена в по-лека такава, а именно “парична
гаранция”. След изслушване в съдебно заседание на обвиняемия относно финансовите
му възможности за изпълнение на тази мярка, съдът счита, че “паричната
гаранция” следва да бъде в размер на 500 лева, които след внасянето им ще
доведат до промяна на мярката за неотклонение “домашен арест”.
Водим
от горното и на осн. чл. 65 ал.4 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ
взетата по отношение на Б.Р.М. ЕГН ********** мярката за неотклонение “Домашен
арест” по Досъдебно производство № 158/20г. по описа на РУ-Шумен в по лека
такава, а имено “Парична гаранция” в размер на 500 лв.
Обвиняемия
следва да престане да търпи мярката за неотклонение “Домашен арест” веднага
след внасяне на определената по-горе парична гаранция.
Определението
може да се обжалва и протестира в 3-дневен срок от днес чрез ШРС пред ШОС.
На основание
чл.64 ал.5 изр.2 от НПК, НАСРОЧВА производството по делото пред ШОС на 03.11.2020г. от 14.30 часа, в случай на
жалба или протест.
Районен съдия: