№ 3599
гр. София, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Т.
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20241100500725 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Ц. Д. Т., К. К. Т. и Р. К. Т. срещу
решение № 18412/09.11.2023г., постановено по гр. д. № 37210/2023г. на СРС, 46 с-в, в
частта, в която СРС е признал за установено, че Ц. Д. Т., К. К. Т. и Р. К. Т.,
конституирани в качеството им на наследници на К.П. Т., на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във връзка с чл. 422 ГПК дължат на
„Топлофикация София“ ЕАД сумата от 528.96 лева /по 194.32 лева/- главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
01.07.2013 г. до 30.04.2015г. за топлоснабдения имот: ап. 605, находящ се в гр. София,
п.к. ****, обл. София, общ. Връбница, ж.к. ****, Аб. №: 322696 ИД номер: 8969, ведно
със законната лихва от 30.08.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
49357/2016г. на СРС, 46 състав.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.
Поддържа се, че липсват доказателства да са приели наследството от К.П. Т.. СРС
неправилно е приел, че е налице валидна облигационна връзка. Оспорва К. Т. да е бил
собственик на имота, както и между страните да е бил налице договор, сключен при
общи условия за процесния период. Неправилно СРС е приел, че сградата е
присъединена към мрежата на ищеца и има сключен договор с „Нелбо инженеринг“
ООД. Молят решението да бъде отменено в обжалваната част и исковете да бъдат
изцяло отхвърлени. Претендира направените разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД, е
депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за
1
неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде
потвърдено, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.
Третото лице – помагач, в установения от закона срок, не е подало отговор на
въззивната жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по
правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните
указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за
допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на
относими към спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до
проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни
материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически
констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които
въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е
необходимо да ги повтаря.
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира
наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
По така предявения иск в тежест на „Топлофикация София” ЕАД е да докаже
основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е.
съществуването на договорни отношения между него и ответника през посочения
период, както и че през този период е доставил в имота на ответника твърдяното
количество ТЕ, която е била отчетена и доставена в съответствие с действащите
нормативни актове, а също и нейната стойност.
Според действащата разпоредба на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ
"клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения
2
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик
или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е
задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия,
респективно то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
Видно от представения по делото договор за продажба на жилище, сключен по
реда на чл. 117 ЗТСУ № 183/20.10.1989г. собствеността върху топлоснабдения имот е
била придобита от К.П. Т.. Така представеният договор не е бил оспорен от
ответниците.
С оглед на изложеното, съдът намира, че за процесния период ищецът и К.П. Т.
са били обвързани от облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия,
като неоснователни са възраженията на жалбоподателите в тази връзка.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично
оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в
общите условия, като след изтичане на едномесечния срок от публикуването на общите
условия те влизат в сила и без изричното им приемане от купувача. С публикуване от
топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР Общи условия най-малко в
един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване,
като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ,
договорът за продажба се счита за сключен с конклудентни действия и общите условия
обвързват ответника. Тоест, се установява, че между страните е възникнало
правоотношение по договор за покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия, при
правата и задълженията, уредени в ОУ и ЗЕ /чл. 153, вр. чл. 149 ЗЕ/. По силата на
посочената уредба потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената
топлинна енергия в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася.
Собственик на отоплен имот е страна в правоотношението и дължи заплащане цената
на потребената ТЕ ежемесечно, като щом е предвиден срок, той кани, а не фактът на
получаване на съответни фактури.
Предвид изложеното, съдът приема, че между ищеца и К.П. Т. е съществувало
действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия съгласно
ЗЕ, като този договор за продажба се счита за сключен при публично оповестените
общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 150 от ЗЕ.
Видно от изисканите в заповедното производство справки от НБД, К.П. Т. е
починал след завеждане на заповедното производство, като негови наследници по
закон са тримата ответници – жалбоподатели по настоящето дело.
Съдебната практика приема, че срокът по чл. 51, ал. 1, изр. 2 ЗН се определя от
съда, но само ако има искане на заинтересования. В настоящия случай ответниците
3
само са заявили, че липсват доказателства да са приели наследството, но нито са
поискали съдът да им определи срок по чл. 51 от ЗН, нито са направили отказ от
наследството. Едва с вписване на валидно направен пред районния съд отказ от
наследство настъпват правните последици, изразяващи се в заличаване на
наследственото правоприемство. С отказа от наследство, наследникът се лишава от
включените в наследството права и не приема включените в него задължения. Така
лицето не само престава да бъде наследник, но се счита, че не е било такъв, тъй като
отказът от наследство произвежда действие от откриване на наследството /в този
смисъл т. 1 ТР № 148/86 г. на ОСГК на ВС/. В настоящия случай такъв отказ не е
направен. Ето защо, налице са основанията за ангажиране отговорността на
жалбоподателите, поради което неоснователни са оплакванията във въззивната жалба в
тази връзка.
В случая е без значение дали на жалбоподателите е открита партида при ищеца.
Отговорността им е ангажирана в качеството им на наследници на К.П. Т., който е бил
собственик на имота за целия процесен период, поради което тези възражения са
неотносими.
С представения по делото договор от 25.09.2002 г., сключен между „Нелбо“ и
етажната собственост, където се намира и топлоснабденият имот, е договорено ФДР да
извърши индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаване на обща
и индивидуална сметка. Ето защо, съдът намира за установено по делото, че имотът е
бил топлофициран и че сградата – етажна собственост, в която се намира
топлоснабденият имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа, поради
което неоснователни са тези възражения на въззивниците.
Разпоредбата на чл. 153 ЗЕ предвижда, че всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите, като съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да
купуват топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събрание на
4
етажната собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилника за
упражняването, реда и надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е
сторено, видно от приложения по делото протокол на ЕС. Ето защо, третото лице
помагач е поело задълженията на топлинен счетоводител за процесната сграда по
силата на сключен договор. Отделно, следва да се посочи и че когато договорът с
лицето по чл. 139 б ЗЕ е прекратен, съгласно чл. 61 от Наредба № 16-334/2007г.,
разпределението на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се извършва само от топлопреносното предприятие или от доставчика,
съобразно методиката по приложението към наредбата. Следователно, липсата на
договор с лице по чл. 139 6 ЗЕ няма отношение към съществуването на задължението
за заплащане на топлинна енергия поради което и тези оплаквания на въззивниците са
неоснователни. Отделно от това, следва да се отбележи, че неоснователни са
възраженията на въззивниците за нищожност на договора, тъй като не е подписан от
лице с представителна власт. Такива доказателства по делото не са събрани, а и както
беше отбелязано по – горе липсата на такъв договор няма отношение към
съществуване на задължението за заплащане на топлинна енергия.
Оплакванията във въззивната жалба относно обосноваността на решението на
СРС са бланкетни, като липсват конкретни възражения. СРС е изложил подробни
аргументи във връзка с разпределената доказателствена тежест между страните, като е
обсъдил подробно всяко от направените от ответниците възражения.
Други оплаквания във въззивната жалба не са наведени, поради което съдът е
ограничен до посоченото в нея.
Поради съвпадане крайните изводите на двете съдебни инстанции, решението в
обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
На въззиваемия на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК следва да се
бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на 100 лв.
за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 18412/09.11.2023г.,
постановено по гр. д. № 37210/2023г. на Софийски районен съд, 46 с-в.
ОСЪЖДА Ц. Д. Т. с ЕГН **********, с адрес: гр. София, п.к. ****, обл. София,
5
общ. Връбница, ж.к. Обеля, ****, вх. 1, ****, К. К. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр.
София, п.к. ****, обл. София, общ. Връбница, ж.к. **** и Р. К. Т. с ЕГН **********, с
адрес: гр. София, п.к. ****, обл. София, общ. Връбница, ж.к. Обеля, бл. ****,
конституирани в качеството им на наследници на К.П. Т. с ЕГН **********, да
заплатят на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД, ЕИК *********, с адрес гр. София, ул.
„Ястребец” № 23 Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК разноски за
въззивната инстанция в размер на 100 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
„Топлофикация София“ ЕАД - „ТОПЛОСНАБДИТЕЛНА АГЕНЦИЯ - ЕНЕРГИЕН
СЕРВИЗ - НЕЛБО ИНЖЕНЕРИНГ“.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6