№ 193
гр. Русе, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20234520200046 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Т. А., депозирана против наказателно
постановление № 22-3393-000607/11.11.2022г., издадено от Началник Второ
РУ към ОДМВР – Русе, с което на жалбоподателя, на основание чл. 183, ал. 4,
т. 7, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
50 лева, за нарушение по чл. 137А, ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление
неправилно и незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна. В подкрепа на
тези твърдения се релевират доводи, че жалбоподателят от 1989г. има група
инвалидност с диагноза „Злокачествено образование на щитовидната жлеза с
придружаващи заболявания – износени шийни прешлени, смущения на
вестибуларния апарат, във връзка с които заболявания жалбоподателят е
претърпял множество операции, като на този ден имал силни болки в
областта на операциите. Тъй като обезопасителният колан минавал в
непосредствена близост до врата и рамото и при управление на автомобила, и
движението на главата жалбоподателят получавал придърпване и стягане в
тази област махнал колана и се движил без поставен такъв, когато бил спрян
за проверка.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява
1
и не се представлява. Депозирал е писмена молба, в която като причина за
непоставянето на обезопасителния колан посочва операция от херния,
извършена през пролетта на 2022г. и тъй като обезопасителния колан минавал
точно през раната на операцията и жалбоподателят изпитвал болки и дърпане
не е поставил същия.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си
представител, заема становище, че наказателното постановление е правилно и
законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по
отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно
изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН № GA654051 от 30.10.2022г. против жалбоподателя, за
това, че на 30.10.2022г., около 09,54 часа, в град Русе, бул. „Липник“,
управлявал лек автомобил „Крайслер ПТ Круизер“, с рег. № Р 27 20 КН,
негова собственост, без да е поставил обезопасителен колан, с който
моторното превозно средство е оборудвано. Така приетите за осъществили се
факти са субсумирани от актосъставителя като нарушение по чл. 137а, ал. 1
ЗДвП.
АУАН е бил подписан от жалбоподателя с отразяване, че няма
възражения.
Такива са били депозирани в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
В същите жалбоподателят е посочил, че има заболяване и ТЕЛК инвалидност
3-та група с диагноза – Карцином на щитовидната жлеза, във връзка с което е
претърпял 6 оперативни интервенции и въпросният обезопасителен колан
2
минавал в непосредствена близост до врата и рамото и при движение на
главата на жалбоподателя му причинявал придърпване и стягане в областта.
Посочил е също, че има проблем с износени шийни прешлени, съпроводени с
вестибуларни смущения.
Депозираните от страна на жалбоподателя възражения били приети
за неоснователни и въз основа на така съставения АУАН било издадено и
оспореното наказателно постановление № 22-3393-000607/11.11.2022г., на
Началник Второ РУ към ОДМВР – Русе, с фактическо описание и правна
квалификация на деянието, идентични със съдържащите се в АУАН, като за
така установеното нарушение, на жалбоподателя, на основание чл. 183, ал. 4,
т. 7, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
50 лева.
Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на извършената оценка на събраните в хода на производството гласни
и писмени доказателства. Не са налице противоречия в информационните
изявления, съдържащи се в приобщената по делото доказателствена
съвкупност, досежно приетите за осъществили се факти, което да налага,
съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, съдът да излага подробни
мотиви, кои доказателства кредитира и кои отхвърля. Както гласните така и
писмените доказателства се намират в корелативно единство и безспорно
подкрепят изложените в АУАН и НП фактически констатации.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи.
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са намерили отражение датата, мястото и
часът на нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в акта,
така и в издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение
всички обективни признаци на състава на нарушението, а така също и
конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите,
установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на
която е ангажирана административнонаказателната отговорност на
3
санкционираното лице. Не е налице противоречие между приетите за
установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната
разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на
жалбоподателя.
По изложените мотиви съдът намира за неоснователни
инвокираните с жалбата твърдения, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които от своя страна да имат за
последица отмяна на оспореното наказателно постановление на процесуално
основание.
Въз основа на оценката на събраните в хода на производството
доказателства, съдът намира, че следва да бъде изведен единственият
възможен извод от правна страна, а именно, че жалбоподателят е осъществил
състава на административното нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, за което е
ангажирана неговата отговорност, както от обективна, така и от субективна
страна.
От обективна страна на 30.10.2022г., около 09,54 часа, в град Русе,
бул. „Липник“, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Крайслер ПТ
Круизер“, с рег. № Р 27 20 КН, като не е използвал обезопасителен колан, с
който е оборудвано моторното превозно средство.
Преки доказателства в подкрепа на административното обвинение се
съдържат в показания на разпитания в процесуалното качество на свидетел
актосъставител – С. В. В.. Обстоятелството, че жалбоподателят е бил без
поставен обезопасителен колан, в момента в който е бил спрян от
актосъставителя, не се й оспорват, а се признават от жалбоподателя.
Във връзка с твърденията в жалбата и в хода по същество, че по
отношение на жалбоподателя е налице изключение от правилото,
задължаващо всички водачи на МПС да управляват същите с поставени
обезопасителни колани, когато са оборудвани за това, поради физическото му
състояние, съдът намира същите за неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал. 2 ЗДвП от задължението да
използват обезопасителни колани са освободени: бременните жени, лицата,
чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен
колан, лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-
двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства,
4
адаптирани съобразно техните нужди, водачите на таксиметрови автомобили,
когато превозват пътници в рамките на населеното място и инструкторите -
при управление на автомобила с учебна цел.
В случая от жалбоподателя се твърди, че физическото му състояние
не му позволява да използва обезопасителен колан – чл. 137а, ал. 2, т. 2 ЗДвП.
Според хипотезата на чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП освободени от
задължението за ползване на обезопасителен колан са лицата, чието
физическо състояние не позволява неговото използване. За физическо
състояние, което не позволява на лице – водач на МПС, да използва
обезопасителен колан, следва да се приеме само състояние, при което поради
обективни причини, стоящи извън субективните възприятия на лицето е
невъзможно да се постави колан или поставянето на такъв би застрашило
здравословното му състояние.
В този смисъл е Решение № 171 от 25.06.2021 г. на
Административен съд - Велико Търново, постановено по КАНД №
10143/2021 г.
В настоящия случай видно от представеното с възражението срещу
АУАН Експертно решение № 90498 от 24.03.2021г. жалбоподателят е
инвалидизиран във връзка с посоченото с жалбата заболяване, което датира,
както се посочва и в жалбата от 27.07.1989г., като последната оперативна
интервенция, във връзка с това заболяване е извършена през 2013 година. В
самото експертно решение не е посочено, че лицето не трябва и не е в
състояние да използва обезопасителен колан при управление на МПС, а е
посочено, че болката се засилва при движение. Посочено е че има болка при
натиск областта на двете темпоро-мандибуларни стави, които стави свързват
долната челюст с черепа и служат за отваряне и затваряне на устата, поради и
което нямат, каквато и да било връзка с поставянето на обезопасителен колан
при управление на МПС. Самата щитвидна жлеза се намира в предната част
на шията, под адамовата ябълка, което също изключва поставения
обезопасителен колан да оказва, какъвто и да било натиск върху нея.
Представеното изследване от образна диагнастика от 19.07.2017г. е
извършено преди извършеното преосвидетелстване и същото е съобразено от
експертната лекарска комисия при преосвидетелстването на лицето. Отделно
от това същото касае установени начални спондилозни изменения -
дегенеративните промени в гръбначния стълб и остеохондроза на 5-ти, 6-ти и
5
7-ми шиен прешлен, които отново не се притискат от обезопасителния колан.
От представеният амбулаторен лист от консулт „Ендокринна
хирургия“от 23.01.2021г. също се установява, че не е налице динамика в
ендокринното заболяване, във връзка с което е било проведено оперативно
лечение, през последните 3 години.
По отношение на представените в производството по обжалване на
наказателното постановление епикриза от 18.04.2022г. във връзка с
ингвинална херния на жалбоподателя, както е посочена в самата епикриза,
болките се провокират след физическо натоварване, а медицинските
интервенции, във връзка с проведеното оперативно лечение са извършени
през месец април и месец май 2022г., което е шест месеца, преди
управлението от страна на жалбоподателя на МПС без поставен
обезопасителен колан и след като е изписан на 18.05.2022г. не са налице,
каквито и да било данни жалбоподателят да е имал усложнения, които да
бъдат причина, както се твърди в молбата, да е налице болка при поставянето
на обезопасителен колан, а още по-малко, да бъде обоснован извод, че
физическото състояние на лицето не позволява използването на такъв по
време на управление на МПС.
Всичко изложено обосновава извод, че във връзка с това заболяване,
не е налице обостряне на състоянието на лицето, за да се приеме, че
физическото му състояние не му позволява да използва обезопасителен колан.
Само по себе си, причиняването на дискомфорт, не е основание,
попадащо в приложното поле на посочените от чл. 137а, ал. 2, т. 2 ЗДвП
изключения, а за да е налице тази хипотеза следва, както е посочено в самия
закон физическото състояние на лицето, да не позволява използването на
обезопасителен колан. Такава би бил например хипотеза, при която се
превозва тежко болен, който не може да пътува в седнало положение, тъй
като задължението по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП да използват обезопасителни
колани, касае не само водачите, но и пътниците в моторните превозни
средства.
На последно място, но не и по значение следва да бъде отчетена и
градацията, в излаганите от жалбоподателя причини, защо не е използвал
обезопасителен колан. Към момента, в който е бил спрян за проверка, същият
не е изложил, каквито и да било възражения и не е посочил пред полицейския
служител, че не използва обезопасителен колан, поради здравословни
6
проблеми. С възражението си срещу АУАН и с жалбата срещу наказателното
постановление, като такива причини се сочи ендокринно заболяване, а в хода
по същество се сочи различна причина, а именно оперативна интервенция,
във връзка с операция от ингвинална херния. Непосочването в момента на
проверката на медицинска причина за неизползването на обезопасителен
колан, а посочването в последствие на различни такива, според настоящия
съдебен състав сочи, единствено и само опит жалбоподателят да бъде
освободен от административнонаказателна отговорност, а не наличието на
обективни причини за това.
От субективна страна нарушението е извършено умишлено. В
съзнанието на жалбоподателя са намерили отражение представи, че като
водач на МПС е длъжен при управлението на същото да използва
обезопасителен колан, с който е бил оборудван автомобила, като във волево
отношение същият пряко е целял настъпването на общественоопасните
последици от своето деяние.
Правилно е издирана и приложена и санкционната разпоредба на чл.
183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП, в която санкцията за това нарушение е в абсолютен
размер, а именно „Глоба“ в размер на 50 лева, какъвто именно и размер на
административното наказание е наложен на жалбоподателя.
Нормата на чл. 28 ЗАНН е неприложима, с оглед разпоредбата на чл.
189з ЗДвП, доколкото се касае за нарушение по ЗДвП.
Не се касае и за явно маловажен случай, съгласно легалната
дефиниция на § 1, т. 5 ЗАНН, доколкото извършеното деяние не разкрива
явно незначителна степен на обществена опасност, съотнесена към деянията
от този вид.
По изложените мотиви наказателното постановление като правилно
и законосъобразно, и при липса на основания за неговата отмяна или
изменение, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото в полза на наказващия орган, на основание
чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 5 ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 143 от АПК следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. чл. 63, ал. 9,
вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН‚ съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-3393-
000607/11.11.2022г., издадено от Началник Второ РУ към ОДМВР – Русе, с
което на К. Т. А., ЕГН: **********, с адрес ****, на основание чл. 183, ал. 4,
т. 7, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер
на 50 (петдесет) лева, за нарушение по чл. 137А, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА К. Т. А. , ЕГН: **********, с адрес **** ДА ЗАПЛАТИ на
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТА – РУСЕ, на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 5 ЗАНН, във вр. с чл. 37
от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, във
вр. с чл. 143 от АПК, сумата в размер на 100 (сто) лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в
14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8