№ 70
гр. С., 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Янита Д. Янкова
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело №
20231800900052 по описа за 2023 година
ИЩЕЦЪТ – Т. Ц. П., с ЕГН ********** и адрес: гр. Е.П., ул. „П. К. Я.“ №19, чрез
процесуалния си представител - адв. К. Д. от САК, е предявил обективно съединени,
осъдителни искове по чл. 432, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ срещу „З.Е.А.Д. „Б.В.И.Г.““
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Т.“, ул. „П.“ № 5,
за заплащане на сумата в размер на 60 000,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди – болки и страдания от травма на нервни
коренчета в лумбалния отдел на гръбначен стълб, контузия на лява тазобедрена става и
контузия на ляво коляно, полифрагментна фрактура на предна ацетабиларна стена и горно
рамо на пубисната кост вляво с изразена дислокация на фрагментите; фрактура по лявата
илична кост, както и маса латерале на саК.а в ляво, лява ишиадична кост, без дислокация на
костните фрагменти, настъпили вследствие на ПТП, осъществило се на 13.05.2022 год. на
път 6002, свързващ с. М. и гр. Е.П., по вина на водача на МПС, л.а. марка „Ситроен“ , модел
„Берлинго“ с рег. № СО5496ВК – К. К. Г., застрахован при ответника със застрахователна
полица № BG/03/12********** за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, валидна от 26.08.2021 год. до 25.08.2022 год., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 13.09.2022год. – датата на завеждане на претенцията пред
ответника до окончателното изплащане на сумата.
Претендира и присъждане на направените в настоящото производство разноски,
включително и за адвокатска възнаграждение определено по реда на чл.38, ал.2 ЗА.
В исковата молба и уточн. молба вх. № 3466/25.04.2023г./л.23 от делото/ се твърди, че
на 13.05.2022год., на път 6002, свързващ с. М. и гр. Е.П., л.а. марка „Ситроен“ , модел
„Берлинго“ с рег. № СО5496ВК управляван от К. К. Г., с ЕГН **********, при
1
предприемане на маневра „ляв завой“, отнел предимството и реализирал ПТП с
изпреварващия го вече мотоциклет „Ямаха Темакс 500“ с рег. № СА2959В, управляван от
ищеца Т. Ц. П..
Твърди се още, че на мястото, на което бил настъпил пътният инцидент, пътното
платно било разделено с прекъсната осева линия и изпреварването било разрешено.
Изложено е в исковата молба, че водачът на л.а. марка „Ситроен“, модел „Берлинго“, с рег.
№ СО5496ВК не осигурил безопасно преминаване на изпреварващия го мотоциклетист,
засякъл го и го блъснал, извършвайки неправомерно маневрата, с която искал да излезе от
пътя вляво.
Ищецът сочи още в исковата си молба, че за настъпилото ПТП бил съставен
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 9/13.05.2022год. от служител на отдел
„Пътна полиция“ към РУ – гр. Е.П. и било образувано ДП №104/2023г. по описа на РУ –
Е.П..
Твърди се, че непосредствено след инцидента ищецът бил откаран в УМБАЛ „Света
Анна“ АД – гр. С. по спешност, със силни болки в цялото тяло и след проведени
изследвания в болницата, му била поставена окончателна диагноза: травма на нервни
коренчета в лумбалния отдел на гръбначен стълб, контузия на лява тазобедрена става,
контузия на ляво коляно. Бил хоспитализиран за интензивно болнично лечение от
13.05.2022 год. до 17.05.2022 год.
Ищецът поддържа, че поради невъзможността да се изправи от леглото на 18.05.2022
год. провел образно изследване в ДКЦ „Софиямед“ – С., при което били констатирани :
полифрагментна фрактура на предна ацетабиларна стена и горно рамо на пубисната кост
вляво с изразена дислокация на фрагментите; фрактура по лявата илична кост, както и маса
латерале на саК.а в ляво, лява ишиадична кост, без дислокация на костните фрагменти.
Ищецът сочи още, че в резултат на получените травматични увреждания, през
първите три месеца бил напълно неспособен да извършва каквито и да е действия сам без
чужда помощ. Отделно от това ищецът твърди, че във възстановителния период от шест
месеца бил лишен от възможността да работи, което допълнително го стресирало, защото
той се грижел за прехраната на домакинството си.
Освен физическите болки и страдания, които търпял вследствие на процесното ПТП,
ищецът твърди, че инцидентът се отразил негативно и на неговата психика, на социалния му
и личен живот. Страдал от нарушения на съня, понижено настроение, тревожност,
нарушения на паметта и вниманието, имал и затруднена концентрация.
В исковата молба се сочи, че виновен за настъпването на процесния пътен инцидент
бил водачът на л.а.марка „Ситроен“, модел „Берлинго“, с рег. № СО5496ВК, по отношение
на който към датата на ПТП-то – 13.05.2022 год. била налице валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество, със
застрахователна полица № BG/03/12**********, валидна от 26.08.2021 год. до 25.08.2022
год.
2
Поддържа се още в исковата молба, че ищецът е предявил на 13.09.2022 год.
претенцията за обезщетение на неимуществени вреди пред ответното дружество, но в
предвидения от закона 3-месечен срок и до датата на завеждане на исковата молба в съда
липсвало произнасяне от страна на застрахователната компания.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът ЗАД „Б.В.И.Г.”, ЕИК ********* е подал
писмен отговор, чрез процесуалния представител гл.юрк. Б. А., с който се оспорват
предявените искове изцяло по основание и размер.
С отговора на исковата молба се оспорва наличието на виновно поведение или
нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача на л.а.марка
„Ситроен“ , модел „Берлинго“ с рег. № СО5496ВК, което да ангажира и отговорността на
застрахователя.
Ответникът е направил с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца, изразяващо се в движение с несъобразена
скорост при ограничение на скоростта в района на ПТП.
Твърди се, че ако ищецът е управлявал мотора си със съобразена скорост, ако е
спазвал дистанция и ако не бил предприел рисково изпреварване, както и ако е имал
нужното внимание при движението си на пътя, то тогава не би настъпило и процесното
ПТП. Твърди се още, че ищецът, като водач на двуколесно МПС нарушил задължението си,
вменено му със разпоредбите на Закона за движение по пътищата, да се движи най-вдясно
на пътното платно.
Твърди се още в отговора на исковата молба, че телесните увреждания на ищеца щели
да бъдат избегнати до голяма степен, ако същият бил с подходящо защитно облекло,
каквото обичайно се ползвало при управлението на мотоциклет.
Досежно размера на исковата претенция ответникът счита, че търсеното обезщетение
е в завишен размер и като такова не съответства на обективните критерии, включващи се в
понятието „справедливост”, че същият не е съобразен с обичайните размери на
обезщетения, присъждани при аналогични случаи.
С отговора се оспорва изцяло претенцията за присъждане на лихва като
неоснователна.
Ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
предявените искове, като неоснователни и недоказани, заедно с всички законни последици
произтичащи от това.
Претендира се присъждане на сторените по делото разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК до 21.08.2023 год. вкл., ищецът не е подал
допълнителна искова молба.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
3
Видно от представения с и.м. Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
9/13.05.2022г. е, че на 13.05.2022год., на път 6002, свързващ с. М. и гр. Е.П., между л.а.
марка „Ситроен“ , модел „Берлинго“ с рег. № СО5496ВК, управляван от К. К. Г., с ЕГН
********** и мотоциклет „Ямаха Темакс 500“ с рег. № СА2959В, управляван от ищеца Т.
Ц. П. е възникнало ПТП. И двамата водачи на МПС са отразени в протокола като
пострадали лица. Не се установява от констативния протокол за ПТП каква е причината и
какъв е механизма на ПТП.
По делото е допусната САТЕ, заключението на която, както и свидетелските
показания на свидетеля К. Г. установяват следния механизъм на процесното ПТП:
На 13.05.2022 година, по общински път № 6002 в посока от село М., към гр. Е.П.,
около 18,00 часа – в светлата част на денонощието, при нормална видимост, сухо асфалтово
покритие, в дясната си пътна лента, се е движил лек автомобил „Ситроен Берлинго” с
регистрационен номер СО 5496 ВК, управляван от К. К. Г., със скорост около 45 километра
в час.
Платното за движение в този район било предназначено за двупосочно движение, без
налична хоризонтална маркировка, с обща широчина 7,20 метра, асфалтово покритие, без
нарушения на повърхностния слой, продължително прав, равнинен участък преди и след
зоната на ПТП.
В същото време и условия на движение, в същата посока, със скорост около 78
километра в час се движил мотоциклет „Ямаха” модел „ТЕМАКС 500” с регистрационен
номер СА 2959 В, управляван от Т. Ц. П., като в зоната на ПТП, мотоциклетистът
извършвал маневра за изпреварване на лекият автомобил, движейки се в лентата за
насрещно движение.
Когато лек автомобил „Ситроен” достигнал в мястото на ПТП, водачът му - Г.,
навлязъл изцяло в лявата част на лентата за насрещно движение. Мотоциклетистът П.
забелязал това навлизане и задействал спирачната система на мотоциклета, като реализирал
спирачна следа с дължина 2 метра, но независимо от това, удар между челната част на
мотоциклета и задната дясна част на лекия автомобил настъпил. От удара, силно били
деформирани детайлите по двете ППС, в мястото на контакт и лек автомобил „Ситроен
Берлинго” се отклонил в посока напред и в ляво, по отношение посоката си на движение и
така се установил в мястото посочено в протокола за оглед на местопроизшествие.
Мотоциклетът също се отклонил в дясно и напред, по отношение първоначалната си
посока и паднал в зоната на платното за движение, а мотоциклетът продължил движението
си и се установил в дясно в крайпътното пространство, където бил описан в протокола за
оглед на местопроизшествие.
Вещото лице установява, че причината за настъпване на ПТП следвало да се търси в
субективните действия на водача на лек автомобил „Ситроен Берлинго” с регистрационен
номер СО 5496 ВК - К. К. Г., който в зоната на ПТП предприел маневра за отклоняване
вляво, по отношение първоначалната си посока на движение, без да се е убедил, че няма да
4
създаде опасност за движението на участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него.
Сочи се още в заключението на САТЕ, че пътният инцидент бил предотвратим за
водача на лек автомобил „Ситроен Берлинго”, ако в конкретната пътна ситуация той не бил
навлязъл в лентата за насрещно движение.
Установява се още от САТЕ, че ПТП било възникнало извън населено място, като в
протокола за оглед на местопроизшествие не били описани действащи пътни знаци, при
което в зоната на ПТП, водачът на лек автомобил „Ситроен” му било забранено да
превишава 90 километра в час, а на водачът на мотоциклет „Ямаха” - 80 километра в час. В
зоната на ПТП по платното за движение нямало хоризонтална маркировка, поради което и
за двамата водачи изпреварването е било разрешено.
Към момента след приключване на ударния процес скоростта на движение на
мотоциклет „Ямаха” била 39,66 км/час, а на лек автомобил „Ситроен” - 44,24км/час.
Скоростта на мотоциклета, в зоната на ПТП, към момента преди удара била 78км/час,
като в конкретната ситуация мотоциклетистът нямал принос към възникването на ПТП.
От заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото СМЕ се установява,
че ищецът Т. Ц. П., в резултат на пътнотранспортното произшествие е получил следните
травматични увреждания: Счупване на лява ацетабулум /главулечната ямка/; Счупване на
горното рамо на лявата пубисна /срамна/кост; Счупване на крилото на лявата хълбочна кост;
Счупване на кръстцовата кост /саК./ вляво; Счупване на лявата седалищна кост, както и
мекотъканни увреждания изразяващи се в охлузвания в областта на лявото рамо и лявото
коляно.
Вещото лице сочи още, че характера и морфологията на констатираните травматични
увреждания, както и тяхната анатомична локализация били характерни за мотоциклетна
травма и можело да бъдат получени при конкретното пътнотранспортно произшествие.
Установява се още от заключението на приетата СМЕ, че срокът за възстановяване на
увредените кости на ищеца бил както следва: за Ацетабулум около 12 месеца; за СаК. около
5-8 месеца; за Хълбочна кост, пубис и седалищна кости около 1.5-2 месеца.
Вещото лице излага, че нямало данни по делото да били налице усложнения на
травмите на ищеца, поради което счита, че е налице пълно възстановяване.
В резултат на счупванията обаче била налице значителна по интензивност болкова
симптоматика, която продължила с намаляващ интензитет до изчезването й в рамките на
посочения възстановителен период.
Понастоящем ищецът щял да има болки при физическо натоварване на крайника и
промяна на времето, които щели да се наблюдават до живот.
За установяване на твърдените в исковата молба неимуществени вреди, търпени от
ищеца, съдът е допуснал събиране на гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Х.П.С..
Последният сочи, че в болница „Св. Анна“, през едно прозорче, видял за първи път ищеца
след ПТП. Ищецът лежал на една носилка, изглеждал доста зле – имал охлузвания, охкал,
5
казвал, че много го боли. На следващия ден ищецът бил преместен в „Софиямед“ и след
това в същия ден се прибрал вкъщи за домашно лечение. Свидетелят установява още, че
около месец – месец и половина ищецът спял на едно диванче, защото там му било най-
удобно, като му помагали майка му, брат му и жена му. Излага, че при всяко едно движение
на ищеца се налагало да му се помага – да може да се завърти, да ходи до тоалетна, да се
изкъпе, носела му се храна, в началото дори му се помагало да се храни, и така около месец
и половина. След това ищецът започнал да става, но с две патерици първоначално - докъм
третия месец изкарал с патериците, след това хвърлил едната, впоследствие махнал и
другата, но се движел с болки и куцане без помощни средства. Свидетелят поддържа, че
около шест месеца му отнело на ищеца да може поне да оправи походката си, да няма
куцане. От болките не се бил възстановил и досега – при по-голямо натоварване и ходене
усещал болки и винаги търсел да седне някъде, не издържал прав. Свидетелят установява
още, че се наложило ищецът да смени и работата си, защото вече не можел да работи тежък
физически труд. След ПТП – е не се качвал и на мотор, защото се страхувал.
С протоколно определение на съда от 13.02.2024г. за безспорно и ненуждаещо се от
доказване е отделено следното обстоятелство: наличието на валидно към датата на ПТП
застрахователно правоотношение, сключено с ответника за лек автомобил „Ситроен
Берлинго“ с ДК № СО 5496 ВК със застрахователна полица № BG/03/12**********.
Видно от представената с и.м. застрахователна претенция вх. № 2462/13.09.2022г. по
чл.380, ал.1 от КЗ от ищеца до ответника е, че ищецът е сезирал ответника с претенция за
доброволно заплащане на неимуществени вреди в резултат на ПТП, от което са му
причинени телесни увреждания. Липсват по делото доказателства за произнасяне на
ответника по заявената претенция за плащане. Срокът по чл.496, ал.1 от КЗ за произнасяне
по претенцията е изтекъл на 13.12.2022 год.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за бА.ата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
6
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение,
платимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, се включват лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
чл.429, ал.3, а именно –
„Лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.“.
Актуалната практика на ВКС /решение № 128/04.02.2020 год. по т.д. № 2466/2018
год., решение № 60112/01.12.2021 год. по т.д. № 1221/2020 год. и решение № 72/29.06.2022
год. по т.д. № 1191/2021 год./ изоставя възприетото в предходни решения на съда /решение
№ 93/27.11.2020 год. по т.д. № 2013/2019 год./ становище, че застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на
срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като се обединява около становището, че застрахователят следва
да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След
изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на
обезщетение от застрахователя същият дължи законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за собствената си забава.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове съгл. разпоредбата на
чл.498, ал.3 от КЗ бе установена с представената с и.м. писмена застрахователна претенция
по чл.380, ал.1 от КЗ на ищеца по делото с вх. № 2462 от 13.09.2022г. по описа на ответника.
По основателността на предявените искове съдът намира следното:
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
7
В настоящия случай от събраните гласни и писмени доказателства и от заключението
по назначената САТЕ бе установено, че причината за настъпването на описаното с и.м. ПТП
са субективните действия на водача на лек автомобил „Ситроен Берлинго” с регистрационен
номер СО 5496 ВК - К. К. Г., който в зоната на ПТП предприел маневра за отклоняване
вляво, по отношение първоначалната си посока на движение, без да се е убедил, че няма да
създаде опасност за движението на участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него. Пътният инцидент е бил предотвратим за водача на лек
автомобил „Ситроен Берлинго”, ако в конкретната пътна ситуация той не е навлязъл в
лентата за насрещно движение.
Установено бе и че на ищеца при ПТП са били причинени следните травматични
увреждания: Счупване на лява ацетабулум /главулечната ямка/; Счупване на горното рамо
на лявата пубисна /срамна/кост; Счупване на крилото на лявата хълбочна кост; Счупване на
кръстцовата кост /саК./ вляво; Счупване на лявата седалищна кост, както и мекотъканни
увреждания изразяващи се в охлузвания в областта на лявото рамо и лявото коляно, които
увреждания са в причинна връзка с противоправните действия на деликвента, причинил
ПТП. Вината на деликвента съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на
противното, а горната презумпция в настоящото производство не само не бе опровергана, но
и от събраните доказателства вината бе установена по несъмнен начин – с установяването на
факта на нарушаване на правилата за движение по пътищата от този водач, регламентирани
в ЗДвП.
Установена бе и причинната връзка между горните нанесени на ищеца телесни
увреждания и търпените от него физически болки и страдания и стрес от случилото се.
По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране
на отговорността на застрахователя по предявения прек иск по чл.432, ал.1 от КЗ –
обстоятелството, че за автомобила марка „Ситроен Берлинго” с регистрационен номер СО
5496 ВК, управляван при ПТП от К. К. Г., е бил сключен с ответника договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/03/12**********, валидна от 26.08.2021 год. до 25.08.2022 год.,, т.е. към датата на ПТП,
13.05.2022 год.
Доказан по основание, искът по чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти и по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на тежки и продължителни
физически болки и страдания и психически дискомфорт, търпени от ищеца като пряка и
непосредствена последица от получените при ПТП травматични увреждания, които са
довели и до сериозни ограничения в нормалния му начин на живот за определен период от
време.
8
От заключението на обсъдената горе съдебно-медицинска експертиза бяха
установени както интензитета и продължителността във времето на физическите болки и
страдания, понесени от ищеца, така и последиците за здравето му от нанесените му при
ПТП травматични увреждания. Установено бе, че уврежданията на ищеца са били
съпроводени с голяма болезненост към момента на причиняване на травмите и след това,
като постепенно болките са отшумявали в рамките на една година. Тежките травми
наложили ищецът да се придвижва с патерици, като 12 месеца общо продължил
оздравителния му процес. Доколкото основните травматични увреждания на ищеца са
фрактури засягащи анатомично целостта на таза му, то се установи от СМЕ, че последният
ще има болки при физическо натоварване и промяна на времето, които щели да се
наблюдават до живот.
При определяне на обезщетението, дължимо за търпените неимуществени вреди,
предмет на настоящата претенция, съдът отчита, че ищецът – млад мъж в работоспособна
възраст към момента на ПТП – на 36 години, е бил сериозно физически увреден, което
препятства за продължителен период от време връщането му към нормален и пълноценен
начин на живот и упражняването на професия, свързана с физическо натоварване.
В обобщение съдът приема, че така установените неблагоприятни проявления на
причинените на Т. Ц. П. физически увреждания и психически стрес налагат определяне на
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди и репатриране на
неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищеца, в размер
на 50 000 лева, която сума ответникът следва да се осъди да му заплати на осн. чл.432, ал.1
от КЗ, ведно със законната лихва за забава, считано от дата 25.04.2023 год. – датата, на която
ищецът е предоставил бА.а сметка, по която да му бъде изплатено застрахователното
обезщетение /датата на молбата уточняваща исковата молба/ - чл.380, ал.3 от КЗ, до
окончателното му изплащане. Искът по чл.432, ал.1 от КЗ следва да се отхвърли като
неоснователен за разликата до пълния му предявен размер от 60 000 лева, а искът по чл.497,
ал.1 от КЗ за законна лихва, следва да се отхвърли за периода от 13.09.2022г. до 25.04.2023
год.
Ответникът направи възражения по чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на
застрахователното обезщетение, поради действия или бездействия на ищеца, довели до
съпричиняване на вредоносния резултат, които не се установиха в производството.
По отношение на държавните такси и разноските:
Тъй като с определение № 248/29.06.2023 год. ищецът – Т. П. е освободен, на осн.
чл.83, ал.2 от ГПК, от заплащане на държавна такса и разноски в настоящото производство,
то с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да
заплати по сметка на съда дължимата държавна такса от 2 000 лева върху уважения размер
на исковете, както и направените разноски от бюджета на съда в размер на 400 лева –
възнаграждения на в.л. по СМЕ, САТЕ.
В хода на производството по делото ищецът не е направил съдебни разноски.
9
Тъй като, видно от представения в о.с.з. на 21.05.2024 год. договор за правна защита
и съдействие от 02.04.2024г. /л.131 от делото/, сключен между ищеца и адв. Г. Й. Й. от САК
с личен № **********, със служебен адрес гр. С., бул. „А.Б.“ № 17, същият е за оказване на
осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство
по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското
възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №
1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в размер на 5
000 лева /при минимален размер от 4 650 лева по чл.7, ал.2, т.4 при интерес от 50 000 лева/,
като осъди ответника да заплати тази сума на пълномощника на ищеца, осъществил
безплатното процесуално представителство. Върху горната сума не следва да се присъжда
заплащане на ДДС, доколкото не е удостоверено, че адвокатът или адвокатското дружество
е регистрирано по ЗДДС. Определянето на горния размер на адвокатското възнаграждение
бе съобразен с фактическата и правна сложност на делото, броят на проведените заседания и
извършените процесуални действия.
Тъй като ответникът е представляван по делото от юрисконсулт, дължимото му на
осн. чл.78, ал.8 от ГПК възнаграждение, определено съобр. чл.37 от ЗПП, който препраща
към разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, е в
максималния размер от Наредбата – 300 лева, което в случая следва да бъде увеличено по
реда на чл.25, ал.2 с 50 на сто, доколкото материалният интерес е над 10 000 лева, т.е. така
определеното от съда възнаграждение е в размер на 450 лева. Направените от ответника в
хода на производството разноски възлизат на 700 лева /депозити за вещи лица и свидетел/,
поради което на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК ищеца следва да се осъди да заплати на
ответника разноски и възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК, съразмерно с отхвърлената част
от исковете, а именно сумата в размер на 191,67 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл.432, ал.1 и чл.497 от КЗ, „ЗЕАД Б.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК
********* да заплати на Т. Ц. П., с ЕГН ********** и адрес: гр. Е.П., ул. „П. К. Я.“ №19,
сумата от 50 000 лева /петдесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени му
неимуществени вреди – болки и страдания от счупване на лява ацетабулум /главулечната
ямка/; счупване на горното рамо на лявата пубисна /срамна/кост; счупване на крилото на
лявата хълбочна кост; счупване на кръстцовата кост /саК./ вляво; счупване на лявата
седалищна кост, както и мекотъканни увреждания изразяващи се в охлузвания в областта на
лявото рамо и лявото коляно, настъпили вследствие на ПТП, осъществило се на 13.05.2022
год. на път 6002, свързващ с. М. и гр. Е.П., по вина на водача на МПС, л.а. марка „Ситроен“
, модел „Берлинго“ с рег. № СО5496ВК - К. К. Г., застрахован при ответника със
застрахователна полица № BG/03/12********** за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, валидна от 26.08.2021 год. до 25.08.2022 год., ведно със законната лихва
10
върху главницата, считано от 25.04.2023год. – датата на молбата, с която се предоставя бА.а
сметка от страна на ищеца до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск по чл.432, ал.1 от КЗ В ЧАСТТА МУ за разликата до пълния му предявен
размер от 60 000 лева, както и иска за лихва за периода от 13.09.2022г. до 25.04.2023 год.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, „ЗЕАД Б.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК ********* да
заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 2 400 лева /две хиляди и
четиристотин лв./, съставляваща дължима за производството по делото държавна такса и
направени разноски от бюджета на съда.
ОСЪЖДА, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, „ЗЕАД Б.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК ********* да
заплати на адв. Г. Й. Й. от САК с личен № ********** , със служебен адрес гр. С., бул.
„А.Б.“ № 17, сумата от 5 000.00 лева /пет хиляди лв./, съставляваща определено от съда по
реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство по делото.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК, Т. Ц. П., с ЕГН ********** и адрес: гр.
Е.П., ул. „П. К. Я.“ №19 да заплати на „ЗЕАД Б.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от
191,67 лева /сто деветдесет и един лв. и 67 ст./, съставляваща определено от съда
възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК и направени разноски съразмерно с отхвърлената част
от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
11