Р Е Ш Е Н
И Е
№
гр.Харманли, 11.04.2017 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Харманлийският районен съд в открито съдебно заседание на девети март
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА
При секретаря: Т.Ч.
и с участието на
прокурора:
като разгледа
докладваното от Председателя гражданско дело № 430 по описа на РС- Харманли за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на част II, дял I от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Производството е
образувано по искова молба от Д.Н.И. ЕГН-**********, чрез
адв. Г.К. *** с правно основание чл. 127, ал. 2 и чл. 143, ал. 2 от Семейния кодекс СК/ против Н.П.Ч., ЕГН-**********,с
пост.адрес: ***.
Ищецът
твърди, че
с ответника Н.П.Ч. с адрес: *** нямали сключен граждански брак, но от
съвместното им фактическо съжителство имали родено едно дете- Д. Н. Ч., ЕГН-**********,род.на
*** г.в гр.Х.. Ищцата и ответника се запознали в гр. Варна през 2009г., където са работили и двамата,
като през 2010г. родителите на детето се установяват в дома на майката на
ответника, находящ се в с.Бисер, където живели преди и след раждането на
малолетния Д.. След като детето навършва две годишна възраст първоначално
майката, а след това и бащата през 2013 г. се върнали в гр.Варна с цел работа и
постепенно устройване по постоянно местоживеене в града. След завръщането им в гр.Варна било доведено
детето от неговата баба по бащина линия. След 2013 год. отношенията на ищеца и
ответника се влошили, като между тях се породили спорове и недоразумения.
Ответникът нанасял и побой на ищцата, като това се случвало и пред малолетния на страните син.
През 2015 год. двамата родители изразили съгласието си бабата на детето по
бащина линия временно да полага грижи за детето Д.в дома си в с.Б., общ.Х.,
докато отношенията на родителите се нормализират. Ищцата и ответника през
есента на 2015 год. се разделили, окончателно. Ответникът напуснал гр.Варна и се завърнал в дома на
своята майка в с.Б., където и понастоящем се намирало детето Д.. Прибирайки се
в с. Б. бащата решил да ограничи правото на майката да вижда и
посещава Д.. На ищцата била предоставена възможност да контактува по
телефон с малолетния си син, като можела да го вижда в гр.Харманли..От 2015 г. до сега детето не се
е връщало в гр. Варна, като ищцата не можела да вземе при себе си детето.
С това си поведение бащата създавал
пречка детето да общува пълноценно с майката. Последната живеела в едно
домакинство със своята майка под наем. Моля съда да предостави упражняването
на родителските права по отношение на малолетно дете Д. Н. Ч.,ЕГН-********** на
майката и да определи местоживеенето му при нея в гр.Варна; да определи режим
на лични отношения на ответника Н.П.,ЕГН-********** с малолетното му дете Д. Н.
Ч.,ЕГН-********** съобразно константната ни съдебна практика - всяка първа и
трета събота от 10 ч.до 16 ч.в неделя от месеца /с право на преспиване/ на
територията на гр.Варна както и един месец през лятото с право на гостуване на
детето в дома на бащата в с.Б., общ.Х., обл.Хасково когато отпуска на майката
не съвпада с този на бащата. По отношение режима на лични отношения на
ответника с детето през официалните и лични празници на детето моля същия да
бъде регламентиран както следва: през нечетните години бащата да взима детето
по време на следните официални празници : На коледните празници ,считано от 12
часа на предния ден до 12 часа на първия работен ден след празника с право на
гостуване на детето в дома на бащата в с.Бисер ,общ. Харманли; на трети март,06
май и деня на съединението сутрин от 10 ч. до 16 часа на територията на
гр.Варна; през четните години бащата да взима детето по време на следните официални
празници : На великденските празници ,считано от 12 часа на предния ден до 12
часа на първия работен ден след празника с право на гостуване на детето в дома
на бащата в с.Бисер ,общ.Харманли; на нова година,считано от 12 часа на 30-ти
декември до 18 часа на втори януари с право на гостуване на детето в дома на
бащата в с.Бисер ,общ.Харманли;на първи май,двадесет и четвърти май,деня на
независимоста и рожденния ден на детето сутрин от 10 ч.до 16 часа на
територията на гр.Варна, със задължение
при осъществяване режима на лични отношения ответника да взима и
връща детето от/на адреса на майката,находящ се в гр.В.,ул."Пл." №
13;да осъди ответника Н.П.Ч.,ЕГН-**********
да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 105 /сто и пет/ лева на Д.Н.И.,ЕГН-**********,
като майка и законна представителка на
детето Д. Н. Ч.,ЕГН-********** чрез майката, считано от датата на
влизане на решението в законна сила, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до настъпване на законните основания за изменение или
прекратяването на същата.
В
законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва иска за предоставяне упражняването на
родителските права върху малолетното дете Д. Н. Ч. с ЕГН **********, род. на ***
год. на ищцата, както и иска за издръжката на малолетно дете, по основание и по
размер. С него ответника оспорва всички изложени в исковата молба факти,
посочени от ищцата като причини за раздялата на двамата родители, както и като
отношение на бащата към майката по повод контактите й с малолетното дете;
оспорва факта, че е ограничавал личните контакти на майката с детето. В
отговора се твърди, че майката няма
желание да се включи с адекватни действия при отглеждането и възпитанието на
детето Диан, извън периода когато й е било физически невъзможно да прави това
/поради упражняване на дейност на стриптизьорка/, като същата застрашавала
неговото здраве и възпитание, тъй като се е връщала пияна от работа и не е била
във физическо състояние да гледа дете и да носи отговорност за неговото здраве.
На
основание чл.211 от ГПК ответникът предявява насрещен иск против ищцата Д.Н.И. с правно основание
чл.127 ал.2 от СК и чл.143 СК за определяне на
местоживеенето на детето Д.Н. Ч. ЕГН-********** ***, като за в бъдеще
следва моето местоживеене; предоставяне
упражняването на родителските права върху детето и да се осъди ответника
Д.Н.И. да заплаща на бащата, като
законен представител на Д. Н. Ч. месечна издръжка в размер на 120.00лева, която
е съобразена с нуждите на детето, считано от влизане на решението в сила и до
настъпване на законна причина за прекратяване или изменение на плащането, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и да ми присъдите
направените по делото разноски.
На
основание чл.131 ГПК е депозиран отговор по насрещния иск от ищцата, по
първоначалния, с който се оспорват фактическите твърдения изложени в него.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както
и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема за установено от фактическа
страна следното:
От
представения заверен препис на удостоверение за раждане, издаден от Об. Н. .,
област Ш.въз основа на акт за раждане № 20/25.01.2011г., съставен в гр. Х., се
установява, че страните по делото са родители на детето Д.Н. Ч., роден на ***г., с ЕГН **********.
От
служебна бележка изх. № 8025 от 27.11.2015г. на Български
пощи ЕАД, издадена от ръководител на ОПС гр. Варна се установява, че на 23.09.2015г. в ПС 9000 гр. Варна е подаден
пощенски запис №1/150 за сумата от 30,00 лева и на 14.10.2015г. е подаден експресен запис № PS9004 005G
87 U за сумата от 50,00 лева, с подател Д.И.Н. и получател Д. К.Ч..
От
разписка за паричен превод от 24.03.2016г. се установява, че Д.Н.И. е извършила
превод в полза на Н.П.Ч. в размер на 120,00 лева.
От
трудов договор № 9/04.08.2016г. се установява, че Н.П.Ч. работи по трудово
правоотношение, сключено на основание чл.67, ал.1 т.1 КТ, като барман, в бистро
„ Герганин извор” в с. Б.на 4 часа с основно месечно възнаграждение в размер на
210,00 лева.
От
справка от ТД на НАП Варна ,офис Шумен и приложенията към него се установява,
че от 09.11.2012г. 01.03.2015г. Д.Н.И. е работила във „ Флашданс” с възнаграждение в размер на
220,00 лева, а от 03.07.2015г. до 23.04.2016г. в „ Ди пери” с възнаграждение
220,00 лева. От 25.04.2016г. до изготвяне на справката31.10.2016г. данните
сочат, че Д.И. е работила по трудово правоотношение в „Алпрон” месечно възнаграждение в размер на
420,00 лева.
От
изискания социален доклад от Д "СП" - Харманли се установява, че въз
основа на обобщените констатирани факти и обстоятелства от проучването на ДС –
Харманли бащата Н.Ч. разполага с добри битови условия да отглежда детето Д.. Демонстрира
умения да полага адекватни грижи за детето. Разполага с доходи, които, които му
позволяват да осигури базовите потребности на детето, като получава подкрепа от
своята майка и изразява готовност да обсъжда с нея въпросите, свързани с
отглеждане на детето Д., възпитанието му и бъдещето му развитие. Сочи се, че в
интерес на детето е да осъществява контакт с двамата родители с оглед бъдещата
му социализация и да не се прекъсва връзката дете - родител.
От
социален доклад, изготвен от Д "СП" - Варна се установява, че майката Д.И. ***, като
жилището представлявало самостоятелен апартамент състоящо се от две стаи, килер
и сервизни помещения. Тя живеела в общо домакинство с майка си Ел. П., която е
пенсионерка. Социалните работници са констатирали, че Д.И. има възможност да
осигури на сина си добри грижи, като обитавала добре уреден дом, в който имало
подходящи условия за отглеждане на детето Д.. Майката разполагала с постоянни и
достатъчни доходи, които и позволявали да задоволи потребностите на детето. Становището
на Отдел закрила на детето към ДСП – Варна е упражняването на родителските
права по отношение на детето Д. Ч. да се предоставят на майката, като на бащата
се определи подходящ режим на лични контакти, съобразно неговата ангажираност и
с оглед отдалечеността на неговото местоживеене от дома на Д..
От показаният на свид.
Ел. И. П., майка на ищцата Д.Н.И., преценени при условията
на чл. 172 ГПК, се
установява, че дъщеря и Д. И. живеела заедно с Н.Ч. в гр. Варна под наем
и работила като сервитьорка, вечерно време. Детето Д. се е родил на
22.01.2011г., като за него полагала грижи майка му, а когато тя била на работа
или си почивала след работа за детето полагал грижи бащата Н.Ч.. Сочи, че
ищцата имала добри условия за отглеждането на детето Диан, като то в гр.
Варна не посещавало детска градина.
Свид. Ел.П., твърди, че от една година живее при дъщеря си, тъй като е
пенсионерка по болест с намалена работоспособност 74 %, като преди е живяла в
местността” Боровец” край Варна.
От показанията на свид.
Ел. Г. Стефанова се установява, че ищцата Д.И. е била кума на сватбата на
свидетелката. Свид. Ст.и ищцата работили заедно в еротичен клуб „Плейбой” гр. Варна, като работното време било от 22,00 часа до 04,00
часа сутринта. След работната смяната
ищцата се прибирала в къщи и си почивала, след което приготвяла храна за семейството. Свидетелката сочи, че
ответникът Н.Ч. редовно приготвял храна за семейството, като ответникът много
по- често се грижел за детето Д. и му приготвял храна, отколкото ищцата.
От съвкупния анализ на показанията на
разпитаните пред настоящата инстанция свидетели – Д. И. Ат. и
Я.И. М. /без родство със страните/, които съдът кредитира като обективни и
безпристрастни. Същите сочат, че детето Д., от 3 години е в детската градина,
било много социално, комуникативно дете, търсило контакти с всеки един от
учителите, като бил любимец на цялото
училище. Детето било много възпитано и нямало никакви проблеми с него. Свидетелката
Я. И. М. била учителка на детето Д. в предучилищната група през 2014 г , тогава
детето Д.бил на 3,5 г. и посещавал
групата, като слушател. По време на обучението
свид. М. твърди, че не е виждала майката, нито в началото на учебната година,
нито на тържествата, които била правила с децата, като учител за 8 март, нито
за Коледа. Същата сочи, че детето се е
родило в гр. Харманли и се е отглеждало от ищцата и ответника в с. Б.. Свид. М.
твърди, че първи път видяла ищцата, когато работила,
като сервитьорка в заведение в с. Бисер, а свид. Д. Ат. сочи, че е видяла
майката на съдебното заседание при разглеждане делото, като три години, откакто
детето Диан се отглежда от баща му Н.Ч. *** нея е виждала в училище. На
тържествата идвали баба му, Д. Ч., която работила, като „хигиенист” в
училището. Свид. Д. Ат. сочи, че на тържеството послучай празника на мама 8 –ми
март, детето дало подаръка на баба си, а на коледното тържество присъствали
бабата и бащата на детето. Свид. Я.М. сочи, че никога майката Д.И. не и се е
обаждала по телефона, за да се интересува от детето Д.. Последната твърди, че детето Д.се придружава до
училището от баба му, свид.Д.Ч. или от
баща му, Н. Ч., като те се редували, но никога детето не е идвало само,
като Д. бил винаги е чистичък, нахранен, облечен, усмихнат, социален, игрив, не
използвал нецензурни думи и не бил агресивен.
Показанията на свид. Д.
К. Ч. съдът кредитира при условията на чл. 172 от ГПК, предвид обстоятелството, че майка на ответника. Същата твърди, че
е започнала работа в училището в с. Бисер през 2014г..Тогава ищцата и ответника
били в гр. Варна, а детето Д.се отглеждало от нея в с. Бисер, като тя го
записала в детската градина в училището в с. Бисер и към настоящия момент детето живее при баща си и баба си по бащина линия в с. Би., ул. „Т.” №…,
представляващо къща на един етаж, с три стои, сервизни помещения и, собственост
на свидетелката. Същата сочи, че когато се родил Диан ищцата и ответника
живеели в с. Бисер, като ищцата работила като сервитьорка в заведение в
с.Бисер. Често се прибирала на сутринта, което
създавало напрежение между тях.
Инициативата за връщането на ищцата в гр.Варна, било нейна идея. Ищцата
споделила със свид. Диана Чокова, че не може да живее на село и иска да си
замине за гр. Варна, като имала пълно доверие на свид. Чокова и на ответника Н.Ч.
да отглеждат детето, докато си намери работа в гр. Варна и да си осигури квартира, след което те щели отидат
при нея в гр. Варна. Ответникът Н.Ч. не бил
съгласен ищцата да замине , но последната заминала през есента на 2012 г. Свид.
Ч. твърди, че са я изпратили до гр. Хасково, за да вземе автобуса до гр. варна,
дала и джобни пари, платила и е пътните
разноски и тя останала в гр. Варна. Преките грижи се полагали от ответника и от
бабата по бащина линия.
От
събраните гласни се установява, че единствено бащата, с помощта на майка си
полага грижи за децата Д., като майката е прекъснала връзката си с него.От
показанията на свид. Ч. се установяват описаните в насрещната искова
молба и посочени по-горе факти и обстоятелства (вж. протокол от с.з. на
08.12.2016г.96-99 по делото). Ето защо не следва да се излага отново тяхното
съдържание, като при необходимост ще бъдат обсъдени при преценката на наведените
от страните правни доводи, основани на тях.
Съдът
счита, че следва да се кредитират показанията на разпитаните свидетелки Д. И. Ат.,
Я. И. М., Д. К. Ч., доколкото са логични и последователни, в резултат на
непосредствени и лични възприятия и не се опровергават от други доказателства
по делото.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени
са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правна
квалификация чл. 127, ал. 2 и чл. 143, ал. 2, които са процесуално допустими.
Безспорно
е, че страните по делото не живеят заедно и не могат да постигнат споразумение
относно местоживеенето на детето им, упражняването на родителските права,
режима на лични отношения и дължимата от тях издръжка, въпреки указана от съда
възможност, което обуславя правния интерес от предявяването на първия иск. Това
налага възникналият спор да се разгледа по същество. При разрешаването му
следва да се изхожда от интересите на детето Д.Н.
Ч.,ЕГН-********** и необходимостта то да бъдат защитени по най-добрия начин. Съгласно
чл. 59, ал. 4 СК, към който препраща разпоредбата на чл. 127, ал. 2, изр. 1 СК in fine,
съдът
трябва да вземе предвид всички обстоятелства, имащи значение за конкретния
случай, като възпитателските качества на родителите, полаганите до момента
грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето
към родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети
лица, социалното обкръжение и материалните възможности.
Въз основа на така
събраните доказателства, съдът прави следните изводи от правна страна:
При определяне
местоживеенето на детето и упражняването на родителските права върху него съдът
се ръководи от единствено от интересите на детето. В настоящия случай съдът
приема, че интересът на детето налага то да остане да живее там, където се е
установило - т.е. при бащата, в дома му в с. Б., ул. „ Т. „ №………., област Х..
Съдът прави този извод на първо място предвид обстоятелството, че от 2015 гр.
детето Д. е живяло с баща си, който се е грижел за него, подпомаган от бабата
по бащина линия. Детето Д. понастоящем е
навършило шест години и живее с баща си, който е поел цялостната му издръжка,
осигурил и е нормален жизнен стандарт за дете на тази възраст- дом, съобразен с
неговите нужди, храна и облекло, интелектуално развитие, здравни грижи. Видно
от социалния доклад,както и от събраните гласни доказателства, чрез разпита на
свид.Д. И. .и Я. И. Ч., педагози детето се придружава до училището от баба му,
свид. Д.Ч. или от баща му, Н. Ч., като
те се редували, но никога детето не е отивало само, като Д. бил винаги е
чистичък, нахранен, облечен, усмихнат, социален, игрив, не използвал нецензурни
думи и не бил агресивен. Установи се, че детето се чувства добре в семейството
на баща си, където има своя среда. При отглеждането на Д. бащата е изключително
подпомаган и от своята майка. От друга страна, установи се по делото, че
майката е оставила Д. на грижите на бабата по бащина линия в дома и в с.Б., още
когато е бил на възраст две години, а от есента на 2015г., когато
страните са се разделили окончателно
до приключване на устните състезания на 09.03.2017г. по настоящото дело, същата
е посетила сина си Д.веднъж на 08.03.2017г., като не се установи по какъвто
и да е било начин твърдението и в исковата молба да е била възпрепятствана от
срана на бащата да осъществява срещи с детето. Установи се още, че тя не е
участвала в издръжката на Диан, която е била поета изцяло от бащата. Същата работи
като „сервитьорка” в снек бар в гр.
Варна на смени по график от
8,30 ч. до 16,30, от 12,00 ч. до 21,00
ч, и от 16,30 ч до 0,30 ч., като живее в жилище под наем, заедно с майка си, която
е пенсионерка по болест с намалена
работоспособност 74 %. В това жилище тя е живяла и към момента на фактическата
си раздяла с бащата, когато е преценила, че не може да вземе детето, защото не
е устроена и не може да полага адекватни грижи за него.
Предвид горното и
доказателствената съвкупност, съдът счита, че бащата е този, който разполага с
нужния родителски капацитет, жилищни, битови и финансови условия да отглежда и
възпитава детето. Ето защо, следва да се постанови упражняване на родителските
права по отношение на детето Д. Николаев .с
на този родител. В същото време, съдът намира макар в насрещния иск да не е посочен режим на лични
отношения с майката, съдът следва служебно да предели такъв на майката, с който
да се запази семейната връзка и да не се изолира неотглеждащия родител от живота
на детето..
Режимът на лични
отношения следва да е без присъствие на бащата, освен по изрично съгласие на
майката: всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 09:00 часа
до 19:00 часа с преспиване, със задължението да го връща на бащата; един месец
през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата, за което майката
дължи предварително уведомление месец по-рано, със задължението да връща детето
след изтичане на определеното време; Коледните и Новогодишните празници всяка нечетна година, считано от 10:00 часа
на първия празничен ден до 19:00 часа на последния празничен ден; Великденските
празници (съобразно православния календар) всяка четна година, считано от 10:00 часа на първия празничен ден
до 19:00 часа на последния празничен ден; рожденият ден на детето: 22.01 да е
съвместно от двамата родители за времето от 10:00 до 20:00 часа, а при
несъгласие за съвместно прекарване на рождения ден: от майката за времето от
19:00 ч. на предходния ден до 14:00 часа на 22.01.
Съгласно разпоредбата на
чл. 142 от СК
(2009 г.) размерът на издръжката, която родителят дължи на своето ненавършило
пълнолетие дете, се определя според нуждите на детето и възможностите на
родителя, като минималната издръжка е в размер на (1/4 от размера на МРЗ - 460
лв. съгласно ПМС № 372 ОТ 22 ДЕКЕМВРИ 2016 г. за определяне нов
размер на МРЗ за страната, в сила от 1.01.2017 г.) 115,00 лв. месечно.
Съдилищата следва да определят размера на издръжката като имат предвид
възможностите на дължащия издръжката и при съобразяване нуждите на детето с
оглед правилното му отглеждане, възпитание и хармонично развитие, както, с
оглед нормата на чл. 59, ал.5
от СК (2009 г.), тези нужди била били задоволени, ако родителите
живеят заедно. В тази насока изрично са и дадените указанията до съдилищата с
т.1 от ППВС № 5/30.11.1981 г. за изменение и допълнение на ППВС № 5/16.11.1970
г. за обобщаване практиката на съдилищата по някои въпроси на задълженията за
издръжка. За съда също така съгласно разпоредбата на чл. 5, ал.4
от Конституцията на Република България са задължителни нормите на чл. 27, ал.1,2
и 4 от
Конвенцията за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989
г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. и в сила за Република
България от 3.07.1991 г., като съгласно чл. 27, ал.1
от Конвенцията за правата на детето държавите-страни по нея
признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на
неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, нормата на чл. 27, ал.2
от Конвенцията разпорежда, че родителите имат първостепенна
отговорност да осигуряват в рамките на своите способности и финансови
възможности условията за живот, необходими за развитието на детето, а съгласно
чл. 27, ал.4 от нея държавите-страни по Конвенцията са длъжни да предприемат
всички необходими мерки за получаване от страна на детето на издръжката от
родителите.
В случая бащата е декларирал размер на получавания доход 210,00 лева. Майката получава месечно трудово
възнаграждение от 420 лв. При тези данни за материалните възможности на
родителите, липсата на задължения за издръжка към други непълнолетни деца и
като се съобразят нуждите на детето от издръжка, които се приемат за обичайните
за дете на 6 години, както и регламентирания минимален размер за издръжка,
като същият не може да бъде под 1/4 от минималната работна заплата за страната съдът приема,
че детето Диан се нуждае за издръжка от 220,00 лв. месечно, от които 120,00лв.
следва да се поемат от майката, а останалата част от издръжката ведно с
непосредствените грижи по отглеждането - от бащата. Искът за присъждане на
издръжка за детето Д.е следователно основателен и доказан в размера от 120,00
лева, който размер е малко над законовия минимум от 115,00 лева, съгласно
чл.142, ал.2 СК.
По отношение на искането с правно основание чл.78, ал.1 от ГПК за
присъждане на направените от бащата деловодни
разноски за държавна такса от 30,00 лева и за
заплатено адвокатско възнаграждение в размера на 350 лева, съдът намира същото за
неоснователно В постановеното по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК Определение №
385 от 25.08.2015 по дело №3423/2015 на ВКС, ГК, I гр.о., е посочено че правилото за присъждане на разноски съобразно изхода
на спора не може да намери приложение в делата по чл. 127, ал. 2 СК пред
първата инстанция. За разлика от исковото производство, в него не се решава със
сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно
материално право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на
родителските права, признати и гарантирани от закона, така че липсва типичната
за исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник.
Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия
начин на интересите на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата
родители и затова в първоинтанционното производство всяка страна следва да
понесе разноските, които е направила независимо от изхода на спора. Така също и
постановеното по реда на чл.290 от ГПК
Решение от 03.07. 2014 г. по гр. дело № 953/2014 г. на ВКС, ІV гр.о., Определение № 9 от 16.12.2014
г. на ВКС по ч. гр. д. № 7223/2014 г., III гр. о., ГК и постановеното по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК Определение
№ 456 от 2.10.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 422/2012 г., II гр. о., ГК.
На
основание чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът следва да допусне предварително изпълнение
на решението в частта относно присъдената издръжка.
С оглед изхода на
делото и на основание 69, ал. 1, т. 7,
вр. чл. 78, ал. 6 ГПК и Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, в тежест на ищцата се възлага заплащането на държавна
такса върху присъдената издръжка в размер на 172,80 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ, на основание чл. 127, ал. 2 СК, упражняването на родителските
права по отношение на детето Д. Н.Ч., ЕГН:**********,
роден на ***г. в гр.Х. на бащата Н.П.Ч., ЕГН:********** с
адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ
местоживеене
на детето Д. Н. Ч., ЕГН:**********, роден на ***г.в гр.Х. при бащата Н.П.Ч., ЕГН :********** ***, като детето да следва местоживеенето на бащата.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Д.Н.И. ЕГН: ********** с детето Д. Н. Ч., ЕГН:**********, без присъствие на бащата, освен по изрично съгласие на майката, както
следва:
- всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 09:00 часа
до 19:00 часа с преспиване, със задължението да го връща на бащата;
-
един месец през
лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата, за което майката дължи
предварително уведомление месец по-рано, със задължението да връща детето след
изтичане на определеното време;
-
Коледните и
Новогодишните празници всяка нечетна година, считано от 10:00 часа на първия
празничен ден до 19:00 часа на последния празничен ден;
- Великденските празници (съобразно православния календар) всяка четна
година, считано от 10:00 часа на първия празничен ден до 19:00 часа на
последния празничен ден;
- рожденият ден на детето: 22.01.
- съвместно от двамата родители за времето от 10:00 до 20:00 часа, а при
несъгласие за съвместно прекарване на рождения ден - от майката за времето от
19:00 часа на предходния ден до 14:00 часа на 22.01.;
ОСЪЖДА Д.Н.И. ЕГН: ********** да заплаща на
основание чл. 143, ал. 1 СК на Н.П.Ч., ЕГН-********** с адрес: ***, като баща и законен
представител на детето Д.Н. Ч., ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 120,00 лв., считано
от влизане на решението в сила до настъпването на законни причини за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, считано от датата на падежа до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Н.И. ЕГН:********** срещу Н.П.Ч., ЕГН: ********** иск с правно основание
по чл. 127,ал.2 СК за предоставяне упражняването на родителските права по
отношение на детето Д.Н. Ч., ЕГН ********** на майката Д.Н.И. ЕГН ********** , с режим на лични отношения на бащата Н.П.Ч.,
ЕГН ********** с детето, както следва: всяка
първа и трета събота от 10ч. до 16ч. в неделя от месеца, с преспиване в
гр.Варна както и един месец през лятото с право на гостуване на детето в дома
на бащата в с.Б., общ. Х., обл.Х., когато отпуска на майката не съвпада с този
на бащата; през нечетните години бащата да взима детето по време на официалните
празници: на коледните празници ,считано от 12 часа на предния ден до 12 часа
на първия работен ден след празника с право на гостуване на детето в дома на
бащата в с.Бисер ,общ.Харманли; на трети март,06 май и деня на съединението
сутрин от 10 ч. до 16 часа на територията на гр.Варна; през четните години
бащата да взима детето по време на следните официални празници : на
великденските празници ,считано от 12 часа на предния ден до 12 часа на първия
работен ден след празника с право на гостуване на детето в дома на бащата в с.Б.,
общ.Х.; на нова година, считано от 12 часа на 30-ти декември до 18 часа на
втори януари с право на гостуване на детето в дома на бащата в с.Бисер
,общ.Харманли; на първи май, двадесет и четвърти май, деня на независимоста и
рожденния ден на детето сутрин от 10ч. до 16 часа на територията на гр.Варна, със задължение при
осъществяване режима на лични отношения ответника да взима и връща детето от/на
адреса на майката, находящ се в гр.В., ул."Пл." № 13; да осъди ответника Н. П.Ч., ЕГН: ********** да заплаща месечна
издръжка в размер на 105 лева на Д.Н.И., ЕГН **********, като майка и
законна представителка на детето Д. Н.Ч.,ЕГН-**********,
считано от датата на влизане на решението в законна сила, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на законните основания за
изменение или прекратяването на същата.
ДОПУСКА на основание чл.
242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението, в частта относно
присъдената издръжка.
ОСЪЖДА Д.Н.И. ЕГН-********** *** на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на съдебната власт и по сметка на РС -
Харманли сумата от 172,80лв., представляваща дължими държавни такси върху присъдената
издръжка.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Хасково в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: