Р Е Ш Е Н И Е №…
гр.София, 18.06.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, в закрито
заседание на осемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
2. ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Георгиева
ч.гр.дело №7670
по описа за 2019
година, съобрази че:
Производството е по чл.435 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по
жалба от длъжника по изпълнението „Ю.Б.“ АД, чрез адв.Д.М.срещу постановление на
съдебния изпълнител от 15.05.2019 г. по изп. дело № 20198440401024 по описа на ЧСИ С.Я.с peг. №844 с район на
действие СГС, с което е оставено без уважение възражение против разноските за
адвокатско възнаграждение, в частта му, относно адвокатско възнаграждение по чл.10,
т.2 от Наредба №1/2004 г.
Жалбоподателят поддържа, че ЧСИ неправилно
е приел, че на взискателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител, освен тези по т.1, и по чл.10, т.2 от Наредба
№1/2004 г., тъй като не са извършени такива действия. С молбата за образуване
на изп.дело и след образуването му не са посочвани способи за принудително изпълнение,
а и такива не са били необходими поради извършеното плащане в срока за
доброволно изпълнение. В тази връзка поддържа, че за взискателя не съществува
риск от неудовлетворяване на вземането му, доколкото длъжникът е действаща търговска
банка, която притежава множество активи и изпълнението на вземането не може да
бъде затруднено, още повече че същото дори е удовлетворено. Претендират се
разноски в производство по обжалване на акта на съдебния изпълнител.
В срока по чл.435, ал.2 от ГПК, взискателят
е депозирал възражение, с което моли жалбата да се остави без уважение.
В мотивите на ЧСИ, депозирани на основание
чл.
436, ал. 3 ГПК, се излагат съображения за неоснователност на жалбата, тъй
като разпореждането е постановено при спазване на материално правните и
процесуално-правните разпоредби на чл.78, ал.5 от ГПК, вр. с чл.36 от ЗАдв и
Наредба № 1/2004 г. за МРАВ. Изтъква се, че адвокатското възнаграждение е
определено и за извършени след образуване на изпълнителното дело действия и затова
се дължи възнаграждение и по чл.10, т.2 от Наредбата.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, за да се произнесе съобрази от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна - длъжник по изпълнителното
дело, имаща правен интерес от обжалване срещу валидни и подлежащи на обжалване
действия, сред изрично изброените в разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК (т.7 разноските по изпълнението), поради което е допустима. Жалбата се подава чрез
съдебния изпълнител в едноседмичен срок
от извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл.
436, ал. 1 ГПК), което е получено на 16.05.2019 г. В разглеждания случай
право на жалба е упражнено срещу акт на съдебния изпълнител
– постановление от 15.05.2019 г., с който се е произнесъл по искане на длъжника за изменение на акт на
съдебния изпълнител, в който се определя размера на разноските за адвокатско
възнаграждение, направени от взискателя.
Жалбата е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Софийският градски съд,
за да се произнесе, взе предвид от фактическа и правна страна следното:
Изпълнителното производство е
образувано по молба от взискателя, чрез адв.И.К.от САК, против „Ю.Б.“ АД за
принудително събиране на парично вземане в размер на 5359, 45 шв.франка платена
без основание възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит №HL33094 от 27.02.2008 г., 122, 40 шв.франка платена без основание такса по договора, ведно
със законна лихва до окончателното изплащане на сумите, възоснова на
изпълнителен лист издаден по гр.дело № 7836/2019 г. на СГС, IV б възз.състав и гр.дело № 15895/2017 г. на СРС, ГО,
51 състав. С молбата по чл.426 от ГПК е поискано образуването на изпълнително
дело и изпращане на покана за доброволно изпълнение, както и че в случай на неизпълнение
в дадения за това срок ще бъдат посочени действия за принудително изпълнение.
Съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ взискателят може да възложи на съдебния изпълнител
извършване на действия по чл.18 (съгласно ал.1 по възлагане от взискателя частният съдебен
изпълнител може във връзка с изпълнителното производство да проучва
имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи,
книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на
описаното имущество), но такова възлагане не е предприето. С молбата за започване
на изпълнението са претендирани и разноски в изпълнителното производство за
платени такси и адвокатско възнаграждение и е представен договор за правна защита
и съдействие от 12.04.2019 г. с упълномощен адвокат. Уговореното в договора
възнаграждение е в размер на 650 лева, като е посочено, че договорът служи и за
разписка за платената и получена сума. С покана за доброволно изпълнение до
длъжника, връчена на 23.04.2019 г., той е бил поканен да заплати сумите по
изпълнителния лист, ведно със законна лихва, която към 18.04.2019 г. възлиза на
1467, 80 шв.франка и разноски по изпълнителното делото в размер на 650 лв. адвокатско
възнаграждение, 84 лв. обикновена такса и 1126, 41 лв. пропорционална такса.
В срока за доброволно изпълнение длъжникът
е подал възражение до съдебния изпълнител в молба с вх. № 020115 от 30.04.2019
г., с което е поискал да намали размера на адвокатския хонорар на взискателя и
му определи такъв само до минималния размер по чл.10, т.1 от Наредба №1/2004 г.
– 200 лв. С обжалваното разпореждане от 15.05.2019 г. ЧСИ е уважил частично
възражението, като е намалил размера на адвокатското възнаграждение на
взискателя до минималните размери по чл.10, т.1 и по т.2 вр. с чл.7, ал.2 от
Наредба №1/2004 г. в размер на общо 588, 39 лв. (200 лв. по т.1 и , и съответно
388, 39 лв. по т.2)
По делото няма данни да са извършени
изпълнителни действия по искане на взискателя, или по възлагане от ЧСИ. Същевременно
длъжникът е изплатил изцяло дълга на 07.05.2019 г. в срока доброволно
изпълнение, като не са били предприети други изпълнителни
действия, извършени от адвоката на взискателя. От отбелязването върху изпълнителния лист
е видно, че на взискателя са изплатени 12 051, 40 лв., 1097, 05 лв. и 96
лв. такси, преведени му на 23.05.2019 г.
С оглед на изложеното, Софийският градски
съд намира, че разпореждането на съдебния изпълнител, с което възражението на
длъжника в изпълнението е оставено без
уважение–в обжалваната му част, е неправилно
и незаконосъобразно и следва да се
постанови решение, с което да се отмени. Според чл.79,
ал.1 ГПК (редакция ДВ бр. 86/2017 г.), разноските
по изпълнението
са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК (освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство), или когато изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или бъдат отменени от съда или разноските направени
от взискателя са за способи, които не са приложени. Във всички останали случаи
се дължат разноски по изпълнението. Отговорността за разноски е уредена в
общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното
производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското
възнаграждение е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното
производство (в този смисъл Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/
2008 г. на ВКС, V ГО). Компетентен да се произнесе по искането е ЧСИ, като
отказът му да стори това подлежи на обжалване по реда на чл.
435, ал.2, предл. последно ГПК.
Спорът в настоящото производство е за
това дали в конкретния случай се дължат разноски по чл.10, т.2 от Наредба
№1/2004 г. при липса извършени други допълнителни действия от процесуалния
представител на взискателя, извън подаването на молба по чл.426 от ГПК, така и налице
ли е прекомерност и в тази връзка предпоставка за намаляване на адвокатското
възнаграждение по реда на чл.
78, ал.5 ГПК, съобразно действителната правна и фактическа сложност по
делото. С подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело, не са посочени изпълнителните
действия за удовлетворяване вземането на взискателя, като изрично се казва, че
такива ще бъдат поискани само при неплащане в срока за доброволно изпълнение. Взискателят по
образуваното изпълнително делото е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение
в уговорения размер за образуване и осъществяване на процесуално
представителство по изпълнително дело. Видно от договор от 12.04.2019 г. същото
е било уговорено и заплатено, доказателство за което е самия договор, който има
характер на разписка – т.2 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по
тълк.дело № 6/2012 на ВКС, ОСГТК. Действия извън подаване на молбата за
образуване на изпълнителното производство обаче не са били поискани,
нито са инициирани и не са извършени по делото. Процесуалният представител не е
извършвал дейностите, посочени в чл. 10, т. 2 от Наредбата, поради което и
възнаграждение за това не му се дължи. Ето защо, съдът намира, че му се дължат
разноски за адвокатско възнаграждение само по чл.10, т.1 от Наредба №/2004 г.
за МРАВ, но не и такива по т.2. В настоящия случай изпълнителното дело,
за което са заплатени направените разноски,
с оглед липсата на всякакви изпълнителни действия за насочване на
изпълнението върху имущество на длъжника и при настъпило плащане в срока за
доброволно изпълнение, не се отличава с
фактическа и с правна сложност, поради което възражението на длъжника на
основание чл.78, ал.5 от ГПК вр. с чл.36 от ЗАдв е основателно.
С оглед на изложеното, жалбата против действията
на съдебния изпълнител за определяне на разноските по изпълнителното дело, с които
той е отказал да уважи възражението и на длъжника са възложени разноски за
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя над
минималния размер и такива по чл.10, т.2 от Наредба №1/2004 г. се явява основателна
и същите следва да се отменят.
С жалбата е направено искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, което следва да бъде оставено без уважение от съда, с оглед спецификата на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител. Предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди (в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 ГПК), е съдебният изпълнител. Той обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл.78 и чл. 81 ГПК в случая е неприложим.
Водим от горното, Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
постановление
от 15.05.2019 г. на съдебния изпълнител по
изп. дело № 20198440401024 по описа на
ЧСИ С.Я.с peг. №844 с район на действие Софийски градски съд, с което е
оставено без уважение възражение от „Ю.Б.“АД с ЕИК ***** против разноските за
адвокатско възнаграждение, в частта му,
относно адвокатско възнаграждение в размер на 388, 39 лв. (разликата над 200
лв. определения размер от 588, 39 лв.)
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
2.