Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 26.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в публично съдебно заседание на единадесети март две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Христина Христова
след като разгледа докладваното от съдията
гр. дело №7204 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правнооснование чл.79, ал.1 ЗЗД от “О.Ф.Б.” ЕАД срещу Д.П.В.
за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми, дължими по Договор за
кредит за текущо потребление от 25.06.2014г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, вземането, по които е прехвърлено в полза на ищеца
с Договор за цесия от 14.10.2016г.:
сумата от 9 648.77 лева, представляваща главница, сумата от 2930.76
лева, представляваща неплатена възнаградителна лихва за периода 01.06.2016г. до
01.05.2019г., сумата от 552.22 лева, представляваща наказателна лихва за забава
за периода 13.05.2016. до 13.05.2019г.
В исковата молба се излага, че съгласно постигнатите договорки в
договора за кредит между страните, на ответника е отпуснат кредит в размер на
10 000 лева, който е следвало да бъде издължен на 120 месечни вноски с
падеж първо число на месеца при преференциален лихвен процент 12.45 % годишно.
Съгласно чл.19.1. от ОУ-неразделна част от договора за кредит при забава на
плащането на месечна вноска от деня следващ падежната дата, частта от вноската,
представляваща главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена с
наказателна надбавка от 10 процентни пункта. Съгласно чл.19.2. от ОУ при
допусната забава в плащането на главница и/или лихва на д 90 дни целият остатък
от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. Поради
преустановяване на погасяване на задължението, считано от вноска с падеж
01.03.2015г. кредиторът Банка ДСК обявил кредита за предсрочно изискуем , което
било извършено с нотариална покана от 21.08.2015. , връчена на 13.10.2015г.
В евентуалност се твърди настъпване на предсрочна изискуемост с
връчване на исковата молба.
В
срокапочл. 131 от ГПК назначеният особен представител на ответника Д.П.В. е
депозирал писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище за
неоснователност на иска и оспорва същия.
Твърди се, че ответника не е уведомен за
цесията.
Твърди се, че не е обявена по надлежен ред и
начин и се възразява да бъде прието, че такава е обявена с връчване на исковата
молба. Отправя се искане за отхвърляне на исковете.
Съдът след като съобрази
събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК,
намира следното :
Съгласно Договор
за кредит за текущо потребление от 25.06.2014г.
„Банка ДСК“ЕАД е предоставила на Д.П.В. кредит
в размер от 10 000 лева. Срокът за
издължаване на кредита е 120 месеца с падежна дата 1-во число на месеца.
Съобразно чл.8 от договора кредитът се олихвява с преференциален променлив
лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 12.45 % годишно или
0.03 % на ден, при изпълнение на условията по програма Промоционални условия по
стандартен КТП, като при нарушване на условията кредитополучателят губи правото
си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се
увеличава, съгласно условията. Максималния рамер, до който може да достигне
лихвения прожент в резултат на неизпълнението на условията, е
променливиятлихвен процент , приложим по стандартни потребителски кредити със
съответните изенения на променливата му компонента. ГПР е уговорен в размер на 14.26 %.
Представен е погасителен план.
В нотариална покана, изпратена от „Банка ДСК”ЕАД с изх.№06-20-0***1/21.08.2015г.
се съдържа уведомление до Д. И. В., че
поради забава в погасяването на задълженията към банката по Договор за банков
кредит от 25.06.2014г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем като от датата
на получаване на писмото цялата непогасена главница по договора става дължима
като към нея се начислява лихва в размер на договорения лихвен процент,
увеличен в предвидената в договора надбавка за забава. Поканата из изпратена
чрез нот.№***-П.Д., като е съставена разписка за
връчването й на адрес гр.Варна, *** ,ул.”46 № 7, в която е отбелязано посещение
на адреса на 29.05.2015г. , на който се е намирала къща с дворно място с голяма
дървена врата без обозначение на живущите в къщата и без достъп до вратата на
къщата. Посочено е, че на адреса не открит адресата или лице, което е съгласно
да получи поканата и е залепено уведомление на входната врата на двора.
Поканата е приета за редовно връчена на 13.10.2015г., на основание чл.47, ал.1 ГПК.
С Договор за покупко-продажба на
вземания /цесия/ от 14.10.2016г. „Банка ДСК”ЕАД е продала на „ОТП Ф.” ЕАД
вземания, посочени в Приемо-предавателен протокол. Представен е Приемо-предавателния
протокол към договора, в който е вписано вземане към Д.П.В. по договор от
25.06.2014г. с дължима главница 9534.10 лева, лихва в рзмер на 1 447.53
лева; законна лихва в размер на 845.21 лева и др. Изпратено е уведомление до Д.П.В.
за извършена цесия чрез „Български пощи”АД, като видно от върнатата разписка
пратаката е върната с отбелязване, че същата не е потърсена от адресата.
Съгласно зключението на вещото лице по
изготвената по делото ССчЕ процесният кредит в размер на 10 000 лева е
усвоен на 25.04.2014г. като същият отпустнат по банкова сметка. *** кредита е
1 315.87 лева, като последната дата, на която е извършено плащане е
19.03.2015г. С постъпилите суми са погасени задължения за главница в размер на
485.90 лева; договорна лихва в размер на 828.82 лева; наказателна лихва в
размер на 1.15 лева, като погасителния план не е бил спазван при тези
погасявания. Размерът на непогасените задължения при настъпила предсрочна изискуемост
на кредита е както следва : 9 514.10 лева за главница; 1 138.73 лева
за договорна лихва за периода 01.03.2015г. до 17.02.2016г. ; 491.35 лева за
лихвена надбавка за забава за периода 01.04.2015г. до 12.05.2019г.
От така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи :
Съобразно
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението
си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава или
да иска обезщетение за неизпълнение. Дефиницията за договор за банков кредит е
уредена от разпоредбата на чл. 430 ТЗ,
съобразно която с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на
заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а
заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне
след изтичане на срока, като се задължава да плаща лихва по кредита, уговорена
с банката.
Ответната страна не оспорва наличието на кредитно
правоотношение с „Банка ДСК”ЕДА,
обективирано в Договор за кредит за
текущо потребление от 25.06.2014г.
От събраните по делото
доказателства се установява, че по силата на Договор за кредит за текущо потребление от 25.06.2014г. на ответника е отпуснат кредит в размер на
10 000 лева, която сума е преведена по банковата сметка в деня на
сключване на договора. Крайният срок за връщане на главницата заедно с
уговорената договорна лихва е 120 месеца – 01.06.2024г. Връщането на кредита е
на месечни вноски с падежно първо число и всяка от вноските е в размер на 147.
33 лева и първоначална вноска за такса от 290 лева и последна вноска в размер
на 148.35 лева.
От заключението на вещото лице се
установява, че ответникът е извършил плащания по кредита в размер на 1 315.87 лева, като последната дата, на
която е извършено плащане е 19.03.2015г.
Ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост на кредита по смисъла на чл.60 ЗКИ не настъпва автоматично с факта на неплащане
на дължимите вноски по него, а необходимо нарочно волеизялвение на кредитора в
този смисъл, което следва да е доведено до знанието на кредитополучателя.
Представена е нотариална покана до ответника, в
която се съдържа уведомление до Д. И. В.,
че поради забава в погасяването на задълженията към банката по Договор за
банков кредит от 25.06.2014г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем като от
датата на получаване на писмото цялата непогасена главница по договора става дължима
като към нея се начислява лихва в размер на договорения лихвен процент,
увеличен в предвидената в договора надбавка за забава. Поканата не е достигнала физически до адресата
и е приета за връчена от нотаруиса по реда на чл.47,ал.1 ГПК със залепване на
уведомление на адреса. Съдът намира, че поканата не е редовно връчена.
Извършено е едно посещение на адреса, залепено е уведомление на входната врата,
без да е удостоверено дали е имало пощенска кутия респ. дали уведомление е
пуснато в нея, съгласно изискванията на закона.
В Решение №198/18.01.2019г, постановено по гр.д. №193/2018г. на ВКС I т. о. е даден положителен отговор на
въпроса допустимо ли е предявения осъдителен иск по договор за банков кредит
поради предсрочна изискуемост да бъде уважен, ако предсрочната изискуемост е
била обявена на длъжника с връчване на копие от исковата молба на особения му
представител, назначен на основание чл.47,ал.6 ГПК, каквато е и настоящата
хипотеза. Следователно предсрочната изискуемост по процесния кредит е настъпила
в хода на процеса с връчване на книжата по делото на особения представител на
ответника, което е осъществено на дата 18.11.2019г. и като факт, настъпил в
хода на процеса следва да бъде зачетен и съобразен от съда.
Ищецът е придобил вземането по кредита,
съгласно сключения с кредитора договор за цесия от 14.10.2016г. и Приложение №1
към него. Съобразно разпоредбата на чл.99,ал.1 и ал.2 ЗЗД цесията е способ за прехвърляне на
вземания, по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното
правоотношение, като вземането преминава в патримониума на цесионера в обема, в
който го е притежавал цедента с всички
привилегии, обезпечения и изтекли лихви. Цесията предполага съществуващо
вземане, произтичащо от друго правно основание. Със сключването на
договора заемодателят е продал на ищеца
и вземането, което е имал към ответника по сключения договор за заем. За
сключването на договора за цесия е необходимо постигане на съгласие на страните
по него – цедент и цесионер. С постигането на съгласието на страните по
договора цесията произвежда своето действие, независимо, че същата следва да
бъде съобщена на цедирания длъжник. Неспазването на задължението за уведомяване
по чл.99,ал.3 ЗЗД не влияе върху валидността на договора за цесия, тъй като това
задължение е въведено с оглед защитата
на длъжника срещу възможността да
изпълни на кредитора, който от своя страна се е разпоредил с вземането.
Дори и да се приеме, че длъжникът не
е получил уведомление преди датата на
завеждане на иска, то изявлението на новия кредитор е достигнало до него с
получаване на исковата молба, предвид и на което цесията е породила действие и
по отношение на него, а ефектът на уведомяването следва да бъде зачетен като
настъпил в хода на процеса.
Съобразно настъпилата предсрочна изискуемост от
18.11.2019г., както и заключението по
ССчЕ ответникът дължи заплащането на главница в размер на 9 514.10 лева, като претенцията следва да се уважи в
този размер и да се отхвърли за разликата до 9648. 77 лева. Претенцията за
заплащане на възнаградителна лихва и лихвена надбавка за забава следва да се
уважи в заявените от ищеца размери, тъй като съотвества на размера на дължимото
за претендирания период съгласно извършените изчисления на вещото в таблиците
към заключението, в които всяко едно от начислените задължения е посочено за
всеки месец от съответния период.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ищеца се следват реализираните от
същия разноски в производството по делото на основание чл.78,ал.1 ГПК,
съобразно уважената част от исковете както следва сумата от 545.99 лева заплатена д.т., 1199.21 лева заплатен
депозит за озобен представител; 296.10 лева за заплатен депозит за ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 444.15 лева.
С оглед горното, съдът :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.П.В.,ЕГН: ********** с адрес ***, ***, ул.”46-та”№7 да заплати на „О.Ф.Б.”
ЕАД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление *** следните суми, дължими по Договор за кредит
за текущо потребление от 25.06.2014г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, сключен с
„Банка ДСК“ЕА, вземането, по които е прехвърлено в полза на ищеца с Договор за
цесия от 14.10.2016г.: сумата от 9 514.10 /девет хиляди петстотин
четиринадесет лева и десет ст./ лева, представляваща главница, сумата от 2930.76 /две хиляди деветстотин и тридесет
лева и седемдесет и шест ст./лева, представляваща неплатена възнаградителна
лихва за периода 01.06.2016г. до 01.05.2019г., сумата от 552.22/петстотин петдесет и два лева и двадесет и две ст./ лева,
представляваща наказателна лихва за забава за периода 13.05.2016. до
13.05.2019г., на основание чл.79,ал.1 ЗЗД КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за главницата за разликата от
9 514.10 лева до 5 648.77 лева.
ОСЪЖДА Д.П.В., ЕГН: **********
с адрес ***, ***, ул.”46-та”№7 да заплати на „О.Ф.Б.” ЕАД, ЕИК: *** със
седалище и адрес на управление *** сумата от 2 489.45 /две хиляди четиристотин осемдесет и девет
лева и четиридесет и пет ст./лева, представляваща реализирани разноски
в исковото производство, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от получаването
му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: