Определение по дело №3467/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 2409
Дата: 2 ноември 2020 г.
Съдия: Димитър Мирчев
Дело: 20201000503467
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 22 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 240928.10.2020 г.Град София
Апелативен съд - София7-ми граждански
На 28.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова

Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно частно
гражданско дело № 20201000503467 по описа за 2020 година
Производство по чл. 274 – 279 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Интерпром“ ЕООД с ЕИК: *********
(чрез адв. И. Й. от САК) против определение от 12.10.2020 г. по т.д. 1825/2020 г. по описа на
СГС, но само в частта, с която е определен размерът на паричната гаранция и с молба до
САС да се намали определената от градския съд парична гаранция.
В частната жалба се развиват доводи, че определението не е съобразено със
законовите изисквания на чл. 391, ал. 3 ГПК и чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК. Доколкото гаранцията
следвало да се съобрази с размера на преките и непосредствените вреди, които ответникът
би претърпял, ако исковия процес не приключи с решение, уважаващо иска, се инвокират
съображения, че по делото са налице множество писмени доказателства, че предявените
искове от „Интерпром“ ЕООД са допустими и вероятно основателни, като това означавало,
че сумата от 830 530 лв., определена като парична гаранция не била адекватна да изпълни
презназначението си по чл. 391, ал. 3 ГПК, тъй като ответния търговец нямало как да
претърпи вреди в такъв размер предвид това, цче исковете щели да бъдат уважени в пълен
размер.
В настоящето производство не е приложимо правилото за размяна на
частната жалба с насрещната страна.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, се явява неоснователна поради следното:
Производството в първата инстанция е образувано по искова молба на
„ИНТЕРПРОМ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността:
гр. София, бул. „Александър Стамболийски" №130-132, сграда А, ет.1, офис 1, с която
срещу „ЗАКНЕФТЕГАЗСТРОЙ-ПРОМЕТЕЙ" ООД, дружество учредено и регистрирано
съгласно законите на Руската федерация, държавна регистрация № 1027739149602,
представлявано от С. М. С., със седалище и адрес на управление на дейността: Руска
федерация, град Москава, ул. Зюзинска, бл.6, ет.2, помещение XV, стая 25 и чрез клона си
КЧТ „ЗАКНЕФТЕГАЗСТРОЙ-ПРОМЕТЕЙ" ООД - клон България, ЕЙК *********, със
седалище и адрес на управление на дейността: град София, ул. „Димитър Петков"№69,
ап.офис 3, са предявени искове, както следва: с правно основание чл. 266, ал.1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 3 289 248,00 лева - възнаграждение за изпълнени и приети СМР
1
съгласно договор от 07.04.2020г; на основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата от 157
852,80 лева - неустойка за забава съгласно чл.7, ал.7.2 от договора от 07.04.2020г; на
основание чл.4 533 657,09 лев - възнаграждение за изпълнени и приети СМР съгласно
договор от 28.05.2020г и фактури № № 20581/01.07.2020г и 5081/27.07.2020г,
5083/11.08.2020г; на основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата от 302 421,67 лева -
неустойка за забава съгласно чл.7, ал.7.2 от договора от 28.05.2020г, а на основание чл. 86
ЗЗД за заплащане на сумата от 22130,19 лева - представляваща законна лихва за забава
върху дължимото авансово плащане по договор от 28.05.2020 за периода 08.06.2020г. -
23.09.2020г.
С молба вх.№269325/07.10.2020г. е направено искане на основание чл.389 ГПК да се
допусне обезпечение на исковете чрез налагане на обезпечителните мерки, както следва:
ЗАПОР НА ВЗЕМАНИЯТА на „ЗАКНЕФТЕГАЗСТРОЙ-ПРОМЕТЕЙ" ООД, Държава:
Руска федерация, държавна регистрация № 1027739149602, с представител С. М. С. и на
КЧТ „ЗАКНЕФТЕГАЗСТРОЙ- ПРОМЕТЕЙ" ООД - Клон България, ЕИК ********* по
Споразумение за подизпълнение от 15.05.2020г. сключено с „КОНСОРЦИУМ ВЕМАК"
дружество по ЗЗД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
1000, район Триадица, ул. „Позитано" N° 9, вх. Б, ет. 1, офис 2, с представител С. Т., и
участници в консорциума 1. „ВЕМАК ИНШААТ ТААХХЮТ МАКИНА САНАЙИ BE
ТИДЖАРЕТ АНОНИМ ШИРКЕТИ" АД, дружество учредено и регистрирано по законите
на Република Турция, както и на „ВЕМАК БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, 1000, район Триадица, ул. „Позитано" № 9, вх.
Б, ет. 1, офис 2, до размера на сумата от 8 305 309.75 лв., както и ЗАПОР НА
ВЗЕМАНИЯТА на „ЗАКНЕФТЕГАЗСТРОЙ-ПРОМЕТЕЙ" ООД, Държава: Руска
федерация, държавна регистрация № 1027739149602, с представител С. М. С. и на КЧТ
„ЗАКНЕФТЕГАЗСТРОЙ- ПРОМЕТЕЙ" ООД - Клон България, ЕИК ********* по договор
за консорциум от 24.02.2020г. в качеството му на съдружник с 25% дялово участие в
дружеството по ЗЗД - консорциум „ЕсПиБиПи", България, БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, бул. „Цар Борис III" №
165А, ет. 4, ап. 11, с представител М. Т. до размера на сумата от 8 305 309.75 лв.
СГС е преценил, че обезпечението следва да се допусне при представяне на парична
гаранция, която е определена на сумата от 830 530,00 лева. Прието е, че по този начин
паричната гаранция в най-пълна степен би защитила интересите на ответника при
евентуалната неоснователност на исковете.
САС в решаващия си състав също намира, че с оглед едностранния характер на
обезпечителното производство, както и преди да е дадена възможност на ответника да
релевира защитните си възражения и доводи, не е разумно гаранцията да се намалява.
Съгласно чл. 391, ал. 2 ГПК вр. с чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК, съдът е овластен да задължи ищеца
да представи парична или имотна гаранция в определен от съда размер и в хипотезата,
когато исковете са подкрепени с убедителни писмени доказателства, какъвто е и процесния
случай.
Вярно е казаното в частната жалба, че размерът на гаранцията се определян от
размера на преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако
обезпечението е неоснователно. В закона не са дадени изрични критерии за такава
преценка, а и предвид началната фаза, в която се намира исковото производство – още не е
получен отговор на първоначалната искова молба от ответника, а е разпоредено единствено
тя да бъде връчена за отговор в двуседмичен срок, не дава възможност да се прецени дали
всички твърдения на ищеца в исковата му молба отговарят на действителността. От друга
страна, поисканата и допусната от СГС обезпечителна мярка „запор на вземания“ на
ответния търговец, които има от участието му в граждански дружества по ЗЗД, са със
2
сериозен интензитет и могат да доведат до блокиране на дейността му и невъзможност да се
посрещнат плащания към контрагенти по търговски сделки. Съдебната практика се е
ориентирала към това, че в хипотезите на чл. 391, ал. 2 и 3 ГПК, размерът на паричната
гаранция е обикновено около 10% от стойността на претендираното вземане или сбора от
претентираните вземания.
Така е постъпил и СГС – определената от него парична гаранция от 830 530 лева
е около 10% от стойността на всички претендирани суми от „ИНТЕРПРОМ“ ЕООД спрямо
КЧТ „ЗАКНЕФТЕГАЗСТРОЙ- ПРОМЕТЕЙ" ООД - Клон България“, ЕИК *********.
Разбира се, тази сума е до голяма степен условна, тъй като преките и непосредствени вреди,
които ответния търговец може да претърпи от допуснатото обезпечение /ако се отхвърлят
исковете изцяло или частично/ биха могли да бъдат и много по-големи от 830 530 лева. Но
така или иначе САС не намира основания да намали размера на определената от СГС
парична гаранция, тъй като съдът следва в обезпечителното производство да съблюдава
интересите и на страната, засегната от обезпечителната мярка, особено в хипотезата, когато
още не е подала отговор на първоначалната искова молба, в който да изрази позицията си по
предявените осъдителни искове. В обобщение, частната жалба следва да се остави без
уважение.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 12.10.2020 г. по т.д. 1825/2020 г. по описа
на СГС в обжалваната част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3