Решение по дело №144/2021 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: 32
Дата: 6 юли 2021 г. (в сила от 6 юли 2021 г.)
Съдия: Павел Неделчев
Дело: 20214200600144
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 3 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Габрово , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I в публично заседание на
тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Полина Пенкова

Галина Косева
при участието на секретаря Веселина Й. Венкова
в присъствието на прокурора Людмила Христова Рачева (ОП-Габрово)
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20214200600144 по описа за 2021 година
Производството е по глава ХХІ от НПК. Образувано е по въззивна жалба от
адвокат Д.Д. от АК – Габрово – служебен защитник на подсъдимия Н. Д. А. от гр. Г.,
срещу присъда № 10 от 12.05.2021 г. по НОХД № 55/2021 г. по описа на Районен съд –
Габрово.
С атакуваната присъда подсъдимият Н. Д. А. е признат за ВИНОВЕН в това, че
на 15.09.2020 г., в гр. Габрово, след предварителен сговор с неустановено по делото
лице, с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага възбудил и поддържал
заблуждение у И. Д. Д. от гр. Габрово, че й се обажда полицейски служител и трябва да
предостави пари и златни накити за нуждите на извършваща се полицейска операция
по залавянето на телефонни измамници и с това й причинил имотна вреда в размер на
1315.25 лв., поради което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 209, ал. 1, във
вр. с чл. 58а, ал. 1 НК е осъден на една година и четири месеца лишаване от свобода.
Изпълнението на наказанието е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, като на
подсъдимия е определен тригодишен изпитателен срок, считано от влизане на
присъдата в сила.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Н. Д. А. е осъден да заплати
по сметка на ОД на МВР – Габрово направените по делото разноски в размер на 122.10
лв.
1
Във въззивната жалба се излагат съображения за явна несправедливост на
наказанието. Посочва се, че при определяне на наказанието следва да се вземат под
внимание следните данни – липса на отегчаващи обстоятелства; чистото съдебно
минало на подсъдимия; оказаното от дееца съдействие за разкриване на обективната
истина; обстоятелството, че към момента на извършване на деянието подсъдимият е
бил безработен и си е търсел работа; сравнително ниския размер на вредата; степента
на участие на подсъдимия в реализиране на престъплението. Претендира се присъдата
да се измени, като се намали размера на наказанието лишаване от свобода.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция жалбата се поддържа от
подсъдимия А. и защитника му адв. Д.. По съществото на делото защитникът се
придържа към съображенията от жалбата. В лична защита и при упражняване на право
на последна дума подсъдимият А. моли за намаляване на наказанието.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово пледира за потвърждаване
на присъдата. Счита, че наказанието е определено правилно и съответства на тежестта
на престъплението.
Настоящият състав на въззивния съд разгледа жалбата с изложените в нея
доводи, взе предвид становищата на страните в процеса и извърши цялостна служебна
проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, като приема за установено
следното:
Подсъдимият Н. Д. А. е предаден на съд по обвинение за престъпление по чл.
210, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК.
Съдебното разглеждане пред първата инстанция е проведено при условията на
чл. 371, т. 2 и сл. НПК. В хода на допуснатото съкратено съдебно следствие
подсъдимият А. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за същите факти.
С определение по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК първоинстанционният съд е
приел, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства и е обявил, че те ще бъдат ползвани, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
На основание чл. 373, ал. 3 от НПК районният съд е възприел изцяло
изложената в обвинителния акт фактическа обстановка на деянието в следния смисъл:
Подсъдимият Н.А. живее в гр. Г. и бил безработен. През лятото на 2020 г.
публикувал в интернет сайт обява, че търси работа, в която за контакт посочил
ползвания от него мобилен телефон с номер **, регистриран на името на майка му М.
2
Г. А.а. В началото на месец септември 2020 г. на посочения мобилен телефонен номер
се обадило неизвестно лице от мъки пол, което без да се представи попитало А. дали
иска лесно да изкара пари. Подсъдимият отговорил утвърдително, въпреки че разбрал,
че става въпрос за вид телефонна измама.
На 14.09.2020 г. непознатият отново се обадил на подсъдимия като му обяснил,
че на следващия ден трябва да отиде в гр. Габрово, където да вземе един пакет. На
15.09.2020 г., около обяд, А. пристигнал с автобус от гр. Г., през гр. Велико Търново, в
гр. Габрово и по указание на непознатия отишъл в центъра на града. Там трябвало да
изчака телефонно обаждане. Малко след 15,00 часа на домашния телефон в дома на
свидетелката И. Д. Д., намиращ се ул. „М.“ ** в гр. Габрово, се обадил мъжки глас,
който се представил като „полицай Георгиев“. Той обяснил, че полицията провежда
акция по залавянето на телефонни измамници и тя трябвало да съдейства като даде
пари и златни накити. След това, по негово искане, Д. му продиктувала номера на
мобилния си телефон, чрез който разговорът между тях продължил. Мнимият полицай
я инструктирал да събере повече пари и налични златни накити, които да сложи в
найлонов плик. Д. имала в дома си около 120,00 лева и поради това отишла до сградата
на „Пощенска банка“ в гр. Габрово, където от банкомат изтеглила на два пъти общо
800,00 лева. След това тя поставила паричната сума от 900,00 лева в найлонов плик,
където сложила и златното си дамско синджирче с тегло около 2,5 грама със златна
висулка с формата на буквата „С“ и с тегло 1 грам, както и чифт златни обеци тип
„треперушки“ с тегло 2 грама. След това по указания на „полицай Георгиев“ Д. отишла
в района на „Банка ДСК“ в гр. Габрово, където на ул. „Опълченска“, след
кръстовището с ул. „Пенчо Постомпиров“ оставила под един храст найлоновия плик с
посоченото съдържание. Междувременно, по указание на непознатия мъж,
подсъдимият вече бил отишъл в този район и отстрани наблюдавал действията на
свидетелката Д.. След като тя оставила плика и се отдалечила, подсъдимият го взел и
тръгнал към автогарата. Докато вървял, видял, че в плика има пари и златни накити.
По-късно с автобус отишъл в гр. Велико Търново, откъдето се прибрал в дома си в гр.
Г.. След това отново по указания на непознатия отишъл с таксиметров автомобил до
гр. Л., където в близост до автобусна спирка оставил парите и накитите на указано
място. Преди това взел от тях 100,00 лева за себе си.
Според заключението на неоспорената от страните оценъчна експертиза,
стойността на златните накити е 415,25 лева.
С произнасянето на определението си по чл. 372, ал. 4 НПК първостепенният
съд е изразил становището си, че самопризнанията на подсъдимия съответстват на
всички годни доказателства и доказателствени средства, събрани в досъдебното
производство, което е обусловило приемането за установени на посочените в
3
обвинителния акт факти.
След самостоятелен анализ на всички относими обстоятелства, въззивният съд
намира, че процедурата по съкратено съдебно следствие е проведена законосъобразно.
На подсъдимия са били разяснени правата в наказателното производство. Искането за
провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК изхожда от
подсъдимия, който е бил подкрепен от защитника си. Съдът е разяснил на подсъдимото
лице последиците от самопризнанието и същият доброволно е приел и се е съгласил с
тези последици и изрично е заявил, че не желае да се събират доказателства относно
фактите, изложени в обвинителния акт. В жалбата не се сочат и доводи, които да
насочват, че подсъдимият А. не е направил свободно и информирано волеизявление.
Въззивният съд извърши проверка и на определението на първоинстанционния
съд по чл. 372, ал. 4 от НПК. В контекста на събраните по делото материали,
настоящият състав намира, че то е обосновано и законосъобразно. Самопризнанието на
подсъдимия се подкрепя напълно от събраните годни доказателствени материали в
досъдебното производство - показанията на свидетелите И. Д. Д. и Т.Г.И.;
разпореждания на РС – Габрово за предоставяне на трафични данни и справки от
„БТК“ ЕАД за трафични данни; заключението на съдебно-оценъчната експертиза. Тези
доказателствени материали установяват по несъмнен начин последователността на
фактите на осъществяване на деянието и участието на подсъдимото лице. С оглед
изложеното въззивният съд счита, че преценката на първоинстанционния съд по чл.
372, ал. 4 от НПК е законосъобразна.
От събраните доказателства са установени обективните и субективните
признаци на престъплението измама, при което пострадалата била въведена в
заблуждение, в резултат на което, и поддържането му, извършила акт на имуществено
разпореждане с инкриминираните суми и вещи. При извършената проверка за
приложението на материалния закон въвзивният съд намира, че първостепенният съд
безкритично е възприел дадената с обвинителния акт квалификация на поведението на
подсъдимия като осъществяващо признака на предварителен сговор с неустановено по
делото лице. Тази съдебна преценка е неправилна, защото определя дейността на
подсъдимия А. като извършителска. По дефиниция извършителството предполага
участие в самото изпълнение на престъплението. Изпълнителното деяние на измамата
по чл. 209, ал. 1 от НК изисква участие на извършителя във формирането или в
поддържането на вече формираните неправилни представи в измамения относно
основанието за имущественото разпореждане или условията, при които трябва да се
изпълни то. Във всички случаи обаче трябва деецът да е реализирал собствена
активност по въздействие върху измамения. В случая фактите по делото, включително
начинът на формулиране на обвинението в обвинителния акт, показват, че
4
подсъдимият А. не само не е упражнил въздействие върху измамената чрез собствена
активност, ориентирана към възбуждане или поддържане на заблуждение, но с нея той
изобщо не е имал контакт. Налице е престъпно поведение, улесняващо деянието, в
което се е изразила измамата, извършено от неустановен по делото съучастник на
подсъдимия, доколкото А. е приел да „работи“ за ангажиралото го неустановено по
делото лице, като вземе от посочено му място оставените от пострадалата пари и вещи
и след това достави и остави на друго посочено му място същите предмети, като за
себе си задържи сумата от 100 лева. Следователно подсъдимият А. е действал в
съучастие като помагач по смисъла на чл. 20, ал. 4 от НК в престъпната дейност.
Налице са признаците от субективния състав на престъплението - пряк умисъл
и користна цел. Подсъдимият А. е предвиждал, че в резултат на осъщественото от
друго лице въздействие върху пострадалата, у нея са възникнали неправилни
представи, които продължават да се поддържат. Наред с това е съзнавал, че като
последица от създадените и поддържани неправилни представи свидетелката Д.
извършва акт на имуществено разпореждане с пари и ценности, водещи до увреждане
на имуществото й, съответно до набавяне на облаги за него и за неустановеното по
делото лице, като подсъдимият е целял именно това.
Въз основа на изложеното проверяваният съдебен акт следва да бъде изменен в
частта за правната квалификация, като в рамките на приетите фактически положения
следва да се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление и извършеното от
подсъдимия А. се преквалифицира от престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2, във вр. с чл.
209, ал. 1 от НК в престъпление по чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК.
Въззивният съд намира, че жалбата се явява основателна, тъй като са налице
основания за намаляване на размера на наложеното наказание лишаване от свобода.
За да определи на подсъдимия А. наказание от две години лишаване от
свобода, редуцирано на една година и четири месеца лишаване от свобода по
правилото на чл. 58а, ал. 1 от НК, районния съд е отчел липсата на отегчаващи
обстоятелства и наличието на смекчаващи такива – чистото съдебно минало на
подсъдимия към датата на деянието и обусловената от това ниска степен на
обществена опасност на същия като деец; направените признания и съдействието за
установяване на обективната истина и изразеното критично отношение към
извършеното.
Настоящият състав намира, че при индивидуализация на наказанието следва да
се има предвид завишената степен на обществена опасност на деяния като
обсъжданото. Т. нар. „телефонни измами“ се характеризират с огромна
разпространеност и престъпна находчивост на дейците, и, както и в конкретния казус,
5
се осъществяват преимуществено по отношение на възрастни хора, като освен
съставомерните последици, изразяващи се в имотни вреди, същите причиняват на
пострадалите и сериозни негативни преживявания - шок и притеснение във връзка с
обстоятелствата, които служат за въвеждане в заблуждение. Районният съд правилно е
извел наличните смекчаващи обстоятелства. В конкретния случай обосновано към тях,
въпреки проведеното съкратено съдебно следствие, са отнесени и направените в
досъдебната фаза самопризнания, тъй като същите имат съществено значение за
разкриване на обективната истина. Въззивният съд счита, че като смекчаващи
обстоятелства следва да се вземат под внимание и сравнително не високия размер на
вредата, както и участието на подсъдимия в престъплението само като помагач. При
това положение наказанието следва да се определи в размер доближаващ се до
специалния минимум – а именно една година и три месеца лишаване от свобода.
Съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК този размер следва да се намали с 1/3,
като на подсъдимия А. се наложи наказание от ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
Не са налице основания за приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, каквото
искане се съдържа в жалбата. Поначало изпълването на хипотезата на чл. 55 от НК
предполага кумулативното проявление на две условия – наличие на изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства и убедителна констатация, че най-лекото,
предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко за подсъдимото лице. В
разглеждания случай не е налице кумулативност на двете условия.
Правилно и законосъобразно е приложен чл. 66, ал. 1 от НК, като
изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено и на подсъдимия А. е
определен тригодишен изпитателен срок, считано от влизане на присъдата в сила.
Правилно и законосъобразно съдът се е произнесъл за разноските по делото.
При извършената служебна проверка на присъдата съдът не констатира същата
да е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят
до отмяната ѝ.
По изложените съображения въззивният съд намира, че присъдата следва да се
измени в частта за правната квалификация, като деятелността на подсъдимия Н. Д. А.
се преквалифицира като престъпление по чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК,
тъй като се установява, че същият е действал в съучастие като помагач с неустановено
по делото лице, и същият да бъде признат за невинен и оправдан по по-тежкото
обвинение за престъпление, квалифицирано по чл. 210, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 209, ал.
1 от НК, а именно да е действал в предварителен сговор с неустановено по делото
лице. Присъдата следва да се измени и в частта за размера на наказанието, като същото
се намали от една година и четири месеца на десет месеца лишаване от свобода. В
6
останалата част присъдата следва да се потвърди, като правилна и законосъобразна.
В съответствие с изложеното и на основание чл. 334, т. 3, във вр. с чл. 337, ал.
1, т. 1 и т. 2 от НПК, въззивният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 10 от 12.05.2021 г. по НОХД № 55/2021 г. по описа на
Районен съд – Габрово в частта за правната квалификация, като прилага закон за по-
леко наказуемо престъпление, както в частта за наказанието, като:
ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието, за което подсъдимият Н. Д. А. е осъден от
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК в престъпление по чл.
209, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК, като го признава за невинен и го оправдава по
първоначалното обвинение за по-тежко престъпление, квалифицирано по чл. 210, ал. 1,
т. 2, във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК;
НАМАЛЯВА наложеното при приложение на чл. 58а, ал. 1 от НК на
подсъдимия Н. Д. А. наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода на
ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ѝ част.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протест.
За изготвяне на решението да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7