ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 681
гр. Пловдив, 16.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско
дело № 20225300500593 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на „Юробанк България“ АД, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ №260, ЕИК
*********, чрез пълномощника му по делото адв. Д.Е., против разпореждане №446 от
07.01.2022г. на РС- Пловдив, 17-ти гр.с., постановено по ч. гр. д. №20504/2021г., с което е
отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК против И.Т.Т., ЕГН
**********. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на разпореждането. Иска
се отмяната му и издаване на поисканата заповед за изпълнение и изпълнителен лист
за сумите, посочени в заявлението.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните
по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е
процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,
подадено от „Юробанк България“ АД, с което е поискано издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист против И.Т.Т., ЕГН **********, за
вземания по договор за потребителски кредит, сключен на 31.08.2020г., чиято
предсрочна изискуемост е настъпила. Като документ, от който произтича вземането, е
представено извлечение от счетоводните книги на банката, в което е посочено, че
предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 10.11.2021г., когато на длъжника
е била връчена покана за обявяването й. Към заявлението са представени заверено
копие от договора и покана от банката до длъжника за обявяването на предсрочната
изискуемост, която видно от отразеното на гърба й е била връчена от служител на ЧСИ
С.Г. чрез залепване на уведомление на постоянния адрес на длъжника- гр. П., ул.
„*********“, №****, ет.*, ап.**. С обжалваното в настоящото производство
разпореждане първоинстанционният съд е приел, че банката- заявител не е упражнила
надлежно правото си да обяви предсрочната изискуемост на вземанията си по
договора, тъй като не са били изчерпани всички законови способи за връчване на
поканата и за уведомяване на длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост на
кредита.
1
Частната жалба срещу така постановеното разпореждане е неоснователна.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, за да е предсрочно изискуемо вземането, произтичащо от договор за банков
кредит, правото на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем следва да е
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост
на кредита. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на
длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент
са били налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта.
Законът не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения
между страните по договорните правоотношения, като в съдебната практика се приема,
че при липса на конкретна уговорка в договора за това редовно връчен на длъжника е
документ, който му е предаден лично или на негов пълномощник срещу подпис по
правилата на ГПК, включително от нотариус или частен съдебен изпълнител. В
случай, че в договора е бил уговорен начин за размяна на кореспонденция между
страните, редовността на връчването на уведомлението на кредитора за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита се преценява според клаузите на договора /в този
смисъл Решение №148 от 02.12.2016г. на ВКС по т.д.№2072/2015г., 1-во т.о./. В случая,
видно от представения договор за кредит, в чл.18 от същия страните са постигнали
съгласие всички уведомления и изявления във връзка с него да се считат за получени
ако чрез лично доставяне, чрез изпращане по пощата с обратна разписка, с препоръчана
поща или по куриер достигнат до адресите на страните, посочени в началото на
договора, като по отношение на кредитополучателя адресът за получаване е вписания
в началото на договора настоящ адрес, който е гр. ****, ул. „*****“ №***, ет.*,
ап.***. Процесната покана за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита е
била връчена от служител на ЧСИ съгласно разпоредбата на чл.18, ал.5 от ЗЧСИ чрез
залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК на постоянния адрес на
кредитополучателя И.Т.Т. - гр. П., ул. „*********“, №****, ет.*, ап.**. Няма данни да
са били правени опити за връчване на поканата на настоящия му адрес, посочен в
началото на договора за кредит- гр. ****, ул. „*******“ №**, ет.*, ап***. При това
положение връчването следва да се приеме за ненадлежно, доколкото не е била спазена
разпоредбата на чл.18 от договора, предвиждаща изрично конкретен адрес на връчване.
Използването на посочения адрес в случая се е налагало и предвид факта, че видно
от отразеното от връчителя на поканата, при посещението му на адреса в гр. П., на
който е било залепено уведомлението, същият е събрал данни, че лицето е продало
апартамента и живее в гр. ****, както и че при извършена справка за трудови договори
е установено, че работи в търговско дружество със седалище в гр. ***. Така
събраните от връчителя данни за фактическото местоживеене и местоработата на
длъжника кореспондират с посочения в договора настоящ адрес, поради което и с оглед
принципите на добросъвестността в гражданските и търговските отношения се е
налагало да се положат усилия за уведомяване на длъжника на същия. Ирелевантни за
направения извод за ненадлежно връчване са доводите в частната жалба, че към датата
на връчването настоящият адрес на длъжника не бил в гр. ****. По делото няма данни
той да се е възползвал от възможността по чл.18 от договора да заяви друг адрес за
кореспонденция с банката и след като такава промяна не е била заявена, то съгласно
предвиденото в договора посоченият в него настоящ адрес е следвало да бъде използван
от банката за връчване на изявления във връзка с договора.
От изложеното дотук се налага изводът, че длъжникът не е бил редовно
уведомен съгласно условията на договора за обявяването на предсрочната изискуемост
на кредита и претендираните срещу него вземания не са изискуеми, което е пречка да
се издаде заповед за изпълнение за същите. Предвид горното обжалваното
разпореждане следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №446 от 07.01.2022г. на РС- Пловдив, 17-ти
гр.с., постановено по ч. гр. д. №20504/2021г., с което е отхвърлено заявлението на
2
„Юробанк България“ АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК против И.Т.Т., ЕГН **********.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3