Решение по дело №1018/2017 на Районен съд - Берковица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 януари 2019 г. (в сила от 25 ноември 2019 г.)
Съдия: Елеонора Любомирова Филипова
Дело: 20171610101018
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 декември 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 14.01.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 12 декември...………………………………………… през две хиляди и осемнадесета година………….......………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Св.Петрова………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 1018 по описа за 2017г…………..…………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по иск за реализиране на пълна имуществена отговорност от липси с правно основание чл. 207, ал.1, т.2 във връзка с чл.208 и чл. 211 от Кодекса на труда.

 

Ищецът „Топливо” АД, град София твърди,  че за периода 27.07.2012 г. – 03.04.2017 г. ответницата била в трудово правоотношение с тях чрез клона си в гр. Видин, склад Вършец. Твърди, че за целия период ответницата имала качеството на МОЛ, като първоначално била назначена на длъжност „началник склад, а с допълнително споразумение от 27.02.2017 г. длъжността й е променена на „продавач консултант”.  Твърди още, че след извършена на 28.03.2017 г. пълна инвентаризация за периода 23.08.2016 г. – 28.03.2017 г. били установени липси на стоки и средства на стойност 25 715.12 лева. Моли съда, да постанови решение, с което осъди ответницата да му заплати сумата от 25 715.12 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на откриване на щетата 28.03.2017 г., както и законната лихва от датата на  предявяване на иска до окончателното й заплащане, като претендира направените в производството разноски.

Ответницата В.М.Б. в предоставения срок по чл. 131 ГПК оспорва иска. Признава единствено факта, че за процесния период действително е била в трудово правоотношение с ищеца, като не оспорва и факта, че е ималa качеството материално отговорно лице. По същество на твърденията на ищеца възразява, че последният не е създал условия за съхраняване на поверените й стокови ценности. Оспорва и начина на извършване на инвентаризацията, компетентността на извършилите я лица и съставения инвентаризационен опис.

В съдебно заседание и по същество на спора страните чрез процесуални представители поддържат въведените твърдения и възражения. В хода на производството са събрани писмени и гласни доказателства, изслушано е и заключение по назначена съдебно – икономическа експертиза. От анализа им съдът установи следната фактическа обстановка :

За периода 27.07.2012 г. – 03.04.2017  година между страните в производството е било налице трудово правоотношение, по силата на трудов договор, сключен чрез клон на работодателя в град Видин. Първоначално ответницата заемала длъжност „началник-склад” на дружеството в град Вършец, а със Заповед РД 19-03-55/27.02.2017 година била преназначена на длъжност „продавач – консултант”. По силата на този договор и с оглед трудовите функции ответницата имала качеството отчетник, т. е. упражнявала функции по събиране, съхранение, разходване и отчитане на парични и материални ценности. На 29.03.2017 година била извършена пълна инвентаризация по повод назначаване на още е дин служител. Проверявания период бил 23.08.2016 – 28.03.2017 година. При съпоставяне с изходните данни от извършената предходна инвентаризация се установило, че е налице несъответствие между заприходеното и отчетено като продадено количество строителни материали – 14 546.91 лева, отоплителни материали – 8013.39 лева. Освен това било установено, че при равняване на касовата наличност липсват средства от продажби в размер 3 042.65 лева, от които ищецът претендира сумата от 3 036 лева. Доказателствата по делото сочат, че това е сума от оборот, която не била предадена своевременно на обслужващата инкасо фирма и така сумата не била отчетена в дружеството. Инвентаризацията била извършена в присъствието на МОЛ – ответница в производството и в съответствие с установените счетоводни стандарти според заключението на вещото лице. По разбиране на съда инвентаризацията е извършена и в съответствие с утвърдените за това вътрешни правила. Възражението на ответницата в тази насока е неоснователно. В представените вътрешни правила лицата, които следва да бъдат ангажирани с дейност по инвентаризация са примерно посочени. В конкретния случай проверяващите са назначени с нарочна заповед. От представените длъжностни характеристики и щатно разписание се установява, че лицата са с висше икономическо образование, в трудовите им функции са включени контролни дейности, като в най – голяма степен това се отнася до председателя на комисията, който заема длъжност в Отдел вътрешен контрол към дружеството. От събраните в хода на производството доказателства се налага извод за основателност на предявения иск. Установени са липси, т.е. имуществена вреда за работодателя с неустановен произход, причинена  от работник, осъществяващ отчетнически функции. Както е разяснено и в проекта в доклада по делото, причинната връзка между установените липси и действията или бездействията на МОЛ се презумира по закон и не подлежи на доказване от работодателя. В тежест на ответника бе да установи чрез допустимите по ГПК способи факти, които да оборят законовата презумпция за виновност, което той не стори успешно в настоящото производство – не доказа изключващите виновността, респ. отговорността факти, обосноваващи нормален производствен риск; неизбежна отбрана или крайна необходимост; изпълнение на неправомерна служебна заповед или обстоятелства, за които е отговорен работодателя, като например да осигури условия, осигуряващи възможност за опазване и съхранение на поверените стоково материални ценности. Оборването на въведената в закона презумпция за наличие на причинна връзка между дейността на отчетника и установените липси, може да стане само чрез пълно и главно доказване на обратното. Макар да бяха въведени подобни възражения, то те не бяха доказани в производството. Така например, макар да се въведе възражение, че строителните материали са оставяни на площадката в склада без охрана и на открито, изложени на метеорологични въздействия, не се установи за процесния период да е имало кражби. Сигнали за такива не са налични регистрирани в РУ – Вършец, нито са констатирани от охранителната фирма(л.189 от делото). Представителите на последната заявиха пред съда, че 1.не разполагат с категорични данни през процесния период да са регистрирани сигнали за проникване в обекта и 2.имало е сигнали към СОТ, но не са констатирани „разбивания”. Въздействието от метеорологичните условия е взето предвид при определяне на т.нар.фири. Освен това само малка част от установените липси се формира от строителни материали, съхранявани на открито. От инвентаризационния опис е видно, че преобладаващо липсват пакетирани стоки или такива, които не предполагат разпиляване, като например армирана мрежа, бетонно желязо, керемиди, гипскартон, фибран, греди и т.н. Съдът не възприема за основателно направеното възражение, че стоково материалните ценности не били заприходени като отговорност на ответницата. Последната не отрича в процесния период да е получавала за продажба такива стоки. От заключението на вещото лице се установи, че последните са правилно осчетоводени. Инвентаризационния опис от предходната проверка, данните от който служат за изходна база при установяване на наличността, е подписан от ответницата без възражения, макар и тогава да са установени не само липси, но и излишъци. Последните са компенсирани напълно, поради което не дават отражение на установените при последната инвентаризация данни.

Ето защо, като констатира, че е налице липса от дейността на работник, осъществяващ отчетническа функция и не се установиха основания, изключващи отговорността на последния, съдът намира предявения иск за основателен и доказан.

По отношение на претенцията за законова лихва за периода от констатиране на вредата 28.03.2017 година до датата на завеждане на иска 20.12.2017 година съдът намира същата за основателна в размер на 1 909.11 лева, изчислена чрез използване на нарочна за целта програма.

При този изход на делото, ответникът дължи на ищеца заплащане и на направените в производството разноски.

По горните съображения съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОСЪЖДА  В.М.Б. с ЕГН **********,***-р Елена Теодосиева, бл. 5, ет.1 ДА ЗАПЛАТИ на „Топливо” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Солунска № 2 сумата от 25715.12 лева, представляваща общо установени липси за периода 23.08.2016 г. – 28.03.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.03.2017 г. до окончателното изплащане, законна лихва в размер на 1 909.11 лева за периода 28.03.2017-20.12.2017 година,  както и сумата от 3305.70 лв.  направени в настоящото производство разноски.

        

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС-Монтана в двуседмичен срок от получаване на съобщение от страните, че е изготвено.

                                                                                             

 

 

                                                                      

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ :