№ 13953
гр. София, 02.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА
СТАВРУ
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
Гражданско дело № 20211110161281 по описа за 2021 година
Ищцата ИЛ. В. СП. твърди, че с ответника В. В. СП. са съсобственици по наследство от
общия им наследодателя Р.Д.Н., на следния имот: апартамент № 69, в гр. София, ж.к.
„Свобода“, бл. 21, вх. Г, ет. 5, с площ 56,48 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня, баня,
клозет, входно и черно антрета, дрешник, два балкона, ведно с принадлежащото му мазе №
2, заедно с 0,605 % идеални части от общите части на сградата, както и ведно с правото на
строеж върху мястото, попадащо в III-та зона по 6 %, с идентификатор 68134.1376.2107.1.69.
Поддържа, че първоначално имотът бил придобит от Р.Д.Н. и В.И.С. по силата на договор за
продажба на държавен недвижим имот от 20.08.1969 г., изх. № 901/04.02.1970 г. С решение
от 05.09.1984 г. по гр. д. № 2803/1984 г. на Софийски районен съд, бракът между тях бил
прекратен, като посредством извършена съдебна делба спогодба по гр.д. № 8126/1985 г. на
Софийски районен съд, имотът бил предоставен в изключителна собственост на Р.Д.Н..
След нейната смърт, страните наследили имота при равни дялове. Моли да се допусне делба
на имота при законните квоти. В исковата молба се твърди, че ответникът ползва лично
процесния имот, поради което ищцата моли по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК ответникът да й
заплаща 200 лв. месечно обезщетение до приключване на делбата.
Ответникът В.Г.С. е депозирал отговор в законоустановения срок с твърдения за
недопустимост и неоснователност на исковете. Въведено е възражение за изтекла
придобивна давност по отношение на процесния имот за периода от 1990 г. до 2005 г. в
полза на ответника. Оспорва се заявеният в исковата молба размер на квотите, предвид
обстоятелството, че били извършени дейности по имота, които увеличили стойността му,
като ответникът не бил възнаграден по друг начин. Твърди се, че приживе на общия на
страните наследодател било решено процесният апартамент да принадлежи изцяло на
ответника, като последният изплатил напълно частта на ищцата през 1975 г., поради което
последната била с ясното съзнание, че делбеният имот не принадлежи. Ответникът моли
за отхвърляне на иска за делба поради липса на съсобственост върху имота. В условията на
евентуалност- делбата да се извърши при квоти 9/10 ид. ч. за него и 1/10 ид. ч. за ищцата.
След извършената проверка по чл. 140 ГПК, съдът приема, че исковата молба е редовна,
искът за делба на имота е допустим, процедурата по чл. 131 ГПК е изпълнена, поради което
и на основание чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146 от ГПК следва да се насрочи делото в открито
съдебно заседание, като се уведомят страните за изготвения проект за доклад.
Искането по чл. 344, ал. 2 ГПК подлежи на разглеждане във всеки един момент в
производството по делба и следва да се приеме. Претенцията на ищцата за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползване, както и претенцията на ответника по чл. 12, ал. 2 ЗН
се разглеждат във втората фаза на делбата, поради което съдът не дължи произнасяне сега.
1
По доказателствата:
Следва да се приемат представените от ищцата с исковата молба писмени доказателства,
които са относими към делото. На ищцата следва да бъде допуснат един свидетел при
довеждане за установяване на обстоятелствата относно ползването на имота, и на ответника
двама във връзка с възражението за давност. Следва да се допусне ССчЕ относно средния
пазарен наем за имота към настоящ момент.
Поради това и на основание чл.140, вр. чл. 146 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ проект за доклад по делото, както следва:
Делото е за делба на съсобствен недвижим имот.
Релевантните факти по предявения иск за делба са: наличие на съсобственост между
страните върху делбения имот, който предствалява годен обект за съдебна делба към датата
на устните състезания, възникнала на валидно правно основание: наследствено
правоприемство и придобиване на имота от наследодателия въз основа на конкретно правно
основание.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЦАТА относно претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК е да докаже, че
процесният имот е съсобствен, че не може да се ползва от двамата съделители
едновременно, съответно, че се ползва единствено от ответника, и размер на обезщетението
на база пазарен наем, съобразно квотата ѝ в съсобствеността.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже възражението си за придобиване на имота
по давност: осъществена фактическа власт върху имота и че е манифестирал пред другия
съсобственик намерение за своене /вкл. чрез отблъскване на собственическите ѝ претенции/
в продължение на десет години /за периода 1990 г. – 2005 г./
ПРИЕМА представените от ищцата с исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА на ищцата един и на ответника двама свидетели при довеждане за
посочените по-горе обстоятелства и отхвърля исканията им в останалата част.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение
по въпроса относно средния пазарен наем за имота към настоящ момент. Назначава за вещо
лице Г.Г. при депозит в размер на 250 лв. вносим от ищцата в едноседмичен срок от
съобщението.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 28.09.2022 г. от 11.30 ч., за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищцата и
препис от отговора.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че най-късно в първото по делото съдебно заседание следва
да вземат становище по проекта за доклад и по дадените с него указания.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ по тяхна преценка за доброволно
уреждане на спора, като им указва, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на спора
помежду им и ще благоприятства процесуалните и извън процесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК се
дължи държавна такса в половин размер.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2