Решение по дело №11389/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 7649
Дата: 5 декември 2018 г.
Съдия: Анета Илчева Илчева
Дело: 20171100511389
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 септември 2017 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

гр. София, 05.12.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-В въззивен състав, в закрито заседание на пети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

          ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

        АНЕТА ИЛЧЕВА

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Илчева ч. гр. д. № 11389 по описа за 2017 г. по описа на СГС и взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 48266 от 10.04.2017 г. на Б.Н.Т., Г.Н.К. и С.Б.К. срещу изпълнителните действия на ЧСИ У.Д., рег. № 858, район на действие СГС, по изп. дело № 20148580400657 срещу наследниците на Н.Г.К..

 В жалбата се сочи, че в поканите за доброволно изпълнение, изпратени до наследниците, са посочени различни по размер дължими суми, надхвърлящи размера на задължението, въпреки че е предприето принудително изпълнение и наложен запор по отношение на наследодателя и задължението е било частично погасявано.

От съдебния изпълнител са постъпили мотиви, в които се сочи, че жалбата е недопустима, тъй като не се обжалва действие, което е сред изрично посочените в чл. 435 ГПК, както и неоснователна. Излагат се съображения, че дължимите суми по изпълнителния лист, с длъжник наследодателя на жалбоподателите, са разпределени между наследниците съобразно наследствените им квоти и изпълнителни действия срещу наследниците не са предприемани досега.

С определение от 28.09.2017 г. на СГС, IV-Д въззивен състав, жалбата е оставена без разглеждане като просрочена.

С определение от 31.07.2018 г. по ч. гр. д. № 5936/2017 г. на САС постановеното определение е отменено и делото върнато на СГС за разглеждане на жалбата по реда на чл. 435 ГПК.

С разпореждане от 26.09.2018 г. на СГС на жалбоподателите са дадени указания да посочат кои точно действия на ЧСИ срещу наследниците обжалват.

С молба от 10.10.2018 г. в изпълнение на дадените указания Б.Т. е посочила, че се обжалва запор по изп. дело № 20148580400657 от м. 07.2014 г., като е направено и искане за прекратяване на изпълнителното дело.

С молба от 30.10.2018 г. се допълва, че се обжалват и постановени откази от ЧСИ.

С молба от 21.11.20148 г. се уточнява, че се обжалват отказ с изх. 6691 от 07.03.2016 г. и отказ с изх. 6689 от 07.03.2016 г. във връзка с жалба с вх. 8503 от 02.03.2016 г., както и отказ във връзка с жалба с вх. 4240 от 25.01.2016 г. Отново е поискано прекратяване на изпълнителното дело и неговото спиране на основание смъртта на единия от длъжниците, а именно С.Б.К., за което е приложено удостоверение за наследници.

С жалба с вх. 4240 от 25.01.2016 г. се иска спиране на изпълнителното дело поради погасяване на задължението по давност.

С жалба с вх. 8503 от 02.03.2016 г. отново се иска спиране на изпълнителното дело поради обжалване на издадения изпълнителен лист, по което е образувано гр. д. 5655/2013 г. на СГС.

Подадена е и жалба с вх. 9977 от 17.03.2016 г. срещу отказът на ЧСИ да спре изпълнителното дело.

Софийски градски съд, след като се запозна с доводите на жалбоподателите и доказателствата по делото намира жалбата за процесуално допустима.

Според нормите на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК длъжникът може да обжалва единствено следните действия на съдебния изпълнител: 1/ постановлението за глоба; 2/ насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3/ отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4/ отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка; 5/ определянето на трето лице за пазач; 6/ отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; 7/ разноските по изпълнението; 8/ постановлението за възлагане.  

В разглеждания случай в жалбата е посочено, че се обжалва конкретно действие на ЧСИ – отказ на ЧСИ да спре принудителното изпълнение, което действие е сред изрично посочените в нормата на чл. 435 ГПК.

Съгласно чл. 432, ал. 1, т. 1 ГПК изпълнителното производство се спира от съда в изрично изброените в цитираната разпоредба случаи, в които не са посочени основанията, въз основа на които длъжниците искат спиране, а именно погасяване на задължението по давност, наличие на висящо дело по отношение на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е започнало изпълнителното производство и смърт на длъжника. Спиране в случай на смърт на някоя от страните е предвидено като основание за спиране на изпълнителното производство, но компетентен да стори това е съдебният изпълнител. Не е налице изтекла погасителна давност относно вземанията, предмет на изпълнителното производство, тъй като съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. В т.10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Според мотивите на същото тълкувателно решение давността се прекъсва предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане на взискателя) - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори и др. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Със същото ТР е прието, че прекъсването на давността с предявяването на иск и други действия по чл. 116 б. "б" ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116 б. "в" ЗЗД са уредени по различен начин, че законодателят е уредил отделно хипотезата на чл. 116 б. "в" ЗЗД относно давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес, че тези правила са неприложими при прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116 б. "в" ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на давността, нито отпадане на ефекта на прекъсването. Прието е също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Така в конкретния случай са предприемани действия по принудително изпълнение през 06.2014 г., 01.2016 г., поради което нова давност е започвала да тече след всяко едно от тях и не е изтекла към настоящия момент.

С уточняваща молба е поискано и прекратяване на изпълнителното дело. В чл. 433, ал. 1 ГПК са изброени хипотезите, в които изпълнителното производство следва да бъде прекратено, за които няма данни да са се реализирали в настоящото производство. Освен това компетентният орган, който може да прекрати изпълнителното производство, отново е съдебният изпълнител и едва неговият евентуален отказ да стори това би подлежал на съдебен контрол. С горецитираното ТР е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и това настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прието е, че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

По изложените съображения подадената жалба следва да се остави без уважение като неоснователна, а обжалваните действия на ЧСИ - потвърдени.

Предвид изложените съображения Софийски градски съд, ІІІ-В въззивен състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 48266 от 10.04.2017 г. на Б.Н.Т., Г.Н.К. и С.Б.К. срещу действия на ЧСИ У.Д., рег. № 858, район на действие СГС.

Решението е окончателно по арг. чл. 437, ал. 4 ГПК и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                     2.