Р Е Ш
Е Н И Е №
149
гр.Кюстендил, 12.06.2019год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Кюстендил в публичното съдебно заседание на двадесет и първи май през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при секретаря Лидия
Стоилова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 111 по описа за 2019год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на
чл.77, ал.3 от Закона за водите във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
„Е.2.“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление ***, р-н Л., ул. „М.Б.“ №*,
вх.*, ет.*, ап.**, представлявано
от управителя Е.В.З., чрез пълномощника адв.
М.Б., оспорва Решение № 4 - 001/30.01.2019г. издадено от кмета на Община Сапарева баня на основание
чл.68, т.4 вр. с чл.52, ал.1, т.3 от Закона за водите. Релевирани са отменителни основания по чл.146, т.3,т.4 и т.5 от АПК. Съществените
нарушения на административнопроизводствените правила са с оглед неспазване на срока
за произнасяне по заявлението на дружеството по чл.76, ал.1, т.1 от ЗВ и поради
неизпълнение на задължението за надлежно съобщаване на решение № 517 по
Протокол № 43/21.12.2018г. на Общински съвет – Сапарева баня на заявителя. Противоречието
с материалния закон и с целта на закона се обосновава с твърдения за административен произвол от
страна на издателя на оспорения акт, който не е проверил относимите към
искането предпоставки. Прави
се искане за отмяна на решението и за присъждане на разноски по приложен списък.
Ответникът – кметът на Община
Сапарева баня, чрез пълномощника си адв. М.П., изразява становище за
неоснователност на жалбата. В съдебно заседание и в писмени бележки са изложени
доводи за законосъобразност на оспорения отказ, който се счита, че е постановен
от компетентен орган, в писмена форма и с надлежни мотиви, при спазване на
административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите
материалноправни норми и с целта на закона.
Сочи се, че актът е издаден в хипотезата на обвързана компетентност на
органа, който е съобразил решението на общинския съвет. Прави се искане
за отхвърляне на жалбата. Възразява се
срещу искането на жалбоподателя за присъждане на деловодни разноски. Евентуално
са прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на осн.
чл.78, ал.5 от ГПК вр. с чл.144 АПК.
Административният съд, като
извърши преценка на доказателствата по делото, както и на доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното:
Предмет
на оспорване е Решение № 4-001/30.01.2019г., издадено от кмета на община
Сапарева баня, с което на основание
чл.68, т.4 вр. с чл.52, ал.1, т.3 от Закона за водите и при спазване на решение № 517
по Протокол № 43/21.12.2018г. на Общински съвет – Сапарева баня, е
отказано да бъде изменено Разрешително № 4/18.07.2015г. на кмета на община
Сапарева баня, за водовземане от подземни води чрез съществуващи съоръжения от
сондаж 1ХГ на находище на минерална вода „Сапарева баня“ по заявление вх. № З-1008/22.06.2016г. на „Е.2.“ ЕООД.
Видно от изложените мотиви,
органът приема, че не са спазени
изискванията на закона, а именно на чл.52, ал.1 т.3 от Закона за водите,
съгласно който кметът на общината издава разрешително след решение на общинския
съвет и доколкото в случая общинският съвет е приел решение, с което не дава
съгласие за изменение на разрешителното, то действайки при условията на
обвързана компетентност, кметът е задължен да издаде решение със същото
съдържание, т.е. да откаже да измени разрешителното за водовземане.
Административното
производство приключило с издаване на оспореното решение, е започнало по
заявление вх. № З-1008/ 22.06.2016г. на „Е.2.“ ЕООД *** баня, за промяна на
разрешително за водовземане от минерална вода – изключителна държавна
собственост, чрез съществуващи съоръжения.
Търговското дружество – заявител „Е.2.“ ЕООД е титуляр на Разрешително № 4 от 18.07.2014г. за
водовземане от подземни води чрез съществуващи съоръжения, издадено
от кмета на община Сапарева баня на основание чл.52, ал.1, т.3 от Закона
за водите. Видно от съдържанието на разрешителното, същото е за воден обект –
находище „Сапарева баня“ № 67 от Приложение №2 към чл.14, т.2 от ЗВ с
наименование на водното тяло - находище „Сапарева баня“ № 67 от Приложение №2
към чл.14, т.2 от ЗВ, сондаж 1ХГ; цел на
водовземането - за отдих; параметри на водовземането - разрешен средноденонощен
дебит – 0,10л/сек., разрешен максимален дебит – 3 153,6 куб. м. годишно и
разрешен сезонен воден обем – 3 153,6 куб. м. годишно; обекта на
водоснабдяване е хотелски комплекс в ПИ с идентификатор 65365.601.361 по КККР
на гр. Сапарева баня, а срокът на разрешителното е до 26.08.2030г. В приложение
към разрешителното са описани условията, при които е разрешено водовземането.
За установяване правото си на собственост върху
обекта на водоснабдяване, както и за въвеждането на същия в
експлоатация, жалбоподателят е представил нотариален акт № 122, том 1, рег. № 1892, дело № 98/03.04.2014г., скица № 15-112077/16.04.2014г. и удостоверение №
1/11.03.2015г. на главния архитект на община Сапарева баня за въвеждане в
експлоатация на строеж: водопровод за минерална вода с дължина 290 метра за
захранване на сграда за обществено обслужване с предназначение „хотел“.
Заявителят с посоченото заявление
вх. № З-1008/ 22.06.2016г., на осн. чл.72, ал.1, т.2 от ЗВ е направил искане да
бъде изменено Разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващи
съоръжения № 4/18.07.2014г. от находище на минерална води „Сапарева баня“ -
изключителна държавна собственост под № 67 в Приложение № 2 към чл.14, т.2 от
Закона за водите, предоставено с Решение № 25/02.02.2011г. на МОСВ на община
Сапарева баня за срок от 25 години, при следните нови експлоатационни параметри
в категория „спорт, отдих и профилактика“, а именно: проектен дебит до 0,30л/сек., средноденонощно
водно количество до 25,95 куб. м. и годишно водно количество до 9 472,49 куб.
м.
Към
заявлението са приложени документи, вкл. документ за платена такса по тарифата
по чл.72 от ЗООС; декларация по чл.71 от ЗООС, платежен документ за погасени
такси за водовземане и обосновка на
необходимия дебит и годишно водно количество.
С писмо
изх. № З-1008-1/27.06.2016г., кметът на община Сапарева баня уведомява
заявителя, че общинският съвет е приел решение № 14 по Протокол № 1/20.01.2015г.
за спиране на процедурите по издаване на разрешителни за водовземане от сондаж
1ХГ от находището за минерална вода „Сапарева баня“ до приемане на изменения в
Наредбата за условията и реда за издаване на разрешителни за водовземане,
извършване на услуга водопренос / водоподаване по общински водопроводи за
минерална вода на територията на Община Сапарева баня, като след влизане в сила
на измененията на Наредбата, адм. производството по заявлението ще бъде
продължено.
Видно от приложеното по
делото извлечение от протокол №
36/25.04.2018г. на заседание на ОбС - Сапарева баня, с решение № 429 от 25.04.2018г., общинският
съвет е приел Наредба за условията и реда за издаване на разрешителни за
водовземане, извършване на услуга водопренос / водоподаване по общински
водопроводи за минерална вода и
учредяване сервитутни права и право на прокарване на водопроводи за минерална
вода на територията на Община Сапарева баня / наричана Наредбата/.
С писмо изх. №
З-1008-2/08.10.2018г., кметът на община Сапарева баня указва на заявителя „Е.2.“ ЕООД да представи документите, предвидени в
Наредбата, приета от ОбС. Със заявление
вх. № З-1008-3/23.10.2018г., дружеството е представило исканите документи.
Следва писмо изх. №
З-1008-4/29.10.2018г. на кмета на община Сапарева баня до Басейнова дирекция
„Западнобеломорски район“ - Благоевград, с искане за съгласуване на параметрите
на водовземането на осн. чл.52, ал.3 от ЗВ, във връзка със заявлението на дружеството. С писмо изх. №
РР-01-269–1/15.11.2018г., получено в община Сапарева баня на 19.11.2018г.,
директорът на БДЗБР уведомява органа, че заявителят с представената Обосновка,
е установил исканото изменение на параметрите на разрешеното водовземане,
касаещо средноденонощния дебит - от 0,10л/сек. да се измени на 0,30л/сек. и
годишния воден обем – от 3 153,6 куб. м. да се измени на 9 472,49
куб.м. и процедурата може да продължи.
След получаване на отговора от
БДЗБР, за изменението на разрешението е изготвено обявление / наречено
съобщение/ на осн. чл. 75, ал.1 вр. с чл.62а от ЗВ, което е поставено на таблото на общината на
26.11.2018г. и е публикувано на сайта на общината на 27.11.2018г.
Във връзка със заявлението на
дружеството, кметът на общината изготвя докладна записка изх. №
З-1008-7/12.12.2018г. до Общинския
съвет, с която предлага да се вземе решение по искането за изменение на
разрешителното за водовземане. Към преписката е приложена Преценка по чл.9,
ал.3 от Наредбата, приета от ОбС, изготвена от кмета на общината във връзка със
заявлението на „Е.2.“ ЕООД , в която се съдържат констатации за изпълнени
изисквания по отношение на наличието на свободни ресурси от подземни води, за
съответствие с изискванията за опазване на околната среда, като е цитирана
заповед № РД-250/02.05.2018г. на МОСВ за утвърждаване на експлоатационните
ресурси на сондаж 1ХГ от находището за минерална вода „Сапарева баня“, а именно
12,60л/сек. при разрешено водовземане 6,987 л/сек. и свободен ресурс 5,61
л/сек., от който заявителят иска увеличение от 0,30л/сек.
Сезиран с докладната записка на
кмета на общината, Общинският съвет – Сапарева баня приема решение № 517 по
Протокол № 43/21.12.2018г., с което на осн. §133, ал.9, т.1, б.“в“ от ПЗР на
ЗИД ЗВ, чл.72, ал.1, т.2 вр. с чл.52, ал.1, т.3, б. „а“ от ЗВ и чл.16, ал.1, т.2 и чл.17 от Наредбата,
не дава съгласие да бъде изменено издаденото от кмета на общината Разрешително № 4 от 18.07.2014г. за водовземане
от подземни води чрез съществуващи съоръжения от сондаж 1ХГ на находище за
минерална вода „Сапарева баня“ с титуляр „Е.2.“ ЕООД и не дава съгласие за издаване на решение за
изменение на разрешителното.
По делото липсват доказателства
за съобщаване на решението на ОбС на заявителя, както и за разгласяване на
същото чрез средства за масово осведомяване, чрез интернет страницата на
общината или по друг подходящ начин, като върху копието от решението на л.76 от
делото е поставен печат с подпис на председателя на ОбС, за влизане в сила на решението на 16.01.2019г.
При изложените обстоятелства,
кметът на община Сапарева баня издава оспореното Решение № 4-001/30.01.2019г.
Решението е съобщено на
жалбоподателя с известие за доставяне, получено на 14.02.2019г., а жалбата е
подадена на 26.02.2019г., т.е. в срока по чл.149, ал.1 от АПК вр. с чл. 77,
ал.3 от ЗВ.
Преценката на събраните доказателствени средства, обосновава следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - депозирана е срещу решение на кмета на
община Сапарева баня по чл. 76, ал.1, т.1 от Закона за водите, което
представлява индивидуален административен акт, годен за съдебно оспорване и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК вр. с чл. 77, ал.3 от ЗВ; жалбоподателят е адресат на акта, който засяга пряко и
неблагоприятно неговите права и интереси. Жалбата е редовна, като изпълнява
изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Предмет на оспорване е Решение №
4-001/30.01.2019г. на кмета на община Сапарева баня, с което е отказано да бъде изменено
Разрешително № 4/18.07.2015г. на кмета на община Сапарева баня, за водовземане
от подземни води чрез съществуващи съоръжения от сондаж 1ХГ на находище на
минерална вода „Сапарева баня“ по заявление вх. № З-1008/22.06.2016г. на „Е.2.“ ЕООД.
Проверено при усл. на чл.168,
ал.1 от АПК и според критериите по чл.146 от АПК, оспореното решение е валиден
административен акт, издаден в писмена форма, но без необходимото съдържание по
чл.59, ал.2, т.4 от АПК, в нарушение на административнопроизводствените правила
и на материалния закон. Налице са основанията за незаконосъобразност по чл.146,
т.3 и т.4 от АПК.
Оспореното решение е издадено от
компетентен орган по чл.76, ал.1, т.1 вр. с чл.72, ал.1, т.2 вр. с чл.52, ал.1,
т.3, б. „а“ от Закона за водите - от кмета на община Сапарева баня. Същият е
оправомощен от закона да издава решение за изменение или за отказ за изменение
на разрешително за водовземане от подземни води от находища на минерални води –
изключителна държавна собственост, които са предоставени безвъзмездно за
управление и ползване от общините. В
случая е безспорно, от материалите към административната преписка, че предмет на разрешителното за водовземане, са
подземни води от находище на минерална води „Сапарева баня“- изключителна
държавна собственост под № 67 в Приложение № 2 към чл.14, т.2 от Закона за
водите, предоставено с Решение № 25/02.02.2011г. на МОСВ на община Сапарева
баня за срок от 25 години / вж. писмото на л. 27 и заявлението на л.47 от
делото/.
Решението
на кмета на община Сапарева баня е издадено в писмена форма, но без задължителни
реквизити от съдържанието си и при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Административният орган не е спазил императивните
изисквания на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за мотивиране на административния акт.
Проверката на съдържанието на същи сочи на липса на фактически и правни основания за издаването
му. Касае
се
за задължителни реквизити, отсъствието на които възпрепятства адекватната
защита на заявителя и съдебната преценка
за материалноправна законосъобразност на оспорения отказ. Кметът на общината е описал административната процедура във
връзка с подаденото заявление и приложенията към него; направил е констатации,
че същото съответства на изискванията на
чл.61 и чл.62 от Закона за водите, но е формирал отказ за изменение на
издаденото разрешително, като е приел, че е налице основанието по чл. 68, т.4
от ЗВ - не са спазени изискванията,
посочени в закона и конкретно на чл.52,
ал.1 т.3 от Закона за водите, предвид решението на общинския съвет, с което не
дава съгласие за изменение на разрешителното. Горното съдържание не
може да се квалифицира като
мотиви на административния акт по см. на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Липсва
яснота относно конкретното фактическо и правно основание за отказа на органа да измени разрешителното за водовземане, издадено на
дружеството-заявител. Същият се е ограничил да посочи, че действа при условията на обвързана
компетентност и е длъжен да се съобрази с решението на общинския съвет. Няма конкретни,
относими и адекватни констатации по отношение на заявлението на оспорващия и за него остава неясно кои изисквания на закона не е
спазил. Изложеното сочи на изводи за несъответствие на оспорения
административен акт с административнопроизводствените правила
по чл.59, ал.2, т.4 от АПК.
При издаване на процесния отказ е
спазена установената в закона процедура. Редът за изменение на издадено
разрешително е уреден в раздел трети на глава четвърта, специалните норми на
чл.72-77 от Закона за водите. Законът
разграничава няколко хипотези на изменение на издадено разрешително в
зависимост от инициатора, основанията и предмета на изменението. В случая,
производството е инициирано с молба
/заявление/ на лицето, в полза на което е предоставено разрешителното при усл.
на чл.72, ал.1, т.2 от ЗВ. Когато предмет на изменението са параметрите на
разрешеното водовземане, както е по казуса, нормата на чл.75 от ЗВ предвижда
обявяване на изменението на разрешителното по реда на чл.62а от ЗВ, за да се
гарантира защитата на обществения интерес като се осигури възможност на заинтересованите лица да
осъществят правата си на оспорване. Горното процесуално изискване е изпълнено, видно от представеното с
преписката обявление /наречено
съобщение/ на осн. чл. 75, ал.1 вр. с чл.62а от ЗВ, което е поставено на таблото на общината на
26.11.2018г. и е публикувано на сайта на общината на 27.11.2018г. Във връзка с
молбата на дружеството за изменение на разрешителното е прието решение № 517 по
Протокол № 43/21.12.2018г. на Общински съвет – Сапарева баня, което предхожда във времето оспореното
решение. Налице е произнасяне от
общинския съвет, което е задължителен елемент от фактическия състав по
издаването на исканото решение съгласно чл. 52, ал.1, т.3 от ЗВ. По аналогия
това изискване следва да се прилага и в производството по изменение на издадено
разрешително. В случая се констатира спазване на визираните процесуални
правила.
Основателни са доводите на
оспорващия, че органът не се е произнесъл в срока по чл. 67, ал.1 вр. с чл.64,
ал.1 вр. с чл.62а от Закона за водите. Доколкото обаче срокът е
инструктивен, неспазването му не
съставлява съществено процесуално нарушение.
Извършвайки проверка по критерия по чл.146,
т.4 от АПК, съдът счита оспореното решение на кмета на община Сапарева баня за
материалноправно незаконосъобразно. Както се посочи, изменението на издадено
разрешително е инициирано с молба /заявление/ на лицето, в полза на което е
предоставено разрешителното при усл. на чл.72, ал.1, т.2 от ЗВ. В тази
хипотеза, съгласно чл.72, ал.2 от ЗВ, органът следва да провери и изпълнението
на условията на издаденото разрешително. Анализът на правните норми, както и на
съдебната практика, сочат на изводи за това, че законът не въвежда конкретни и
общовалидни изисквания, които трябва да са спазени за да се допусне изменение
на издадено вече разрешително за водовземане, което означава, че въпросът се
решава по целесъобразност от компетентния орган. Последният обаче е обвързан
при преценката си от изискването по чл.72, ал.2 от ЗВ и трябва да провери
изпълнението на условията на издаденото
разрешително. Ако тези условия не са изпълнени, органът е в правото си да
постанови отказ.
Задълженията за извършване
проверка на обстоятелствата по чл.72, ал.2 от ЗВ са възложени на компетентния
орган, който в случая е кметът на
общината, респ. проверката, осъществена от друг орган не води до отпадане на
задължението за компетентния такъв. В този смисъл, отказът на общинския съвет
да даде съгласие за изменение на процесното разрешително, не освобождава кмета
на общината от задължението за извършване на проверка по чл.72, ал.2 от ЗВ.
Решението на ОбС-Сапарева баня представлява етап от процедурата по издаване на индивидуален
административен акт /решение за изменение или за отказ за изменение на
разрешително за водовземане/, поради което и по арг. от чл. 21, ал.5 от АПК,
същото не подлежи на съдебно оспорване и не е необходимо да се съобщава на
заявителя, както неоснователно се
поддържа в жалбата. Само крайният акт на
кмета на общината по заявлението на дружеството е годен предмет на съдебен
контрол, като в производството по неговото обжалване следва да се извърши
проверка за законосъобразност на цялата проведена процедура. В тази насока,
съдът счита, че решението на общинския съвет е съгласувателно, а не задължително,
т.е. кметът на общината не действа при
обвързана компетентност и след проверка по чл.72, ал.2 от ЗВ следва да формира
самостоятелни фактически и правни изводи по заявеното искане /
вж. в този см. определение № 11555 от 03.10.2017г. на ВАС по адм. д. №
9903/2017г., VIII о./.
С оглед на изложеното, преценката
за материалноправна законосъобразност на оспореното решение, предполага
преценка на мотивите на органа, формирани в резултат на извършена от същия
проверка на изпълнението на условията на
издаденото разрешително. В случая това са
условията, при които е разрешено водовземането, обективирани в отделно
приложение към разрешителното. Видно от
съдържанието на издадения административен отказ, кметът на общината не е
извършил дължимата проверка по чл.72, ал.2 от ЗВ. Същият се е ограничил до
описание на заявлението и приложенията
към него, на обстоятелствата по чл.62 от ЗВ
и на проведената процедура по съгласуване на заявлението. Както се
посочи, липсват мотиви относно конкретните условия на издаденото разрешително,
както и фактически констатации за това дали същите са изпълнени. Следват изводи
за липса на нормативното основание по чл.72, ал.2 от ЗВ за постановяване на
оспорения административен отказ.
Предвид изложеното и на осн. чл. 173,
ал.2 от АПК, съдът отменя решението на
кмета на общината и връща преписката на органа за ново произнасяне по
заявлението на „Е.2.“ ЕООД за изменение на издаденото разрешително. Както се
посочи по-горе, при произнасянето органът
е задължен да провери
изпълнението на условията на издаденото
разрешително въз основа на представените
от заявителя документи.
С оглед основателността на
жалбата и на осн. чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателя се следват деловодни разноски. Същите включват
платената държавна такса за оспорването в размер на 50,00лв., както и
адвокатско възнаграждение за процесуална защита и представителство. Относно
размера на възнаграждението, съдът счита възражението на ответника за прекомерност
на същото за основателно. Като се съобрази фактическата и правна сложност на
делото, на осн. чл.78, ал.5 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 500,00лв., определено по правилото на
чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното и на
осн.чл.173, ал.2 АПК вр. чл.77, ал.3 от
закона за водите, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 4-001/30.01.2019г.,
издадено от кмета на община Сапарева баня, с което на основание чл.68, т.4 вр. с чл.52, ал.1, т.3
от Закона за водите и при спазване
на решение № 517 по Протокол № 43/21.12.2018г. на Общински съвет – Сапарева
баня, е отказано да бъде изменено Разрешително №
4/18.07.2015г. на кмета на община Сапарева баня, за водовземане от подземни
води чрез съществуващи съоръжения от сондаж 1ХГ на находище на минерална вода
„Сапарева баня“ по заявление вх. № З-1008/22.06.2016г. на „Е.2.“ ЕООД.
ИЗПРАЩА преписката на административния орган за
ново произнасяне по заявление вх. № З-1008/22.06.2016г. на „Е.2.“
ЕООД за изменение на
издаденото разрешително, при спазване на дадените указания по тълкуването и
прилагането на закона.
ОСЪЖДА Община Сапарева
баня с адрес гр.Сапарева баня, ул. „Г.“ №* да заплати на „Е.2.“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, р-н Л., ул. „М.Б.“ №*, вх.*, ет.*, ап.**, деловодни разноски в размер на 550,00лв., от които
50,00лв. – държавна такса и 500,00лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред
ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: