Р Е Ш Е Н И Е
№ 167
град Горна Оряховица, 29.05.2019 година
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести състав, в публично заседание на девети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ………, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 1223 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са установителни искове с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация
- София” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София,
ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от изпълнителния директор Г.Б., чрез
процесуален представител – юрисконсулт К.И., твърди в исковата си молба, че на
02.06.2017г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК срещу П.И.П., С.Л.Л. и И.Л.А., в разделна отговорност, за сумата от
4806,81 лв, от които сумата от 4001,62 лв. - главница, представляваща стойност
на незаплатената топлинна енергия за периода м. 05.2014г. - м. 04.2016г., както
и дължима сума за реално потребена енергия, отразена в обща фактура с №
**********/31.07.2014г., сумата от 755,87 лв. - законна лихва за забава за
периода от 15.09.2014г. до 22.05.2017г., сумата от 40,76 лв. - главница за
услугата „дялово разпределение”, и сумата от 8,56 лв. - лихва върху главницата
за „дялово разпределение”, ведно със законната лихва върху главницата до
окончателното изплащане на задължението и направените по делото разноски.
Твърди, че с определение, постановено по гр. дело № 36459/2017 г. по описа на
СРС, 87 състав, искането е уважено и е издадена заповед за изпълнение срещу
длъжниците, но в срока по чл. 414 от ГПК ответникът П.И.П. е депозирал
възражение. Уточнява, че общо начислената сума
за доставена и
потребена топлинна енергия в процесния имот е за период, обхващащ
отоплителни сезон 01.05.2013 г. - 30.04.2014 г., 01.05.2014 г. –
30.04.2015г. и м.05.2015 г. -
м.04.2016 г., за които са издадени фактури, както следва:
фактура № **********/31.07.2014г. на стойност 2018,77 лв., фактура №
**********/30.09.2014г. на стойност 9,15 лв., фактура № **********/30.09.2014г.
на стойност 31,99 лв., фактура № **********/31.07.2015г. на стойност 1652,42
лв., фактура № **********/30.09.2015г. на стойност 6,01 лв., фактура №
**********/30.09.2015г. на стойност 52,22 лв., фактура №
**********/30.09.2015г. на стойност 10,85 лв. и фактура № **********/31.07.2016г. на стойност 976,18 лв. Сочи, че сградата - етажна собственост, в която се намира
топлоснабденият имот, е сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Нелбо инженеринг” ЕАД. Заявява, че на основание чл.155,ал.1,т.2
от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за топлоснабдения имот са
начислявани от „Топлофикация София” ЕАД по прогнозни
месечни вноски, а след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата, на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение. Заявява, че общата стойност на главницата се формира от стойността на изравнителните сметки и реалното
потребление, отчетено в края на съответния отоплителен сезон; реалното потребление и моментът, в който става изискуемо вземането, се отчитат кьм края на отоплителния сезон, като се
издава обща фактура;
отоплителния сезон обхваща част от предходната
година.
Твърди, че ответникът П.И.П. е собственик на имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Надежда” бл. 239, вх. „В”, ап. 94, и в качеството си на такъв, е клиент на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на § 190 от ДР на Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, но не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, поради което му е начислена законна лихва върху задължението.
Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника П.И.П., че дължи на „Топлофикация
София” ЕАД сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на
1602,27 лв., от които : сумата от 1333,87 лв. – главница - стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2014г. - м.04.2016г., както и дължима сума за реално потребена
енергия, отразена в обща фактура с № **********/31.07.2014г.; сумата 251,96 лв. - законна лихва за
забава за периода 15.09.2014г. - 22.05.2017г.; сумата от 13,59 лв. - главница за услугата „дялово
разпределение”, сумата 2,85 лв. - мораторна
лихва върху главницата от 13,59 лв., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК до окончателното изплащане. Претендира
разноски по реда на чл.78 от ГПК. Моли съда, в случай, че не се яви в първото
съдебно заседание по делото, делото да се гледа в негово отсъствие.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се представлява.
Ответникът
П.И.П. с ЕГН **********,***, депозира писмен
отговор на исковата молба, чрез пълномощник – адвокат Д.Т.С. от ВТАК. Счита иска за неоснователен и недоказан. Твърди, че не
е живял в гр. София, още по-малко в процесния апартамент, и не му е известно да има някакъв дял от него като съсобственик, дори и по наследство. Ответникът посочва, че това вече е установено между страните по съдебен ред с влязло в сила Решение по
гр. д. № 22777/2012г. по описа на СРС, ГО, 52 с-в, съгласно което П.П. няма качеството
на потребител на топлинна енергия, не е абонат на „Топлофикация София” ЕАД, не е собственик на
топлоснабдения имот, нито негов наследодател е бил собственик на този имот,
респ. и той не е придобил собствеността върху този имот. Заявява, че ищецът „Топлофикация София” ЕАД е поканил С.Л.Л. - като ползвател на имота, да си смени партидата и да заплати дължими суми, а след като двама от длъжниците по заповедното производство не са подали възражения, може да се направи извод, че те са
отговорни за потребената топлинна енергия. Твърди, че липсва
договор между страните. Възразява, че не е посочено какво е
количеството на технологичните разходи на топлинна енергия и какви цени за топлоенергия са се прилагали за всеки един от месеците
от процесния период и дали същите са одобрени от съответния регулатор. С оглед
позоваването от ищеца на Общи условия,
приети през
В съдебно заседание, ответникът П.И.П., чрез процесуалния си представител - адв. Д.С. от ВТАК, поддържа отговора на исковата молба. Излага съображения. Моли съда да отхвърли предявените искове и да му присъди разноските, направени в съдебното производство.
Третото лице – помагач „Нелбо инженеринг” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1113, район „Изгрев”, ул. „Тинтява” № 15, представлявано от Б.И.К., не депозира отговор на исковата молба.
В съдебно заседание, третото лице – помагач „Нелбо инженеринг” ЕАД гр. София, редовно призовано, не се представлява. Депозира писмено становище, в което сочи, че сметките за потребено количество топлинна енергия за отопление и топла вода в апартамент 94, на адрес: ж.к. Надежда-2, бл.239, вх. В, собственост на абонат С.Л.Л., за периода от месец май 2014г. до месец април 2016г. са определени съгласно правилата, залегнали в действащите към съответните моменти законови нормативи. Уточнява, че в апартамента липсват присъединени радиатори към разклоненията на общата отоплителна инсталация, налична е една щранг-лира, находяща се в баня, и един надлежно узаконен водомер за топла вода. Заявява, че абонатът е консуматор на количеството топлинна енергия. припадащо се на имота от количеството топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация, количеството топлинна енергия, отдадено от щранг-лирата, и количеството топлинна енергия, необходимо за подгряване на изразходените кубически метра топла вода. Твърди, че при определяне разхода на топлинна енергия в имота на абонат С.Л. за процесния период са спазени законовите изисквания.
Третото лице – помагач И.Л.А. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, починал на 01.05.2018г., съгласно акт за смърт № 734/02.05.2018г. на Столична община, район Младост, - преди да бъде конституиран от съда като трето лице – помагач с определение от 06.12.2018г., не депозира отговор на исковата молба.
Третото лице – помагач С.Л.Л. с ЕГН **********,***, редовно призована по реда на чл.47 от ГПК, не депозира отговор на исковата молба.
В съдебно заседание, третото лице – помагач С.Л.Л. не се явява, не се представлява. Не заема становище по предявения иск.
Съдът, след като съобрази становището на ищеца, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Въз основа на заявление вх. № 3042002/02.06.2017г., предявено по реда на чл.410 от ГПК, е образувано ч. гр. дело № 36459/2017г. по описа на СРС. Със заповед от 04.07.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, СРС е разпоредил П.И.П. с ЕГН **********, С.Л.Л. с ЕГН ********** и И.Л.А. с ЕГН **********, да заплатят разделно на „Топлофикация София” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата от 4042.38 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., както и топлинна енергия по изравнителна сметка за период от 01.05.2013г. до 30.04.2014г., с включена в тази сума такса за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 02.06.2017г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 764.43 лв. за периода от 15.09.2014г. до 22.05.2017г., и 146.14 лв. разноски по делото, а именно : 96.14 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение за юрисконсулт, от които суми върху ответника П. са възложени : сумата от 1347.46 лв., ведно със законната лихва от 02.06.2017г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 254.81 лв. за периода от 15.09.2014г. до 22.05.2017г., и 48.71 лв. разноски по делото.
В срока по чл.414,ал.2 от ГПК, е постъпило възражение от длъжника П. срещу издадената заповед за изпълнение.
С протокол от 18.09.2002г. от Общо събрание на етажните собственици и наематели в Етажна собственост с адрес : гр. София, община Надежда, ж.к. „Надежда” бл. 239, вх. „Б” и вх. „В”, е взето решение за сключване на договор с „Нелбо инженеринг” ООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство”, както и е определен относителният дял на разхода на топлинна енергия, свързан с топлоотдаване от главните линии на общите сградни инсталации в размер на 10 % от общото количество топлинна енергия за отопление.
С договор, сключен на 26.09.2002г., гр. София, община Надежда, ж.к. „Надежда” бл. 239, вх. „Б” и вх. „В”, като възложител, е възложила на „Нелбо инженеринг” ООД гр. София – изпълнител, а той е приел да извърши монтаж на индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградата на ЕС, да отчита ежемесечно индивидуалните разпределители и водомери за топла вода и др., при условията, визирани в договора.
С договор № У-№100/06.11.07г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закона за енергетиката, „Топлофикация София” ЕАД гр. София – възложител е възложила на „„Нелбо инженеринг” ООД гр. София – изпълнител, а той е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна – собственост или в сграда с повече от един потребител в град София, при спазване изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, одобрени от ДЕКВР с Решение № ОУ-024/10.08.2007г., като договорът е сключен за срок от три години.
Видно от заключението на приетата по делото СТЕ, в сградата и в процесния имот са спазени правилата за дялово разпределение съобразно ЗЕ, Наредбата за топлоснабдяване и Методиката за дялово разпределение, която е Приложение 1 към чл.61 от Наредбата за топлоснабдяване. Видно от заключението, количествата топлоенергия по компоненти и стойност, начислени за имота ап.94, град София, ж.к. “Надежда”, бл.239, вх.В, за съответните периоди са, както следва: 1/ сезон 2014/05-2015/04 - за отопление от отоплително тяло без уред - 0.5236 МВт.ч,; топлина от сградната инсталация 1.2047 МВт.ч, сума за отопление 174.4; за отопление на топла вода, отчет водомер + разлика сграден водомер сумарно 12,966 МВт.ч, сума 1296.232 лв.; сума общо топлоенергия 14.694 МВт.ч., общо сума 1470,62 лв.; 2/ сезон 2015/05-2016/04 за отопление от отоплително тяло без уред - 0.866 МВт.ч,; топлина от сградната инсталация 1.0927 МВт.ч, сума за отопление 166,23 лв., за отопление на топла вода, начислена отчет водомер + разлика сграден водомер сумарно 8,561 МВт.ч., сума 746,33 лв., сума общо топлоенергия 10.519 МВт.ч.; общо сума 912,56 лв.; общата стойност на потребената ТЕ за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. е 2383.18 лв. Според заключението на СТЕ, за сметка на ,,Топлофикация София” ЕАД, са отчислявани технологични разходи на топлинна енергия в абонатната станция на процесния адрес, отразено в таблица 1 към заключението. От заключението на СТЕ се установява, че в абонатна станция има общ търговски топломер; топломерите се проверявани съгласно нормативните изисквания на Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, т.е. на всеки 2 години. От заключението на СТЕ се установява, че количествата топлоенергия по компоненти и стойност за имота - ап.94, общ. “Надежда”,ж.к. “Надежда”, бл.239, вх.В, гр. София, са следните : 1/ сезон 2014/05-2015/04 - за сградна инсталация - (1,88 МВтч), сума 188,74 лв.; за отопление на топла вода отчет водомер (15,23 МВтч) - сума 1523,5 лв., общо сума + ДДС - 1712,24 лв.; 2/ сезон 2015/05-2016/04 - за сградна инсталация - сума 132,02 лв., за отопление на топла вода отчет водомер + разлика сграден водомер сумарно - сума 1 158,88 лв., общо сума + ДДС - 1387,87 лв.
Видно от заключението на приетата по делото СИЕ, дължимите суми за абонатен № 112117 за процесния период от м. май 2014г. до м. април 2016г. са в общ размер от 2417.80 лв., в т.ч. за ТЕ - 2383.76 лв., за дялово разпределение – 34.64 лв. Видно от приетата СИЕ, изравнителните сметки, начислени от ФДР по периоди за отопление и подгряване на вода, са посочена в таблица към въпрос 2 от заключението. От заключението на СИЕ се установява, че изравнителните сметки са начислени от „Нелбо” ЕАД на името на Снежана Л.Л., както следва : 1/ за сезон 2014/05-2015/04 : сума за изравняване - 301.28 лв., - дебитно известие за периода 05.2014-06.2014 : 9.27 лв., - дебитно известие за периода 07.2014-03.2015 : 45.08 лв., - дебитно известие за периода 04.2015-04.2015 : 5.21 лв.; 2/ за сезон 2015/05-2016/04 - сума за изравняване : 475.31 лв. Видно от СИЕ, Неплатените суми за топлинна енергия за обекта на потребление с аб. № 112117 в гр. София, ж.к. ,,Надежда”, бл.239, вх. В, ап.94, за периода от м. 05.2014г. до м.04.2016г, е в размер от 2417.80 лв., в т.ч. за отопление - 340.62 лв., подгряване на вода - 2042.54 лв., дялово разпределение - 34.64 лв. От СИЕ е видно, че законната лихвата за забава върху главницата, считано от датата на изпадане в забава до 22.05.2017г., е в размер от 320.81 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :
Възражението на длъжника П.И.П. срещу издадената заповед от 04.07.2017г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 36459/2017г. по описа на СРС е подадено в срока, установен в чл.414,ал.2 от ГПК и обуславя правния интерес на ищеца – заявител в заповедното производство, от предявяване на настоящия иск. Целта на исковото производство е ищецът да установи наличието на оспореното вземане по основание и по размер, за което срещу длъжниците е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. В този смисъл, предявеният иск е допустим.
В настоящото съдебно производство, с депозирания в срок писмен отговор на исковата молба, ответникът предявява възражение за погасяване на претендираните от ищеца парични вземания поради изтекла 3-годишна погасителна давност, които съдът намира за неоснователни.
Съдът счита, че погасителната давност в процесния случай действително е тригодишна съгласно чл.111,б.“в” от ЗЗД, тъй като вземанията за заплащане стойността на доставена топлинна енергия са периодични плащания, и започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо в пълния му размер, съобразно разпоредбата на чл.114,ал.1 от ЗЗД, в случая от определения падеж на паричните задължения в издадените от ищеца фактури. Видно от данните по делото, заявлението за издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против ответника П. е депозирано от „Топлофикация София” ЕАД гр. София в съда на 02.06.2017г., т.е. преди изтичане на тригодишния давностен срок за вземането в общ размер от 2018.77 лв., начислено с обща фактура № **********, издадена на 31.07.2014г., при което кредиторът не е изгубил правото си да търси принудително изпълнение на тези задължения към датата на предявяване на заявлението за издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, съответно – претендираните вземания не са погасени поради изтекла тригодишна давност. Възражението следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
Предвид установеното по-горе от фактическа страна, съдът приема, че предявените искове с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, са неоснователни и недоказани.
Съгласно
правилото, установено в чл.79,ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение
за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Разпоредбата на чл.327,ал.1
от ТЗ, предвижда, че купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е
уговорено друго. Потребител на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на
§ 1,т. 42 от ДР на Закона за енергетиката /отм.,
бр.54 от
В процесния случай, въпреки възложената върху него доказателствена тежест, ищецът не ангажира никакви годни доказателства, които да удостоверяват фактите, че ответникът П.И.П. е бил собственик или ползвател на процесния топлоснабден имот в гр. София, ж.к. ,,Надежда”, бл.239, вх. В, ап.94, респ.че същият е бил абонат и клиент на „Топлофикация София” ЕАД, с абонатен номер 112117, за процесния период от м. май 2014г. до м. април 2016г.
Ответникът не ангажира по делото и никакви годни доказателства, които да удостоверяват, че между „Топлофикация София” ЕАД гр. София и ответника П. е съществувало валидно облигационно правоотношение, по което П.П. да е бил „потребител на топлинна енергия за битови нужди”, нито „битов клиент”, по смисъла на §1,т.2а от ДР на ЗЕ, т.е. в случая не се доказва по предвидения в закона ред през процесния период от време ответникът да е използвал топлинна енергия за домакинството си, нито да е купувал от дружеството - ищец топлинна енергия за собствени битови нужди за горепосочения адрес. По смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. С оглед правилото на § 1 от ДР на ЗЗП, разпоредбата на чл.153,ал.6 от ЗЕ се дерогира от нормата на чл.62 от Закона за защита на потребителите, съгласно която доставката на стоки или предоставянето на услуги на потребителя срещу заплащане без изрично и предварително искане от негова страна е забранено /ал.1/, когато потребителят получи стока или услуга, за които не е отправил изрично и предварително искане, той не е длъжен да възстанови стоката и не дължи заплащане на стоката или услугата на този, който я е изпратил или предоставил /ал.2/, а липсата на отговор от страна на потребителя не означава съгласие от негова страна /ал.3/. В този смисъл, възражението на ответната страна срещу иска, че за процесния период П.И.П. не е бил собственик или ползвател на топлоснабдения имот, не е живял в процесния апартамент, не е ползвал топлинна енергия и такава не му е била реално доставена и отчетена от „Топлофикация София” ЕАД гр. София, се явява основателно и обосновано, тъй като ищецът не ангажира никакви доказателства за удостоверяване на изложените в исковата молба положителни факти в тази насока. Поради това и с оглед изложеното по-горе, съдът приема, че ответникът не притежава качеството на „потребител на топлинна енергия за битови нужди” по смисъла на § 1,т.42 от ЗЕ /отм./, нито „битов клиент” по смисъла на §1,т.2а от ДР на ЗЕ; същият няма качеството и на „потребител” по смисъла на §13 от ДР на ЗЗП, т.е. по делото не се доказва ответникът да е направил изрично предварително искане до ищеца последният да му доставя на процесния адрес топлинна енергия. Не се доказва по този начин да е възникнало и да е съществувало през периода м. май 2014г. до м. април 2016г. облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по смисъла на чл.150,ал.1 от ЗЕ, по силата на което П.П. да е използвал реално топлинна енергия за домакинството си, респ. на това основание за него да е възникнало задължение да заплати цената на доставена и потребена топлинна енергия на адрес : гр. София, ж.к. ,,Надежда”, бл.239, вх. В, ап.94.
При тези
обстоятелства, съдът намира, че в настоящото съдебно производство ищецът не доказва
по никакъв начин между страните по делото да е сключен и да е налице валиден договор
за продажба, по силата на който „Топлификация - София” ЕАД гр. София, в
качеството му на продавач – доставчик на топлинна енергия, да е продал, и да е
доставил реално на ответника П., в качеството му на купувач – „потребител на
топлинна енергия за битови нужди” по смисъла на § 1,т.42 от ЗЕ /отм./, /„битов
клиент” по смисъла на § 1,т.2а от ДР на ЗЕ/ и „потребител” по смисъла на § 13
от ДР на ЗЗП. Ищецът не ангажира и никакви писмени доказателства за
удостоверяване на фактите дали ответникът е отправил до него изрично
предварително искане, съгласно правилото на чл.62 от ЗЗП, и по този начин да се
е задължил спрямо ищцовото дружество да получи доставяната от него вещ –
топлинна енергия, и да заплаща цената на реално продадената му вещ. Интересът, който се реализира посредством правната връзка между доставчика и
потребителя на топлинна енергия,
сочи желание да бъде получено определено количество топлинна енергия срещу задължението да бъде заплатена определена
цена. Този предмет на отношението обуславя и равнопоставеността на страните по сделката с топлинна енергия, който принцип в
случая е нарушен с оглед едностранното начисляване на процесните суми от ищеца
за незаплатена топлинна енергия през периода от м. май 2014г. до м.
април 2016г., без да е налице
отправено от ответника П. до „Топлофикация София” ЕАД гр. София изрично
предварително искане за осъществяване доставка на топлинна енергия на адрес : гр.
София, ж.к. ,,Надежда”, бл.239, вх. В, ап.94, без да е налице поето от ответника
задължение да закупува от дружеството – ищец топлинна енергия, т.е. без да е налице валидно облигационно правоотношение
между страните по делото през процесния период от време. В този смисъл е и Решение № II-52-257
от 01.11.2013г., постановено по гр.дело № 22777/2012г. по описа на СРС, по
отношение на същите страни и същия предмет, но за друг отчетен период, което
решение е влязло в законна сила на 28.11.2013г.
Предвид изложеното по-горе и след като прецени, че по делото не са ангажирани никакви други доказателства за удостоверяване на фактите, изложени в исковата молба, съдът приема за основателни възраженията на ответната страна, че в случая не са възникнали валидни договорни отношения между ответника П. и ищеца „Топлофикация София” ЕАД гр. София, респ. че за ищеца не е възникнало договорно задължение да достави процесното количество топлинна енергия на обща стойност 4042.38 лв., от която сумата 1347.46 лв. – възложена върху ответника, а за последния не е възникнало задължението да плати цената и да получи тази вещ. Поради това, неоснователни, недоказани и непочиващи на годните доказателства в настоящото производство са твърденията на ищцовото дружество, че ответникът не е изпълнил задължението си по сключена с ищеца търговска сделка, след доставяне на процесното количество топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД гр. София, да получи същото и да заплати на продавача неговата цена. Имайки предвид изложеното, съдът намира, че направеното от ответника възражение за недължимост на процесните суми, а именно тези, описани в заповед от 04.07.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 36459/2017г. по описа на СРС е основателно и почива на приетите по делото годни доказателства.
По изложените съображения, съдът приема, че исковете по чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1333,87 лв. - главница, представляваща стойност на иезаплатената топлинна енергия за периода м. 05.2014г. - м. 04.2016г., както и дължима сума за реално потребена енергия, отразена в обща фактура с № **********/31.07.2014г.; сумата от 251,96 лв. - законна лихва за забава за периода от 15.09.2014г. до 22.05.2017г.; сумата от 13,59 лв. - главница за услугата „дялово разпределение”, и сумата от 2,85 лв. - мораторна лихва върху главницата от 13,59 лв., - ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, до окончателното изплащане на сумите, се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като такива.
При този изход на делото, съдът счита, че претенцията на ищеца по чл.78,ал.1 от ГПК също се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава в частта й за присъждане на сумата 32.05 лв. - платена държавна такса в заповедното производство, сумата от 16.67 лв. - юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, както и за заплащане на направените от ищеца в настоящото съдебно производство разноски за доплатена държавна такса – 32.05 лв., за възнаграждения на вещи лица – 600 лв. и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Наред с това, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, се явява основателна претенцията на ответника за присъждане на направените в настоящото съдебно производство разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., които следва да се възложат в тежест на ищеца изцяло, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ възражението, предявено от ответника П.И.П. с ЕГН **********, чрез пълномощника му – адв. Д.С. от ВТАК, за погасяване на претендираните от ищеца „Топлофикация София” ЕАД гр. София парични вземания поради изтекла 3-годишна погасителна давност, съгласно чл.111,б.”в” ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 и чл.86 от ЗЗД, предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор Г.Б., чрез юрисконсулт К.И., за установяване по отношение на П.И.П. с ЕГН **********, с адрес ***, че му дължи СУМА в общ размер на 1602.27 лв., за доставена от дружеството топлинна енергия, за топлоснабден имот – апартамент № 94, находящ се в град София, община Надежда, ж.к. „Надежда” бл.239, вх. „В”, през периода от м.05.2014г. до м.04.2016г., от която : сумата от 1333,87 лв. /хиляда триста тридесет и три лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща главница - неплатена стойност на топлинна енергия за периода м.05.2014г. - м.04.2016г., както и дължима сума за реално потребена енергия, отразена в обща фактура с № **********/31.07.2014г.; сумата от 251,96 лв. /двеста петдесет и един лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2014г. до 22.05.2017г.; сумата от 13,59 лв. /тринадесет лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща главница за услугата „дялово разпределение”, и сумата от 2,85 лв./два лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата от 13,59 лв., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 04.07.2017г. по ч. гр. дело № 36459/2017г. по описа на СРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.78,ал.1 от ГПК, предявена от ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор Г.Б., чрез юрисконсулт К.И., за заплащане от ответника П.И.П. с ЕГН **********, на сумата 32.05 лв. - платена държавна такса в заповедното производство, и сумата от 16.67 лв. - разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 04.07.2017г. по ч. гр. дело № 36459/2017г. по описа на СРС, както и за заплащане на направените от ищеца в настоящото съдебно производство разноски за доплатена държавна такса в размер от 32.05 лв., за платени възнаграждения на вещи лица – 300 лв., както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор Г.Б., ДА ЗАПЛАТИ на П.И.П. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМА в размер на 500 лв. /петстотин лева/, представляваща направените по делото съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Настоящото съдебно решение е постановено при участието на трето лице – помагач „Нелбо инженеринг” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1113, район „Изгрев”, ул. „Тинтява” № 15, представлявано от Б.И.К., привлечено по искане на ищеца, и участието на трето лице – помагач С.Л.Л. с ЕГН **********,***, привлечено по искане на ответника.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните и на третото лице-помагач да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……...........................