№ 169
гр. гр. Лом, 08.04.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ
при участието на секретаря Мартина Здр. Здравкова
Сложи за разглеждане докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско
дело № 20221620100317 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:13 часа се явиха:
Молителят Й. ЕН. Р., уведомен в предходното съдебно заседание, се
явява лично.
Явява се определеният от САК – Монтана с Уведомително писмо с изх.
№ 93/04.03.2022 г. и назначен с Определение № 291/10.03.2022 г. за
процесуален представител на молителя адв. П.Г. – МАК, уведомен по реда на
чл. 56, ал. 2 от ГПК.
Ответникът СВ. Й. ЕН., уведомен в предходното съдебно заседание чрез
адв. Н.А., се явява лично и с адв. Н.А. – МАК, редовно упълномощен.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО.
Адв. Г.: Да се даде ход на делото.
Молителят Р.: Да се гледа делото.
Адв. А.: Да се даде ход на делото.
Ответникът Е.: Да се гледа делото.
Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва.
Производството е охранително. Образувано е по молба за защита по
реда на ЗЗДН, подадена от Й. ЕН. Р., в която молба са описани конкретни
прояви на ответника СВ. Й. ЕН. на домашно насилие и е поискано
постановяване на мерки по ЗЗДН.
Съдът пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.
Адв. Г.: Моля да приемете Молбата и представените с нея
1
доказателства, както и да ни допуснете само един свидетел, тъй като всички
други от селото отказват, включително и неговият роден брат. Жена му не
може да бъде свидетел, тъй като е на място болна в продължение на 6 месеца,
неадекватна напълно.
Адв. А.: Не признаваме молбата, неоснователна е. Нищо такова не се е
случило на тази дата, която се визира в Молбата – 24.02.2022 г., оспорваме
Декларацията му, твърдим, че не отговаря на истината. Представяме две
постановления за отказ за образуване на наказателно производство, във
връзка с подавани жалби от доверителя ми против молителя. Довели сме и
молим да допуснете и изслушате в качеството на свидетели Я. А. Р. и И. Р. Е..
Съдът намира, че следва да бъдат допуснати исканите от страните
свидетели до разпит, а също и да бъдат приобщени към делото представените
от процесуалния представител на ответника постановления за отказ за
образуване на ДП – 2 бр.
С оглед горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ в качеството им на свидетели С. З. Й., Я. А. Р.
и И. Р. Е..
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото 2 бр.
Постановления за отказ да се образува ДП с изх. № 3857/09.08.2021 г. и с изх.
№ 5811/25.11.2021 г. по описа на РП – Монтана.
Съдът пристъпва към снемане самоличността на свидетелите: С. З. Й.,
на 75 г., българин, с българско гражданство, роден на 03.05.1946 г. в с. ****,
обл. Монтана, ЕГН **********, живущ в с. ****, обл. Монтана, ул. ****, с
висше образование, неосъждан, без родство със страните по делото.
Я. А. Р., на 46 г., българин, с българско гражданство, роден на
05.04.1976 г. в гр. Лом, ЕГН **********, живущ в с. ****, обл. Монтана, ул.
****, с основно образование, осъждан, без родство със страните по делото.
И. Р. Е., на 32 г., българка, с българско гражданство, родена на
03.02.1990 г., ЕГН **********, живуща в с. ****, обл. Монтана, ул. ****, с
висше образование, неосъждана, съпруга на ответника и снаха на молителя.
Съдът предупреждава свидетелите за отговорността, предвидена в чл.
290 от НК, а именно, че за лъжесвидетелстване или затаяване на истина,
наказанието е лишаване от свобода до пет години и същите обещаха да
говорят истината.
На свидетелката Е. съдът разяснява правото, че като е в близки
родствени отношения със страните по делото, може да се възползва от
правото, предоставено ѝ от закона, да откаже да свидетелства.
Свидетелят Е.: Желая да дам показания.
Съдът отстранява от залата свидетелите Я. Р. и И. Е. до тяхното
поименно повикване и пристъпва към разпит на свидетеля С. Й.: Не съм
роднина със страните. Аз съм на 76 г. С. познавам от дете, булка му също. С
Й. от младежките години се познаваме, от едно село сме.
2
Адв. Г.: Какво знаете за отношенията между тях като родител и дете?
Всичко, което знаете, го кажете пред съда.
Свидетелят Й.: До преди години не съм се и много интересувал, аз
живея в единия край, близо до дома на булката, тя е от моята махала. 2020 г.,
по една случайност, отивам при нашия лекар да ми попълни рецептурната
книжка, влизам във фоайето - няма никой - чувам плач на мъж – плаче - и
чувам думите: „Докторе, утрепа ме, син ми ме направи на боксова круша!“.
Аз си изчаках реда. Познах го по гласа, че е той (сочи молителя Й.Р.). Той
излезе, и той употребява думата „братовчед“, въпреки, че не сме братовчеди,
и каза: „Братовчед, виж ме какъв съм!“, беше целия посинял. Това е през 2020
г., края на юли.
Съдът уточнява, че предмет на настоящото производство е случай от
24.02.2022 г.
Свидетелят Й.: Понеже нещата са свързани и от тоя момент, дето Ви
заказах, станахме близки. Аз съдействах на ТЕЛК за майка му, за пенсия, за
много неща, както и да е, да не се впускам в подробности, и той държи връзка
с мене (сочи молителя Й.Р.) - как е, какво е, що е - до момента, до когато
скъсаха всякакви връзки и те я вземаха да я гледат – и той всеки ден ми се
обажда. В един момент, от тая дата, която Вие ме питате, бях разбрал, че
неговият работник там го напуснал от кравефермата – която е имал това
момче кравеферма – и той ми се обажда, викам: „Абе, верно ли И. напусна?“,
каза: „Верно, мелят сега за стоката груб фураж и е гюрултия, разправия…“.
Аз му се обаждам по телефона и викам: „Дано, ти, като ми ги казваш тия
работи, все едно че това е моят син, моите деца и просто ги съжалявам за тая
работа, че са изпаднали в такова положение.“. Той ми отговаря същото: „И
мен ме е жал, да не мислиш, че ме не е жал, ама как мога да се примиря, че
непрекъснато ме тормози и ме бие?!“. Това бяха приказките. А преди това сме
имали пак разговор на тая тема, защото той съди Кмета на Общината за
неиздадена правилна заповед и спечели делото. И, като спечели, Кметът го
назначава днес, утре го уволнява пак. И той (сочи молителя Й.Р.) идва вкъщи,
това са му приказките и казва така. Аз съм му говорил не един път: „Дигни
ръце, отдели се настрана и повече да нямате закачина и спри да си търкате
здраве и живот!“. Той дойде дом и ми се обръща към мен и вика: „Ей, до тука
каквото било – било, не им обръщам внимание, почвам живот да ядем и да
пием!“. Обаче това не продължи много и, след известно време, ми се обажда
по телефона, че станало някакъв гаф. Неговият свидетел, тук дето е – Я., той и
на мен работи, това момче работи на цяло село – отишъл да нахрани свинете
и той (сочи молителя Й.Р.) му направил забележка, че сипва ярмата в скарата,
дето излиза урината натам в шахтата. Той (сочи ответника С.Е.) чул и скочил
на него (сочи молителя Й.Р.), „Че те убием, че те ликвидирам“ и той (сочи
молителя Й.Р.) ми се обажда. Каза: „Ти вчера ми каза, че го съжалявам, а той
иска да ме трепе пак!“. Това знам до тук. За минало време мога да Ви говоря
колкото искате. Неговото основно жилище (сочи молителя Й.Р.) живее синът
му с булката, в това основно жилище те са на два етажа, има дял и брат му, а
той (сочи молителя Й.Р.) живее в лятната кухничка.
Адв. Г.: А това жилище чия собственост е?
3
Свидетелят Й.: Все негова собственост е всичко (сочи молителя Й.Р.).
Това е наследство, не знам как е придобита собствеността, обаче баща му го е
правил. Целият имот е на баща му, на дядо му, още на К. фамилия.
Подробности за собствеността не мога Ви да кажа. Тук има и документи, аз
не го измислям. Това знам, това казвам.
Адв. Г.: Нямам повече въпроси.
Адв. А.: Нямам въпроси.
Съдът пристъпва към разпит на свидетеля Я. Р.: Познавам Й. и С.. Бил
съм работник на С. половин месец. На 24.02.2022 г. в мое присъствие Й. ми
показа от къде да си пусна водата за прасетата. Той (сочи молителя Й.Р.) вика
по мен, понеже аз работя бавно, защото съм с плексит, и ми е малко… Трябва
да сваля бали, да се смели, вика по мен, но това са наши отношения.
Адв. А.: А нещо С. на баща си да е казвал, да му се е заканвал, са се е
опитвал да го бие?
Свидетелят Р.: Не, няма такива глупости.
Адв. А.: Там, на тази случка, освен Вие тримата, някой друг видяхте
ли?
Свидетелят Р.: Не.
Адв. А.: А после, като тръгнахте към фермата, срещнахте ли някого?
Свидетелят Р.: И. беше вънка, при колата, ама нейната си кола. Защото
ние сваляме балички, меляме си, правим си каквото си правим и – кой откъде
е.
Адв. А.: Нямам повече въпроси.
Адв. Г.: Излишни въпроси само се задават на този господин. Нямам
въпроси.
Съдът пристъпва към разпит на свидетеля И. Е.: Преди време аз и
съпругът ми бяхме в много добри отношения с Й., помагахме си взаимно,
докато жена му – свекърва ми – беше в добро състояние. След като получи
това, ние положихме достатъчно грижи за нея, изпращахме я в хоспис, тя
беше в несъвместимо с живота състояние, даже ни казаха да изчакаме
обаждане, защото беше приета в реанимация след един негов тормоз. След
като си я прибрахме от болницата, той, вечерта, търси някакви пари от нея –
парите от пенсията. И викаше, викаше, викаше и на сутринта идва и вика: „Тя
не е добре.“. Даже, още вечерта, в 01:00 ч., е започнал проблемът и ние вече в
04:00 ч. отидохме, викнахме, Бог да го прости, личния лекар на селото и той
каза, че нищо не може да направи и да повикаме „Бърза помощ“. Те ни
отказаха.
Адв. А.: Какво й е положението на тая жена от тоя момент?
Свидетелят Е.: Тя е на място, на легло. Неподвижна е. Грижите, не
само като от човек, а и от медицинска гледна точка, защото много лабилна с
психиката. Аз се грижех преди за нея. След това започна свекър ми да се
грижи за нея, защото ни каза: „Аз ще се оправям с нея. Вие – натам, аз – от
тук натам.“. Имаше един случай, една разправия, извика полиция и те ни
4
посъветваха повече да не се занимаваме с него.
Адв. А.: Това кога беше като време?
Свидетелят Е.: Не знам, година, може би. Може би година.
Адв. А.: От тая една година Вие имате ли някакви взаимоотношения с
него конкретно?
Свидетелят Е.: Не. Единствено му плащаме тока и сметките.
Адв. А.: Имате ли спомен на 24.02.2022 г., сутринта, нещо да е станало
между съпруга Ви и свекъра Ви?
Свидетелят Е.: Не. Аз бях до колата, събирах си фактури от жабката и
чух, че има нещо, излязох. Това, което чух, беше, че казваше на Я. да свали
бали и да мелят и каза на свекър ми да не се разправя с него, защото той не е
изгонил един работник от при нас.
Адв. А.: Думите бяха да не се разправя свекърът Ви с Я. ли или бяха
нещо закани, „Ще те убия!“…?
Свидетелят Е.: Каза му да не се разправя с Я., да остави Я. на мира.
Адв. А.: Да са се доближавали един до друг тогава?
Свидетелят Е.: Не, той (сочи молителя Й.Р.) си беше във фермата, те си
бяха пред кошарата. Като разстояние е, може би, 100 метра.
Адв. А.: Нямам други въпроси.
Адв. Г.: Статутът на свекървата, по реда, определен от социалните, кой
следва да я гледа, да се грижи за нея?
Свидетелят Е.а: Социалните я взеха от него (сочи молителя Й.Р.) в
присъствието на полиция.
Адв. Г.: С какъв документ?
Свидетелят Е.: Не знам, те си имат документи, аз имах протокол
направен.
Адв. А.: Може ли да се намеся: кой сега е социален асистент на нея?
Свидетелят Е.: Аз.
Адв. Г.: С какво, назначиха ли Ви, какво стана?
Свидетелят Е.: Да. Назначена съм. Ако искате: има телефон на
социалните…
Адв. А.: Господин Съдия, макар, че е извън съществото на предмета на
спора, предвид повдигнатите въпроси, относно отношенията към съпругата на
молителя и майка на моя доверител, представям 3 бр. заверени копия от
Констативни протоколи, ведно със заверено копие от епикриза, за да внесем
повече яснота по въпроса, относно състоянието й и кой се е грижил за тая
жена. Моля да ги приемете, предвид изясняване отношенията между
страните.
Свидетелят Е.: Има и други протоколи, които са от Директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Монтана. обаче те са се при него, не съм
ги търсила.
5
Адв. А.: В края на краищата, уволниха ли Й. като социален асистент?
Свидетелят Е.: Да.
Адв. А.: И сега назначиха Вас, нали така?
Свидетелят Е.: Да. И към настоящия момент все още съм социален
асистент.
Адв. А.: Аз нямам други въпроси, господин Съдия.
Адв. Г.: Нямам въпроси.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото 3 бр.
заверени ксерокопия на Приложение № 6 към чл. 12, ал. 4 от ЗЛП – Протокол
за проверка на място от 28.09.2021 г. и от 14.10.2021 г. и 1 бр. заверено
ксерокопие от Епикриза на А. Х. Р., изд. от ОАИЛ при МБАЛ „Св. Николай
Чудотворец“ – гр. Лом.
Съдът освобождава от залата свидетеля Е. и запитва страните ще сочат
ли други доказателства.
Адв. Г.: Молителят желае да бъде изслушан лично.
Съдът пристъпва към лично изслушване на молителя Й.Р. : Това
всичко, къде се изказа, това всичко е лъжа. Моята работа е такава: като я
докара от хоспис…
Съдът призовава молителя да изложи факти, относно случая от
24.02.2022 г., който е предмет на настоящото дело.
Молителят Р.: На 24-ти я имам кобила, само кобила имам, и си ринем и
изкарах количката, що каруцата е навънка, и стоварвам и това момче дойде и
носи смеските. Я му викам: „Отвори вратата и че ги насипеш връз дувара, що,
ако сипеш тука, водата че отнесе смеските и прасетата не могат да ядат. Они
са осем прасета, къде че се натрупат на вратата?! Он беше горе на кошарата
(сочи към ответника С.Е.): „Майката ше ти ебем, че те прибием, сега че идем
да те утрепем!“. Рекох: „Айде дойди!“. И ме псува, и ме нарича на гад, боклук,
прибивал ме е, прибивал ме е като куче. Дойде и взема радиатора и го
изхвърли вънка и го строши, он е пред вратата. Какво говорят глупости?! По
оня ден е заклал три добичета с 600 кила месо – не е ми дал една мръвка. 25
години му одим с кравите, 25 години, цяло село, 50 души че доведем. Как ще
говори против мен, аз съм я гледал като мънинко дете. Кой я гледа сега в
момента? Нощем ги нема, денем ги нема. Кой я гледа? От вчера са я къпали,
езикът й е побелел. Що? Що се е обезводнила. Давал съм и толко лекарства,
та съм я спасил. Такава рана имаше на гърба. Викам й на нея: „Абе, закарайте
я у болницата, това да се зашие.“, две ребра счупени.
Съдът отново посочва, че делото е за случая на домашно насилие от
24.02.2022 г.
Молителят Р.: За 24-ти ти казвам к`во е. И он казва, че ше ме трепе.
Друго к`во да Ви кажа. Вчера е казал, там, на едно място, „Ше те прибия пак!
Рано или късно че те утрепем и че идем да те лежим, я съм млад!“ – това са
6
му приказките.
Адв. А.: Ответникът желае да бъде изслушан лично.
Съдът пристъпва към лично изслушване на ответника С.Е.: Това е
неверни работи, неверни работи говори. На 24-ти бях горе, във фермата си, и
моят работник отиде долу да дава на прасетата храна. И баща ми почна нещо
там да му вика и аз викам: „Остави човека!“ и викнах Я. да дойде при мен да
свали бали да си меляме горе, у фермата, и да се не разправят с караници и
такива работи. И това беше. Аз казах на баща ми да остави човека на мира,
това беше. Не съм го псувал, не съм му се заканвал.
Молителят Р.: Глупости! „Рано или късно я че те прибием и че идем да
те лежим!“ – това му бяха приказките. Няма какво да се оправдава. И колко
пъти ме е бил, да каже колко пъти ме е бил. Що съм одил 25 години с кравите,
ме е взела жегата, цялото село знае. Петдесет души свидетели че доведем!
Цяла София че го обжалва.
Ответникът Е.: Никога не съм бил баща си. Имахме един конфликт
преди година и нещо. Намерих майка ми в много тежко състояние, той я
тормозеше цяла нощ и просто се сдърпахме тогава и той извика полиция и
подписах да съм настрани и от тогава гледахме със съпругата ми по-далеч от
него и да няма никакви конфликти. Този конфликт е преди година-година и
нещо. Живея в с. ****, общ. Якимово, ул. ****. Този дом е на майка ми и на
баща ми. Живея там откакто са ме осиновили.
Адв. Г.: Нямам въпроси.
Адв. А.: Нямам въпроси.
Съдът запитва страните имат ли други искания и ще сочат ли други
доказателства.
Адв. Г.: Нямам други искания.
Адв. А.: Нямам други искания.
С оглед становището на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
Адв. Г.: Уважаеми господин Съдия, от изложеното в Молбата от моя
доверител и в Декларацията по чл. 9 от закона се налага изводът, че синът му
СВ. Й. ЕН. на този ден е упражнил насилие, упражнявал е и на други дати,
живеят в един и същ имот, който имот е изключителна собственост на Й.,
получил го е по бащина линия преди много години, и считам, че не е
съвместимо двамата да живеят на един и същ адрес. Това момче С. е на 50
години без малко, на 45, цял живот е използвал имота на баща си, не го е
уважавал и сега не може двамата да живеят заедно. На този имот трябва да
бъде му наложена мярката, която сте наложили с временната заповед за
постоянно за срок поне от една година, но да не живее на този имот, който за
него е чужд имот. След смъртта на неговите родители друг ще бъде въпросът,
ако бъде. Намирам, че свидетелят, първият – нашият свидетел, бивш кмет,
7
знае историята от осиновяването до сега в продължение на 45 години, че тия
хора, двамата, няма да „мелят брашно“, камо ли да гледа животни. Гледали
са, но, това момче, твърде несериозно гледа на своите родители, които са го
гледали цял живот. Поради което Ви моля да потвърдите заповедта,
временната заповед да стане постоянна за срок от една година и да не
доближава, при никой случай, Й.. Съпругата да не говорим, тя ясно какво ще
стане с нея, да не бъда лош пророк. Тя не може да мърда.
Адв. А.: Господин Съдия, моля Ви, от името на доверителя ми, да
приемете, че Молбата е неоснователна, недоказана, да я оставите без
уважение, като постановите решение, с което я отхвърлите с всички законни
последици от това, съответно да отмените издадената Заповед за незабавна
защита. От събраните по делото гласни доказателства и писмени такива
твърденията в Декларацията на молителя са опровергани. Наистина
законодателят на тази Декларация е предоставил доказателствена сила, но тя
не е абсолютна такава, дотолкова доколкото твърденията, наведени от лицето,
потърсило закрила по ЗЗДН, подлежат на доказване с всички доказателствени
средства. В конкретния случай аз смятам, че, при така събраните
доказателства, се изясни друга фактическа обстановка, а именно, че, във
връзка с тежко заболяване на съпругата на молителя и майка на ответника, е
възникнал междуличностен конфликт между двамата, и то свързан по-скоро с
това кой да я гледа. Аз приемам, че съпругът е считал, че той, като съпруг, по-
добре ще се грижи, синът пък счита, че, като син, той по-добре ще се грижи.
Доколко добре се е грижил молителят за съпругата си се вижда от писмените
доказателства, които представихме, и от факта, който беше установен, че е
уволнен като социален асистент на нея. Всъщност от там се е породил
конфликтът. Сам ответникът Ви каза, каза го същото и съпругата му – някъде
преди около година, малко повече от година, е станал конфликт между
двамата, стигнало се е до физическо съприкосновение. Вероятно, господин
Съдия, това е случаят, за който ни говори свидетелят Софрон, нямам
основания да не му вярвам, 2020-та година, казва той, Й. се е оплакал, че е
пострадал, но синът Ви казва: „Аз, от тая дата, като ме предупредиха от
полицията, повече избягвам да имам каквито и да е взаимоотношения с баща
ми.“. Това, за 24-ти, за мен е скалъпено, с оглед на желанието на молителя да
бъде отстранен синът му от дома му, който се установи, че синът и неговото
семейство живеят в къщата на бащата, затова защото имаме двама очевидци
на станалото. Вярно, И. е съпруга на С., но другият свидетел не е в никакви
отношения, бил е временен работник на С. по онова време, да кажеш, че сега
му е работник и е в някаква такава служебна зависимост, той сам Ви казва:
„Аз тогава 15-тина дена му работех, иначе работя по хора.“. Нямаме
основания да не му вярваме, човекът Ви каза, че нищо такова, което твърди
молителят, не се е случило, поради което аз намирам, че Молбата му е
абсолютно неоснователна и недоказана, да я оставите без уважение, като
заявявам, че не претендираме да ни присъждате разноски. Не иска
доверителят ми да търси разноски от баща си.
Счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и обяви, че ще
8
се произнесе в законоустановения срок с краен съдебен акт.
Съдебното заседание приключи в 10:53 ч., в което се изготви и
настоящият протокол.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
Секретар: _______________________
9