№ 9338
гр. София, 19.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря В.К.
Сложи за разглеждане докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
Гражданско дело № 20221110136535 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:01 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ М. И. М. – редовно призован, не се явява, представлява се от адв. М., с
пълномощно по делото.
ИЩЕЦЪТ В. И. М. – редовно призована, не се явява, представлява от адв. М., с
пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ С.О. – редовно призован, представлява се от ст. юрк. М., с
пълномощно по делото.
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.
С оглед редовната процедура по призоваване на страните, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА делото съобразно определение от 15.03.2023 г., постановено по реда на
чл. 140 ГПК, с което съдът е изготвил проект за доклад на делото и се е произнесъл по
заявените от ищците доказателствени искания.
ДОКЛАДВА, че след връчване на препис от определението от 15.03.2023 г. на
ответника С.О., на 27.03.2023 г. е постъпило становище по предявените искове, именувано
„Отговор на исковата молба“, с което ответникът заявява, че оспорва предявените искове
като неоснователни. Със същото ответникът заявява искане да се признае за установено, че
С.О. е придобила правото на собственост по отношение на процесните поземлен имот и
сгради въз основа на съставени актове за частна общинска собственост и актове за държавна
собственост. Оспорва ищците да са придобили процесните имоти на основание
представения по делото писмен договор за покупко-продажба от 1949 г., с оглед липсата на
форма на същия, а също и ненадлежна индивидуализиция на недвижимия имот, предмет на
договора. Развива съображения, че договорът бил предварителен, но не би могло да бъде
1
успешно проведено производство по чл. 19 ЗЗД, като счита, че прехвърлителят не е
притежавал право на собственост върху прехвърления имот, с оглед което и е била
изпълнена хипотезата на чл. 6 ЗС, на което законово основание твърди държавата да е
придобила този имот. Счита, че в тежест на ищците, с оглед съставянето през 1964 г. на акт
за държавна собственост, е да проведат пълно и главно доказване, че актуваният имот към
посочения момент е имал друг собственик, с ясен източник на неговите собственически
права, като в противен случай съдът следвало да приеме, че актът за държавна собственост,
както и съставените впоследствие актове за общинска собственост се ползват с обвързваща
доказателствена сила. Навежда, че в исковата молба ищците не са индивидуализирали
надлежно недвижимия имот, а също и че не установяват субективния елемент на владението
по смисъла на чл. 68 ЗС. Заявява, че представя писмени документи, които иска да се приемат
като доказателства по делото, в т.ч. и такива, опровергаващи твърдения от ищците анимус,
доколкото през 2014 г. последните били подали искане до ответника да закупят общинския
поземлен имот. Счита, че общината ясно и категорично е заявила правата си върху
процесния имот, с оглед на което моли за отхвърляне на предявените искове като
неоснователни, а с решението си съдът да признае, че С.О. е собственик на имотите.
ДОКЛАДВА, че по делото на 10.04.2023 г. е постъпил идентичен по съдържание,
подаден от С.О.та документ, именуван също „Отговор на исковата молба“.
ДОКЛАДВА, че във връзка с разпореждане на съда на 10.04.2023 г. е постъпила молба
от С.О., в която е инкорпориран опис на представените към становището от 27.03.2023 г.
документи, които ответникът иска да се приемат като доказателства по делото.
ДОКЛАДВА молба, постъпила по делото на 11.04.2023 г. от пълномощника на
ищците, адв. М., с която моли да му бъде връчен препис от отговора на исковата молба и
документите към него.
СЪДЪТ връчи препис от становището на ответника и приложенията към същото на
процесуалния представител на ищците.
СТ. ЮРК. М.: Уважаема г-жо председател, не поддържам, че сме подали в срока по
чл. 131 ГПК отговор. Техническа грешка е, че сме посочили, че подаване отговор. Считам,
че сме предявили насрещни искове, които да бъдат разгледани в производството.
СЪДЪТ, на основание чл. 146 ГПК, във връзка с чл. 143, ал. 1 и ал. 2 ГПК, ПРИЕМА,
че следва да укаже на ищците, с оглед наведените от ответника възражения, да уточнят
периода, през който твърдят да са упражнявали владение върху недвижимия имот, като
следва да се има предвид, че въз основа на изложените в становището на ответника
твърдения, първият акт за държавна собственост по отношение на поземления имот е бил
съставен през 1964 г. В този смисъл ищците следва да уточнят дали твърдят изискуемия от
закона десетгодишен давностен срок да е изтекъл в периода преди 1964 г. или след тази
дата, доколкото в исковата молба ищците са изложили твърдения, че владение е
упражнявано считано от 1949 г. до предявяването на исковете.
АДВ. М.: От името на моите доверители заявявам, че поддържам исковата молба,
както и молбите-уточнения, които съм депозирал съгласно Вашите указания. На следващо
място поддържам доказателствените искания, които съм направил с исковата молба, а
именно за разпит на двама души свидетели при довеждане, които водя, както и за допускане
на съдебно-техническа експертиза със задачи, които моля да формулирам, след като се
запозная със становището на ответника по предявените искове и приложените към същите
документи с оглед техния обем в определен от Вас срок.
С оглед дадената ми възможност в днешното съдебно заседание да уточня периода,
през който е упражнявано владението, твърдя, че доколкото фактическата власт е била
установена през 1949 г. въз основа на писмения договор за покупко-продажба, то същата
най-рано е изтекла през 1959 г., но отбелязвам, че наследодателите на доверителите ми и
2
след това, а и самите ищци ползват имота за семейно жилище, и през този период
владението не е било отнемано, прекъсвано, не е било обезпокоявано и смущавано.
СТ. ЮРК. М.: Поддържам отговора на исковата молба под формата на становище,
доколкото както стана ясно е след срока по чл. 131 ГПК. Считам, че давностния срок, който
адв. М. уточни от 1949 г. до 1959г. относно добросъвестното владение, точното,
необезпокояваното владение, няма как да бъде предпоставка за придобиване на правото на
собственост, с оглед обстоятелството, че след това актът за държавна собственост от 1964 г.
и последващият акт за държавна собственост от 1970 г., съответно № 1437 и съответно №
1640, в тях като правно основание е посочен стар общински имот и съответно, с оглед на
това обстоятелство, след щателно издирване на собственик на този имот, не е бил установен
такъв, с оглед на което и първият акт за държавна собственост е бил съставен на това
основание. На следващо място считам, че с подаването на заявление от страна на ищците,
както е упоменато в становището относно закупуването на имота от Общината, автоматично
се изключва намерението за своене на същия или т.нар. анимус като елемент на владението.
В заключение моля да приемете, че имотът, който е процесен по делото, не попада в обхвата
на актове № 280 и № 1640, както съответно са изложили в исковата молба ищците.
Процесният имот попада в акт за частна общинска собственост съответно № 3036/27.11.2015
г., а като акт за държавна собственост това е акт № 1437 от м. февруари 1964 г. Считам, че
тези актове за държавна и общинска собственост касаят процесния поземлен имот. Заявявам
доводите си под формата на възражения срещу предявените от ищците искове и като
основание за насрещен установителен иск, с оглед установяването правото на собственост
на Общината като правоприемник на държавата, въз основа на акта за държавна
собственост, който е бил съставен. Считам, че с оглед възраженията, които са упоменати в
отговора на исковата молба под формата на становище, с оглед тези доводи, които са
изложени, съответно се акцентира и върху правото на собственост върху постройките.
Считам, че с докладваното от Вас становище, постъпило по делото на 27.03.2023 г., в
производството сме предявили и насрещен иск за установяване правата на Общината по
отношение на процесните имоти.
АДВ. М.: Моля да не приемате факта, че в настоящото съдебно производство е
предявен насрещен установителен иск, тъй като срокът за това е преклудиран и моля с
определение да отхвърлите това искане на ответната страна. Твърдим, че актовете за
държавна и общинска собственост, на които се позовава ответникът в производството, са
съставени без да са били налице основания за това, в тази връзка моля повторно да се
представят преписките към актовете.
СТ. ЮРК. М.: Представили сме преписките със становището от 27.03.2023 г.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме възражения по изготвения от съда проект за доклад,
съдържащ се в определението от 15.03.2023 г.
СЪДЪТ, като изслуша становищата на страните и като взе предвид, че в срока за
отговор на исковата молба ответникът не е сезирал съда с насрещен иск по реда на чл. 211
ГПК, а съгласно изричната норма на процесуалния закон ответникът може да предяви
насрещен иск, който да бъде приет за съвместно разглеждане с първоначален такъв само в
срока за отговор на исковата молба, ПРИЕМА, че направеното искане се явява
преклудирано, с оглед което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане насрещния иск, който се твърди да е
3
предявен от ответника след изтичане на срока за отговор на исковата молба.
Определението, като непреграждащо правото на защита на ответника, който може да
предяви същия в отделен исков процес, както е установено и с разрешението, дадено с
Тълкувателно решение № 1 от 2013 г. на ВКС, ОСГТК, не подлежи на обжалване.
С оглед липсата на възраженията срещу изготвения от съда проект за доклад,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА делото съобразно определението от 15.03.2023 г.
ОБЯВЯВА изготвения със същото ДОКЛАД ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН, като
ДОПЪЛВА същия както следва: че след изтичане на срока по чл. 131 ГПК ответникът е
депозирал становище, с което е оспорил предявените от ищците искове, заявявайки
самостоятелно право на собственост по отношение на всички процесни имоти на основание
чл. 6 ЗС и съставен през 1964 г. акт за държавна собственост, поради това, че след
извършена проверка не е бил установен друг собственик на имота.
С оглед заявените от ответника до приемане на доклада по делото възражения, СЪДЪТ
ПРИЕМА, че същите не са обхванати от процесуална преклузия, с оглед което и следва да
разпредели доказателствената тежест по същите, както следва:
В тежест на ответника, с оглед заявеното възражение, че той е собственик на
процесните недвижими имоти на заявеното основание, е да установи от кога и на какво
основание твърди имотът да е станал държавна собственост, съответно да е актуван като
такъв с акта за държавна собственост от 1964 г. Предвид обстоятелството, че ответникът
заявява твърдения, че имотът към посочения момент не е имал друг законен собственик, в
тежест на ищците по така направеното възражение е да установят, че към 1964 г. имотът е
имал собственик, с оглед на което не е било налице основание за актуването му като
държавен на заявеното от ответника основание.
АДВ. М.: Твърдението на ответната страна към 1964 г. е, че процесният имот не е
безстопанствен, а е стар общински. В акта за държавна собственост изрично е посочено, че е
стар общински и стар държавен. Тук са налице две взаимноизключващи се основания.
Такова твърдение не виждам в акта от 1964 г.
СТ. ЮРК. М.: Нямам възражения по разпределената тежест.
СЪДЪТ, като взе предвид, че в днешното съдебно заседание е връчил на адв. М.
препис от становището на ответника и приложенията към същото, ПРИЕМА, че с оглед
техния обем и нарочното искане в този смисъл следва да предостави възможност на ищците,
чрез процесуалния им представител, да се запознаят с представените документи и да заявят
доказателствени искания в определен от съда срок, с оглед което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДОСТАВЯ на ищците, чрез адв. М., двуседмичен срок от днешното съдебно
заседание за запознаване със становището на ответника и приложените към същото
документи, като в същия срок и в случай, че ищците ще релевират доказателствени искания
във връзка с направените оспорвания и представените документи, да ги заявят писмено с
молба, представена с препис за ответника.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника за приемане на представените към
становището документи като писмени доказателства по делото за следващото открито
4
съдебно заседание.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме други искания към настоящия момент.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на допуснатите на ищците при режим на довеждане
свидетели.
В ЗАЛАТА СЕ ВЪВЕДОХА ВОДЕНИТЕ ОТ ИЩЦИТЕ СВИДЕТЕЛИ.
СЪДЪТ снема самоличността на свидетелите:
Д.В.Х. на 71 г., родена в с. Д., общ. Костинброд, живее в гр. София, неосъждана, без
родство с ищците, без дела и служебни правоотношения със страните по делото.
Самоличността на свидетеля е снета по л.к. № *********, издадена от МВР – София на
07.01.2011 г.
В.Д.С. на 76 г., родена с. К., обл. Кюстендил, живее в гр. София, неосъждана, без
родство с ищците, без дела и служебни правоотношения с със страните по делото.
Самоличността на свидетеля е снета по л.к. № ************, издадена от МВР – София на
07.01.2013 г.
СВИДЕТЕЛИТЕ, предупредени от съда за наказателната отговорност по чл. 290 НК,
обещаха да говорят истината.
Изведе се от залата свидетелят Христова.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към разпит на свидетеля В.С..
СВИДЕТЕЛЯТ НА ВЪПРОСИ НА АДВ. М.: Познавам ищците, те са ми съседи.
Живеят на ул. „********“ № 2, а аз живея на ул. „********“ № 3. Живея там от 45 години,
от 1979 г., след като се омъжих, отидох да живея там. Тогава на ул. „********“ № 2
живееше М. Г. със съпругата си, сина им Иван и децата им - М. и В.. Откакто съм отишла
там, те живееха там и имаха къща. Имотът представлява следното: улицата е отпред, отляво
има автокъща, отдясно е И.К., отзад е Т.Т.. Имотът е с площ около 360 кв.м по моя
преценка. В имота има само къща, на един етаж, предполагам, че е към 70 кв.м застроена
площ. Няма друго в имота, няма гараж, само ограда, ограден е имотът. М. Г. почина някъде
към 1980 г., не мога да кажа точно, а съпругата му по-скоро почина, преди 5-6 години,
доколкото си спомням. От свекър ми и свекърва ми съм чувала, че те са били много отдавна
там, но не мога да кажа от коя година. След като почина М. Г., Иван живееше там след това,
заедно с децата си. Както казах, те никога не са се местили, В. и М. продължават да живеят
там и към настоящия момент. Мисля, че М. Г. (дядото на М. и на В.) е строил къщата. От
свекър ми и от свекърва ми съм чувала, че те са в имота някъде от 1950 г., преди 1951 г., не
мога да кажа точно. Не знам имотът чия собственост е, знам, че живеят там, не съм говорила
с тях по този въпрос. Откакто аз знам имота, в същия имаше построена къща. Не са местени
огради. Оградата си е била винаги така, както я знам, откакто съм отишла там. Фамилията се
грижи за имота.
СВИДЕТЕЛЯТ НА ВЪПРОСИ НА СЪДА: В дворното място има къща и лозници,
някакви плодни дървета, но не съм обърнала внимание какви са точно.
СВИДЕТЕЛЯТ НА ВЪПРОСИ НА АДВ. М.: Не съм чула някой да оспорва
собствеността на имота или да ги гони да напуснат имота.
СВИДЕТЕЛЯТ НА ВЪПРОСИ НА СТ. ЮРК. М. : Аз живея от другата страна на
улицата, не непосредствено срещу тях, малко по-нагоре на същата улица. Оградата е телена
5
мрежа с колове, не съм обърнала внимание от какво са коловете, и една желязна порта,
голяма, която е вход към дворното място откъм улицата. Не мога да кажа дали М. и В. са
имали някакви искания към Общината, не ми е известно това. Подобренията на имота се
изразяват в това, че те винаги са се грижили за дърветата, за двора и за къщата съответно. Не
ми е известно с какви строителни книжа са строени постройките. Общувам с М. и В. по
съседски.
ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА СТРАНИТЕ : Нямаме други въпроси
към свидетеля.
СЪДЪТ върна личната карта и освободи свидетеля от залата.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля Д.Х., която беше въведена в залата.
СВИДЕТЕЛЯТ НА ВЪПРОСИ НА АДВ. М.: Познавам ищците М. И. М. и В. М., те
са ми съседи. Познавам ги от много години. Живеем на две къщи разстояние. Аз съм
отсреща на ул. „********“ № 3, а те са на ул. „********“ № 2. Със свидетеля, който беше
разпитан преди мен, живеем в една къща, но в отделни домакинства. Аз живея на ул.
„********“ № 3 от 1973 г. Когато отидох да живея там, на ул. „********“ № 2 живееше М.
Г. със съпругата си (не си спомням името ). Те имаха един син – Иван, който почина.
Внуците са М. М. и В. М. – те са деца на Иван. От свекър ми и свекърва ми знам, че М. Г. и
съпругата му са отишли да живеят в този имот 1946 г. - 1947 г. някъде. В имота има една
къщичка, която е някъде 60-70 кв.м. застроена площ, на един етаж и някакво таванско
помещение. Когато отидох да живея в съседния имот през 1973 г., къщата вече беше
построена. Смятам, че бабата и дядото са построили къщата. Никой не ми го е казвал,
защото аз като отидох, те живееха там, вече беше построена къщата. Техен е имота, така
знам аз. Дворното място е някъде към 300-400 кв.м. Садят си градинка там – зеленчуци,
чушки, домати, цветя има. Имат кокошки и петел. Когато там живееха М. и съпругата му, те
пак си имаха градина вътре в дворното място. Има и дървета в имота. Сега в имота живеят
В. и М.. От едната страна на имота има автокъща, от едната страна е И.К., Т.Т. е от другата
страна – той е ветеринарен доктор. Имотът е ограден отвсякъде с телена мрежа. Откакто аз
съм в квартала не е местена оградата си е все същата, която е била още като бяха живи М. Г.
и съпругата му. Смятам, че имотът е бил собствен на М. Г.. Свекър ми и свекърва ми
поддържаха приятелски отношения с М. Г. и съпругата му, от тях знам тези неща.
Предполагам, че са придобили имота от общината – това е мое предположение. Откакто го
знам, имотът се ползва от тях за живеене. Не е имало период да са напускали къщата. Не ми
е известно някой да им оспорва собствеността.
СВИДЕТЕЛЯТ НА ВЪПРОСИ НА СТ. ЮРК. М. : Оградата е стара, откакто аз съм в
квартала, имотът винаги е бил ограден. Не ми е известно М. М. и В. М. да са подавали
заявление до общината във връзка със закупуване на имота. Аз смятам, че този имот е
техен, че са го придобили по наследяване. Имотът се поддържа - има плодни дръвчета
/ябълка, круша, дюля/. Наблюденията ми са, че се грижат за дърветата и както казах си садят
градина.
ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА СТРАНИТЕ : Нямаме други въпроси
към свидетеля.
СЪДЪТ върна личната карта и освободи свидетеля от залата.
СТРАНИТЕ (поотделно): Към момента нямаме други искания по доказателствата.
СЪДЪТ, като взе предвид, че е предоставил възможност на процесуалния
представител на ищците да се запознае с представените от ответника документи и да вземе
6
становище по същите, в т.ч. и да ангажира доказателствени искания, НАМИРА, че делото
следва да бъде отложено за друга дата.
За изясняването на спора от фактическа страна, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА ДЕЛОТО И ГО НАСРОЧВА за 07.06.2023 г. от 11:00 ч., за когато страните
редовно уведомени от днешното съдебно заседание, като заседателната дата е съгласувана с
графиците на процесуалните представители на страните.
АДВ. М.: Моля за незаверен препис от протокола.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗДАДЕ незаверен препис от протокола на адв. М. след изготвянето му.
Съдебното заседание приключи в 11:54 ч.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
7