Решение по дело №142/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Регионална дирекция на областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите против Решение № 27 от 22.01.2024 г., постановено по АНД № 20232230201415/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 3873 от 09.08.2023 г. на Директор Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище гр. Бургас към ГД „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, с което на „Билла България” ЕООД, с ЕИК *********, гр. София, за нарушение на чл. 68в от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ във връзка с чл. 68д, ал.1 във връзка с чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП и на основание чл. 233, ал. 2 във връзка с чл.210а от ЗЗП е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 25 000 лева и е осъдена Комисия за защита на потребителите да заплати на „Билла България“ ЕООД гр. София, с ЕИК *********, сумата от 3190 лева разноски по производството.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон. Счита, че по безспорен начин е установено извършването на административното нарушение. Правилно е приложен материалният закон, като при налагането на административното наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Сливен и потвърди НП. Претендира разноски.

По делото е постъпил отговор на касационна жалба от „Билла България“ ЕООД гр. София, с ЕИК *********, чрез пълномощник, който оспорва касационната жалба изцяло като неоснователна. Посочва, че при извършване на търговската практика търговецът не е използвал невярна информация за стоката с цел да подведе потребителите, в резултат на което, последните да вземат решение да я закупят. Моли съдебното решение да се остави в сила. Претендира разноски.

В с.з. касационният жалбоподател редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител. В постъпило по делото писмено становище, пълномощникът на касатора заявява, че поддържа жалбата и излага становище по същество. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по касацията.

В с.з. ответникът по касационното обжалване - „Билла България“ ЕООД – гр. София, редовно и своевременно призован, не изпраща представител. По делото е постъпила молба от пълномощник, който поддържа подадения отговор на касационната жалба и изразява становище по същество. Моли решението на Районен съд – Сливен да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационната инстанция.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен счита касационната жалба за неоснователна. Посочва, че решението на районния съд е мотивирано и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 11.04.2023 г. в обект - магазин „Билла № 423", находящ се в гр.Сливен, бул. „Цар Освободител“ № 1-Б, стопанисван от „Билла България“ ЕООД, в 12:20 ч. служители на Комисията за защита на потребителите при РД - Бургас извършили проверка по потребителска жалба с вх. № Ц-03-3763/ 06.04.2023 г. Било констатирано, че дружеството извършва търговска дейност, като в магазина се предлагат за продажба протеинови барчета с търговска марка Born Winner - Born Winner протеинов бар „Chocolate Brownie“, в опаковка от 50 гр, с обявена продажна цена от 3.99 лв./бр. и наличност в обекта - 23 броя. Съставен бил Констативен протокол № К- 2741160 от 11.04.2023 г.

В хода на проверката били направени изследвания в независима и акредитирана лаборатория за изпитване „Алименти – Омнилаб“ при „Ди Енд Ви Консулт“ ООД относно информацията за количествено съдържание на белтък в протеинов бар „Chocolate Brownie“. Според резултатите, обективирани в протокол №21217 от 24.04.2023 г.: съдържанието на белтък по етикет е в размер на 50 гр. на 100 гр., а от изследването се установено, че реалната стойност на съдържащия се белтък в продукта е в размер на 42,72 гр. на 100 гр. Актосъставителят приел, че представена по този начин, информацията относно съдържанието на белтък в протеинов бар „Chocolate Brownie“, предлаган за продажба в магазин „Билла № 423“, находящ се в гр. Сливен, бул. „Цар Освободител“ № 1-Б въвежда или би могло да въведе в заблуждение средния потребител и да доведе до вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на тази търговска практика. Приел, че е налице заблуждаваща нелоялна търговска практика, по смисъла на чл.68д, ал.1 предл.1 /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ във вр. с чл. 68г, ал.4 вр. с чл.68в от ЗЗП. Съставен бил АУАН № 003873 от 19.07.2023 г. против „Билла България“ ЕООД. Актът бил предявен на управителя на магазина, който след като се е запознал с него не е отразил възражения.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното НП.

При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че: АУАН и НП са издадени от компетентни лица, в рамките на тяхната компетентност; при спазване императивните изисквания на ЗАНН и съдържат необходимите елементи визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Приел е, че поведението и действията на дружеството се свеждат единствено до излагане на артикула за продажба в търговския обект и обозначаването на продажната цена на същия. Описаният от проверяващите продукт е бил изложен, представен за продажба във вида, в който е бил доставен. Формирал е извод, че информацията от съдържанието на протеиновия бар изхожда от неговия производител, а не от дружеството, което го предлага за продажба, поради което незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството за нарушение на чл. 68д, ал. 1 във връзка с чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП. При тези мотиви районният съд е отменил обжалваното НП.

С оглед установените факти, правилно Районният съд е приел, че обжалваното НП е незаконосъобразно. Решението е валидно, допустимо и правилно. Изводите на Районния съд са съобразени със събраните по делото доказателства и с приложимото право и се споделят от настоящата инстанция, поради което повторното им излагане не е необходимо. Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни.

Съгласно формиралата се еднопосочна съдебна практика преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на заблуждаваща търговска практика като проявна форма на забранена нелоялна търговска практика, следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата (Решение № 15363/11.12.2018 г., постановено по адм. дело № 11267/2017 г., VII о. на ВАС, Решение № 9627/15.07.2020 г., постановено по адм. дело № 7983/2019 г., VII о. на ВАС). Изхожда се от средния добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив потребител. Съгласно съображение 18 от Директива 2005/29/ЕО критерият за „средния потребител“ не е статистически, а националните съдилища и административни власти трябва да използват своята собствена преценка, за да определят типичната реакция на средния потребител в съответния случай.

Съдът на Европейския съюз (СЕС) е имал възможност да се произнесе по тълкуването на чл. 5 и чл. 6 Директива 2005/29/ЕО, като в свое Решение (първи състав) от 19 септември 2013 г. по Дело С-435/11 г. провежда разграничение между двете норми, приемайки че съставът на заблуждаващата търговка практика, уреден в чл. 6, § 1 Директивата, е специален по отношение на този по чл. 5, § 2 от същата, поради което наличието на предпоставките, визирани в него, прави безпредметен анализа на тези, посочени в чл. 5, § 2. Това становище е застъпено и в Решение (първи състав) от 16 април 2015 г. по Дело С-388/13 г.

Предвид аналогичното съдържание на националните разпоредби на чл. 68г, ал. 1 и чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, това тълкуване следва да бъде съотнесено и към тях. В този смисъл твърдението за заблуждаваща търговска практика по чл. 68д, ал. 1 ЗЗП не е обвързано от мотивиране на хипотезата по чл. 68г, ал. 1 с.з. Проявлението на визираните в чл. 68д, ал. 1 от закона предпоставки е достатъчно, за да бъде формулиран извод за нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68в от ЗЗП. Предписанието на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, възпроизвеждащо чл. 6 Директивата, нормира две хипотези. Първата от тях, се характеризира с кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2) съдържаща се в тази практика невярна и съответно подвеждаща информация, и 3) като резултат, респ. възможен такъв, да е взето търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика.

По смисъла на легалната дефиниция, съдържаща се в § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП, „търговска практика“ е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. „Билла България“ ЕООД е търговец. Съгласно §13, т. 2 ДР на ЗЗП „търговец“ е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка.

В случая, както правилно е приел първоинстанционният съд, описаното в атакувания санкционен акт деяние не може да се окачестви като заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. първо от ЗЗП. Съображенията, мотивирали АНО да издаде оспореното НП, са свързани с действията по представяне на информация относно хранителните стойности на протеинов бар чрез неговия етикет, които обаче не могат да се отнесат към ответника по касация.

Основната рамка на правоотношенията, свързани с предоставянето на информация на потребителите относно храните, се съдържа в Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (Регламентът). По аргумент от чл. 1, §1 от същия, Регламентът предоставя основа за осигуряване на високо равнище на защита на потребителите във връзка с информацията за храните, като се вземат предвид различията във възприятията на потребителите и техните потребности от информация, и като същевременно се гарантира безпрепятствено функциониране на вътрешния пазар. Съгласно предписанието на чл. 1, §2 от Регламента, в него са регламентирани общите принципи, изисквания и отговорности, уреждащи информацията за храните, и по-специално етикетирането на храните. Разпоредбите му определят средствата за гарантиране на правото на потребителите на информация и процедурите за предоставяне на информация за храните, като се отчита необходимостта от предоставяне на достатъчна гъвкавост с оглед на бъдещото развитие и новите изисквания относно информацията.

Понятието „информация за храните“ е дефинирано в чл. 2, §2, б. "а" Регламента, и означава информация относно храна, предоставена на крайния потребител посредством етикет, друг съпровождащ материал или каквито и да било средства, включително модерни технологични средства или съобщение в устна форма. Съгласно б. "и" с.з. с понятието „етикет“ се обозначава всяка маркировка, производствена марка, търговска марка, изображение или друго описание, което е изписано, отпечатано, маркирано, щамповано, изобразено или гравирано върху или закрепено към опаковката или контейнера с храна.

Стопанският субект в хранителната промишленост, който отговаря за информацията за храните, е посочен ясно в предписанието на чл. 8, §1 Регламента. Това, според цитираната норма, е стопанският субект, под чието име или търговско наименование храната се предлага на пазара, или ако този стопански субект не е установен в Съюза — вносителят на пазара на Съюза. Именно това лице, по аргумент от §2 с.з., осигурява наличието и точността на информацията за храните в съответствие с приложимото законодателство в областта на информацията за храните и с изискванията на съответните национални разпоредби. Законът прави категорична разлика между този субект и лицето, което предлага съответната стока на пазара, когато те са различни. Видно от разпоредбата на чл. 8, §3 от Регламента, стопанските субекти в хранителната промишленост, чиито дейности не засягат информацията за храните, не доставят храни, за които знаят или предполагат, въз основа на информацията, с която разполагат в качеството си на търговци, че не отговарят на изискванията на приложимото законодателство в областта на информацията за храните и на изискванията на съответните национални разпоредби.

В този смисъл е вярно, че императивите на регламента се прилагат спрямо всички стопански субекти в хранителната промишленост на всички етапи от хранителната верига, когато техните дейности се отнасят до предоставянето на потребителите на информация за храните, но задълженията им са различни. Производителят е този, който трябва да осигури точност на посочената на етикета на стоката информация, а търговецът, който предлага закупения от производителя продукт на крайния потребител, е задължен само при знание или предположение, че стоката не отговаря на изискванията на приложимото законодателство в областта на информацията за храните или на изискванията на съответните национални разпоредби, да не я доставя.

Данните във връзка със съставките на продукта са изложени предварително от производителя, който отговаря за тяхната достоверност, затова само той може да бъде лице, което прилага нелоялна търговска практика, свързана с етикетирането на продукта. Ответникът по касация не предоставя информация във връзка със съставките на продукта, поради което не би могъл да извърши твърдяната в санкционния акт търговска практика.

По изложените съображения административният съд намира, че като е отменил обжалваното наказателно постановление, районният съд е постановил обосновано и законосъобразно решение.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, но не констатира пороци на същото водещи до отмяната му.

Въз основа на изложените съображения, касационната инстанция счита, че атакуваното решение на районния съд, с което е отменено НП, е правилно и законосъобразно и е постановено при липса на съществени нарушения на процесуалните правила. Подадената против него касационна жалба е неоснователна. С оглед на това, проверяваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

С оглед изхода на спора, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна. Основателно и своевременно се явява искането на ответника по касацията за присъждане на разноски. От страна на касационния жалбоподател е заявено възражение за прекомерност, което съдът намира за неоснователно.

Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Според разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Текстът на чл. 36 ал.2 от ЗА от своя страна препраща към Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е нищожна и няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици. След като е правно нищо, минималните размери на адвокатските възнаграждения в тази наредба не биха могли да послужат за отправна точка за определяне на минимален хонорар по настоящото дело, следователно не предвиждат и долна граница до която може да бъде намален същия.

При липса на надлежна отправна точка съгласно чл.36 от ЗА за минимален размер на дължимо адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН съдът следва да определи възнаграждението за адвоката съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Предметът на делото е защита по касационна жалба против решение по ЗАНН против НП за наложена имуществена санкция в размер на 25 000 лв., поради което претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 2650 лв. без ДДС съответства на материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото. За регистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати (какъвто е процесуалният представител на ответното дружество), дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнаграждението и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на „Билла България” ЕООД разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 3180 лева, определено на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН.

Предвид изложеното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд гр.Сливен

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 27 от 22.01.2024 г., постановено по АНД № 20232230201415/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен.

ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите да заплати на „Билла България” ЕООД, с ЕИК *********, разноски в размер на 3180 (три хиляди сто и осемдесет) лева.

Решението не подлежи на обжалване.