№ 2530
гр. София, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:...
при участието на секретаря ...
като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20211110167070 по
описа за 2021 година
Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по искова молба на ЗАД „...“ срещу „...” АД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 350,73 лева,
представляваща неиздължен остатък от регресна претенция в общ размер на
537,50 лв. за платено застрахователно обезщетение по щета № ... /по
имуществена застраховка „...“/, която ответникът дължи в качеството си на
застраховател по застраховка „Гражданската отговорност” на виновния водач,
причинил ПТП на 12.04.2021 г. при управление на т.а. „...“ с peг. № ... в с. ...,
Софийска област, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендират
се сторените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на 12.04.2021 г., около 12,00 ч., застрахован при
ответника водач управлявал товарен автомобил „...“ с peг. № ... в с. ...,
Софийска област. На кръстовището на ул. „....“ и ул. „...“, при опит да се
включи в движението по ул. „....“, водачът върнал назад вместо да потегли
напред, с което станал причина за ПТП със спрелия зад него л.а. „...“ с peг. №
.... В резултат на произшествието на втория автомобил били причинени щети
в областта на предния капак и челното стъкло. Гражданската отговорност на
виновния водач за управлявания т.а. „...“ с peг. № ... била застрахована при
ответника „...” АД по силата на застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ със срок на валидност 2.06.2020г. - 1.06.2021г. Посочените
обстоятелства били документирани в изготвен от двамата водачи двустранен
констативен протокол за ПТП от 12.04.2021 г. Към датата на ПТП увреденият
л.а. „...“ с peг. № ... бил имуществено застрахован в ЗАД „... ” по силата на
застрахователна полица „...“ № ... и срок на валидност 30.07.2020г. –
29.07.2021 г., сключена със застрахования водач Н. А. Г.. По заявление на
представител на собственика в ЗАД „...” била заведена щета № ... (референтен
1
№ ....), извършен бил оглед и опис на причинените щети. Ремонтът на
увредения автомобил бил възложен на доверен сервиз на застрахователя.
Размерът на застрахователното обезщетение, включващо стойността на
необходимите резервни части и ремонтни услуги по възстановяване на
автомобила, бил определен по експертна оценка на застрахователя. С
платежно нареждане от 16.04.2021г. сумата от 512,50 лв. била преведена по
сметка на застрахования собственик в .... АД. Твърди се, че с регресна покана
изх. № .../27.05.2021г. ЗАД „...” поканил „....“ АД да възстанови сумата от
537,50 лв., включваща платеното застрахователно обезщетение и 25,00 лева
ликвидационни разходи по определянето му. В отговор на отправената покана
на 15.07.2021 г. ЗАД „....“ АД извършили плащане на предявени от ищеца
регресни претенции по опис в общ размер на 19597,74 лева. От описа е видно,
че процесната щета е включена под номер 26 в същия, като от предявена сума
537,50 лева била призната такава в размер на 186,77 лева, т.е. отказвало се
плащане по регресната щета в размер на 350,73 лева.
В срока по чл. 131 ГПК писмен отговор на исковата молба е подаден от
ответника. Същият оспорва исковете като неоснователни. Сочи, че и двете
МПС, участвали в процесното ПТП, имат валидно сключени застраховки
„Гражданска отговорност“. Оспорва, че описаните от ищеца увреждания по
застрахования при него лек автомобил са причинени по вина на застрахован
при ответника. Отрича да е налице причинно-следствена връзка между
вредите по л.а. „...“ с процесното ПТП. Оспорва механизма на осъществяване
на ПТП. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване,
изразяващо се в невнимание и несъобразяване с пътната обстановка от страна
на водача на л.а. „...“. Оспорва иска и по размер, като твърди, че същият е
предявен в завишен размер и не отговаря на действително претърпените
вреди. Сочи, че заплатеното от ищеца надхвърля средните стойности за боя
металик от 250,00 лв./литър. Твърди, че описаният детайл на увредения
автомобил – челно стъкло – и свързаните с това разходи за монтаж-демонтаж
следвало да отпадне, тъй като не кореспондирал с механизма на ПТП.
Оспорва претенцията за законна лихва, тъй като неоснователността на
главния иск обуславяла неоснователността и на акцесорната претенция.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните
доводи, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 411 КЗ.
По този иск в доказателствена тежест на ищеца е в условията на пълно и
главно доказване да докаже следните обстоятелства: 1) наличие на валидно
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между ищеца
и увреденото лице; 2) плащането на застрахователно обезщетение по нея; 3)
осъществено непозволеното увреждане от трето лице по чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
което представлява покрит застрахователен риск, в конкретния случай:
деяние – настъпилото ПТП от 12.04.2021 г., противоправно поведение на
водача на товарен автомобил „...“ с peг. № ..., вреда – щетите по МПС л.а. „...“
с peг. № ...; причинна връзка между това деяние и претърпени от
застрахования по имуществената застраховка вреди; 4) наличие на валидна
към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ между
делинквента и ответника по спора;
В доказателствена тежест на ответника е в условията на пълно и главно
2
доказване да докаже следните обстоятелства: 1) да обори презумпцията по чл.
45, ал. 2 ЗЗД, като докаже липса на вина у делинквента; 2) във връзка с
възражението за съпричиняване да докаже, че водачът на л.а. „...“ с peг. № ... е
извършил сочените в отговора на исковата молба нарушения на правилата за
движение по пътищата, поради невнимание и несъобразяване с пътната
обстановка;
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК с доклада по делото са били
обявени за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: наличието на застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за
МПС „...“ с ДКН ..., сключена с „...” АД с покритие от 2.06.2020 г. до
1.06.2021 г.; наличието на застрахователно правоотношение по
застрахователна полица „...“ № ... за л.а. „...“ с peг. № ..., със срок на
валидност 30.07.2020г. – 29.07.2021 г.; изплащането на обезщетение от ЗАД
„...” в полза на увреденото лице в размер на 537,50 лв.
По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП от
12.04.2021 г., подписан от двамата водачи, участвали в процесното ПТП.
Отбелязано е, че пътно-транспортното произшествие е настъпило при удар в
задната част на друго превозно средство при движение в една посока и в
същата лента. За виновен водач е посочен свидетеля С. В., като същият с
бележка в т. 11 от протокола е уточнил, че се признава за виновен, предприел
маневра на заден ход и ударил МПС зад неговото. Като щети по увредения
лек автомобил „...“, рег. № ... са посочени „натиснат преден капак и пукнато
челно стъкло“.
По делото са представени доказателства, че ищецът е заплатил на
увреденото лице сумата в размер от 512,50 лв., като в тази връзка е
представена преписката по щета № ..., както и преводно нареждане от
16.04.2021 г. за посочената сума.
Представени са доказателства, че към ответника е отправена регресна
претенция по щета № ... за сумата от 537,50 лв., в която се включват и 25,00
лв. ликвидационни разноски. Представени са доказателства, че ответникът е
платил сумата от 186,77 лв. по посочената щета, заведена при него под № ....
Незаплатена е останала разликата от 350,73 лв.
По делото са разпитани свидетелите С. В. и Н. Г.. Показанията им са
ясни, последователни и съдът ги кредитира – същите кореспондират с
останалите доказателства по делото, като свидетелите не влизат в съществено
противоречие помежду си относно обстоятелствата, включени в предмета на
доказване по делото, които са възприели лично.
Свидетелят В. сочи, че доколкото помни, предприел маневра на заден
ход и ударил намиращия се зад него лек автомобил. Сочи, че поддържа
написаното в двустранния констативен протокол за ПТП, като признава
вината си за настъпване на пътно-транспортното произшествие. Сочи, че по
управлявания от него автомобил нямало щети, а по отношение на щетите по
другия автомобил поддържа написаното в протокола. Твърди, че към момента
на настъпване на ПТП товарният автомобил, управляван от него, не бил
натоварен, но било възможно при удара от него да е изпаднал камък, тъй като
редовно се движел по черни пътища.
Свидетелката Г. поддържа удостовереното в двустранния констативен
протокол за ПТП, представен по делото. Сочи, че към момента на настъпване
3
на ПТП товарният автомобил е бил натоварен, като при удара от ремаркето
му изпаднали предмети, но не помни какви са били. Уточнява, че предметите,
които изпаднали, изглеждали като камъчета, остатък от нещо. Сочи, че
щетите по управлявания от нея лек автомобил били по боята и стъклото, като
поддържа удостовереното в двустранния констативен протокол за ПТП.
Сочи, че с другия водач не са имали никакви спорове – същият признал
вината.
По делото е прието заключение по допусната от съда съдебна
автотехническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно
изготвено и обосновано.
От заключението се установява, че механизмът на ПТП отговаря на
описания в исковата молба, като в тази част заключението кореспондира и със
свидетелските показания на двамата разпитани по делото свидетели –
установява се, че на 12.04.2021 г. около 12,00 ч. товарен автомобил „...“ с рег.
№ ... се движи по ул. „...“, с. ..., с посока от ул. „...“ към ул. „....“ и на
кръстовището с последната водачът предприема маневра за движение на
заден ход, при която реализира ПТП с намиращия се зад него лек автомобил
„...“ с рег. № ....
Вещото лице е посочило, че уврежданията по лек автомобил „...“ с рег.
№ ... са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 12.04.2021 г.
ПТП в с. ..., с изключение на увреждането по челното стъкло.
В тази част обаче вещото лице уточнява заключението си при
изслушване в открито съдебно заседание и след разпита на свидетелката Г..
Посочва, че при конструкция на товарния автомобил с много изнесен кош,
който да е по-високо, ако при това съприкосновение с натискане на
спирачката изпадне камъче, тогава било възможно вредите по челното стъкло
също да настъпят при посочения механизъм на ПТП. Уточнява допълнително,
че е налице концентрирана точка, което означавало, че нещо е паднало върху
стъклото – имало задиране, нещо, което е останало от материал, натоварен в
превозното средство, паднал материал от кош, който да е по-висок от предния
капак.
По отношение на средната пазарна стойност на причинените вреди по
лекия автомобил „...“ с рег. № ..., съдът кредитира заключението на вещото
лице, съгласно което стойността на уврежданията с включена подмяна на
челно стъкло е 1337,17 лв., а стойността им без включване на този детайл е
581,74 лв.
Съдът намира, че всички описани в исковата молба увреждания са в
причинно-следствена връзка с процесното пътно-транспортно произшествие.
Относно механизма на настъпването му, съдът кредитира показанията на
двамата свидетели, които са били участници в инцидента, и които са
възприели лично и непосредствено както механизма на настъпване на ПТП,
така и вредите, причинени на застрахования при ищеца лек автомобил.
Показанията на свидетелите са непротиворечиви и еднопосочни, като и
двамата сочат, че отразеното в двустранния констативен протокол отразява
точно както механизма на настъпване на произшествието, така и вредите от
него. В двустранния констативен протокол като щети по застрахования от
ищеца лек автомобил са отразени „натиснат преден капак и пукнато челно
стъкло“, т.е. повредата на предното стъкло е констатирана от свидетелите още
към момента на настъпване на ПТП. Същевременно в съдебно заседание
вещото лице уточнява, че щетите по стъклото са именно вследствие на падане
4
на предмет върху стъклото, предвид наличната концентрирана точка на удара,
като в тази част заключението също кореспондира с показанията на
свидетелите. Свидетелката Г. изрично сочи, че върху стъклото е паднал
някакъв материал, наподобяващ камъчета.
Относно оспорванията в писмения отговор на исковата молба, че
застрахованият при ответника водач – свидетеля В. – не бил виновен за
настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие, както и че
липсвало негово противоправно поведение, съдът намира, че тези твърдения
напълно се опровергават от приетите по делото доказателства. На първо
място с направеното частично плащане по регресната претенция ответникът е
направил извънсъдебно признание, че е налице основание за претенцията на
ищеца. На следващо място, самият водач – свидетелят В. – признава вината
си, като двамата водачи нямат спор за това и са отразили, че процесното ПТП
е настъпило именно вследствие на виновното и противоправно поведение на
свидетеля В., видно и от подписания от двамата двустранен констативен
протокол.
Неоснователно е и възражението за съпричиняване, направено от
ответника – същият не ангажира никакви доказателства, че е било налице
поведение на водача на увредения лек автомобил – свидетелката Г., което да е
допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Не са ангажирани
доказателства, че същата е проявила невнимание и не се е съобразила с
пътната обстановка, както се твърди в писмения отговор на исковата молба –
напротив, от заключението на вещото лице се установява, че с оглед
механизма на настъпване на ПТП виновен е водачът на товарния автомобил
„...“, а водачът на лекия автомобил „...“ не е имал възможност да предотврати
настъпването на ПТП.
От заключението на вещото лице се установява, че сумата, необходима
за отстраняване на щетите, е 1337,17 лв. Ищецът е заплатил на увреденото
лице сума в размер от 512,50 лв., т.е. обезщетение в значително по-нисък
размер от приетото в съдебната автотехническа експертиза. Ето защо
възражението на ответника, че заплатеното от ищеца обезщетение е в
прекомерно завишен размер, е неоснователно.
Предвид направеното от ответника плащане в размер от 186,77 лв. по
регресната претенция на ищеца, останал е непогасен остатък от 350,73 лв.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че са налице всички
предпоставки за уважаване на иска в пълния предявен размер.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищецът.
Същият е представил списък по чл. 80 ГПК, съгласно който направените
разноски са в размер от 610 лв., като в последното съдебно заседание е
направил и искане за присъждане на сумата от още 150 лв. – допълнителен
депозит за разпит на свидетеля Г..
Разноските следва да се присъдят в полза на ищеца, доколкото са
представени доказателства, че същите са заплатени от него.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА ЗАД „....“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр. ..., да заплати на ЗАД „...“, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.
..., по предявения иск с правна квалификация чл. 411 КЗ сумата от 350,73 лв.,
представляваща неиздължен остатък от регресна претенция в общ размер на
537,50 лв. за платено застрахователно обезщетение по щета № ... /по
имуществена застраховка „...“/, дължимо от ЗАД „....“ АД в качеството му на
застраховател по застраховка „Гражданската отговорност” на виновния водач,
причинил ПТП на 12.04.2021 г. при управление на товарен автомобил „...“ с
peг. № ... в с. ..., Софийска област, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на исковата молба – 25.11.2021 г. до
окончателното погасяване на вземането.
ОСЪЖДА ЗАД „....“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр. ..., да заплати на ЗАД „...“, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.
..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер от 760,00 лв.,
представляваща направени съдебни разноски по гр.д. № 67070/2021 г. по
описа на Софийски районен съд, 182 състав.
Решението подлежи на обжалване по реда на глава ХХ от Гражданския
процесуален кодекс пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6