Р Е Ш
Е Н И Е
№
105
Гр.Разград, 13 октомври 2022 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Разградският административен съд в публично заседание
на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и втора година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА СТОЕВА
МАРИН
МАРИНОВ
При секретаря Пламена Михайлова и в присъствието на прокурора Емил Енчев, като разгледа докладваното от съдия Ива
Ковалакова-Стоева КАНД № 96 по описа за 2022 г. за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН .
Образувано е по касационна жалба против Решение №23/
23.05.2022 г., постановено по АНД №165/ 2021 г. по описа на Исперихския районен съд, с което е потвърдено Наказателно
постановление (НП) № 17-000815/
20.07.2021г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Разград, с което
на „АГРО КОНСТРУКШАН” ООД, гр. Разград за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с
чл. 61, ал. 1 от кодекса на труда КТ) на основание чл. 414, ал. 3 от същия
кодекс е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.
Недоволно от така постановеното решение е останало
наказаното дружество. В жалбата си развива доводи, че решението е неправилно,
като постановено при допуснато съществено процесуално нарушение и в
противоречие с материалния закон. С оглед на това иска от съда да го отмени,
ведно с произтичащите от това законни последици.
Ответникът по касационната жалба, чрез своя процесуален
представител твърди, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да остави в
сила решението на Исперихския районен съд.
Прокурорът заключава, че не са налице сочените
касационни основания за отмяна, поради което решението на районния съд следва
да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Разградският административен съд, след като прецени направените
оплаквания, анализира събраните по делото доказателства, които обсъди с
доводите и становището на страните, констатира следното:
Жалбата е допустима като подадена в срок от надлежна
страна против съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по
същество тя се явява неоснователна по следните фактически и правни изводи:
От събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че на 08.06.2021г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“
извършили проверка по работни места в обект: строеж „Автосервиз”, находящ се в
град Исперих, обл. Разград, изграждан чрез наети лица от „АГРО КОНСТРУКШАН”
ООД, гр. Разград. При нея установили, че К. С. Д. извършвал трудова дейност като общ работник - заливал
бетон на строителната площадка. В попълнената от него декларация работникът
посочил, че е нает от жалбоподателя, работи на обекта от месец май 2021 г. като
общ работник, с определено работно време от 08. 00 до 17.00 часа, с почивки по
време на работа от 12.00 до 13.00 часа и
почивни дни събота и неделя, при договорено месечно трудово
възнаграждение в размер на 500. 00лв. Лицето изрично декларирало, че няма
сключен нито трудов, нито граждански договор.
При тези данни поверяващите приели, че с това противоправно
поведение бездействие от обективна и субективна страна жалбоподателят е
осъществил нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ, тъй като
възникналите трудови отношения с посочения работник не са уредени със сключен
писмен трудов договор, поради което е съставен АУАН №17-000815/21.06.2021г. Отразените
в него констатации са изцяло възприети и от наказващия орган, който е ангажирал
отговорността на работодателя на основание чл. 414, ал. 3 от КТ с атакуваното наказателно
постановление.
Исперихският районен съд е потвърдил това НП, като е
приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения и НП е издадено в съответствие с материалния
закон. Изложените от него съображения напълно се споделят от настоящата
инстанция.
Оспорените АУАН и НП са съставени в предвидените за
това срокове, от компетентни органи и при спазване на изискванията за форма и
съдържание. Приложени са и съответните законови разпоредби.
Събраните писмени и гласни доказателства установяват,
че на 08.06.2021 г. лицето К. Д. фактически
е престирал своя труд в полза на „АГРО КОНСТРУКШАН” ООД, изпълнявайки функции,
типични за длъжността „общ работник“ в строителството. Работодателят не е
изпълнил задължението си преди постъпването му на работа да оформи възникналите
с него отношения в писмен трудов договор. При тези данни се налага еднозначният
извод, че с противоправното си поведение касаторът е осъществил от обективна страна състава на
вмененото му административно нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1
от КТ.
В тази насока съдът намира за необходимо да отбележи,
че съгласно чл. 416, ал. 1 от КТ редовно съставеният АУАН се ползва от
доказателствена сила до доказване на противното. Ето защо, за разлика от общите
производства по оспорване на НП, в тези случаи със специалната норма е обърната
доказателствената тежест и нарушителят следва да доказва твърденията си, които
противоречат на фактите, отразени в АУАН. Такива доказателства не са
ангажирани. Представеният граждански договор не оборва констатациите в АУАН.
По правило страните имат автономия при договарянето
помежду си, но тя е ограничена от повелителните разпоредби на закона. В
случая нормата на чл. 1, ал. 2 от КТ
задължава отношенията по повод предоставяне на работна сила да се уреждат само
като трудови. Преценката относно
характера на конкретните правоотношения следва да се прави при отчитане на основната разлика между
трудовите и гражданските правоотношения. При трудовите отношения дължима е
престацията на труд, на работна сила (жив труд), а при облигационните договори се
дължи изпълнението на определен резултат (овеществен труд). От това произтичат
и другите разлики между тях. При трудовия договор работникът е в зависимост от
своя работодател и е задължен да спазва определения ред, работно време, работно
място, установена технология на производството, работен цикъл и пр. При
договора за изработка изпълнителят дължи само "изработването на
нещо", на уговорения резултат и е независим, стопански и оперативно
самостоятелен при изпълнението, т.е. сам, на свой риск решава кога да извърши
работата, как, по какъв механизъм, с какви материали и т.н. И при двата
договора се дължи възнаграждение, но то се различава по своето естество. Така
напр. трудовото възнаграждение е правно регламентирано, има гарантиран
минимален размер и се изплаща периодично, ежемесечно, за разлика от възнаграждението,
което следва да заплати поръчващият- то се договаря по размер свободно между страните
и се изплаща след приемане на изработката, по принцип еднократно.
В казуса, от събраните писмени и гласни доказателства,
се установява, че жалбоподателят е организирал и ръководил изцяло строителните
работи, като К. Д. не е разполагал
с оперативна самостоятелност, а напротив – бил е длъжен да се съобразява с
определеното работно място, работно време и работен цикъл. За положения от него
труд му е заплащано месечно трудово възнаграждение. Всички тези белези
характеризират възникналите отношения между него и касатора като типични трудови
отношения, поради което е следвало да бъдат оформени с писмен трудов договор. Неизпълнението
на това задължение от работодателя съставлява нарушение на чл. 62, ал. 1 във
вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ, поради което
правилно и обосновано е ангажирана неговата отговорност на основание чл. 414,
ал. 3 от КТ с издаденото НП.
Определената имуществена санкция е в минималния
размер, посочен в санкционната норма и липсва законова възможност тя да бъде
намалена с оглед забраната на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН.
В този смисъл са и мотивите на обжалваното решение.
Същото е валидно, обосновано, правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4
от ЗАНН в полза на ответника следва да се присъдят разноски за настоящата
инстанция. Същите са своевременно
предявени и доказани в размер от 80 лева – дължимо юрисконсултско
възнаграждение, определено при условията на чл. 37 от Закона за правната помощ
и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран така Разградският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В
СИЛА
Решение №23/23.05.2022 г., постановено по АНД №165/ 2021 г. по описа
на Исперихския районен съд.
ОСЪЖДА „АГРО КОНСТРУКШАН” ООД, гр. Разград да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда“ - Разград сумата от 80 (осемдесет) лева- дължими
деловодни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/