Р Е Ш Е Н И
Е № 260091
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ 24.11. 2020 г.
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от 16. 10. 2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
с участието на секретаря Катя
Митева, като разгледа докладваното от съдия СПАСОВ
т. дело № 394 по описа на ПАС за 2020 г., установи следното:
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Повод за започването му е изходяща от ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *********, ****
въззивна жалба против постановеното по т. дело № 113/ 2017 г. по описа на ХОС
решение в частта, с която ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *********, **** е осъдено да заплати
на Н.М.В., ЕГН ********** следните суми:
- по 820, 50 лв. месечно
обезщетение за професионален болногледач от 18.08.2017 г. до 31.08.2017 г., по
909, 74 лв. месечно обезщетение за професионален болногледач от 01.01.2018 г.
до 31.12.2019 г. и по 998, 93 лв. месечно обезщетение за професионален
болногледач считано от 01.01.2019 г. до настъпване на юридически факт, представляващ
основание за изменение на този размер или за отпадане на задължението за
плащане на това месечно обезщетение за професионален болногледач, заедно със
законната лихва върху всяко отделно плащане от 18 число на всеки месец до
окончателното му изплащане.
-
1 151 лв. разноски по делото,
както и в частта, с която ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *********, ****
е осъдено да заплати на Държавата по
сметка на Хасковския окръжен съд ДТ в
размер на 901, 35 лв. и 700 лв. платени за възнаграждения за вещи лица по
назначените експертизи, а на „Адвокатско дружество В. *** на основание чл. 38
от ЗА сумата от 1 206 лв.
В жалбата са изложени съображения за неправилност
и незаконосъобразност на решението поискана е отмяната му и постановяване на
друго отхвърлящо иска.
Въззиваемата страна намира
жалбата за неоснователна.
Съдът след като се запозна са
акта предмет на обжалване и събраните пред двете инстанции доказателства намери
за установено следното:
На 18.08.2017 г. в Хасковския
окръжен съд е постъпила изходяща от Н.М.В.,
ЕГН ********** искова молба против ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *********, гр. С..
В обстоятелствената част на същата се
говори за това, че на 19. 08. 2012 г. на път ** ****3 посока с.Т.Д.- с. Ч., обл. П. при
управление на лек автомобил „*“ модел *, рег. № * **** ** с несъобразена скорост от 133 км/час при
ограничение от 90 км/час и при неправилно възприятие на пътната обстановка
/налачие на водоснабдителен маркуч и вода по пътното платно/ водачът Г.К.Г.в употребил
рязко спирачки. При липсата на сцепление с мократа настилка, автомобилът
започнал неконтролируемо движение със странично плъзгане, излезнал от пътя, преобърнал
се на 540 градуса през тавана на купето. В следствие на това движение ищцата,
която се возила на задната седалка в автомобила била притисната от него, което
довело до тежки травматични увреждания-закрита гръбначно мозъчна травма със
счупване и изкълчване на Th 11-12 прешлени, контузия
и компресия на гръбначния мозък в гръдната част, довела до атонична долна
параплегия/парализа на долните крайници/, счупване на леви ребра от 3 до 10 и
контузия на белия дроб. Следствие на тези травми тя останала инвалид.
Във
връзка с описаното по- горе ПТП, Г.К.Г.в бил осъден с влязла в сила присъда по
НОХД №1336/2013 г. на Районен съд-П. за престъпление по чл. 343 от НК. В тази
връзка се сочи, че присъдата била задължителна за гражданския съд съобразно
чл.300 от ГПК и с оглед на това били безспорни противоправността на деянието и вината
на водача.
Непосредствено след
инцидента В. била оперирана в У.М.Б.А.Л. „С.Г.“ П.с наложена метална
стабилизация на гръбначния стълб по система Страйкър с шест винта. През месец
ноември 2012 била извършена и друга оперативна интервенция в МБАЛ „С.И.Р.“, гр.
С. поради получено разместване на стабилизиращите гръбначния стълб винтове. През
декември 2012 г. и януари 2013 г. В. била на рехабилитационни процедури в
БДПЛР, гр. П..
В края на 2014 г. тя била на специализиран преглед в Ц.. Там били
дадени препоръки от невролози за извършване на сложна операция за поставяне на
невропротези, които да заместят в определена степен функцията на увредения
гръбначен мозък. През май 2015 г. била проведена и консултации в Медицински
център „Ф.“, гр. С., И..
На
14.08.2017 г. ищцата била оперирана в клиника „* * *“, гр. Ц., Ш. за имплантиране на невропротези
тип „Lion“. Поради тежкия
психологически срив, В. била настанена в самостоятелна стая с придружител. За
тази операция заплатила авансово 83 323, 40 шв.франка със собствени
средства посредством няколко отделни превода за реално извършените услуги от
клиниката и допълнително още 1 084, 65 шв.франка или общо 84 408, 05
шв.франка.
Наред с това В. сочи,
че получените трайни и необратими увреди на гръбначния стълб обусловили
определянето на 100% трайна загуба на трудоспособност с чужда помощ с три
последователни решение на ТЕЛК за времето от 21.05.2013 г. до настоящия момент.
Още от настъпване на травмата тя имала нужда от постоянна чужда помощ за лична
хигиена, придвижване, обличане, посещения на лечения, раздвижване и др. Тази
помощ се предоставяла от нейните близки.
Сочи се, че заплащане на възнаграждение за професионални
болногледачи била необходима сумата 1 000 лв. месечно, изчислена въз
основа на средните месечни възнаграждения на такива лица в района на гр.Д. /местожителството
на В./ към момента на завеждане на иска.
Направен е извод, че
според чл.45 от ЗЗД всеки бил длъжен да поправи вредите причинени другиму и в
тази връзка това задължение възникнало в патримониума на Г.Г..
Наред с това е
посочено, че момента на настъпване на ПТП отговорността на водача била
застрахована в ЗК „Л.И.“ АД чрез застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите № ************ и според чл. 226 от КЗ/отм/
ответното дружество следвало да поеме дължимото от застрахованото лице
обезщетение.
На тази база е
отправено искане за осъждане на дружеството да заплати на ищцата направените от
нея разноски за лечение от 84 408, 05 шв. франка ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, както и по 1 000
месечно от 18.08.2017 г. да настъпването на основания за отпадане на плащането
или неговото изменение, ведно със законната лихва върху исковите суми от 18
число на всеки месец за всяко плащане.
С отговора на ИМ от ответното дружество не
е оспорено наличието на застрахователно правоотношение за риска „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ и че водачът има качество на застраховано лице.
Наред с това досежно първия иск е
изразено мнение за неоснователност поради липсата на причинна връзка между
описаното ПТП и посочените от ищцата операции и медицински процедури в Ш..
Направено е и възражение за съпричиняване от страна на пострадалата поради
липса на обезопасителен колан. В тази връзка се сочи, че липсата му станала причина
тя да изпадне от задната седалка и да бъде затисната от преобърнатия автомобил.
По отношение на претенцията за
заплащане на месечно възнаграждение за болногледач е казано, че искът бил
недопустим с оглед на това, че претенцията касаела бъдещи вземания, които не
попадали в хипотезата на чл.124 ал.2 от ГПК. Наред с това е изразено и становище
за неоснователност с оглед липсата на причинна връзка между вредата и
извършването на тези разноски, а и с оглед наличието на споменатото вече
съпричиняване.
Ищцата е подала ДИМ, в която е
изложила становище за неоснователност на защитните възражения в отговора.
Отговор на ДИМ не е подаван.
В хода на производството пред ХОС
в откритото съдебно заседание на 30.09.2019 г. между страните е постигната съдебна
спогодба досежно претенцията за покриване на разходите за операцията в Ш. и производството
по делото относно този иск е прекратено.
Същото реално е продължило по
иска за изплащане на сумата от 1 000 лв. разходи за болногледач месечно от
18.08.2017 г. до настъпване на юридически факт, представляващ основание за
изменение на размера или за отпадане на задължението.
Съдът след
събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства е
постановил и решението предмет на обжалване.
В него е прието,
че предпоставките визирани в разпоредбата на чл.45 от ЗЗД регламентиращи
отговорността на водача Г.К.Г.в за претърпените
от ищцата вреди са налице и са доказани по безспорен и категоричен начин. Това
съотнесено с обстоятелството, че автомобилът, с който е извършено ПТП, е имал
застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество обуславяло и извода,
че са налице предпоставки да се ангажира отговорността на ответника по чл. 226,
ал. 1 от КЗ /отм./.
Прието е също,
че ищцата има нужда от специализирана чужда помощ на болногледач от общо 16
часа дневно-10 часа през деня и 6 часа през нощта и че те са пряко следствие от
настъпилото ПТП на 19.08.2012 г. и причинените от същото увреди по нея. Прието
е също наличие на съпричиняване в размер на 25 %, като в тази връзка е
извършено позоваване на влезли в сила актове по НОХД № 1336/2013 г. на ПзРС, гр.дело
№8732/15 г. на СГС, в. гр. дело №3345/2017 г. на САС и т.дело №3083/2018 г. на
ВКС.
По тази причина
след отчитане процента на съпричиняване на ищцата е присъдено от 18. 08. 2017
г. до 31. 08. 2017 г. да се заплати по 820, 50 лв. месечно или 3 626, 11
лева, от 01. 01. 2018 г. до 31. 12. 2019 г. по 909, 74 лв. месечно или общо
10 916, 88 лв., а след 01. 01. 2019 г. по 998, 93 лв. месечно до
настъпване на юридически факт, представляващ основание за изменение на този
размер или за отпадане на задължението за плащане на това месечно обезщетение .
В останалата част до пълния предявен размер искът е бил отхвърлен като
неоснователен.
Недоволен от постановеното
съдебно решение в осъдителната му част е останал ответникът и е подал жалбата
станала причина за започване на производството пред ПАС.
В същата се излагат подробни
съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението свързани основно
с това, че не са представени доказателства за извършени разходи за този вид
услуга, т.е. няма намаляване на имуществото на ищцата, за да се присъжда такъв
тип обезщетение.
По отношение на присъденото
обезщетение за вреди за бъдеще време се смята, че претенцията е недопустима.
С оглед
разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и
допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с
оглед посоченото в жалбата.
По повод на
тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно
(нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от
ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен
вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не е подписано или не е
постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в
случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата
компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на
българските съдилища.
В случая
нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се говори.
По
отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл.
270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено
произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един
непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от
некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е постановен съдебен акт
въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.
В случая за
липса на право на иск в патримониума на ищцата от изложената фактическа
обстановка не може и да се говори. Не става реч и за произнасяне по един не
предявен иск при условие, че разгеладаната от първоинстанционния съд искова
претенция е с правно основание чл. 226 от КЗ/отм./ и предмет на преценка са били факти и
обстоятелства от значение за искове от този тип. Решението не е постановено и
от съд, който с оглед разпоредбите на ГПК не е следвало да разглежда настоящия
правен спор.
В случая не може да
се говори за недопустимост на решението и с оглед извършеното с
него присъждане на преиодични плащания за
бъдеще време. Това на първо место е така с оглед разпоредбата на чл. 124, ал.2
от ГПК, където е казано, че може
да се предяви иск за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения,
дори тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението. Анализът на тази разпоредба
сочи, че присъждане на повтарящи се и неизискуеми задължения е възможно в
случаите, при които е сигурно, че те ще
настъпят. Процесните такива са свързани
с разходи за болногледач. Според, т. 4 от ППВС № 4/75 г. на
обезщетение подлежат и разходите за болногледач, дори и в случаите, когато той
е бил гледан от близък човек. Това съотнесено с факта, че в процесния случай е
безспорно, че състоянието на ищцата няма да се подобри и по тази причина няма
да отпадане нуждата от специализирани грижи сочи, че те със сигурност ще се
престират, т.е. претенцията е допустима.
Казаното от своя страна сочи, че ПАС съобразно
разпоредбите на чл. 271 от ГПК следва да реши спора по същество, като потвърди
или измени изцяло или отчасти обжалваното решение. При извършване на тази
преценка той ще е обвързан от посочените в жалбата съображения за неправилност
на съдебното решение.
Те, както
се спомена се базират единствено на доводи за това, че са присдени разходи за болногледач за минало
време въпреки липсата на доказателства, че такъв е бил наеман и му е било
плащано. Говори се и за недопустимост на решението за присъдените разходи за в
бъдеще.
Това сочи,
че спорът относно налачието на предпоставките за пораждане отговорността на
ответника за обезщетяване на претърпените от ищцата вреди не е пренесен пред
настоящата инстанция още повече, че той е разрешен със СПН видно от приложените
към делото дела на СГС, САС и ВКС, а и от наличието на сключена съдебна
спогодба по настоящето дело.
Не е
пренесн и спорът за това, че претендираното е пряка и непосредсвена последица
от получените при произшествието травми.
Релано от
страна на застрахователя се оспорва възможността за присъждане на обезщетение
за болоногледач за минало време без такъв да е бил наеман и да му е плащано.
В тази връзка
следва да се посочи, че според т. 4 от ППВС № 4/75 г. ако здравословното състояние на пострадал при
непозволено увреждане е налагало неговото обслужване от друго лице, за
заплатеното от пострадалия на това лице причинителят на увреждането дължи
обезщетение. Прието
е също, че той дължи такова
обезщетение на самия пострадал и в случаите,
когато последният не е заплащал за обслужването, а е бил гледан от свой близък,
който поради тази причина не е получавал трудовото си възнаграждение, като размерът на обезщетението в този случай се равнява на
необходимото възнаграждение за получените грижи.
От доказателсвата по делото е
видно, че за минал период дължимите грижи са се осъществявали от бащата и
сестрата на ищцата, като същите в периода на престирането им не са могли да
работят. Това автоматично води до извод, че предпоставките за присъждане на
обезщетение са налице.
Те са налице с оглед изложеното
по- горе и за бъдеще време независимо от факта дали ищцата ще наеме с изплащаната
й сума обучен болногледач или ще се възползва от избрания до момента поради
липса на средства вариант.
Това води до извод, че претенцията
на ищцата се явява основателна, като по отношения размера на дължимото
обезщетение съдът счита, че няма пречка да се възползва от възможността на чл.
272 от ГПК и да препрати към мотивите на ХОС.
По тези съображения решението следва
да се потвърди, а жалбоподателят ще бъде осъден да заплати на въззиваемата
страна направените от нея за производството пред ПАС разноски за адвокат от
1800 лв.
Водим от това
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
постановеното по
т. дело № 113/ 2017 г. по описа на ХОС решение в частта, с която ЗК „Л.И.“ АД,
ЕИК *********, **** е осъдено да заплати на Н.М.В., ЕГН ********** следните
суми:
- по 820, 50 лв. месечно
обезщетение за професионален болногледач от 18.08.2017 г. до 31.08.2017 г., по
909, 74 лв. месечно обезщетение за професионален болногледач от 01.01.2018 г.
до 31.12.2019 г. и по 998, 93 лв. месечно обезщетение за професионален болногледач
считано от 01.01.2019 г. до настъпване на юридически факт, представляващ
основание за изменение на този размер или за отпадане на задължението за
плащане на това месечно обезщетение за професионален болногледач, заедно със
законната лихва върху всяко отделно плащане от 18 число на всеки месец до
окончателното му изплащане.
- 1 151 лв. разноски по
делото,
както и в частта, с която ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *********, **** е осъдено да заплати на Държавата по сметка
на Хасковския окръжен съд ДТ в размер на
901, 35 лв. и 700 лв. платени за възнаграждения за вещи лица по назначените
експертизи, а на „Адвокатско дружество В. *** на основание чл. 38 от ЗА сумата
от 1 206 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“
АД, ЕИК *********, **** да заплати на Н.М.В., ЕГН ********** сумата от 1 800
лв. направени от нея за производството пред ПАС разноски за адвокат.
Решението може да се обжалва в 1 месечен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.