Решение по дело №432/2019 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 177
Дата: 22 август 2019 г. (в сила от 10 септември 2019 г.)
Съдия: Пламен Митков Драганов
Дело: 20193530200432
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№ 177                                                          22.08.2019 година                         град Търговище

          В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ТЪРГОВИЩЕ                                                                 тринадесети състав

На шести август                                                                   две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:   

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ДРАГАНОВ

 Секретар Стела Йорданова

като разгледа докладваното от председателя

НАХД  № 432                                                  по описа за                                         2019 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

            Постъпила е жалба от А.Б.И. *** против Наказателно постановление № 19-1292-000713/22.04.2019 г. на ВДП Началник сектор Пътна полиция към ОД на МВР - Търговище, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания - глоба в размер на 100 лева и лишаване от правоуправление за срок от 3 месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и глоба в размер на 20 лева на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП. В жалбата си И. твърди, че от обективна и субективна страна не е извършил визираните в НП нарушения. Поради изложеното счита постановлението за незаконосъобразно и моли съда да го отмени изцяло. В съдебно заседание жалбоподателя  се явява лично и поддържа жалбата.

Ответника по жалбата се представлява от гл. ю. к. Л. Ж.. Същата поддържа тезата за неоснователност на жалбата, и моли съда да остави в сила наказателното постановление като законосъобразно.  

            Съдът, като прецени становищата на страните във връзка с представените доказателства, приема за установено следното:

            Жалбата е подадена в срок от лице с активна процесуална легитимация и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е частично основателна.

На 19.03.2019 г. сутринта, в гр. Търговище, на ул. „Т. “, жалбоподателят А.Б.И. бил паркирал собствения си лек автомобил м. „Фолксваген Голф“ с рег. № * ** ** ** на паркинга на магазин „Булмаг“. Около 09.40 ч. жалбоподателят потеглил на заден ход с автомобила си от паркинга и излизайки на ул. „Т. “ ударил със задна дясна броня предния ляв калник на паркирания на улицата лек автомобил м. „БМВ 116“ с рег. № * ** ** **. Двата автомобила се разклатили, при което водачът спрял за няколко секунди, но след това потеглил и напуснал местопроизшествието. Неволен свидетел на настъпилото ПТП станал М.М., който бил на мястото на водача в автомобила,  паркиран непосредствено зад ударения автомобил м. „БМВ 116“. Когато малко по – късно водачът на ударения автомобил излязъл от магазина, св. М. му обяснил за случилото се и му дал номера на автомобила на жалбоподателя и своя визитка, като изразил воля да стане свидетел на настъпилото ПТП. Последвало обаждане на тел. 112, в резултат на което на местопроизшествието пристигнал дежурен автопатрул в състав св. М.С. и И.  И., и двамата на длъжност мл. автоконтрольори в сектор Пътна полиция. По номера на автомобила полицейските служители установили водача на  лекия автомобил м. „Фолксваген Голф“ с рег. № * ** ** **, след което посетили местоработата на жалбоподателя и го поканили в РУ – Търговище за съставяне на АУАН. Там бил повикан по телефона и свидетеля М., като в присъствието на двамата бил съставен АУАН № Д795687/19.03.2019 г. срещу жалбоподателя за нарушения на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ и чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, за това че като водач на лек автомобил, преди да започне движение назад, не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението и като участник в пътнотранспортно произшествие не е останал на мястото на произшествието до пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи. Жалбоподателят подписал акта, както и съставения протокол за ПТП, без възражения.

Въз  основа на  съставения акт е издадено обжалваното Наказателно постановление № 19-1292-000713/22.04.2019 г. на ВДП Началник сектор Пътна полиция към ОД на МВР - Търговище, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания - глоба в размер на 100 лева и лишаване от правоуправление за срок от 3 месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и глоба в размер на 20 лева на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП.

Така установените фактически обстоятелства се установяват от събрания в хода на делото доказателствен материал – показанията на разпитаните свидетелите и писмените доказателства. Съдът най - вече кредитира показанията на св. М., който е пряк очевидец на инцидента и неговите показания могат да се считат за изцяло незаинтересовани. Същите са последователни, логични и кореспондират с показанията на полицейските служители и писмените доказателства по делото, и очертават една безпротиворечива фактическа обстановка относно фактите, които имат значение за делото. Така събраните по делото доказателства по категоричен начин оборват оплакването в жалбата, че жалбоподателят въобще не е усетил настъпилия удар между двата автомобила и затова е напуснал мястото на ПТП.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:

АУАН е издаден от упълномощено за това лице при спазване на процесуалните изисквания на ЗАНН и съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Наказателното постановление е издадено в съответствие с административно – производствените правила от лице, снабдено със съответната материална компетентност за това.

Безспорно се установи, че 19.03.2019 г. жалбоподателят А.И. при управление на собствения си лек автомобил на заден ход е причинил ПТП, като с автомобила си е ударил паркирания лек автомобил м. „БМВ 116“ с рег. № * ** ** **, при което са настъпили незначителни имуществени вреди по последния. По този начин от обективна и субективна страна жалбоподателят е нарушил разпоредбата на 40, ал. 1 от ЗДвП преди да започне движение назад, да се е убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. Предвид на това и законосъобразно му е наложено административно наказание по чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, предвиждащ санкция за нарушаване правилата за движение назад.

Безспорно е също така, че като участник и причинител на ПТП жалбоподателят е напуснал мястото на ПТП, с което е нарушил и задълженията си като участник в ПТП. При квалифицирането на нарушението обаче както актосъставителя, така и наказващият орган, неправилно са съотнесли нарушението към нормата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП, предвиждаща когато при произшествието са пострадали хора участникът в пътнотранспортно произшествие да остане на мястото на произшествието до пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи. В процесния случай няма пострадали хора и задълженията на участник в ПТП са уредени в чл. 123, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗДвП. Посочването на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП като нарушена в наказателното постановление се явява неправилно и несъответно на действително установената фактическа обстановка. Неправилното квалифициране на иначе установеното категорично нарушение по ЗДвП се явява съществено нарушение, което според съда налага отмяна на наказателното постановление в част по т. 1 от същото, доколкото посоченото несъответствие между установеното поведение и дадената правна квалификация на нарушението се отразява пряко върху адекватното упражняване правото на защита на наказаното лице. Нарушено е основното процесуално право на нарушителя да разбере какво административно нарушение му се вменява и за какво му се налага санкция, което представляващо абсолютно основание за отмяна на атакувания санкционен акт в тази му част.

С оглед на гореизложеното съдът прие, че обжалвания по настоящото дело санкционен акт следва да бъде отменен в частта по пункт първи по отношение наложеното наказание по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП.

В останалата част по пункт втори наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим  от  горното  съдът

 

 

Р          Е         Ш        И :

           

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 19-1292-000713/22.04.2019 г. на ВДП Началник сектор Пътна полиция към ОД на МВР - Търговище, в ЧАСТТА по пункт първи, с която на А.Б.И. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от правоуправление за срок от 3 месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 19-1292-000713/22.04.2019 г. на ВДП Началник сектор Пътна полиция към ОД на МВР - Търговище, в ЧАСТТА по пункт втори, с която на А.Б.И. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание - глоба в размер на 20 лева на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Търговище в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: