№ 1069
гр. София, 06.10.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито
заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай Младенов
Членове:Александра Йорданова
Любомир Игнатов
като разгледа докладваното от Любомир Игнатов Въззивно частно
наказателно дело № 20211100603700 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXII от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК).
Образувано е въз основа на постъпила жалба от адвокат Е.Б. от Благоевградската
адвокатска колегия, защитника на подсъдимия Б. В. Т., ЕГН **********, срещу
определение, постановено в открито съдебно заседание на 13. 09. 2021 г. от Софийския
районен съд, Наказателно отделение, 104-ти състав, по н. о. х. д. № 11655 по описа за 2019 г.
С обжалваното определение първостепенният съд е отказал да измени взетата в съдебното
производство мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека.
Защитникът на подсъдимия обжалва определението с твърдения, че то е
незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Заявява, че мярката за неотклонение
„задържане под стража“ е била взета поради неявяване на подсъдимия в съдебно заседание,
за което неявяване обаче са били налице уважителни причини: подсъдимият е бил задържан
на територията на Германия. Излага доводи, че подсъдимият е с известен по делото адрес,
както и че той има семейство и непълнолетно дете, за което се грижи и издържа. Поддържа,
че не е налице опасност от укриване или извършване на престъпление, защото подсъдимият
е неосъждан и има добри характеристични данни. Твърди, че досъдебното производство
срещу подсъдимия в Германия е било прекратено. Развива доводи, че задържането на
подсъдимия има повече възпитателен отколкото обезпечителен характер и че
първоинстанционното производство може да се развие в максимално кратък срок и по
диференцирана процедура и с по-лека мярка за неотклонение. Иска от въззивния съд да
постанови определение, с което да измени мярката за неотклонение „задържане под стража“
в по-лека.
Прокуратурата не взема становище.
След като съобрази доводите на защитата и данните по делото, Софийският
градски съд направи следните фактически и правни изводи.
Жалбата е постъпила в законоустановения срок от страна в наказателния процес,
1
поради което е допустима.
Мерките за неотклонение в наказателния процес са свързани с неблагоприятно
засягане на личността на обвиняемия и имат за цел да му се попречи да се укрие, да извърши
престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда (чл. 57
НПК). Най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ се взема, когато е налице
обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, наказуемо с
лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, и доказателствата по делото сочат, че
съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление (чл. 63,
ал. 1 НПК).
В разглеждания случай подсъдимият Б. В. Т. е бил привлечен като обвиняем на
досъдебната фаза за осъществяването на престъпление по чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 от
Наказателния кодекс (НК), което е наказуемо с лишаване от свобода и е тежко. С
предявяването на постановлението за привличане на 30. 11. 2018 г. прокурорът е взел
спрямо него най-леката мярка за неотклонение „подписка“, която се изразява в поемането на
задължение, че няма да напуска местоживеенето си без разрешение от съответния орган (л.
60 от досъдебното производство).
На 16. 07. 2019 г. прокурорът е внесъл обвинителен акт срещу подсъдимия по същото
обвинение (чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 НК). Предвид повдигнатото обвинение
присъствието на подсъдимия в съдебното заседание е било задължително (чл. 269, ал. 1
НПК), като първоначално той се е явявал в съдебните заседания пред първоинстанционния
съд. Подсъдимият за пръв път не се е явил в откритото съдебно заседание на 01. 02. 2021 г.,
въпреки че е бил уведомен за него. Впоследствие въз основа на сведения от защитника
адвокат Д.Г. по делото са били изискани и са постъпили данни от Дирекцията
„Международно оперативно сътрудничество“ към МВР, според които подсъдимият е бил
задържан на 01. 04. 2021 г. за извършена кражба в град Франкфурт на Майн и на следващия
ден е бил преместен в затвора в същия град. Посочва се номер на дело „931 Gs 508/21 на
Съда в гр. Франкфурт на Майн“.
В открито съдебно заседание на 05. 07. 2021 г. първостепенният съд обосновано е
приел, че не са налице основанията делото да се разглежда в отсъствието на подсъдимия,
доколкото от постъпилите данни е било установено местонахождението му в Германия. На
следващо място е приел, че напускането на пределите на България обосновава опасност
подсъдимият да се укрие, а данните за предполагаемо извършване на кражба в Германия
обуславят реална опасност да извърши престъпление, поради което е изменил мярката му за
неотклонение от „подписка“ в „задържане под стража“ и е разпоредил издаването на
европейска заповед за арест.
По делото има данни, че подсъдимият е бил задържан при влизане в пределите на
България на 10. 08. 2021 г., след което е бил приведен в Софийския централен затвор за
изпълнение на взетата мярка за неотклонение.
При това положение обжалваното определение от 30. 09. 2021 г., с което
първоинстанционният съд отказва да измени взетата мярка за неотклонение, е правилно и
законосъобразно. По делото са събрани достатъчно обвинителни доказателства, които
обуславят относителна висока степен на вероятност, че подсъдимият е осъществил
престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Сред тях са свидетелските показания
на частния обвинител И.К.Д., показанията на свидетеля Б.М.М. и показанията на
свидетелите К.Л.М. и Б.Х.И.. Според показанията на частния обвинител, през ноември
месец, 2018 г., около 20, 00 часа, докато е бил спрял автомобила си на червен светофар, до
него внезапно застанал мъж с тесла в ръката. Той разпознал мъжът като братът на И. Т.а,
2
когото тя му била показвала на снимки. Съгласно частния обвинител мъжът се заканил, че
ще го убие, и започнал да му нанася удари с теслата, като частният обвинител се опитал да
се предпази и усетил сериозна болка в китката на лявата си ръка. Макар и останалите
изброени свидетели Б.М.М., К.Л.М. и Б.Х.И. да не са очевидци, техните показания косвено
подкрепят показанията на частния обвинител. Освен това по делото са събрани медицински
документи (болнични листове), според които частният обвинител е бил диагностициран със
съчетано счупване на диафизите на лакътната и лъчевата кост. Следва да се отчетат и
данните от досъдебното производство: протокол за разпознаване на лице и протокол за
извършена съдебно-медицинска експертиза (л. 34 и л. 44-47 от досъдебното производство).
При наличието на тези данни свидетелските показания на Н.А.Ф., съгласно които той и
подсъдимият изобщо не са могли да доближат автомобила на частния обвинител, защото
последният е потеглил на червен светофар, не са достатъчни, за да разколебаят
вероятностния извод, че подсъдимият е осъществил престъплението, за което му е
повдигнато обвинение.
Съдът приема, че втората предпоставка за вземането на мярката за неотклонение
„задържане под стража“ по чл. 63, ал. 1 НПК, а именно да съществува реална опасност
подсъдимият да се укрие или да извърши друго престъпление, също е налице. По делото
липсват данни подсъдимият да е получил разрешение от първостепенния съд да напусне
местоживеенето си с оглед на първоначалната му мярка за неотклонение. При това
положение напускането на пределите на България правилно е било отчетено като реална
опасност той да се укрие. По делото също така са постъпили данни, че спрямо подсъдимия е
било образувано наказателно преследване за предполагаемото извършване на кражба
непосредствено след нарушаването на подписката. Макар и подсъдимият очевидно да е бил
освободен от задържането в град Франкфурт на Майн, към настоящият момент защитата не
е представила доказателства в подкрепа на твърдението, че наказателното производство за
кражба е било прекратено. Наличието на данни за подобно производство обосновава реална
опасност подсъдимият да осъществи престъпление. Към настоящия момент интензивността
на реалните опасности подсъдимият да се укрие и да извърши престъпление не е спаднала.
На по-късен етап и при представянето на доказателства за прекратяване на наказателното
производство в Германия подсъдимият ще може отново да поиска изменение на мярката за
неотклонение „задържане под стража“ с друга по-лека. Не са налице и основания от
социален характер, които да обосновават прекратяване на действието на взетата спрямо
подсъдимия мярка за неотклонение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено в открито съдебно заседание на 13. 09.
2021 г. от Софийския районен съд, Наказателно отделение, 104-ти състав, по н. о. х. д. №
11655 по описа за 2019 г., с което е постановен отказ да бъде изменена мярката за
неотклонение на подсъдимия Б. В. Т., ЕГН **********, от „задържане под стража“ в по-
лека.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4