Р Е Ш Е Н И Е
Номeр VІ - 25 Година 2021, 23 април
гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд, шести въззивен граждански състав, на десет и пети март две хиляди
двадесет и първа година в открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛКА УЗУНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ТАНЯ ЕВТИМОВА
2. МЛ.С. АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
при секретаря Тодорка Стоянова разгледа
докладваното от съдия Евтимова въззивно гражданско дело № 345/2021г. по описа на Окръжен съд - Бургас.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет
на въззивна проверка е решение № 2114/29.12.2020г., постановено от Районен съд
– Бургас по гр.д. № 5497/2020г. С това решение съдът отхвърля иска на К.Т.С.,
ЕГН: ********** *** да се приеме за установено по отношение на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в гр.София,
район Люлин, бул. „Панчо Владигеров” № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, че
същата не дължи сумата от 526,35 лева,
за която е издаден изпълнителен лист в полза на с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД от 20.04.2012г. по ч.гр.д. № 9746/2011г. по описа на Районен съд – Бургас
и която сума представлява главница
по договор за потребителски заем № CASH-04452341/30.04.2010г., сключен
с „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД.
Подадена
е въззивна жалба от К.Т.С. против решение № 2114/29.12.2020г., постановено от Районен
съд – Бургас по гр.д. № 5497/2020г. В жалбата въззивната страна твърди, че
решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в противоречие с
приложимите материално-правните норми и с трайната съдебна практика. Жалбоподателката
иска от съда да отмени решението и да
постанови друго, с което да уважи предявения иск. Не прави искане за събиране
на доказателства.
Въззиваемата
страна – „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД представя писмен отговор, в който
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Като
взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
ФАКТИ:
Производството пред Районен съд –
Бургас е образувано по искова молба на К.Т.С. против „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ” ЕАД с правно основание чл.439 от ГПК. Ишцата е поискала от съда да приеме
за установено по отношение на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, че не му
дължи сумите, за които е издаден изпълнителен лист в полза на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД по ч.гр.д. № 9746/2011г. по описа на Районен съд – Бургас,
а именно: 526,35 лева, представляващи главница по договор за потребителски заем
№ CASH-04452341/30.04.2010г., ведно със законната лихва, считано от
10.11.2011г. до окончателното изплащане на вземането; 178,65 лева,
представляващи възнаградителна лихва по договора за периода от 02.06.2010г. до
08.09.2010г.; 73,37 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 09.06.2010г. до 14.10.2011г. и сумата от 125 лева – разноски по
делото. За недължимостта на сумите ищцата се позовава на изтекла погасителна
давност.
Ищцата твърди, че въз основа на изпълнителния
лист е образувано изпълнително дело № 20128030401458 от ЧСИ Таня Маджарова, в
хода на което „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е цедирало вземанията си на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД. С постановление № 30527/13.11.2019г. изпълнителното
производство е прекратено поради перемпция. Впоследствие, въз основа на същия
изпълнителен лист е образувано ново изпълнително дело № 20208030401170 от ЧСИ Таня
Маджарова. Според ищцата, вземането е погасено по давност, тъй като изпълнителните
действия, които са извършени по прекратеното изпълнително дело са обезсилени по
право. Давността според нея е започнала да тече на 20.04.2012г., когато е
издадена заповедта за изпълнение и е изтекла на 21.04.2017г.
В отговора по чл.131 от ГПК ответната
страна оспорва иска и твърди, че изпълнително дело № 20128030401458 е
образувано на 17.07.2012г., към която дата се прилага Постановление №
3/18.11.1980г. на пленума на ВКС, според което образуването на изпълнително
производство прекъсва давността и по време на изпълнителното производство
давност не тече. Така, според ответника давността не е текла от 17.07.2012г. до
26.06.2015г., откогато вече се прилага Тълкувателно решение № 2/2013г. След
тази дата, според ответника са извършени изпълнителни действия, които прекъсват
давността.
Като доказателства по делото са
приобщени материалите по изпълнително дело № 20128030401458 и изпълнително дело
№ 20208030401170 на ЧСИ Таня Маджарова. След съвкупна преценка на
доказателствата, съдът уважава иска за възнаградителната и мораторната лихви и
отхвърля иска за главницата. Решението в първата част не е обжалвано и е влязло
в сила. За да формира този извод съдът приема, че изпълнително дело №
20128030401458 е образувано на 17.07.2012г., но в продължение на две години не
са извършвани изпълнителни действия, поради което прекратяването на
изпълнението е настъпило на 18.07.2014г., макар и постановлението за това да е
издадено на 07.11.2019г. В този период се прилага Постановление №
3/18.11.1980г. по гр.д. № 3/1980г. на Пленума на ВС, съгласно което погасителна
давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането. Следователно, погасителната давност започва да тече
от 26.05.2015г., когато е прието ТР № 2/2013г. и към датата на образуване на
изпълнително дело № 20208030401170 същата не е изтекла.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и
е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Предметният
обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК.
Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че решението е
валидно- постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му
власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.
Решението
е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита и
при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 2114/29.12.2020г.
е неправилно в обжалваната част. Този извод се налага по следните
съображения:
От представените по делото доказателства е видно, че изпълнително дело № 20128030401458 е образувано
на 17.07.2012г. и е прекратено поради перемпция на 25.11.2019г. В периода от
17.07.2012г., когато е образувано изпълнителното дело до 26.06.2015г., когато е
постановено ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, давност не е текла по силата на ПП на ВС
№ 3/1980г. Същата започва да тече от 26.06.2015г., когато е прието ТР №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС и
се прекъсва с извършените след тази дата изпълнителни действия. Производството
по изпълнителното дело № 20128030401458 обаче, е прекратено поради перемпция с постановление изх.№
30527/13.11.2019г. В съдебната практика няма спор, че прекратяването настъпва
по силата на закона и постановлението на съдебния изпълнител само констатира този
факт. С прекратяването на производството обаче, независимо от основанието за
това, се обезсилват по право всички изпълнителни действия с изключение на тези,
които изграждат изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са
придобили права, какъвто настоящият случай не е. В този смисъл са мотивите по
т.10 от ТР № 2/2013г. и решение № 42/26.02.2016г. на ВКС по гр. дело №
1812/2015г. Ето защо, настоящата инстанция приема, че давността не е текла в
периода от 20.04.2012г. до 26.06.2015г. поради действието на ПП на ВС №
3/1980г. Извършените след този период изпълнителни действия се явяват
обезсилени по право заради последващото прекратяване на производството на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и към 30.06.2020г., когато е образувано
второто изпълнително дело, 5-годишната давност по чл.110 от ЗЗД е изтекла. Поради
това, искът на К.С. се явява основателен и трябва да се уважи за сумата от 526,35 лева,
представляваща
главница по договор за потребителски заем № CASH-04452341/30.04.2010г. „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД.
Настоящият съдебен състав не възприема доводите на въззивната страна, че
давността за вземането започва да тече от 20.04.2012г., когато е издаден
изпълнителния лист. Да се приеме тази теза, означава да се придаде „обратно“
действие на ТР № 2/2013г. – разбиране, което настоящият съдебен не споделя.
По изложените съображения, жалбата на К.С. е основателна и трябва да се
уважи със следващата от това отмяна на първоинстанционното решение в
отхвърлителната част. Вместо това, искът на С. трябва да се уважи като се
признае за установено по отношение на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, че
същата не дължи сумата от 526,35
лева, представляващи главница по договор за потребителски заем №
CASH-04452341/30.04.2010г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД.
Едновременно с това, на ищцата трябва да се присъдят извършените от нея
разноски за водене на делото пред Районен съд – Бургас в размер на 336,13 лева,
от които 36,13 лева – държавна такса и 300 лева – възнаграждение за адвокат,
определено по реда на Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни
разноски за производството пред Окръжен съд – Бургас от двете страни в процеса.
След като се съобрази с разпоредбите на чл.78, вр. чл.81 от ГПК и с изхода на
спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че трябва да присъди в полза на
въззивната страна извършените от нея разходи за водене на делото пред Окръжен
съд – Бургас в размер на 325 лева, от които 25 лева – държавна такса и 300 лева
– минимално възнаграждение за процесуално представителство.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският
окръжен съд, VI
въззивен състав:
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 2114/29.12.2020г.,
постановено от Районен съд – Бургас по гр.д. № 5497/2020г. в частта, в която е
отхвърлен иска на К.Т.С., ЕГН: ********** *** да се приеме за установено по
отношение на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление в гр.София, район Люлин, бул. „Панчо Владигеров” № 21,
Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, че същата не дължи сумата от 526,35 лева,
представляващи главница по договор за потребителски заем №
CASH-04452341/30.04.2010г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, за която
е издаден изпълнителен лист от 20.04.2012г. по ч.гр.д. № 9746/2011г. по описа
на Районен съд – Бургас.
ВМЕСТО ТОВА, ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.Т.С.,
ЕГН: ********** *** не дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление в гр.София, район Люлин, бул. „Панчо
Владигеров” № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2 сумата от 526,35 лева,
за която е издаден изпълнителен лист в полза на с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД от 20.04.2012г. по ч.гр.д. № 9746/2011г. по описа на
Районен съд – Бургас, представляваща главница по договор за потребителски заем №
CASH-04452341/30.04.2010г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД.
ОСЪЖДА „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в
гр.София, район Люлин, бул. „Панчо Владигеров” № 21, Бизнес център „Люлин 6“,
ет. 2 да заплати на К.Т.С.,
ЕГН: ********** *** съдебно-деловодни разноски за производството пред
Районен съд – Бургас в размер на 336,18 лева.
ОСЪЖДА „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в
гр.София, район Люлин, бул. „Панчо Владигеров” № 21, Бизнес център „Люлин 6“,
ет. 2 да заплати на К.Т.С.,
ЕГН: ********** *** съдебно-деловодни разноски за производството пред
Окръжен съд – Бургас в размер на 325 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: