Р Е Ш
Е Н И Е
№
Гр.Плевен, 16. 07. 2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, тринадесети граждански състав, в публичното
заседание на двадесет и осми юни, две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря Лилия Димитрова, като разгледа
докладваното от съдия ЗАМФИРОВА гр.
д. № 1663 по описа за 2018 година и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Настоящото гражданско дело е образувано въз основа искова молба от Ч.Е.Б. АД ЕИК / БУЛСТАТ *********, против М. И. К., ЕГН **********,***, с правно основание
чл. 415, ал.1, вр. чл. 422 от ГПК и цена на иска 448, 87 лв.
В молбата се твърди, че по повод подадено заявление по чл. 410 от ГПК от
ищеца по делото, е образувано ч. гр. д
№ 8044 / 2017 г. и е издадена е
Заповед за изпълнение за сумата.
Съдът е разпоредил длъжникът М.И.К., ЕГН **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора Ч.Е.Б.
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** Марк, Бизнес център,
представляван от ***, пълномощник: Адвокатско съдружие ***и партньори, представлявано от адв. ***, съдебен
адрес:***, сумите, както следва: 422, 80 лв. – главница за ползвана ел. енергия
за периода 19.09.2016 г. до 17.08.2017 г.; лихва в размер на 26,07лв. за
периода от 22.11.2016 г. до 06.10.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 16.10.2017г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски:
25лв. – внесена държавна такса и 58лв. – адвокатски хонорар.
Твърди се, че длъжникът по делото е подал в двуседмичния срок от връчването
на заповедта писмено възражение. Ищецът
е предявил иск за съществуване на
вземането си. Съдът е сезиран с искане да
признае за установено по отношение на ответника, че вземането съществува
и да му се присъдят и направените по делото разноски. Предявеният иск е родово
и местно подсъден на ПлРС.
В срокът по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор.
Ищецът не се явява и не се представлява.
Ответникът се явява лично, изразява становище, че искът е основателен и го
признава. Посочва, че не живее на адреса на абонатния номер, но той е
титулярът.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.
422 от ГПК. Налице е спор между страните, относно вземането в полза на ищеца по ч. гр. д. 8044 / 2017г. по описа на ПлРС –
изискано и приложено към делото.
Предявеният иск е допустим, тъй като е спазен едномесечния срок за
предявяване на исковата претенция по чл. 415 ал. 1 от ГПК. Установителният иск
се счита за предявен от момента на подаване заявлението за издаване заповед за
изпълнение.
Ищецът ”Ч.Е.Б.” АД е доставчик на електрическа енергия на обособената територия, определена
в Приложение № 1 към Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия №
Л – 135 – 11 – 29.11.2006 г.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест, съдът намира, че ищецът
е провел пряко и пълно доказване на твърдяните от него факти.
Ответникът следва да докаже плащанe или други правопогасителни основания, в полза на
ищеца, относно изпълнение на поетото задължение, което той не е направил. Горепосоченото позволява
да се обобщи, че предявеният положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК е процесуално
допустим, основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен за сумите,
както следва: 422, 80 лв. – главница за ползвана ел. енергия за периода
19.09.2016 г. до 17.08.2017 г.; лихва в размер на 26,07лв. за периода от
22.11.2016 г. до 06.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 16.10.2017г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски: 25лв. – внесена
държавна такса и 58лв. – адвокатски хонорар.
Решението се основава на признанието на иска,
което не може да бъде оттеглено.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал.
1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в
исковото производство деловодни разноски за държавна такса в размер на 75 лв,
за адвокатско възнаграждение в размер на
87 лв. и депозит за вещо лице в размер на 120 лв.
По изложените съображения, Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415, ал. 1, вр. 422 от ГПК, че М. И. К., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на Ч.Е.Б.
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** Марк, Бизнес център,
представляван от ***, пълномощник: Адвокатско съдружие ***и партньори, представлявано от адв. ***,
съдебен адрес:***, сумата общо 448, 87 лв, от които 422, 80 лв. – главница за ползвана ел. енергия
за периода 19.09.2016 г. до 17.08.2017 г.; лихва в размер на 26,07лв. за
периода от 22.11.2016 г. до 06.10.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 16.10.2017г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски: 25лв. – внесена
държавна такса и 58 лв. – адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, М. И. К., ЕГН **********,***, да заплати на Ч.Е.Б. АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** Марк, Бизнес център, представляван от ***,
пълномощник: Адвокатско съдружие ***и
партньори, представлявано от адв. ***, съдебен адрес:***, направените в исковото
производство деловодни разноски за държавна такса в размер на 75 лв, за
адвокатско възнаграждение в размер на 87
лв. и депозит за вещо лице в размер на 120 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: