РЕШЕНИЕ
№ 622
гр. Пловдив , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Панайот Р. Велчев
при участието на секретаря Магдалена Л. Трайкова
като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно
наказателно дело № 2021***30201730 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-000804/12.02.2021г.
издадено от ***** към ОДМВР – П., с-р Пътна Полиция с което на К.С. В. с
ЕГН: ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в
размер от 200 лева за извършено от него нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят, чрез ***** адв. И. обжалва процесното наказателно
постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и
незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че в хода на
административно-наказателното производство е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила изразяващо се в посочването на
погрешна санкционна норма. От друга страна извършването на вмененото
нарушение не било установено по безспорен и категоричен начин, тъй като не
били налице преки очевидци на деянието. Претендира разноски.
В съдебно заседание въззиваемата страна редовно призована, не
изпраща представител, като взема становище по жалбата и намира същата за
неоснователна, поради което иска потвърждаването на обжалваното
наказателно постановление.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
По допустимостта на жалбата съдът намира , че жалбата е подадена в
срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за основателна.
1
В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на
31.12.2020 г. около 19:00 часа в гр. П. на ул. ,,Д.В.‘‘ пред № *** като водач на
лек автомобил ,,Мерцедес‘‘ Ц220 ЦДИ с рег. № **** управлява този лек
автомобил собственост на К. В.а, като предприема маневра за влизане в реда
на паркираните автомобили и не се съобразява с паркирания от дясната му
страна лек автомобил *****, удря го и допуска ПТП с материални щети. ПТП
било отработено с протокол за ПТП № 1756605 по преписка № ********* от
2020 г.
В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят А.В.,
който потвърди отразеното от него в АУАН. Добави, че е бил изпратен по
сигнал за паркиран лек автомобил, който бил ударен от друг автомобил. При
пристигането на място бил установил две лица, които били съседи, като
собственикът на паркирания автомобил – А.К. твърдял, че бил ударен от
жалбоподателя К.В.. Налице било разногласие между същите, като
последният отричал да е ударил автомобила собственост на неговия съсед.
По инициатива на жалбоподателя до разпит бяха допуснати свидетелите
А.К., както и Милена Павлова.
По време на разпита си свидетелят К. заяви, че на 31.12.2020 г. паркирал
лек автомобил с рег. № ***** около 14:00 часа пред дома си. При отиването
отново до него около 18:00 часа установил, че същият бил ударен в задната
част, като предположение за това имал, че това било сторено от
жалбоподателя, тъй като неговият автомобил бил паркиран непосредствено.
Не е бил очевидец на извършване на деянието, но предполагал, че това е така.
По време на разпита си свидетелката М. П. заяви, че на процесния ден
управлявания от жалбоподателя лек автомобил паркирал на ул. ,,Д.В.‘‘, но в
близост до него не бил разположен автомобилът собственост на А.К., а този
на неговата жена.
Съдът кредитира така депозираните гласни доказателства, доколкото
същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалия
събран по делото доказателствен материал. Въз основа на тях се достигна до
следните фактически изводи. Нито един от тримата свидетели не е бил пряк
очевидец на процесното деяние. Това е така, защото свидетелят В. е бил
повикан да отработи настъпилото ПТП, като същият е преценил, че вина за
настъпилата щета на лек автомобил ***** има жалбоподателят В.. Съдът не
кредитира частта от показанията на свидетеля В. относно това, че пред него
2
А.К. е заявил, че е станал очевидец на деянието, доколкото последният отрече
това. От друга страна и свидетелят А.К. категорично заяви, че не е видял
жалбоподателят В. да удря автомобила му, но предполага, че е той. Тук е
мястото да се отбележи, че в административно-наказателното производство
важи презумпцията за невиновност на нарушителя и неговата отговорност не
може да почива само на предположения. В случая не е налице пряк очевидец
на деянието, а са налице единствено предположения и догатки. Времето през
което А.К. е паркирал автомобил с рег. № ***** е било около 14:00 на
31.12.2020 г., а по негови данни той е установил щетата около 18:00 часа на
този ден. Това са четири часа през които той не е имал видимост на
автомобила си. По делото не са налице данни в насока, че жалбоподателят В.
е признал настъпването на ПТП, тъй като показанията на свидетелите В. и К.
бяха в насока, че той е отрекъл това. Предвид гореизложеното обжалваното
наказателно постановление следва да се отмени, доколкото не се установи
извършването на деянието.
На пълнота на изложението следва да се отбележи, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото на
защита на наказаното лице.
От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи.
От представения Протокол за ПТП се установява разположението на
участниците в него преди настъпването му.
От представената справка за нарушител/водач се установява, че
жалбоподателят е правоспособен водач от 1983 г., като до настоящия момент
същият е бил наказван за извършени от него нарушение по ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП предвижда задължение за водач на
пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в
друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или
в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
3
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Санкционната норма на 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 1 ЗДвП е
правилно отнесена към тази на чл. 25, ал. 1 ЗДвП предвиждаща наказание
глоба в размер от 200 лева и в тази насока е Решение № 682 от 6.04.2021 г. на
АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 330/2021 г.
В обобщение на гореизложеното се достигна до извод, че в хода на
административно-наказателното производство не са били допуснати
формални нарушения водещи до отмяна на атакуваното наказателно
постановление, но последното трябва да се отмени, тъй като не се установи по
безспорен и категоричен начин извършването на нарушението от
жалбоподателя.
По разноските:
С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени извършените разноски за адвокатско възнаграждение по делото.
По същото са налице доказателства за сторени такива в размер от 300 лева,
което е и минимумът предвиден в Наредбата, поради което и въззиваемата
страна следва да се осъди да ги заплати в полза на К.В..
Ето защо, наказателното постановление, като неправилно и
незаконосъобразно, следва да се отмени, поради което
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1030-000804/12.02.2021г.
издадено от ***** към ОДМВР – П., с-р Пътна Полиция с което на К.С. В. с
ЕГН: ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в
размер от 200 лева за извършено от него нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР гр. П. да заплати на К.С. В. с
ЕГН: ********** сумата в размер от 300 /триста/ лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд –П. по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4