О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е-30
Гр.В.
04.02. 2020 г.
Видинският окръжен съд
гражданско отделение в закрито заседание на ………………….февруари две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател : С. С.
Членове :1. Г. Й.
2.Д. В.
при
секретаря .........................................................................................
и с участието на
прокурора.....................................................................
изслуша
докладваното от съдията Й. ч.гр. дело № 51
по описа за 2021 година и за да
се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по Чл.396 ГПК /обжалване пред
въззивната инстанция на определение ,с което е допуснато обезпечение на иска
чрез налагане на възбрана/.
Делото е образувано по частната жалба на „К. О.“ООД с
ЕИК. със седалище С. ,представлявано от Д. Г. А. Определение №1133-РЗ/22 юли 2020 г. по
гр.д.№1196/2020 г.
Твърди се ,че определението е
неправилно,незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалния
закон.Съдът неправилно и в нарушение на
чл. 390 , ал.1 от ГПК бил разгледал молбата за обезпечение на бъдещ иск и бил допуснал обезпечение на бъдещ иск с налагане
на обезпечителна мярка възбрана върху недвижим имот.
Седалището и адреса на управление на ответното
дружество били в гр. С. , а родово компетентен съд за тази молба и предявяване
на съответния иск бил СРС .Ако съдът бил
приел хипотезата на изр 2 на чл 390, ал.1 от ГПК - по местонахождението на
имота ,то следвало да изиска представяне на данъчна оценка на имота , от която да
е видно, че стойността на същия е над 50 000 лева , в който случай компетентен
за разглеждане на молбата бил Видински окръжен съд.
Поддържа се ,че
определението на съда било постановено в нарушение на чл. 391 от ГПК,
обезпечението на имот за над сто хиляди лева било несъразмерно с размера на предявения иск ,
като в този случай съдът е следвало да изиска гаранция от молителя .
Поддържа се ,че не били налице убедителни писмени
доказателства за уважаване на молбата , защото наличие на фактури не означавало
наличие на задължение - оспорва се размера на сумите по издадените фактури.
Иска се да бъде постановен съдебен акт, с който да се отмени
обжалваното определение.
След като взе предвид събраните по
делото доказателства,Съдът приема за установено от фактическа страна следното :
Производството пред Районен съд-В. е с
правно основание чл.390 ГПК.
„Б. М. Г. ООД с ЕИК:. и адрес гр.С. представлявано от
управителя Л. Г. П. е подало молба за допускане обезпечение на бъдещи искове,
които ще бъде предявен срещу „.К. О.“ООД ,ЕИК., със седалище и адрес на
управление гр.С. представлявано от управителя Д. Г. А., с правно основание
чл.200, вр. с чл.183 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, в размери главница 15 792.00 лева и лихва
3 520.87 лева, като е посочена обезпечителна мярка възбрана върху недвижим
имот, представляващ урегулиран застроен поземлен имот № 1-за бензиностанция, в
кв.573 по действащия план на гр.В., целия с площ от около 538 кв.м. по скица, а
по нотариален акт 550 кв.м., ведно с построените в него Г. и ОФИС със застроена
площ 21.40 кв.м., както и всички други подобрения и приращения в имота, с
административен адрес ул.. до съседи на УПИ:ул…. ул…., УПИ № III за мотел-собственост на „К. О.“ООД , УПИ №11- за
озеленяване -общински, УПИ №IV - за
озеленяване и обществено строителство-общински, всичките в кв.573 по плана на
гр.В.
Излага се, че искът е подкрепен с достатъчно безспорни
и убедителни писмени доказателства, както и че е налице обезпечителна нужда,
тъй като при евентуалното уважаване на претенцията, правото на принудително
изпълнение би се затруднило съществено с оглед факта, че от страна на ответника
могат да бъдат предприети разпоредителни действия за осуетяване удовлетворяване
правото на ищеца.
Районният съд, като взел предвид представените по
делото доказателства и наведените от ищеца доводи за допускане обезпечение на
бъдещия иск, намерил искането за основателно, за което с обжалваното
определение допуснал обезпечение на
бъдещи осъдителни искове на „Б. М. Т.“ ООД с ЕИК:. и адрес гр.С. представлявано
от управителя Л. Г. П. срещу „К. О.“ООД ,ЕИК. със седалище и адрес на
управление гр.С., представлявано от управителя Д. Г. А., с правно основание
чл.200, вр. с чл.183 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, с обща цена на исковете 19 312.87 лева
като наложил обезпечителна мярка
възбрана върху недвижим имот, представляващ урегулиран застроен поземлен имот №
1-за бензиностанция, в кв.573 по действащия план на гр.В. целия с площ от около
538 кв.м. по скица, а по нотариален акт 550 кв.м., ведно с построените в него Г.
и ОФИС със застроена площ 21.40 кв.м., както и всички други подобрения и
приращения в имота, с административен адрес ул. до съседи на УПИ:ул. ул. УПИ №III- за мотел-собственост на „.К О.“ООД , УПИ №II- за озеленяване -общински, УПИ №IV- за озеленяване и обществено строителство-общински,
всичките в кв.573 по плана на гр.В. до размера на претенциите от 19 312.87
лева.
Съдът определил срок за предявяване на искова
претенция един месец, като указал на молителя да представи по делото препис от
искова молба в същия срок. Указал на същия, че при неизпълнение на горното в
срок обезпечението ще бъде отменено служебно от съда.
Съдът постановил да се издаде обезпечителна заповед,която
е издадена и приложена към делото ,но молителят не е взел заповедта и не е
поискал от съдебния изпълнител налагане на възбрана върху имота.
В определения от съда едномесечен срок не е депозарана
искова молба в съда ,поради което с определение от 6.10.2021 г. Районен съд-В.
на основание чл.390, ал.З ГПК отменил допуснатото с определение №1133-Р3 от 22.07.2020г. по
ч.гр.д.№ 1196/20202г на ВРС обезпечение на бъдещи осъдителни искове на „Б. М. Г.“
ООД с ЕИК:. и адресС., представлявано от управителя Л. Г. П. срещу „К. О.“ООД
,ЕИК. със седалище и адрес на управление гр.С. представлявано от управителя Д.
Г. А. с правно основание чл.200, вр. с чл.183 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, е обща цена на
исковете 19 312.87 лева чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана върху недвижим
имот, представляващ урегулиран застроен поземлен имот № 1-за бензиностанция, в
кв.573 по действащия план на гр.В., целия с площ от около 538 кв.м. по скица, а
по нотариален акт 550 кв.м., ведно с построените в него Г. и ОФИС със застроена
площ 21.40 кв.м., както и всички други подобрения и приращения в имота, с
административен адрес ул.. до съседи на УПИ :ул. .., УПИ №III- за мотел-собственост на „К. О.“ООД , УПИ №II- за озеленяване -общински, УПИ №IV - за озеленяване и обществено строителство-общински,
всичките в кв.573 по плана на гр.В..до размера на претенциите от 19 312.87
лева.
С оглед на гореизложеното Окръжен съд-В. намира,че
подадената частна жалба следва да бъде отхвърлена без да бъде разглеждана по
същество ,тъй като обжалваната обезпечителна мярка е отменена с влязло в сила определение след допускането
на исканото обезпечение .По същество се обжалва несъществуваща към момента на
постановяването на определението на въззивния съд обезпечителна мярка и като се
вземе предвид разпоредбата на Чл.235 ал.3 ГПК частната жалба следва да бъде
отхвърлена.
Водим от горното и на основание Чл.396 ал.2 ГПК Съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ частната жалба на „.К. О.“ООД с ЕИК. със
седалище С. ,представлявано от Д. Г. А.
Определение №1133-РЗ/22 юли 2020 г. по гр.д.№1196/2020 г.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на препис.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1/
2/