№ 1774
гр. София, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на шести
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валерия Банкова
Членове:Десислава Зисова
Мая Михайлова
като разгледа докладваното от Мая Михайлова Въззивно гражданско дело №
20221100506033 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано e по жалба с вх. № 35826/09.06.2022 г. по описа на СГС,
подадена от „И.-2001“ ЕООД - длъжник по изпълнително дело №
20138440400191 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 на КЧСИ, срещу
разпореждане от 22.03.2022 г., с което съдебният изпълнител е отказал
прекратяване на принудителното изпълнение. Навеждат се доводи, че е
налице хипотезата за прекратяване на изпълнително дело по чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК - взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години. Жалбоподателят излага твърдения, че
след образуването му, по изпълнителното дело не са извършвани същински
изпълнителни действия, които да прекъснат течащата в полза на длъжника
„И.-2001“ ЕООД давност. Моли обжалваното разпореждане да бъде
отменено.
Взискателят „Юробанк България“ АД – правоприемник на „Алфа Банка
– клон България“ КЧТ, и присъединения взискател „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, не са подали възражения в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК.
Частен съдебен изпълнител Я. е депозирал мотиви във връзка с
постановения акт, като счита, че жалбата е неоснователна. Поддържа, че по
1
делото не е налице двугодишен период, през който да не са извършвани
изпълнителни действия. Навежда доводи, че преклузивният срок по чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК тече общо, а не самостоятелно за длъжниците. Твърди, че
когато изпълнителни действия са поискани, но не са приложени по някаква
причина, вкл. поради липса на имущество, не е налице хипотезата на
бездействие от страна на взискателя и перемпция не настъпва.
Съдът, след извършването на проверка, относно допустимостта и
редовността на подадената жалба и с оглед данните в изпълнителното
дело, намира следното:
Изпълнителното производство е образувано на 23.01.2013 г. по молба на
„АЛФА БАНКА-КЛОН БЪЛГАРИЯ“, ЕИК: ****, с правоприемник
„Юробанк България“ АД, въз основа на изпълнителен лист от 03.12.2012 г.,
издаден по ч.гр.д. № 55996/2012 г. на Софийски районен съд, срещу „И.-2001“
ЕООД, ЕИК: ****, и З.Л.М., ЕГН: **********, за солидарно заплащане на
сумата от 9027,69 евро главница, ведно със законната лихва от 26.11.2012 г.
до окончателното изплащане, 538,95 евро просрочена лихва върху
главницата за периода 11.05.2012 г. – 25.10.2012 г., 206,12 евро – наказателна
лихва върху просрочената главница; 111,57 евро – такси за обслужване; 60
лева – разноски за връчване на нотариална покана; 1024,90 лв. - съдебни
разноски.
На 23.01.2013 г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника
„И.-2001“ ЕООД в „Алфа банка – клон България“.
На 12.06.2014 г., по молба на взискателя „АЛФА БАНКА-КЛОН
БЪЛГАРИЯ“ изпълнителното производство е спряно, поради сключено
извънсъдебно споразумение за погасяване на задължението. Година и пет
месеца по-късно, на 09.11.2015 г. изпълнението е възобновено по молба на
взискателя, като е направено искане за предприемане на изпълнителни
действия само по отношение на длъжника – физическо лице.
С молба от 15.12.2016 г. взискателят „Юробанк България“ АД
(правоприемник на „Алфа банка- клон България“) е поискал налагане на
запор върху притежавани от дружеството МПС. На 23.02.2018 г. е отправил
искане до ЧСИ да наложи запори върху вземания на длъжника „И.-2001“
ЕООД. Еднотипна молба е депозирана и на дата 20.09.2018 г. пред ЧСИ.
На 26.09.2019 г. от страна на „Юробанк България“ АД е отправено
2
искане за насрочване на опис на движимо имущество и запор на вземания от
банки на длъжника „И.-2001“ ЕООД. Във връзка с отправеното искане, ЧСИ е
наложил запор на 11.12.2019 г. на вземания на длъжника по банкова сметка от
„Юробанк България“ АД. На 24.07.2020 г. е последвала молба за насрочване
на опис на движимо имущество и запори на вземания на длъжника.
На 14.02.2022 г. длъжникът „И.-2001“ ЕООД е подал молба с искане за
прекратяване на производството спрямо него, поради настъпила перемпция.
На 22.03.2022 г. ЧСИ С.Я. постановява отказ от прекратяване на
изпълнението с мотив, че не са настъпили прекратителните срокове по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК.
При така констатираните факти и обстоятелства, съдът прави
следните правни изводи:
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирана
страна и срещу акт, подлежащ на обжалване на осн. чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК,
платена е изискуемата държавна такса, поради което жалбата е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Жалбата е неоснователна по следните съображения:
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В мотивите по т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГК
на ВКС е посочено, че както в доктрината, така и в съдебната практика, е
трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното
производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правно релевантни факти. Прекратяване и спиране на всяко съдебно
производство (в т. ч. исковото и обезпечителното) е възможно както по силата
на закона (при което актът за прекратяване има декларативен характер), така
и по изявление на органа, който ръководи производството (при което актът за
прекратяване има конститутивен характер). И в двата случая законодателят
назовава съответния съдебен акт постановление (определение) за
3
прекратяване, но последиците на акта са различни: когато прекратяването е
по силата на закона, прекратителният ефект настъпва с осъществяването на
съответните правно релевантни факти (обжалването е без значение за
момента на настъпването на ефекта), а когато прекратяването става по силата
на акт на органа, който ръководи съответното производство, прекратителният
ефект настъпва с влизането в сила на този акт (обжалването има значение за
момента на настъпването на ефекта). Без правно значение е дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение
по чл. 433, ал. 1 ГПК и кога ще направи това. В мотивите на Тълкувателно
решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС (т.
10) е посочено, че прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и
др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Изпълнителното производство е образувано въз основа на молбата от
22.01.2013 г., като от този момент е започнал да тече срокът по чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК.
Давностният срок по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД е бил прекъснат, с
факта на извънсъдебното признание на вземането (арг. чл. 116, б. „а“ ЗЗД),
изразен в сключеното между страните споразумение, като този срок не е
текъл за срока, в който изпълнителното дело е било спряно, тъй като през
това време е било обективно невъзможно да се предприемат изпълнителни
действия. Следователно, двугодишният давностен срок е започнал да тече
4
отново, считано от 09.11.2015 г. – датата на възобновяване на изпълнителното
производство.
Видно от документите по делото и описаните по-горе действия, от този
момент нататък не се установява да е налице период от повече от две години,
през който да не са извършвани изпълнителни действия по процесното
изпълнително дело, тъй като взискателят е поддържал висящността на
изпълнителния процес чрез активното си поведение.
С оглед на гореизложеното, по делото не са настъпили предпоставките
за прогласяване на неговото прекратяване съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по
отношение на длъжника „И.-2001“ ЕООД.
Предвид изложеното, по делото не се установява изтичане на срока по
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като съдебният изпълнител правилно е отказал
издаването на акт, с който да констатира прекратяване на изпълнителното
производство. Ето защо, жалбата се явява неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „И.-2001“ ЕООД, ЕИК ****, -
длъжник по изпълнително дело № 20138440400191 по описа на ЧСИ С.Я., с
рег. № 844 на КЧСИ, срещу разпореждане от 22.03.2022 г., с което съдебният
изпълнител е отказал прекратяване на изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5