№ 221
гр. С., 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20211110150848 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи на ГПК.
Настоящото производство е образувано по искова молба, подадена от З.
срещу „Д., с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 411
КЗ за сумата от 1 000 лв. – частичен иск от вземане в размер на 15 142 лв.,
представляваща незаплатена част от регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС”
по щета № ., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в
съда /31.08.2021 г./ до окончателното плащане.
С молба от 15.12.2021 г. ищецът е поискал да бъде допуснато
увеличение да предявения иск със сумата от 4656.00 лв., като същият се счита
за предявен в пълен размер за сумата от 5 656.00 лв., което увеличение на
размера на иска е допуснато от съда в открито съдебно заседание на
15.12.2021 г. на основание чл. 214 ГПК.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „Каско” на 11.12.2017 г. е
настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на
застрахования при него автомобил марка „П.. Твърди, че е налице „тотална
щета“, което било съобразено при изплащане на застрахователното
1
обезщетение на собственика на увредения автомобил – „Л.. Твърди
ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на делинквента,
спрямо когото в полза на ищеца възниква регресно вземане за платеното
обезщетение и разноски за определянето му в размер на 15 лв. Ответникът,
въпреки че бил поканен, заплатил само част от вземането в размер на 33 195
лв., поради което предявява настоящия иск за сумата от 5 656.00 лв. –
незаплатен остатък от регресно вземане по щета № .. Претендира и законната
лихва, както и сторените по делото разноски.
Ответникът оспорва иска единствено по размер. Счита, че с изплащане
на сумата от 33 195 лв. е погасил изцяло дълга си, поради което моли за
отхвърляне на иска. Счита за ирелевантно за отговорността на ответното
дружество обстоятелството, че ищецът бил договорил със застрахованото
лице по имуществената застраховка „Каско“ изплащане на застрахователно
обезщетение, надвишаващо действителната стойност на вредите към момента
на настъпване на застрахователното събитие. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да
докаже, че в срока на застрахователното покритие на договора за
имуществено застраховане и вследствие виновно и противоправно поведение
на водача на застрахованото при ответника по застраховка гражданска
отговорност МПС, е настъпило конкретното събитие, за което
застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение
в размер на действителните вреди.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже, че
е погасил претендираното вземане в случай че твърди такова, както и да
обори презумпцията за вина по отношение на застрахования от него водач,
както и всички други свои правопогасяващи и правонамаляващи
отговорността обстоятелства.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК съдът е
отделил като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване
всички елементи, включени във фактическия състав на вземането, с
2
изключение на размера на същото. Те се установяват и от представените по
делото доказателства. Така, от представения по делото констативен протокол
за ПТП с пострадали лица (л. 8-9) и от заключението на вещото лице по
САТЕ (л.69-81) се установява, че на 11.12.2017 г. на Републикански път I-5,
км. . е настъпило ПТП между лек автомобил „Б., товарен автомобил „П. и лек
автомобил „А. Около 17:25 часа, лекият автомобил „Б. се движил по
Републикански път I-5, в района на км. ., при наличие на пътна маркировка
М-15 (коси успоредни линии), водачът предприел маневра за изпреварване,
при която навлязъл в лентата за насрещното движение и реализирал ПТП с
насрещно движещия се автомобил „П.. Вследствие на удара са получени
увреждания по преминаващия в същия момент лек автомобил „А.
Безспорно установено между страните е, че виновният водач на лекият
автомобил „Б. е имал валидна задължителна застраховка гражданска
отговорност, сключена с ответното дружество със застрахователна полица №
.. По делото също така е установено, че увреденият автомобил е застрахован
при ищеца със застрахователна полица № .. След подадено уведомление при
ищеца била образувана щета № ., като в тази връзка на собственика на
автомобила „Л.“ е заплатена сума в размер на 53 689.00 лв. от ищцовото
дружество.
Няма спор също така, че ищецът е изпратил регресна покана до
ответника /л. 44 от делото/, като ответникът е заплатил на ищеца сума в
размер на 33 195 лв.
По делото е представен договор за покупко-продажба на МПС с
прекратена регистрация от 15.11.2018 г., касаещ процесния автомобил, видно
от който, продавачът „Л.“ продава на „М. собственото си МПС „П., след
тотална щета и с прекратена регистрация, описано в договора, в такова
състояние, в каквото се намира в момента на продажбата, заедно с всички
принадлежности, числящи се към него, за сумата от 5367 лв. без ДДС, която
продавачът заявява, че е получил напълно от купувача. Представена е и
декларация - пълномощно на л. 22 от делото, от която се установява, че
сумата от продажбата остава в полза на З..
Съгласно чл. 22, ал. 1 към Приложение № 1 от Наредба № 24/08.03.2006
г. за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства
обезщетение при т.нар. „тотална щета“ се заплаща, когато размерът на
3
застрахователното обезщетение надвиши 80% от действителната стойност на
увреденото МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие,
като по силата на чл. 22, ал. 2 от Наредбата при установяване на запазени
части размерът на застрахователното обезщетение не може да се определи
под 75% от размера на действителната стойност. Следователно, тотална щета
на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на
разходите за необходимия ремонт надвишават 80 на сто от действителната му
стойност.
Според приетото по делото заключение на САТЕ действителната
стойност на процесния товарен автомобил към датата на настъпване на
застрахователното събитие е 44 203 лв., а стойността необходима за
възстановяване на процесния автомобил на база пазарни цени към датата на
ПТП е 40 565.53 лв. Следователно разходите за отремонтирането на
повредените автодетайли представляват 91.77 % от неговата действителна
стойност, респ. надвишават 80% от действителната стойност на автомобила,
т. е. налице е изцяло погиване на процесния лек автомобил – тотална щета на
превозното средство. Видно от представените на л. 39 и л. 40 от делото
писмени документи, автомобилът е с прекратена регистрация поради тотална
щета, считано от 31.08.2018 г.
Вещото лице по приетото заключение на САТЕ е посочило, че са
налице два варианта за определяне на размера на застрахователното
обезщетение при условията на тотална щета. Съгласно първия вариант,
стойността на уврежданията, определени при условията на тотална щета и
след приспадане на запазените части в размер на общо 25% – 11 051 лв., е
33 152 лв., а според втория вариант – стойността на уврежданията,
определени при условията на тотална щета и след приспадане на получените
суми от продажбата на полезните останки в размер на 5 367 лв., е 38 836 лв.
Спорният по делото въпрос е как следва да се определи размерът на
запазените части и оттам какъв следва да е размерът на застрахователното
обезщетение.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. При
тотална щета обезщетението е равно на действителната стойност на
погиналото имущество към датата на събитието, като от нея следва да се
4
приспаднат запазените части. При тотална щета реално претърпените вреди
се съизмеряват с действителната стойност на причинените вреди, средната
пазарна стойност, достатъчна към момента на увреждането за закупуване на
имущество от същия вид – Решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. №
667/2008 г. на ВКС, I т. о. В случай на „тотална щета“ като полза може да се
отчете стойността на „запазените части“. Запазените части от увреденото
МПС представляват т. нар. „ползи от вредите“, които трябва да се приспаднат
от обезщетението, за да не се допусне неоснователно обогатяване на
увредения /чл. 51, ал. 1 ЗЗД/. Стойността на ползите от вредите следва да се
определи към момента на ПТП-то, а методът на определяне на стойността на
вредата и на ползата следва да е съотносим, за да може размерът на
обезщетението да отговаря на чл. 386, ал. 2 КЗ.
Съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ обезщетенията за вреди на моторни превозни
средства се определят в съответствие с методиката за уреждане на претенции
за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, приета с
наредбата по чл. 504 КЗ. Тази законова делегация е реализирана чрез
изменението на § 4 от Наредба № 49/2014 г. за задължителното застраховане
по застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“
на пътниците в средствата за обществен превоз. В чл. 20, ал. 2 от Наредба №
49/2014 г. е предвидено, че обезщетението за вреди на моторни превозни
средства се определя по методиката за уреждане на претенции за обезщетение
на вреди, причинени на моторни превозни средства съгласно приложения № 1
- 6 от Наредба № 24/2006 г. за задължителното застраховане. В чл. 22, ал. 2 от
Методиката (Приложение 1), приложима на основание чл. 20, ал. 2 от
Наредба № 49/2914 г., е закрепено правилото, че при тотална щета и
установяване на запазени части размерът на застрахователното обезщетение
не може да се определи под 75 % от размера на действителната стойност. Ето
защо, обезщетението следва да се определи при отчитане на запазените части,
но не в пълния им размер, а съобразно ограничението на чл. 22, ал. 2 от
Методиката. Следователно съдът следва да определи размера на
обезщетението, като приспадне от действителната стойност 25 % за запазени
части, при което размерът на последното възлиза на 33 152 лв.
Съдът намира за ирелевантна стойността от 5 367 лв., за която ищецът е
продал останките на автомобила, доколкото определянето на размера на
запазените части в размера по сключения на 15.11.2018 г договор би било
5
неправилно, предвид цитираните по-горо разпоредби, както и предвид
динамиката на пазара и възможността за постигане на различни договорки
между продавач и купувача, а и за цената на продажбата, без данни относно
конкретното описание на останките, при липсата на яснота относно
различните договорки между страните по предложението и при
неопределянето на стойността на всеки отделен запазен детайл. Това би
противоречало и на законовите изисквания и цитираната практика.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че следва да съобрази
стойността на обезщетението след приспадане на процента на запазени части.
Изчисляването на стойността на уврежданията по този начин е съобразено с
изискването стойността на отговаря на действителната стойност, доколкото
стойността на запазените части е съпоставима и се определя съобразно
стойността на лекия автомобил към дата на ПТП.
Не се спори, че ответникът е погасил извънсъдебно чрез плащане 33 195
лв., която сума покрива действителният размер на вредата и направените
ликвидационни разноски в размер на 15 лв., поради което предявеният иск
следва да бъде изцяло отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на
разноски има ответникът. Ответникът претендира юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лв. съгласно чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащане на правната помощ,
както и депозит за вещо лице в размер на 180 лв., заплатен с преводно
нареждане от 04.11.2021 г./ л. 66 от делото/. Ето защо, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника общо сумата от 280 лв. – разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от З., ЕИК ., със седалище и адрес на
управление в гр. С., иск за осъждане на „Д., ЕИК ., със седалище и адрес на
управление в гр. С., бул. „К., да заплати на основание чл. 411 КЗ на З., сумата
от 5 656.00 лв., представляваща дължим остатък от застрахователно
6
обезщетение и ликвидационни разноски по щета, образувана при З. под № . за
вредите, причинени на товарен автомобил марка „П. при ПТП, настъпило на
Републикански път I-5, км. ., на 11.12.2017 г. в резултат на виновно
противоправно поведение на водач със застрахована гражданска отговорност
при „Д..
ОСЪЖДА З., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., да
заплати на „Д., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.С., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 280 лв., представляваща разноски в
производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7