РЕШЕНИЕ
№ 597
гр. Бургас, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20212120108755 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба от Д. К. К. против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС
БГ“ ЕАД, с която са предявени четири установителни иска по чл.439, ал.1 от ГПК.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, с който
твърди, че исковете са неоснователни, защото срокът на погасителната давност не е изтекъл.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковете, като
моли съда да ги уважи, като присъди на страната сторените от нея разноски по делото.
В съдебно заседание представител на ответника не се явява. Преди съдебното
заседание, в което е даден ход на делото по същество, процесуален представител на
дружеството депозира писмено становище, с което моли съда да отхвърли исковете и да
присъди на страната юрисконсултско възнаграждение.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 30.12.2011 г. съдия при Районен съд – Бургас издава изпълнителен лист въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение № ****/29.09.2011 г. по ч.гр. дело №
***/2011 г. по описа на БРС, с който ищецът е осъден да заплати на „***“ ЕАД следвите
суми: 1522,46 лева главница по договор за потребителски паричен кредит PLUS-
***/21.08.2008 г.; 395,80 лева възнаградителна лихва за периода от 08.05.2009 г. до
10.08.2010 г.; 378,83 лева мораторна лихва за периода от 10.06.2009 г. до 02.09.2011 г., ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 27.09.2011 г. до
изплащане на вземането, както и съдебно-деловодни разноски от 145,94 лева, от които 45,94
лева заплатена държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
По молба на кредитора „***“ ЕАД от 23.04.2012 г. е образувано изпълнително дело
№ *** по описа на ЧСИ *** (за краткост ИД) въз основа на посочения по-горе изпълнителен
лист. С молбата на ЧСИ *** са възложени всички действия по чл.18 от ЗЧСИ. Покана за
доброволно изпълнение е изпратена на К. на 24.04.2012 г., който не е открит на адреса в гр.
Бургас, ж.к. Изгрев, като е залепено уведомление на входната врата на жилището, но никой
1
не се е явил в указания двуседмичен срок в канцеларията на ЧСИ *** за получаване на
покана за доброволно изпълнение. По ИД е изискана информация от лицензираните банки в
страната дали длъжникът има открити банкови сметки. На 24.10.2012 г. е изпратено запорно
съобщение до „***“ АД, като запорът е наложен на 02.11.2012 г. На 07.11.2012 г. е
изпратено запорно съобщение до „*** (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, като запорът е наложен на
19.11.2012 г.
На 12.12.2015 г. по ИД постъпва молба от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“
ЕАД, в която се твърди, че на 15.05.2015 г. е сключен договор за прехвърляне на вземания
между „***“ ЕАД и „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, по силата на който
кредиторът и взискател по ИД цедира вземането по ИД на дружеството молител, което моли
на основание чл.429 от ГПК да бъде конституирано като взискател в качеството на
цесионер. На основание чл.18 от ЗЧСИ с молбата на ЧСИ се възлагат всички необходими
действия за нормалния ход на изпълнителното производство. По тази молба липсва изрично
произнасяне от ЧСИ ***.
На 05.04.2016 г. по ИД постъпва молба от дружеството ответник, с която се отправя
искане ЧСИ да пристъпи към принудително изпълнение, като насрочи дата за опис, оценка и
публична продан на движими вещи, собственост на длъжника по делото, находящи се на
домашния му адрес. До К. е изпратена покана за изпълнение на 28.06.2016 г., който не е
открит на адреса в гр. Бургас, ж.к. Изгрев, като е залепено уведомление на входната врата на
жилището, но никой не се е явил в канцеларията на ЧСИ *** за получаване на покана за
изпълнение. С поканата за изпълнение е насрочен опис на движими вещи на длъжника на
09.08.2016 г. Няма доказателства такъв опис да е проведен.
На 12.07.2017 г. по ИД постъпва молба от взискателя цесионер да бъде извършена
справка за регистрирани трудови договори на длъжника. На 09.01.2018 г. е изпратено
запорно съобщение до „***“ АД, като запорът е наложен на 11.01.2018 г. На 08.03.2019 г. е
изпратено запорно съобщение до „***“ ЕООД, работодател на длъжника, което дружество
отговаря на ЧСИ на 14.03.2019 г., като я информира, че К. получава възнаграждение по
ниско от МРЗ и не би следвало да му се правят удръжки от работната заплата.
С постановление от 13.05.2020 г., влязло в сила на 20.07.2020 г., ЧСИ *** прекратява
ИД на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради непоискване на от взискателя на извършване
на изпълнителни действия в продължение на две години. Върху изпълнителния лист е
направено отбелязване в този смисъл, като е отразено, че последното изпълнително действие
е извършено на 07.11.2012 г. До работодателя, до „***“ АД и до „*** (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД са
изпратени съобщения за вдигане на запора. Изпълнителният лист е върнат на дружеството
ответник, което подава нова молба за образуване на изпълнително дело въз основа на същия
изпълнителен лист до същия ЧСИ. По молбата е образувано изпълнително дело № *** по
описа на ЧСИ ***.
Съобщение за образуване на новото изпълнително дело е изпратено на 28.01.2021 г.
до длъжника на адреса в гр. Бургас, ж.к. Изгрев, но той не е открит, като на 10.02.2021 г. е
залепено уведомление на входа на блока, но никой не се е явил в указания двуседмичен срок
в канцеларията на ЧСИ *** за получаване на съобщението.
На 11.03.2021 г. е изпратено запорно съобщение до „***“ АД, като запорът е наложен
на 18.03.2021 г.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Според чл.439, ал.1 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението.
Ищецът длъжник твърди, че вземанията на кредитора ответник са погасени по давност.
Ищецът не твърди, че договорът за цесия не му е известен. Ако беше така, нямаше да
предяви иск срещу цесионера, а срещу цедента. Извън горното, с получаване на отговора на
2
исковата молба, цесията е съобщена на ищеца от стария кредитор, тъй като сред
приложенията към отговора е пълномощно, с което старият кредитор упълномощава
ответника да уведоми длъжника за прехвърляне на вземането, и уведомление до К. за
извършено прехвърляне на вземания, което изхожда от „***“ С.А., клон България, което е
универсален правоприемник на „***“ ЕАД.
По силата на чл. 429, ал. 1 ГПК частното правоприемство се установява с писмени
доказателства. Напълно достатъчно е представянето на цесионния договор, на
приложенията, в които са описани прехвърлените вземания, както и уведомлението по чл.
99, ал. 3 ЗЗД до К., за да възникне в полза на дружеството правото да иска извършването на
изпълнителни действия по отношение на него – аргумент от Решение № 16 от 4.02.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 5788/2015 г., III г. о. Тези документи са представени по изпълнителното
производство.
Според разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Тази разпоредба е приложима
както, ако вземането е установено със съдебно решение, така и когато е установено със
заповед за изпълнение, влязла в сила като невъзразена от длъжника – в този смисъл
Определение № 60818 от 15.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2482/2021 г., IV г. о. Тъй като
всички вземания на кредитора са установени с издадена заповед за изпълнение, която е
влязла в сила, то погасителната давност за всички тях е 5 години и започва да тече от
влизане в сила на заповедта за изпълнение.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК и това прекратяване настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да го прогласи в постановление, когато установи осъществяването на
съответните правно-релевантни факти.
С молбата за образуването на ИД взискателят възлага на ЧСИ на основание чл.18,
ал.1 от ЗЧСИ да определи начина на изпълнение. Последното извършено изпълнително
действие е на 19.11.2012 г. Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия
момент, в който не се осъществява изпълнение, т. е. осъществяването на всички поискани
способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се
осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е
внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото
прилагане – аргумент от Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV
г. о.
Следователно изпълнителното дело е прекратено по право на 20.11.2014 г. на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Без правно значение е дали съдебният изпълнител е
постановил акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога го е направил. Този
акт (в случая от 13.05.2020 г.) има декларативно, а не конститутивно действие. Перемцията
има значение при действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд,
тъй като до обявяването му за изгубило сила, новата давност започва да тече от
прекратяването на изпълнителното дело – в този смисъл Решение № 37 от 24.02.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.
Според т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013
г., ОСГТК (за краткост ТР № 2), когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече
от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. Със същата точка се обявява за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на
Пленума на Върховния съд, според което образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. В
цитираната т.10 от ТР № 2 е дадено противоположно разрешение като е прието, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително
изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се
3
спира.
С Решение № 170 от 17.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2382/2017 г., IV г. о. е даден
отговор на въпроса „от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980
година, извършена с т. 10 от ТР № 2, и дали тя се прилага само по отношение на висящите
към този момент изпълнителни производства или и към тези, които са приключили преди
това“. Според този състав на ВКС отмяната на постановлението поражда действие от датата
на обявяването на ТР № 2, т.е. от 26.06.2015 г., като даденото с т. 10 от ТР № 2 разрешение
се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни
производства, но не и към тези, които са приключили преди това. В същия смисъл е и
Решение № 51 от 21.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2917/2018 г., IV г. о.
Следователно с образуване на ИД давността е прекъсната, а до 20.11.2014 г., когато
изпълнително производство е било прекратено по право, давността по отношение на сумите,
които К. е осъден да заплати на дружеството ответник, е била спряна по силата на самия
факт, че за тяхното събиране е образувано изпълнително производство. Давността
продължава да тече след тази дата и отново е 5 години и следва да изтече на 20.11.2019 г.
С Определение № 60469 от 11.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 2040/2020 г., II т. о. е
допуснато касационно обжалване по въпроса „Конституирането на нов взискател по
образувано изпълнително дело поради цедиране на вземането представлява ли изпълнително
действие, годно да прекъсне погасителната давност по смисъла на Тълкувателно решение по
тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС?“. До настоящия момент няма произнасяне на
ВКС по този въпрос. Според настоящия съдебен състав искането за констиутиране на
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД от 12.12.2015 г. не прекъсва давността,
защото то е с правно основание чл.429, ал.1 от ГПК, а не с правно основание чл.456 от ГПК.
В случая не е налице присъдиняване на кредитор, а заместване на такъв поради настъпило
частно правоприемство – цесия, което не може да ползва ответника като действие, годно да
прекъсне давността.
Според решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о. когато
по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е
настъпила (на 05.04.2016 г. взискателят отправя искане ЧСИ да пристъпи към принудително
изпълнение по отношение на движими вещи на длъжника), съдебният изпълнител не може
да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от
настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в
ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане
на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, защото той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.
След като искането на кредитора е направено своевременно, макар изпълнителното
действие да не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по
причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането.
По ИД няма доказателства за извършен опис на движими вещи на 09.08.2016 г. или за
причините поради неизвършването му. Ето защо давността е прекъсната на 05.04.2016 г. и
от този момент започва да тече нова 5-годишна давност, която отново е прекъсната с
налагането на запор на 18.03.2021 г. по второто образувано изпълнително дело.
Нещо повече, в рамките на двугодишния срок от постъпване на молбата от 05.04.2016
г., която е следвало да бъде образувана в ново изпълнително дело, взискателят е поискал да
бъде извършена справка за банкови сметки на длъжника, каквато е изготвена, и на
11.01.2018 г. е наложен запор на банкова сметка на длъжника в „***“ АД, който също
прекъсва давността.
Ето защо вземанията на кредитора не са погасени по давност и исковете като
неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Налице е и друго тълкуване на състави от ВКС, според което давността върху
вземания, предмет на изпълнително дело, образувано преди 26.06.2015 г., тече от момента
4
на последното валидно изпълнително действие, тъй като давност в изпълнителния процес
тече. Изоставя се разбирането, прието в ППВС № 3/1980 г., че давността не тече във
висящия изпълнителен процес, включително по отношение на изпълнителни дела,
образувани преди 26.06.2015 г. В този смисъл, тези съдебни състави застъпват тезата, че
отмяната на ППВС № 3/1980 г. има обратно действие. Дори и така исковете отново са
неоснователни, поради следните мотиви:
Налагането на запор прекъсва давността (аргумент от т.10 от ТР № 2). Съгласно
мотивите към отговора на въпроса по т. 5 на ТР № 3/2015 г. от 10.07.2017 г. на ОСГТК на
ВКС е прието, че запорът се счита наложен със самото постановяване на разпореждането за
това от страна на съдебния изпълнител и с получаването на съобщението за това от третото
задължено лице, като съществуването на самото вземане (респективно наличието на
парични средства по банковите сметки на титуляра) не е част от фактическия състав на
налагането на запора. Видно от доказателствата по делото „*** (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД
получава запорно съобщение по ИД на 19.11.2012 г. Следователно на тази дата е последното
валидно изпълнително действие и погасителната давност е прекъсната. В този смисъл 5-
годишната давност ще изтече на 19.11.2017 г. Както вече се посочи обаче, давността е
прекъсната на 05.04.2016 г., когато взискателят отправя искане ЧСИ да пристъпи към
принудително изпълнение по отношение на движими вещи на длъжника, и от този момент
започва да тече нова 5-годишна давност, която отново е прекъсната на 11.01.2018 г. с
налагане на запор на банкова сметка на длъжника в „***“ АД, респективно с налагането на
запор на 18.03.2021 г. по второто образувано изпълнително дело. Ето защо исковете отново
се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на делото само ответникът има право на разноски, които се изчерпват
с претендирано юрисконслутско възнаграждение. На основание чл.78, ал.8 от ГПК съдът
намира за справедиво такова в размер на 150 лева, което е за сметка на ищеца.
Тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавни такси на основание чл.83,
ал.2 от ГПК, той не дължи такива за отхвърлените искове. Ответникът не може да бъде
осъден да ги внесе, защото исковете са отхвърлени, поради което държавната такса следва да
остане за сметка на съдебната власт.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. К. К., ЕГН – **********, против „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК – *********, искове с правно основание чл.439,
ал.1 от ГПК да бъде прието за установено по делото, че К. не дължи на дружеството като
погасени по давност вземания по изпълнителен лист от 30.12.2011 г., издаден въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение № ****/29.09.2011 г. по ч.гр. дело № ***/2011 г. по
описа на БРС, за събирането на които е образувано изпълнително дело № *** по описа на
ЧСИ ***, както следва: 1522,46 лева (хиляда петстотин двадесет и два лева и четиридесет и
шест стотинки) главница по договор за потребителски паричен кредит PLUS-***/21.08.2008
г.; 395,80 лева (триста деветдесет и пет лева и осемдесет стотинки) възнаградителна лихва за
периода от 08.05.2009 г. до 10.08.2010 г.; 378,83 лева (триста седемдесет и осем лева и
осемдесет и три стотинки) мораторна лихва за периода от 10.06.2009 г. до 02.09.2011 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 27.09.2011 г. до
изплащане на вземането; 145,94 лева (сто четиридесет и пет лева и деветдесет и четири
стотинки) съдебно-деловодни разноски, от които 45,94 лева заплатена държавна такса и 100
лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. К. К., ЕГН – **********, да заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК – *********, сумата от 150 (сто и петдесет) лева разноски
5
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от датата на съобщението.
Съдия при Районен съд – Бургас: ____(П)______
Вярно с оригинала! ММ
6