РЕШЕНИЕ
Номер 262 173 5.08.2021 Година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Пловдив
I брачен състав
На пети август две хиляди двадесет
и първа година
В публично заседание на седми юли две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател: ТАТЯНА МАСЛИНКОВА
Секретар: Свобода Александрова
като разгледа докладваното от
съдията
дело номер 13830 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.143 вр. чл.139 от СК.
Производството
е образувано по искова молба на А.П., чрез неговия законен представител С.Б.
против Н.П.. Ищецът твърди, че ответникът е негов баща. Родителите не живеели
заедно повече от *** години. Бащата не полагал грижи, не осигурявал средства.
Работел по т. д.. Имал възможности да подпомага сина си. Прави се искане да
бъде присъдена издръжка в размер на 250 лева включително и за едногодишен минал
период от време преди подаване на исковата молба.
В
определения срок е постъпил писмен отговор от ответника. Твърди се, че детето е
родено от о. с. н. с. в. ***.Раздялата била преди *** години, като детето и
майката останали в. ***, о. с. з. в ***.
Бил в невъзможност да полага грижи, тъй като майката не му осигурявала срещи с
детето. Не била посочена в исковата молба банкова сметка. ***малната издръжка
по закон, включително и за минал период от време.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
От представения по делото
препис от Удостоверение за раждане се установява, че А.П. е
син на С.Б. и Н.П..
Не се спори между
страните, а и от показанията на с. Б., б. н. и. п. м. л., се установява, че
детето се отглежда от своята майка. А. бил на *** години. Посещавал училище,
спорт. Бащата оставил детето, когато било на няколко месеца. Не се интересувал.
Не купувал нищо. Майката осигурявала всичко необходимо за момчето. Страните
нямали комуникация. Майката работела. П. ч. к., к. м. р. в м.. Бащата не комуникирал
със сина си или майка му. Те ж. в о. к. в ***. Доходът на майката бил около ***
*** месечно. Идвали си лятото за две – три седмици, не поддържали връзка с
ответника и през тези седмици.
От разказа на с. П., с. н.
о., се установява, че той имал желание да се свърже със сина си. Писал му във
фейсбук, правил опити да говорят по телефона. М. и. с д. в ***, но не му се
обаждала.
Съдът кредитира
показанията на двете с. при условията на чл.172 от ГПК. Разказът е достоверен и
логичен.
Относно доходите на
родителите се установи, че майката работи в ***, доходът е около *** ***.
Бащата също работи. Годишният му доход е
около *** *** или средно месечно *** ***. А. учи и живее във ***. Грижи за него
полага единствено майка му. Бащата не е имал принос в отглеждането му от ***
години. С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да
дават издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално –
икономическите условия в страната, в която детето живее съдът приема, че детето
има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща
месечна издръжка в размер на поне *** ***, които включват необходимите средства
за здравни грижи, храна, облекло, консумативи, образователни потребности. А. и
майка му живеят в държава, която е с висок стандарт. Претендираната издръжка от
250 лева месечно не би съставлявала затруднение за бащата да я заплаща, а и би
допринесла в покриването на месечните разходи във ***. Ето защо искът за
присъждане на издръжка занапред се явява основателен за сумата в размер на 250 лева
месечно за детето, считано от 23.10.2020г. до настъпване на законоустановена
причина за нейното изменение или прекратяване. Детето има нужди, следва бащата да
подпомага покриването им. В същия размер съдът присъжда и за едногодишния минал
период от време. Установи се, че и в този период бащата не е осигурявал
средства за сина си. Условията, в които е живял и потребностите на момчето са
били същите и в едногодишния период, предхождащ подаване на иска от 23.10.19г.
до 23.10.20г.
Ответникът следва да
заплати държавна такса с размер определен съгласно Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, а именно 360 лв., изчислени върху
тригодишните платежи, както и 120 лв. за иска за минало време.
Ищцовата страна не претендира
разноски. Ответникът няма право на такива поради пълното уважаване на иска.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът
уважава иск за присъждане на издръжка
следва да бъде постановено предварително
изпълнение на решението.
Ето защо и съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Н.С.П. ЕГН **********,
с адрес: *** да заплаща на А.Н.П., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен
представител С.К.Б. ЕГН ********** с адрес: *** месечна издръжка в размер на 250
лева /двеста и петдесет лева/, считано от датата на подаване на исковата молба
– 23.10.2020г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна
вноска.
ОСЪЖДА Н.С.П. ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на А.Н.П., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен
представител С.К.Б. ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 250 лева
/двеста и петдесет лева/, считано от 23.10.2019г. до датата на подаване на
исковата молба – 23.10.2020г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена
месечна вноска считано от влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА Н.С.П. ЕГН **********
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд -
Пловдив сумата от 480 лева /четиристотин и осемдесет лева/, представляваща
дължима държавна такса по настоящото производство.
ПОСТАНОВЯВА предварително
изпълнение на решението съгласно чл. 242 ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : /п/ Т. Маслинкова
Вярно с оригинала.
С.А.