О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2245 , 06.08.2020 г. гр. Бургас
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, пети въззивен състав в закритото заседание на шести август две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Вяра Камбурова
Членове: Галя Велева
мл. с. Александър Муртев
като разгледа
докладваното от младши съдия Муртев в. гр. д. № 1900 по описа за 2020 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С Решение № 1379 от 22.06.2020 г. по гр. д. № 211 по описа на Районен съд –
Бургас за 2020 г., Главна дирекция «Гранична полиция» - МВР, бул. “Княгиня Мария Луиза” №
46, представлявана от Директора Светлан Кичиков, е осъдена да заплати на С.И.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес ***,
чрез адв. С.К., сумата от 1166,64 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд от 156,73 часа за периода от 15.01.2017г. до
14.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба на 15.01.2020г. до окончателното й плащане, както и
сумата от 240,00 лева, представляваща направените от ищеца разноски по делото.
С обжалваното решение Главна дирекция «Гранична
полиция» - МВР е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметката на Районен съд – Бургас държавна такса в размер на 50,00 лева и сумата
от 200,00 лева - възнаграждение за вещо
лице.
Постъпила е въззивна
жалба от Главна дирекция «Гранична полиция» на МВР, с която се обжалва Решение
№ 1379 от 22.06.2020 г. по гр. д. № 211 по описа на Районен съд – Бургас за
2020 г. Иска се отмяна и постановяване на ново решение по съществото на спора,
с което предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В депозираната жалба
се сочи, че решението е неправилно, постановено в нарушение на
материалноправния закон и необосновано.
Излагат се подробни съображения,
че при изчисляване на времето отработено от въззиваемия – ищец по първоинстанционното
производство, съответно за компенсиране на положения извънреден труд първостепенния
съд неправилно е приложил Кодекса на труда и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, а не разпоредбите на ЗМВР. Навеждат се
доводи, че през процесния период са били издадени няколко наредби регулиращи
условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните
служители в МВР, за реда за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители в МВР. Сочи се, че от анализа на същите е
видно, че въззивникът има качеството на държавен служител, поради което
съдържанието на неговото правоотношение се определя от нормите на ЗМВР и от
издадените въз основа на него наредби, които се явяват специални както Закона
за държавния служител, така и спрямо Кодекса на труда. С оглед на тези доводи
се твърди, че за процесния период редът е регламентиран с Наредба № 8121з-776
от 29.07.2016г., а не Кодекса на труда и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, последните две от които приложими само по
отношение на работници и служители по трудово правоотношение, какъвто ищецът не
е бил през процесния период. Сочи се, че съдът е трябвало да приложи цитираните
подзаконови актове за системата на МВР,
в които липсва разпоредба за увеличаване на часовете нощен труд с
коефициент. Твърди се, че спрямо правилата, действащи в системата на МВР съотношението
между дневен и нощен труд е като 1 към 1 (8 часа нощен труд са равни на 8 часа
дневен труд). В допълнение се сочи, че разпоредбите а ЗМВР, КТ и ЗДСл и на
свързаните с тях наредби относно дължимостта на допълнително възнаграждение за
нощен труд за всеки отработен нощен час или за част от него и минималния размер
на същото – 0,25 лв. за процесния период са идентични. Твърди се, че
първоинстанционния съд е допуснал смесване на нормите относно нощния труд и
извънредния труд, като е създал несъществуваща конструкция на “извънреден нощен труд” и
неправилно интерпретирал цялостната правна уредба по тази материя. В тази
насока се сочи, че положеният от една лице труд в определения от работодателя
или от закона отчетен период представлява съвкупността – сбора от отработените
часове дневен и нощен труд и резултатът от сумирането установява, дали общо положеният труд е в рамките на нормата
за продължителност на работното време за отчетния период или я надвишава, при
което надвишението представлява извънреден труд. По тази причина, при лица,
които едновременно полагат и двата вида труд, не може да се говори за “извънреден нощен труд”,
както не би могло да се говори и за “извънреден дневен
труд”. Сочи се, че отсъствието на разпоредбата на чл.31, ал.2
от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. е в
синхрон с разпоредбите на чл.198, ал.1 и ал.3 от ЗМВР, според които
превръщането на нощните часове в дневни цели събирането им с общия брой
отработени часове за отчетния период, за да се установи има ли положен
извънреден труд, а няма за цел определяне на часовете нощен труд над нормата за
такъв, за които да се дължи допълнително възнаграждение.
Не се въвеждат
искания по доказателствата. Претендират се разноски.
Депозираната въззивна
жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и
отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК.
В срока по чл.263
ал.1 от ГПК е постъпил отговор от С.И.И., чрез процесуалния му представител –
адв. С.К., в който се застъпва становище за неоснователност на депозираната
въззивна жалба. Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено като
правилно, валидно и допустимо и постановено в съответствие с доказателствата по
делото и закона. Излагат се подробни съображения в подкрепа на виждането на
първоинстанционния съд за субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ,
който напълно законосъобразно е преценил, че при сумирано отчитане на отработеното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Сочи, че липсата на изрична норма не следва да се тълкува като законово
въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР часове
нощен труд в дневен, а като празнота в уредбата за организацията и
разпределянето на работното време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МР. Не се правят нови доказателствени
искания, претендират се разноски.
При извършената
проверка за редовност на депозираната пред първата инстанция искова молба,
въззивния съд констатира липса на приложено пълномощно, удостоверяващо
възникнала представителна власт в полза на процесуалния представител – адв. К.,
явяваща се абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото
на иск. Такова не е приложено и към отговора на въззивната жалба. С оглед на
това на същия следва да бъдат дадени указания да представи писмено пълномощно,
от което да е видно че е упълномощен да представлява въззиваемия С.И.И., както
в първата, така и във втората инстанция, най-късно до насроченото за
17.08.2020г. съдебно заседание. На въззиваемия следва да бъде предоставена
възможност да потвърди извършените от адв. К. действия по процесуално
представителство пред първоинстанционния и въззивния съд.
С оглед на изложеното
и на основание чл.267, ал.1 от ГПК и чл.273 от ГПК, Бургаски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивната
жалба на Главна дирекция «Гранична полиция» - МВР срещу Решение № 1379 от
22.06.2020 г. по гр. д. № 211 по описа на Районен съд – Бургас за 2020 г.
ВНАСЯ в. гр. д.
№ 1900 по описа за 2020 г. на Бургаски окръжен съд, за разглеждане в открито
съдебно заседание, съгласно Разпореждане от 31.07.2020г. - на 17.08.2020 г. от 09.50 часа.
УКАЗВА на адв. С.К. – проц.
представител на ищеца – въззиваем С.И.И., да представи най-късно до насроченото
за 17.08.2020г. съдебно заседание пред БОС, писмено пълномощно, от което да е
видно, че за него е възникнала представителна власт да извършва надлежно процесуални
действия в първата и въззивна инстанции от името на представлявания С.И.И.. При неизпълнение на дадените указания,
исковата молба ще бъде върната, а решението на първоинстанционния съд
обезсилено като недопустимо.
УКАЗВА на въззиваемия С.И.И.,
че разполага с възможността най-късно до насроченото за 17.08.2020г. съдебно
заседание пред БОС да представи писмена молба, с която да потвърди извършените
от негово име без представителна власт процесуални действия пред БРС, както и това
по подаване на отговор на въззивната жалба. При неизпълнение на дадените указания, исковата молба ще бъде върната, а
решението на първоинстанционния съд обезсилено като недопустимо.
УКАЗВА
на страните, че могат да уредят доброволно отношенията си във
връзка със спорното право, предмет на делото чрез: медиация, извънсъдебно
споразумение или съдебна спогодба.
ДА СЕ ИЗПРАТИ
на страните препис от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: