Р Е
Ш Е Н
И Е № 1820
гр.
Пловдив, 29.10.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІІІ-ти н.с., в открито съдебно заседание на дванадесети октомври
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Десислава
Терзова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 5177/2018 г. по описа на ПРС, ХVIII-ти н. с., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление №36-0000333/25.07.2018г. на Главен инспектор в Областен
отдел „Автомобилна администрация“ - Пловдив, с което на „Б.К.-55“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр.Клисура, област Пловдив, ул.“Средна гора“ №1, представлявано от Б.Х.К.,
на основание чл.105, ал.1 от Закон за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено
административно наказание - ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 200 лв. /двеста лева/ за нарушение на чл.76, ал.7, т.3,
б.“б“, пр.1 от Наредба №33/03.11.1999г. на МТ.
Жалбоподателят атакува наказателното
постановление /НП/, като неправилно и незаконосъобразно и излага становище за
приложение на чл.28 от ЗАНН. Иска отмяната му. В съдебно заседание, чрез представляващия
дружеството Б.К. и чрез процесуалния си представител - адв. М.Г. жалбата се
поддържа, с направеното в нея искане. Ангажират се писмени доказателства.
Въззиваемата страна ОО „Автомобилна администрация“
гр.Пловдив /ОО „АА“ гр.Пловдив/, редовно призована, не изпраща представител. В
постъпилото по делото писмено становище се излагат доводи за обосновано, правилно
и законосъобразно НП и се иска потвърждаването му.
Съдът, след като взе предвид изложеното в
жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок
за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На дружеството-жалбоподател е бил съставен Акт за установяване на административно
наказание №247405/11.07.2018г. от свид. К.В.Ш., на длъжност „***“ към *** за
това, че на 07.06.2018г. около 00:01 часа в гр.Пловдив, бул.“Христо Ботев“ №
82, ОО „АА“ Пловдив, като превозвач притежаващ лиценз №10536 за
превоз на товари на територията на Република България, валиден до 31.05.2026г.,
дружеството не е подало справка за доказване финансова стабилност преди
изтичане на срока, за който е сключен договорът на застраховката. Застраховката
за доказване финансова стабилност била валидна до 06.06.2018г., установено след
извършена справка в база данни на ИА „АА“ гр.София, ул.“Гурко“ №5. Актосъставителят
квалифицирал бездействието на дружеството като нарушение на чл.76, ал.7, т.3,
б.“б“, пр.1 от Наредба №33/03.11.1999г. на МТ.
Въз основа на така съставения АУАН било
издаденото и атакуваното НП, с което на основание чл.105, ал.1 от ЗАвПр на „Б.К.-55“
ЕООД била наложена имуществена санкция в размер на 200 лв. за нарушение на чл.76,
ал.7, т.3, б.“б“, пр.1 от Наредба №33/03.11.1999г. на МТ.
Описаната фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства –
свидетелските показания на актосъставителя К.В.Ш., които съдът кредитира като
последователни и обективни, съответни на останалите доказателства по делото.
Описаната фактическа обстановка се установява и от
приложените в административната преписка писмени доказателства, надлежно
приобщени към доказателствения материал, които съдът кредитира изцяло.
При така изложената фактическа обстановка, която
се установява по несъмнен и категоричен начин и съответства на събрания
доказателствен материал, съдът счита, че правилно наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя за нарушение разпоредбата на чл.76, ал.7, т.3, б.“б“, пр.1 от
Наредба №33/03.11.1999г.
за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България,
издадена от министъра на транспорта /Наредбата/. Съгласно посочената подзаконова
норма лицата по чл.2, ал.1 доказват финансова стабилност всяка година преди
изтичане на срока, за който е сключен договорът за застраховка, или срока, за
който е издадена банковата гаранция. Безспорно по делото е обстоятелството, че дружеството-жалбоподател
е лице по чл.2, ал.1 от същата Наредба и като превозвач, извършващ превози на
товари на територията на Република България притежава лиценз №10536, валиден до
31.05.2026г. Не се спори, че сключената от него застраховка за доказване
финансова стабилност била валидна до 06.06.2018г. Именно в качеството си на
лице по чл.2, ал.1 „Б.К.-55“
ЕООД е имало задължение преди изтичане на посочения срок на застраховката за
доказване финансова стабилност да представи доказателства за своята финансова
стабилност, която съгласно ал.8 на чл.76 от Наредбата се доказва чрез
представяне на справка (приложение №3) с приложени съответни документи. Действително
от представените по делото заверени копия на застрахователна полица №0700165201800077,
издадена на 31.05.2018г. и на сметка №0700165201800077-01 се установява, че жалбоподателя
е сключил договор за застраховка „Обща гражданска отговорност“ преди изтичане
срока, за който е била валидна предходната застраховка, доказваща финансовата
му стабилност. Това обаче не представлява изпълнение на задължението му да
докаже финансова стабилност преди изтичане на срока, за който е сключен
договорът за застраховка, а именно преди 06.06.2018г. От показанията на
актосъставителя се установява, че дружеството е представило изискуемата
документация, доказваща финансова стабилност едва на 11.07.2018г., когато бил
съставен АУАН, което от обективна страна представлява неизпълнение на
задължението, произтичащо от нормата на чл.76,
ал.7, т.3, б.“б“, пр.1 от Наредба №33/03.11.1999г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България,
издадена от министъра на транспорта.
Правилно и законосъобразно е определена и
санкционната норма на чл.105, ал.1 от ЗАвПр, която предвижда за нарушения
на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на
него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е
предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция
200 лв.
Въпреки, че формално е осъществен съставът на
административно нарушение, съдът намира, че са налице обстоятелства, които
определят случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, според който за
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение, ще му бъде наложено административно
наказание. По делото липсват данни посочената разпоредба /чл.28 от ЗАНН/ вече
да е прилагана по отношение на санкционираното дружество и същото да е
предупреждавано, че при повторно извършване на административно нарушение от
същия вид, ще му бъде наложено административно наказание. По делото не са
представени доказателства за наложени на жалбоподателя други административни
наказания за нарушения на Наредба № 33/03.11.1999 г. Предвид събрания
доказателствен материал, съдът намира, че с поведението си дружеството не е поставило
в риск и застрашило сигурността на извършваните в страната обществени превози,
доколкото няколко дни преди да е изтекъл срокът за валидност на застраховката
за доказване финансова стабилност, дружеството е сключило нова такава. Не без
значение е и обстоятелството, че въпреки забавянето, изискуемата по закон
справка за доказване финансова стабилност е била подадена от жалбоподателят пред
компетентния орган. Наред с това в чл.15, ал.1 от Наредба №33 е предвидено, че когато
министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или
оправомощено от него длъжностно лице установи, че е налице някое от основанията
по чл.11 от ЗАвПр определя срокове за
отстраняване на нередностите, като в случая когато превозвачът е престанал да
отговаря на изискванията за финансова
стабилност срокът е три месеца. Едва след изтичане на този срок, ако нередността
не е отстранена се пристъпва към отнемането на лиценза с писмена заповед.
Безспорно е, че неподаването на документите в срок е нарушение с много по-ниска степен на
обществена опасност от това превозвачът да е престанал да отговаря на изискванията
за финансова стабилност. С оглед наличието на множество смекчаващи отговорността
обстоятелства, деянието разкрива по–ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. При това положение
налагането на имуществена санкция, макар и в минимално предвидения в закона
размер, се явява несъразмерно тежка спрямо степента на обществената
опасност на деянието и дееца.
Изложените факти обуславят маловажността на
случая и са предпоставки за освобождаване на жалбоподателя от
административнонаказателна отговорност. Като не е приложил разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН и е наложил на „Б.К.-55“ ЕООД имуществена санкция, наказващият
орган е нарушил материалния закон, което от своя страна се явява основание за
отмяна на атакуваното НП
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№36-0000333/25.07.2018г. на Главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна
администрация“ - Пловдив, с което на „Б.К.-55“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр.Клисура, област Пловдив, ул.“Средна гора“ № 1, представлявано от
Б.Х.К., на основание чл.105, ал.1 от
Закон за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено административно наказание
- ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 200
лв. /двеста лева/ за нарушение на чл.76, ал.7, т.3, б.“б“, пр.1 от Наредба
№33/03.11.1999г. на МТ.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ