Присъда по дело №417/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по чл.435 и сл. от ГПК.

С постановление за възлагане на недвижим имот от 08.07.2013 г. по изп.д. № 917/2013 г. по описа на ЧСИ Р С с рег. № 812 и Р. на действие ОС – Кърджали, поземлен имот № по КВС на с.М, общ.Кърджали с площ 1 075 кв.м., ведно с построените в него „Бензиностанция с газстанция – обслужваща сграда и метален навес” са възложени на „А – А Ш” – с.Добромирци, общ.Кирково, ЕИК, със собственик А Х Ш”.

Недоволни от постановлението за възлагане на недвижимия имот са останали жалбодателите „Г.” Е. – Г., С. Н. Г. и М. Д. Г. и двамата от Г., който го обжалват като неправилно и незаконосъобразно поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно и имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. В жалбите се излагат съображения, че публичната продан започнала при необосновано ниска начална цена. Твърди се, че определянето на началната цена била прерогатив на съдебния изпълнител, който следвало да определи такава начална цена, прÞ която би се стигнало до максимално висока стойност, от която да се удовлетвори кредитора и, която до приключване на проданта да стигне до реалната цена на имота. Началната цената на имота, определена от съдебния изпълнител била занижена, което според жалбодателите водело до незаконосъобразност на проведената публична продан. Изложен е и довод за наличие на открито производство по несъстоятелност спрямо длъжника „Г.” Е. – Г., като с решение на Хасковския окръжен съд били спрени всички производства по граждански и изпълнителни дела, освен тези по ДОПК. Молят съда да отмени обжалваното постановление за възлагане поради незаконосъобразно проведена процедура по извършване на публичната продан, започнала с определяне на занижена начална цена на имота от страна на ЧСИ.

Ответникът „Р.” Е. – Г.София в представено възражение на основание чл.436, ал.3 от ГПК, оспорва жалбите като недопустими и неоснователни. Твърди, се че жалбодателите оспорвали ниската начална цена, което било недопустимо. Излагат се съображения, че имотът бил продаден след три неуспешни публични продани, които били обявявани на по-висока цена. Сочи се, че възложеният имот не бил включен в масата на несъстоятелността на „Г.” Е.. Моли съда да остави без разглеждане жалбите като недопустими или да ги отхвърли като неоснователни, като потвърди постановлението за възлагане. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът „Ф. Л.” – Г.София не е представил възражение на основание чл.436, ал.3 от ГПК и не взема становище по жалбите.

Частният съдебен изпълнител е изложил мотиви, съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 ГПК, в които излага съображения за неоснователност на жалбите.

Окръжният съд, след като обсъди представените по делото доказателствата, по повод и във връзка с подадените жалби, констатира:

Жалбите са допустими, доколкото в тях се съдържат твърдения, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно и имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Разгледани по същество същите са неоснователни.

Изпълнително дело № 917/2013 г. по описа на ЧСИ Р С с рег. № 812 и Р. на действие ОС – Кърджали е образувано по молба на „Р.” – Г.София против „Г.” Е. – Г., С. Н. Г. и М. Д. Г.. В хода на производството принудителното изпълнение е било насочено към поземлен имот № 02231 по КВС на с.Мъдрец, общ.Кърджали с площ 1 075 кв.м., ведно с построените в него „Бензиностанция с газстанция – обслужваща сграда и метален навес”, собственост на жалбодателите С. Н. Г. и М. Д. Г.. Посоченият недвижим имот е бил изнасян три пъти на публична продан, като такава не е била осъществявана поради неявяване на купувачи. След всяка нестанала продан е била назначавана оценителна експертиза, която да даде оценка на изнасяните на публична продан недвижими имоти, въз основа на което съдебният изпълнител е определял и началната цена, от която да започне наддаването. В тази връзка неоснователен е основният довод, който е изложен в жалбите, че определената от съдебния изпълнител начална цена на недвижимия имот е занижена. Очевидно след три нестанали публични продани първоначалната оценка на имота не само, че не е била занижена, но е била завишена след като не са се явили купувачи. Дори на последната продан се е явил един единствен купувач, който е предложил цена по-висока от началната и е бил обявен за купувач съгласно разпоредбата на чл.492 от ГПК. Неоснователни с и доводите на жалбодателите, че при наддаването следва да се достигне „реалната” цена на имота. Подобно изискване не е предвидено в ГПК, а напротив чл.485 във вр. с чл.468, ал.1 от ГПК предвижда редуциране на началната цена до 75% от стойността на вещта, а чл.494, ал.1 от ГПК посочва, че при втората продан началната цена е равна на 80% от началната цена по първата продан. Т.е., при всяка последваща нестанала продан законът предвижда намаляване на началната цена, а не увеличение, каквито неоснователни доводи се излагат в жалбите. Обосновано след всяка нестанала продан съдебният изпълнител е назначавал оценителна експертиза, въз основа на което е определена и началната цена, поради което наддаването е извършено надлежно, а недвижимият имот е възложен по най-високата предложена цена.

Обстоятелството, че жалбодателят „Г.” Е. е обявен в несъстоятелност е ирелевантно за настоящия спор, тъй като недвижмият имот, който е предмет на публичната продан не е собственост на това дружество и не се включва в масата на несъстоятелността.

По отношение на искането за спиране на действията по изпълнението до постановяване на съдебния акт, то същото е неоснователно по изложените по-горе съображения. Освен това жалбодателите биха могли да искат спиране само по отношение на действието на съдебния изпълнител, което обжалват, но не и изобщо на всички действия.

Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено определение, с което да бъдат оставени без уважение жалбите на „Г.” Е. – Г., С. Н. Г. и М. Д. Г. против постановлението за възлагане на недвижимия имот, като неоснователни. При този изход на делото в полза на ответника „Р. България” Е. – Г.София следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Ето защо и на основание чл.437, ал.4 от ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на жалбите на Г.” Е. – Г., У.”П. № 5, с ЕИК , С. Н. Г., с ЕГН * и М. Д. Г., с ЕГН * и двамата от Г., У.”П. № 5 против постановление за възлагане на недвижим имот от 08.07.2013 г. по изп.д. № 917/2013 г. по описа на ЧСИ Р С с рег. № 812 и Р. на действие ОС – Кърджали, като неоснователни.

ОСЪЖДА Г.” Е. – Г., У.”П. № 5, с ЕИК , С. Н. Г., с ЕГН * и М. Д. Г., с ЕГН * и двамата от Г., У.”П. № 5 да заплатят на „Р. България” Е. – Г.София, У.”Н.В.Гогол” № 1., с ЕИК направените разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове:1. 2.