О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 190
град Шумен, 14.04.2020г.
Шуменски окръжен съд в закрито заседание на четиринадесети
април две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица Хаджииванова
2.
мл. с. Соня Стефанова
Като разгледа докладваното от младши съдия Стефанова
в.ч.гр. дело № 74 по описа за 2020 година на Шуменски окръжен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
413, ал. 2, вр. чл. 411, ал. 2, т. 3,
вр. чл.
274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, депозирана от
"Профи кредит България" ЕООД, ЕИК: , със седалище и адрес на
управление: гр. С..., действащо чрез процесуалния си представител юриск. Р.И.срещу
Разпореждане № 367/03.02.2020 г. по ч.гр.д. № 220/2020 г., по описа на ШРС, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя
за издаване Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК срещу длъжника Н.М.А. за сумата от 558,62 лева - главница по договор
за потребителски кредит, 121, 40 лева - договорна лихва, 547,41 лева –
възнаграждение за пакет допълнителни услуги, 20 лева – разходи за извънсъдебно
събиране и 183, 11 лева – разноски в заповедното производство.
В жалбата се навеждат твърдения, че изводите на
районния съд за нищожност на уговореното възнаграждение по сключено между
страните Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, са
неправилни и неоснователни. Счита за неправилно заключението на
първоинстанционния съд, че нищожността на споразумението за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги влече недействителността на целия договор. Излага
становище, че в случая би била приложима разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД,
съгласно която нищожността на отделни части не влече нищожност на целия
договор, когато нищожните клаузи са заместени по право от повелителни норми на
закона или когато би могло да се предположи, че договорът би бил сключен и без
недействителните му части. Предвид изложеното счита, че първоинстанционният съд
неправилно е отхвърлил изцяло заявлението за всички претендирани суми. Моли за
отмяна на атакуваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение за
претендираните суми.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Съдът, като прецени доводите, изложени в частната
жалба и като взе предвид събраните по делото доказателства, приема следното:
Производството по ч. гр. дело № 220/2020 г. по описа
на Районен съд – Шумен е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.
410 от ГПК, подадено от "Профи кредит България" ЕООД. В
заявлението е направено искане за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист срещу длъжника Н.М.А., за следните суми: 558,62 лева -
главница по договор за потребителски кредит № **********/ 06.07.2017 год; 121,
40 лева – неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода 25.09.2018
год. до 25.07.2019 год.; 547,41 лева – възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги; 7,77 лева – лихви за забава за периода от 26.10.2017 год.
до 25.07.2019 год.; 20 лева – разходи за извънсъдебно събиране и 183, 11 лева –
разноски в заповедното производство.
С Разпореждане № 367/03.02.2020 г. по ч.гр.д. №
220/2020 г. по описа на Районен съд – Шумен съдът е отхвърлил искането на заявителя
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК за претендираните суми.
С новата редакция на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК (ДВ бр. 100 от
2019 г.), влязла в сила от 24.12.2019 год., законодателят задължи заповедния
съд да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя
произтича от потребителски договор, какъвто несъмнено е и настоящият случай.
Целта на новата императивна норма е да се предостави възможност на съда още на
фаза заповедно производство да осъществи защита на по-слабата страна в
договорните правоотношения – потребителя, а чл.
411, ал. 2, т. 2 от ГПК, предвиждайки възможността да се откаже издаване
заповед за изпълнение поради противоречие на клаузи на закона и добрите нрави
като по този начин гарантира в пълна степен правата на потребителя като
прехвърля тежестта на кредитора да докаже съществуване на вземането си в
осъдително исково производство.
В мотивите си заповедният съд е приел, че в частта
относно възнаграждение в размер на 547, 41 лв. за закупен пакет за
допълнителни услуги, заявлението противоречи на закона – чл. 10а ЗПК. Счел е, че тези клаузи от договора са неравноправни,
тъй като предвиждат възнаграждение за услуги, свързани с усвояване и управление
на кредита, каквито услуги кредиторът дължи да предоставя по закон и са
свързани с изпълнение на основното задължение на кредитора по договор за
кредит, а именно: да предостави парична сума. Отделно от това, заповедният съд
е посочил, че нито видът на отделните услуги, нито размерът на възнаграждението
по отделните услуги е конкретизиран, каквото е изискването на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК.
Действително, спрямо процесния договор за паричен
заем е приложим Законът
за потребителския кредит /ЗПК/. Настоящият съдебен състав намира изводите
на районния съд в тази част за правилни, а частната жалба по отношение на
претенцията за възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги в размер на 547,
41 лв. за неоснователна по следните съображения:
Съгласно представеното към процесния договор
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, заплащането на
уговореното възнаграждение се дължи при предоставяне от кредитора на една или
всички от посочените услуги, а именно: 1) приоритетно разглеждане и изплащане
на потребителския кредит; 2) възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски; 3) възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски; 4) възможност за смяна на дата на падеж и 5) улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства.
На първо място, съдържанието
на допълнителния пакет услуги по съществото си не представлява реално
предоставени допълнителни възможности или
преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се възползва и
които да носят допълнителни ползи за
него, за да бъде обосновано изискването на възнаграждение, което по размер дори
надвишава стойността на предоставената в заем сума. По отношение на услугата "приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит" е налице изначална липса на яснота
какъв е срокът за разглеждане и изплащане на кредита в случай, че не бъде
избран допълнителен пакет. Отделно от
това основно задължение на кредитора
по договора за кредит е да предостави договорената парична сума, т.е.
разглеждането и изплащането на кредита е дейност по усвояване и управление на
кредита, а не допълнителна услуга, за която да се дължи допълнително
възнаграждение. Представените като „допълнителни услуги“ възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски, за намаляване на определен брой погасителни
вноски и за смяна датата на падежа всъщност се полагат на кредитополучателя по
силата на закона, поради което поисканото заплащане за тях е неоправдано.
На второ място, посочените в
споразумението допълнителни услуги всъщност изобщо не са „допълнителни“. Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК
допълнителни са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски
кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните - например издаването на различни удостоверения и служебни бележки за
отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение. Услугите, описани в
процесното Споразумение, имат характер на действия свързани с управлението на
кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК забранява заплащането на такси.
На
следващо място, с процесното споразумение е закупен пакет от допълнителни услуги
в общ размер на 1200,48 лева с размер на вноската по него е 50,02 лева, като страните са се съгласили възнаграждението за този пакет да
бъде разсрочено за срока на ДПК на равни месечни вноски и добавено към
месечните вноски за погасяване на главницата. Това възнаграждение, обаче, не
може да се определя по този начин ан блок, тъй като съгласно чл. 10а, ал. 4 от ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни,
които са за допълнителни услуги, трябва да са ясно и точно определени в
договора за кредит. В процесния случай не е посочен размерът на всяка една от допълнителните услуги,
поради което е налице нарушение на разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК. Прави
впечатление, че уговореното възнаграждение за допълнителни услуги дори
надвишава размера на предоставения кредит – 1000 лева.
Не на последно място следва да
се отбележи, че съгласно клаузите на ОУ, уреждащи съдържанието на допълнителните услуги
се налага извода, че ползването на всяка от тях е обусловено от насрещната воля
на кредитора, което само потвърждава изложеното по-горе, че не се касае за допълнителни ползи или преференции за
кредитополучателя, а за неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т. 3 от
ЗЗП.
Основателно е възражението на жалбоподателя, че нищожността
на клаузите, уреждащи пакета допълнителни услуги, не влече нищожност на целия
договор и в настоящия случай разпоредбата на чл. 23 от ЗПК не следва да се
приложи. Тъй като заповедният съд е възприел обратното становище, не се е
произнесъл по останалите претенции на жалбоподателя, поради което настоящият
съдебен състав следва да ги анализира.
По отношение на претенцията в размер на 121,4 лева,
представляваща неплатено договорно възнаграждение,
дължимо за период от 25.09.2018 год. до 25.07.2019 год., настоящият съдебен състав
намира следното:
В представения
Договор за потребителски кредит е договорен годишен лихвен процент от
41,17% и ГПР 49,89 %. Така уговорената възнаградителната лихва надвишава
4 пъти законната лихва по просрочени
задължения. Трайно е прието, че няма пречка
страните по договор да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера
на законната лихва, която е
определена с ПМС № 426 на МС от 18.12.2014
г., в сила от 01.01.2015 г. и се равнява на ОЛП на БНБ плюс 10 процентни пункта
Максималният размер на договорната лихва (била възнаградителна или за забава) е
ограничен винаги от чл.
9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Прието е, че ако договорната лихва
надвишава трикратно размера на законната лихва,
а по обезпечен заем - двукратния размер
на законната лихва, то е налице неравноправие, тъй като в този случай така определеният
размер на възнаградителната лихва съществено
превишава нейната обезщетителна функция по повод предоставеното ползване на
заемната сума (Решение № 906/30.12.2004 г. по Г. д. 1106/2003 г. на
ВКС, 2 г. о.; Решение № 378/18.05.2006 г. по Г. д. № 315/2005 г. на ВКС, 2 г.
о.; Решение № 1270/09.01.2009 г. по Г. д. № 5093/2007 г. на ВКС, 2 г. о.;
Определение № 901/10.07.2015 г. по Г. д. № 6295/2014 г. на ВКС, 4 г. о.).
Размерът на законната лихва е определен с ПМС № 426
на МС от 18.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г. и се равнява на ОЛП на БНБ плюс
10 процентни пункта. Към момента на сключване на договора основният лихвен процент /ОЛП/ на БНБ е бил 0, 00 % и до
настоящия момент е в същия процент. Поради това най-високата стойност, която е
имала законната лихва за периода на
действие на договора от момента на сключването му е 10, 00%.
С клаузата, с която е уговорена възнаградителна лихва,
надвишаваща 4 пъти
законната лихва по просрочени задължения се нарушават изискванията за еквивалентност
на престациите, поради което тя не отговаря на изискванията
за добросъвестност и се явява неравноправна съгл. чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП.
Нормата на чл.
146, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП
гласи, че неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Посочено е,
че не са уговорени индивидуално клаузите, които са били изготвени предварително
и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.
Настоящият съдебен състав
намира, че процесната клауза не е уговорена индивидуално, а е част от
предварително изготвени и типови условия на дружеството, поради което
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието й. Поради
гореизложеното и на осн. чл. 146, ал. 1 от ЗПК клаузата се явява нищожна като
неравноправна и в съответствие с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД следва да бъде заместена по право от повелителни правила на закона ,
като се приеме дължимост на лихвата до размера на законната лихва - 10%.
В настоящия случай възнаградителната лихва в размер
на 10 % за претендирания период от 25.09.2018 год. до 25.07.2019 год. възлиза
на 30,05 лева, изчислена от съда
посредством математическа програма. За тази сума претенцията е основателна.
Вземането за сумата от 20 лева, начислена на
09.11.2017 год., дължима за такси и разходи за извънсъдебно събиране на
задължението (при изпадане в забава по-голяма от 14 дни), е уговорено в
противоречие с нормата на чл.
10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява от потребителя да се изискват такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Действията по извънсъдебно събиране на задължението са такива по управление на
кредита. Уведомяването на длъжника за допусната от него забава и предупреждение
за последиците от нея, посредством телефонни обаждания, изпращане на писма,
електронни съобщения, поддържането на нарочен служител, ангажиран с дейността
по събиране на вземането, са типични действия по управление на лош кредит и
съставляват присъщ за основния предмет на договора разход. Освен това, при
положение, че търсеното допълнително плащане е свързано изцяло със забавата на
длъжника, би могло да се приеме, че чрез същото се заобикаля забраната,
установена в чл.
33 от ЗПК. Цитираната норма гласи, че при забава на потребителя кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата,
като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Предвид гореизложеното, следва да бъде издадена
заповед за изпълнение за сумата от 558, 62 лева - главница по договор за
потребителски кредит № **********/ 06.07.2017 год.; 30,05 лева – неплатено договорно възнаграждение, дължимо
за периода 25.09.2018 год. до 25.07.2019 год. и 87, 55
лева – разноски в заповедното производство, съразмерно с уважената част от
жалбата. Въпросът дали вземането на заявителя е изцяло погасено чрез плащане, с
оглед установената неравноправност на част от клаузите по договора, не е
предмет на настоящото производство.
Така мотивиран Шуменски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 367/03.02.2020 г. по ч.гр.д. №
220/2020 г., по описа на Районен съд – Шумен В ЧАСТТА, с която е отхвърлено
заялението на „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Н.М.А. за сумата от 558,62 лева - главница по
договор за потребителски кредит; за разликата над 30, 05 лева до 121, 40 лева – неплатено договорно възнаграждение,
дължимо за периода 25.09.2018 год. до 25.07.2019 год. и за разликата над 87, 55 лева до 183,11 лева – разноски в заповедното производство,
като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Профи Кредит България“
ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. С..., представлявано от С.Н.Н., Я.Я.Ч., Я.К.Ч. и
Ц.Г.С.заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Н.М.А., ЕГН: **********, с адрес: *** за сумите от 558,62 лева -
главница по договор за потребителски кредит
№ **********/ 06.07.2017 год.; 30,05
лева – неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода 25.09.2018 год.
до 25.07.2019 год. и 87,
55 лева – разноски в заповедното
производство, съразмерно с уважената част от жалбата.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата обжалвана
част.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Шумен за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК съобразно настоящото определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.