№ 96820
гр. София, 05.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182, в закрито заседание на пети август
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Я.Е.В.П.
като разгледа докладваното от Я.Е.В.П. Частно гражданско дело №
20231110142425 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 2
ЗЗП.
Подадено е заявление от /ФИРМА/ срещу Л. Й. М., ЕГН: **********, с което се
иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от общо 456,69 лв.,
от която 200 лв. главница, 28,03 лв. договорна лихва, 30,75 лв. лихва за забава за
периода от 26.11.2022 г. до 25.05.2023 г., законна лихва в размер от 7,91 лв. от
25.05.2023 г. до 27.07.2023 г., 80 лв. възнаграждение за услуга ФАСТ и 80 лв.
възнаграждение за услуга Флекси, 30 лв. такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането.
Заповед за изпълнение и издадена за следните суми: 200 лв. главница, 30,75 лв.
лихва за забава за периода от 26.11.2022 г. до 25.05.2023 г., законна лихва в размер от
7,91 лв. от 25.05.2023 г. до 27.07.2023 г., както и за разноските съразмерно с уважената
част от заявлението.
По отношение на сумите, претендирани за договорна възнаградителна лихва,
възнаграждения за услугите „Фаст“ и „Флекси“, както и сумата, начислена по Тарифа
за извънсъдебно събиране на вземането, съдът намира, че заповед за изпълнение не
следва да се издава.
В конкретния случай вземанията се претендират по договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9, ал.1 ЗПК, поради което приложение намират разпоредбите
на ЗПК, съответно ЗЗП.
На основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като ако констатира такива
или е налице обоснована вероятност за това, заявлението се отхвърля.
Съдът приема, че споразуменията за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“,
включени към договора, противоречат на нормите на чл.10а, ал.2 и ал.4 вр. чл.19, ал.4
ЗПК, които са императивни, поради което и целият договор е недействителен.
Това е така, защото в чл.10а, ал.2 ЗПК изрично е уредена забрана да се изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита, а включените в услуги (Фаст - приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит; Флекси – право на промяна на погасителния план)
представляват услуга във връзка с усвояване и управление на кредита, поради което не
може да се приеме, че за същите се дължи възнаграждение.
На следващо място, същите са в общ размер на 160 лв. (при главница по кредита
200 лв. и лихва от 40,7 % ), т.е. сключени са при изначална липса на еквивалентност на
1
престациите и имат за цел единствено да бъде поставена в неблагоприятно положение
икономически по-слабата страна, съответно заобикаляне на чл.10а, ал.2 ЗПК, водещо
до кумулиране на възнаграждение наред с погасителните вноски по кредита (видно и
от разсрочване на вноските по „допълнителните услуги“ в основния договор наред с
вноските по главница и възнаградителна лихва), което води до скрито оскъпяване на
кредита.
На основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими
на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. Видно от легалната дефиниция в § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК, „общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
В случая с уговарянето на възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“, което обаче не е включено в годишния процент на разходите по кредита
съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, въпреки че безспорно представлява разход по договора за
потребителски кредит по смисъла на същата разпоредба, се цели заобикаляне на
забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет
на Република България. С невключването на възнаграждението по „допълнителните
услуги Фаст и Флекси“ се постига заблуждаваща търговска практика по смисъла на С-
453/10 на СЕС, съответно настоящият съд, анализирайки договорените „допълнителни
услуги“ стига до извод за неравноправния им характер, включително неравноправен
характер на договора относно цената на отпуснатия кредит.
Чл.11, ал.1, т.10 ЗПК урежда, че договорът за потребителски кредит съдържа ГПР
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 към ЗПК начин, т.е. договорът за кредит следва да съдържа ГПР с
вярно и коректно посочване, което ще е такова, ако съответства на параметрите на
договореното във връзка със задълженията на потребителя, неговите преки и косвени
разходи.
При включване на тези скрити възнаграждения, размерът на ГПР нараства и по
размер нарушава чл.19, ал.4 ЗПК. Нарушаване на нормата по чл.19, ал.4 ГПК води до
последиците на чл.22 (конкретно вр. чл.11, ал.,1, т.10 ЗПК) и чл.23 ЗПК, т.е. договорът
за кредит е недействителен и от потребителя се дължи само чистата стойност на
кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита.
По отношение на начислената такса за извънсъдебно събиране на вземанията
допълнително следва да се отбележи, че доколкото се сочи, че основание за
дължимостта на сумата е изпадането на длъжника в забава, не може да се приеме, че
същата има характера на такса, която по правило се дължи срещу предоставена услуга
или за извършени от кредитната институция разходи, поради което на самостоятелно
основание е недействителна.
2
С оглед правото на съда служебно да следи за действителността на договора за
потребителски кредит (т.1 и т.3 на ТР1/09.12.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК на
ВКС; Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. д. № 1 / 2020 г. на Върховен
касационен съд, ОСГТК; дела С-147/16; C-243/08, така и изрично чл.411, ал.2, т.3 ГПК)
настоящият състав намира, че договорът за кредит е недействителен на основание чл.
22, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и на основание чл.23 ЗПК се дължи връщане от
потребителя само на чистата стойност на кредита и лихва за забава, поради което
заявлението в останалите части следва да се отхвърли.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 182 състав
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване на
заповед за изпълнение с вх. № 214391/28.07.2023 г., подадено от /ФИРМА/, В
ЧАСТТА, с която се иска Л. Й. М., ЕГН: **********, да заплати сумите, както следва:
28,03 лв. договорна лихва, 80 лв. възнаграждение за услуга Фаст и 80 лв.
възнаграждение за услуга Флекси, 30 лв. такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането.
УКАЗВА на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви
осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от влизане в сила на
разпореждането, като при спазване на срока ще се ползва от внесената в заповедното
производство държавна такса и следва да довнесе единствено разликата.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд
в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3